ТЕКСТ 11
ТЕКСТ 11
Текст
Текст
ва̄йур агнир джалам̇ махӣ
сӯрйаш́ чандрас тапаш́ чаива
стха̄на̄нй агре кр̣та̄ни те
ва̄юр агнир джалам̇ махӣ
сӯряш чандрас тапаш чаива
стха̄на̄нй агре кр̣та̄ни те
Пословный перевод
Дума по дума
хр̣т — сердце; индрийа̄н̣и — чувства; асух̣ — жизненный воздух; вйома — небо; ва̄йух̣ — воздух; агних̣ — огонь; джалам — вода; махӣ — земля; сӯрйах̣ — солнце; чандрах̣ — луна; тапах̣ — аскезы; ча — также; эва — безусловно; стха̄на̄ни — все эти места; агре — до этого; кр̣та̄ни — уже определил; те — тебе.
хр̣т – сърцето; индрия̄н̣и – сетивата; асух̣ – жизнен въздух; вьома – небето; ва̄юх̣ – въздухът; агних̣ – огън; джалам – вода; махӣ – земята; сӯрях̣ – слънцето; чандрах̣ – луната; тапах̣ – отречение; ча – както и; ева – несъмнено; стха̄на̄ни – всички тези места; агре – предварително; кр̣та̄ни – вече създадени; те – за теб.
Перевод
Превод
Сын мой, я уже определил места твоего будущего пребывания, ими станут сердце, чувства, жизненный воздух, небо, воздух, огонь, вода, земля, солнце, луна и аскезы.
Скъпо мое момче, вече избрах местата, които ще бъдат твое жилище: сърцето, сетивата, жизнения въздух, небето, въздуха, огъня, водата, земята, слънцето, луната и отречението.
Комментарий
Пояснение
Сотворение Рудры, который появился на свет из межбровья Брахмы как олицетворение его гнева, порожденного гуной страсти с примесью невежества, исполнено глубокого смысла. Описание принципа Рудры приводится в «Бхагавад-гите» (3.37). Кродха, гнев, возникает из камы, вожделения, которое является порождением гуны страсти. Когда вожделение и желания не находят удовлетворения, рождается кродха — заклятый враг обусловленной души. Это самое греховное и губительное порождение страсти проявляется в форме аханкары, ложного эгоистического представления о себе как о центре вселенной. «Бхагавад-гита» называет эгоцентризм обусловленной души, находящейся под властью материальной природы, глупым и нелепым. Эгоцентризм — это проявление принципа Рудры в сердце живого существа, где зарождается кродха, гнев. Возникая в сердце, гнев проявляется через другие органы чувств: глаза, руки и ноги. У разъяренного человека наливаются кровью глаза, иногда он сжимает кулаки или топает ногами. Подобные проявления принципа Рудры свидетельствуют о присутствии Рудры в этих частях человеческого тела. Когда человек приходит в ярость, у него учащается дыхание — так проявляет себя Рудра, находящийся в жизненном воздухе, или дыхании человека. Принцип Рудры проявляется и тогда, когда небо затягивают свинцовые тучи, гремит гром и дует ураганный ветер. Когда на море поднимается шторм, в разбушевавшейся водной стихии также проглядывают грозные черты Рудры, наводящего ужас на простых смертных. Присутствие Рудры можно ощутить в бушующем огне и в потоках воды, которые заливают землю во время наводнений.
Появяването на Рудра от точката между веждите на Брахма̄ като последица от неговия гняв, породен от гун̣ата на страстта в частичен контакт с невежеството, е наситено с много дълбок смисъл. Принципът Рудра е описан в Бхагавад-гӣта̄ (3.37). Кродха (гневът) е продукт на ка̄ма (похотта), която е следствие от гун̣ата на страстта. Когато похотта и желанията остават неудовлетворени, се ражда елементът кродха – страшният враг на обусловената душа. Това най-греховно и погубващо проявление на страстта намира израз под формата на ахан̇ка̄ра – лъжливото егоцентрично чувство, което кара човека да си мисли, че е центърът на всичко. В Бхагавад-гӣта̄ егоцентризмът на обусловената душа, която е изцяло под властта на материалната природа, е определен като глупав. Той е проявление на принципа Рудра в сърцето на живото същество, откъдето възниква кродха (гневът). Гневът се заражда в сърцето, а след това се изявява чрез сетивата: очите, ръцете, краката. Когато човек е разярен, очите му се наливат с кръв, той свива юмруци или рита с крака – така той дава израз на гнева си. Подобни прояви на принципа Рудра са доказателство за присъствието на Рудра в тези части на тялото. Когато човек се разгневи, дишането му се учестява – така се проявява Рудра, който е в жизнения въздух, т.е. в дишането на човека. Принципът Рудра се проявява и когато небето се покрие с тежки облаци, загърми от гняв и зафучи яростен вятър. Когато в морето се издигнат побеснели вълни, там отново прозират мрачните черти на Рудра, които всяват ужас в сърцата на простосмъртните. Присъствието на Рудра може да се усети и в бушуващия пожар, както и в пороищата, които заливат земята по време на наводнение.
На земле есть немало живых существ, воплощающих в себе принцип Рудры. Его неизменными представителями являются змея, тигр и лев. В нестерпимую жару под палящим солнцем человек может получить тепловой удар, а в лютые морозы, которые посылает на землю луна, люди иногда падают в обморок. История знает много примеров того, как мудрецы, совершавшие великие аскезы, йоги, философы и люди, отрекшиеся от мира, подпадали под влияние Рудры. Охваченные гневом и страстью, они демонстрировали обретенное ими могущество. Под влиянием Рудры великий йог Дурваса затеял ссору с Махараджей Амбаришей, а мальчик-брахман проявил свой гнев, прокляв царя Парикшита. Когда принцип Рудры демонстрируют те, кто не занимается преданным служением Верховной Личности Бога, этот гнев становится причиной их падения. Подтверждением тому служит следующий стих «Шримад- Бхагаватам» (10.2.32):
Има много земни създания, които са въплъщение на принципа Рудра. Такива неизменни представители са змията, тигърът и лъвът. Понякога под палещите лъчи на слънцето хората получават топлинен удар, а от силния студ, който се дължи на влиянието на луната, изпадат в безсъзнание. Известни са много примери за това, как мъдреци, придобили сила чрез отреченията си, йогӣ, философи и велики аскети са попадали под влиянието на принципа Рудра. Обзети от гнева и страстта, характерни за Рудра, те решават да демонстрират могъществото, което са постигнали. Под влиянието на същия принцип Рудра великият йогӣ Дурва̄са̄ се скарал с Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а, а едно момче бра̄хман̣а проклело великия цар Парӣкш̣ит. Когато принципът Рудра се проявява у хора, които не се занимават с предано служене на Върховната Божествена Личност, гневът ги събаря от върховете на съвършенството, до което са стигнали. Това се потвърждава по следния начин:
твайй аста-бха̄ва̄д авиш́уддха-буддхайах̣
а̄рухйа кр̣ччхрен̣а парам̇ падам̇ татах̣
патантй адхо ’на̄др̣та-йушмад-ан̇гхрайах̣
твайи аста-бха̄ва̄д авишуддха-буддхаях̣
а̄рухя кр̣ччхрен̣а парам̇ падам̇ татах̣
патантй адхо 'на̄др̣та-юш̣мад-ан̇гхраях̣
(Бха̄г. 10.2.32)
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.2.32)
Причиной досадного падения имперсоналиста является его ложное, ни на чем не основанное представление о себе как о Боге.
Жалкото падение на имперсоналиста се дължи на неговата измамна и напълно неоснователна представа, че е равен на Върховния.