Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.37

В тази строфа Санат-кума̄ра настоятелно съветва всички, които са получили човешко тяло, да не си губят времето в преследване на материално благополучие и сетивни наслади, а да се стремят да постигнат духовните ценности, като осъзнаят Върховната Божествена Личност, която заедно с индивидуалната душа живее във всяко сърце. Индивидуалната душа и Върховната Божествена Личност в аспекта си на Парама̄тма̄ се намират в тялото, което е изградено от груби и фини материални елементи. Да разберем това, означава да постигнем истинско духовно разбиране. Има два пътя на духовно развитие: пътят, следван от философите имперсоналисти, и пътят на преданото служене. Имперсоналистите стигат до заключението, че са напълно еднакви с Върховния Дух, докато преданите, или персоналистите, осъзнавайки Абсолютната Истина, проумяват, че тя е върховният повелител, а ние, живите същества, заемаме подчинено положение и затова наш единствен дълг е да ѝ служим. Ведите учат: тат твам аси – „Ти си същият“ и со 'хам – „Аз съм същият“. Според имперсоналистите тези мантри доказват, че Върховният Бог (т.е. Абсолютната Истина) и живото същество са напълно еднакви, но от гледна точка на преданите тези мантри утвърждават, че Върховният Бог и индивидуалните същества са еднакви по качество. Тат твам аси, аям а̄тма̄ брахма. И Върховният Бог, и живото същество са духовни по същност. Да осъзнаем това, означава да постигнем себепознание. Човешката форма на живот е дадена, за да могат живите същества с помощта на духовното знание да разберат Бога и своята собствена същност. Човек не трябва да си губи времето с опити да постига материално благополучие и различни сетивни наслади.

В тази строфа е много важна и думата кш̣етра-вит. Смисълът ѝ е обяснен в Бхагавад-гӣта̄ (13.2): идам̇ шарӣрам̇ каунтея кш̣етрам итй абхидхӣяте. Тялото се нарича кш̣етра (поле на дейността), а собствениците му (индивидуалната душа и Свръхдушата, които са вътре в него) се наричат кш̣етра-вит. Но двамата кш̣етра-вит, познавачи на тялото, са различни един от друг. Единият от тях (Парама̄тма̄, или Свръхдушата) ръководи другия (индивидуалната душа). Когато се научим да разбираме и да следваме указанията на Свръхдушата, животът ни се увенчава с успех. Свръхдушата ни води както отвътре, от дълбините на сърцето ни, така и отвън. Отвътре Богът ни води като чаитя-гуру, като духовен учител в сърцето ни. Но Той помага на живото същество и като идва в облика на духовен учител, който да го напътства отвън. И отвън, и отвътре Богът води живото същество, като с това му помага да сложи край на материалните си дейности и да се върне вкъщи, в духовния свят. Всеки може да се убеди в присъствието на Върховната Душа и на индивидуалната душа в тялото: докато те се намират в тялото, то сияе и е пълно със сила. Но щом Свръхдушата и индивидуалната душа го напуснат, то веднага започва да се разлага. Който има духовно знание, лесно може да разбере коя е истинската разлика между мъртвото и живото тяло. И така, човек не трябва да си губи времето с опити да постигне измамно материално благополучие и сетивно удовлетворение. Той трябва да се стреми към духовно знание, за да разбере Свръхдушата, индивидуалната душа и отношенията между тях. Така, усъвършенствайки знанието си, той ще може да се освободи от материалния свят и да постигне крайната цел на живота. Казано е, че ако човек е поел по пътя на освобождението, той не губи нищо дори ако спре да изпълнява така наречените си задължения в материалния свят. Но този, който е отхвърлил пътя на освобождението, за да посвети всичките си усилия на икономическото развитие и сетивното наслаждение, губи всичко. По този повод е уместно да цитираме думите на На̄рада към Вя̄садева:

Този, който е изоставил материалните си занимания заради преданото служене на Бога, понякога може да падне, ако не е още достатъчно зрял, но дори в този неуспех за него няма нищо страшно. А човекът, който не се занимава с предано служене, даже и да изпълнява всичките си предписани задължения, пак няма да постигне нищо.