Skip to main content

ТЕКСТ 42

ТЕКСТ 42

Текст

Текст

бахир-джа̄та-вира̄га̄йа
ш́а̄нта-читта̄йа дӣйата̄м
нирматсара̄йа ш́учайе
йасйа̄хам̇ прейаса̄м̇ прийах̣
бахир-джа̄та-вира̄га̄я
ша̄нта-читта̄я дӣята̄м
нирматсара̄я шучайе
яся̄хам̇ преяса̄м̇ приях̣

Пословный перевод

Дума по дума

бахих̣ — к тому, что находится за пределами; джа̄та-вира̄га̄йа — тому, кто избавился от привязанности; ш́а̄нта-читта̄йа — чей ум умиротворен; дӣйата̄м — следует дать это знание; нирматсара̄йа — тем, кто независтлив; ш́учайе — до конца очистился; йасйа — для кого; ахам — Я; прейаса̄м — из всего, что дорого; прийах̣ — самое дорогое.

бахих̣ – към това, което е извън; джа̄та-вира̄га̄я – на този, който е развил непривързаност; ша̄нта-читта̄я – чийто ум е спокоен; дӣята̄м – нека получи наставления; нирматсара̄я – независтлив; шучайе – напълно пречистен; яся – на когото; ахам – аз; преяса̄м – от всичко, което е много скъпо; приях̣ – най-скъпото.

Перевод

Превод

Это знание духовный учитель должен открывать людям, для которых нет ничего дороже Верховной Личности Бога, тем, кто никому не завидует, кто полностью очистился от материальной скверны и избавился от привязанности ко всему, что не связано с сознанием Кришны.

Духовният учител трябва да предава тези наставления на ония, които са приели Върховната Божествена Личност за по-скъпа от всичко, които не завиждат на никого, напълно са се пречистили и нямат привързаности към нищо, което е извън обсега на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Комментарий

Пояснение

Никто не способен сразу, минуя все промежуточные ступени, достичь высшего уровня преданного служения. Слово бхакта в предыдущем стихе относится к человеку, занимающемуся очистительной практикой, которая помогает ему стать бхактой. Чтобы стать преданным Господа, человек должен прежде всего принять духовного учителя и задавать ему вопросы о том, как добиться успеха в преданном служении. Служить преданному, ежедневно определенное число раз повторять святые имена, поклоняться Божеству, слушать «Шримад-Бхагаватам» или «Бхагавад-гиту» в изложении компетентного человека и жить в святом месте, где ничто не мешает преданному служению, — таковы первые пять из шестидесяти четырех форм практики, которая обеспечивает продвижение человека в преданном служении. Того, кто занимается этими пятью основными видами деятельности, называют преданным.

Никой не се издига до висшето равнище на предаността още от самото начало. В този смисъл бхакта е оня, който е готов да следва пречистващите процеси, с чиято помощ може да стане бхакта. За да стане предан на Бога, човек трябва да приеме духовен учител и да се обръща към него с въпроси за начина, по който да напредва в преданото служене. Най-важни от шейсет и четирите дейности, необходими за осъществяването на духовен напредък, са служенето на преданите, повтарянето на святото име определен брой пъти, служенето на мӯртите, слушането на Шрӣмад Бха̄гаватам или Бхагавад-гӣта̄ от себепознала се личност и живеенето на свято място, в което нищо не препятства преданото служене. Който изпълнява тези пет основни дейности, се нарича предан.

Преданный должен быть всегда готов оказать надлежащее почтение духовному учителю. Он не должен завидовать своим духовным братьям. Напротив, если кто-то из его духовных братьев больше знает или находится на более высокой ступени сознания Кришны, преданный должен оказывать ему почти такое же уважение, как своему духовному учителю, и радоваться, видя, как духовные братья продвигаются в сознании Кришны. Преданный всегда должен проявлять милосердие к обыкновенным людям и проповедовать среди них сознание Кришны, ибо только сознание Кришны способно помочь им вырваться из плена майи. Проповедь сознания Кришны — настоящая филантропическая деятельность, потому что это единственный способ оказать людям помощь, в которой они так нуждаются. Слово ш́уш́рӯша̄бхирата̄йа относится к человеку, который верой и правдой служит своему духовному учителю. Ученик не должен упускать случая оказать личную услугу своему духовному учителю и окружить его своей заботой. Преданный, действующий подобным образом, достоин того, чтобы получить трансцендентное знание. Слово бахир-джа̄та-вира̄га̄йа означает «тот, кто избавился от материальных привязанностей как в своем поведении, так и в мыслях». Он не только отстранился от деятельности, не связанной с сознанием Кришны, но и питает отвращение к материалистическому образу жизни. Такой человек никому не причиняет вреда, он думает о благе не только людей, но и всех живых существ. Слово ш́учайе относится к тому, кто чист внутри и снаружи. Чтобы достичь этого состояния, необходимо постоянно повторять святое имя Господа, Харе Кришна или Вишну.

Човек трябва да отдава подходящото уважение и почит на духовния си учител и не трябва да завижда на духовните си братя. Нещо повече, ако някой от духовните му братя притежава повече знание и е по-напреднал от него в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той трябва да счита този предан почти за равен на духовния си учител и искрено да се радва, като го вижда как напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Преданият трябва да е милостив към обикновените хора и затова винаги трябва да им дава Кр̣ш̣н̣а съзнание, тъй като то е единственият начин за освобождение от плена на ма̄я̄. Това е най-хуманната дейност, защото по такъв начин човек дава милост на хора, които остро се нуждаят от нея. Думата шушрӯш̣а̄бхирата̄я се отнася до този, който служи с вяра на духовния си учител. Човек трябва да отдава лично служене на духовния си учител и да се стреми да му осигурява всички удобства. Предан, който прави това, също е достоен да получи наставленията на Бог Капила. С думите бахир-джа̄та-вира̄га̄я се назовава този, който се е освободил от привързаността към външните и вътрешните материални склонности. Той не само се е откъснал от дейностите, които не са свързани с Кр̣ш̣н̣а съзнание, но и вътре в себе си не изпитва влечение към материалния начин на живот. Такъв човек е лишен от завист и мисли за благото на всички живи същества – не само на хората, но и на другите създания. Думата шучайе се отнася до човека, който е чист и външно, и вътрешно. За да може да се пречисти по такъв начин, човек постоянно трябва да повтаря святото име на Бога – Харе Кр̣ш̣н̣а или Виш̣н̣у.

Слово дӣйата̄м указывает на то, что трансцендентное знание должно быть получено от духовного учителя. Духовному учителю не следует принимать в ученики того, кто недостоин этого. Он не должен становиться гуру-профессионалом и принимать учеников ради денег. Истинный духовный учитель должен видеть, обладает ли человек, который хочет получить посвящение, необходимыми для этого качествами, и не давать посвящение тому, кто недостоин его. Духовный учитель должен так воспитывать своего ученика, чтобы в будущем единственной целью его жизни стал Верховный Господь, Верховная Личность Бога.

Думата дӣята̄м означава, че духовният учител трябва да дава на учениците си знание за процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той не трябва да приема недостойни ученици и да действа като професионалист, който се стреми към печалба. Истинският духовен учител трябва да е сигурен, че човекът, на когото дава посвещение, притежава необходимите качества. Този, който не е достоен за посвещение, не трябва бъде посвещаван. Духовният учител трябва да възпита ученика си по такъв начин, че с течение на времето той да приеме Върховната Божествена Личност като най-съкровената цел на живота си.

В этих двух стихах перечислены все качества, которыми должен обладать преданный. Тот, кто развил в себе эти качества, достоин называться преданным. Если же у человека еще нет этих качеств, он должен стараться приобрести их, чтобы стать настоящим преданным Господа.

Тези две строфи описват подробно качествата на предания. Оня, който е придобил всичките, вече се е издигнал до позицията на предан. Ако не притежава някои от изброените качества, той все още не е изпълнил всички условия, за да може да се нарече съвършен предан.