ТЕКСТ 17
ТЕКСТ 17
Текст
Текст
бахиш́ ча пратапатй асау эвам̇ вира̄джам̇ пратапам̇с
тапатй антар бахих̣ пума̄н
бахиш ча пратапатй асау
евам̇ вира̄джам̇ пратапам̇с
тапатй антар бахих̣ пума̄н
Пословный перевод
Дума по дума
сва-дхишн̣йам — излучение; пратапан — распространяя; пра̄н̣ах̣ — энергию жизни; бахих̣ — внешне; ча — также; пратапати — освещает; асау — солнце; эвам — аналогичным образом; вира̄джам — вселенскую форму; пратапан — распространяя; тапати — оживляет; антах̣ — внутренне; бахих̣ — внешне; пума̄н — Верховная Личность.
сва-дхиш̣н̣ям – излъчване; пратапан – разпространявайки; пра̄н̣ах̣ – жизнена енергия; бахих̣ – външен; ча – също; пратапати – осветени; асау – слънцето; евам – по същия начин; вира̄джам – вселенската форма; пратапан – като разпростира; тапати – оживява; антах̣ – вътрешно; бахих̣ – външно; пума̄н – Върховната Личност.
Перевод
Превод
Распространяя свои лучи, Солнце освещает все в этом мире изнутри и снаружи. Подобно этому, Верховная Личность Бога, принимая вселенскую форму, изнутри и снаружи поддерживает все творение.
Като разпространява сиянието си, слънцето свети и вън, и вътре. По същия начин Върховната Божествена Личност разпростира вселенската си форма и поддържа всичко в творението и отвътре, и отвън.
Комментарий
Пояснение
В этом стихе дано очень точное описание вселенской формы Господа, или Его безличного аспекта, называемого брахмаджьоти. Безличный аспект Господа сравнивают здесь с солнечным светом. Солнечный свет распространяется по всей вселенной, но источником этого света является планета Солнце, или божество, носящее имя Сурьи-нараяны. Подобно этому, Господь Кришна, Верховная Личность Бога, является источником безличного сияния брахмаджьоти — безличного аспекта Господа. Это подтверждается и в «Бхагавад-гите» (14.27). Следовательно, вселенская форма Господа производна от Его безличной формы, изначальной же формой Господа является Его двурукая форма — Шьямасундара, играющий на Своей вечной флейте. Три четверти исходящего от Господа сияния проявляются в духовном небе (трипа̄д-вибхӯти), а одна четверть Его сияния охватывает материальный мир со всеми его вселенными. Это также объясняется в «Бхагавад-гите» (10.42). Соответственно, три четверти исходящего от Него сияния называют внутренней энергией Господа, а оставшуюся четверть — Его внешней энергией. Живые существа, населяющие как духовный, так и материальный мир, принадлежат к пограничной энергии Господа (тат̣астха-ш́акти) и могут по своему желанию находиться либо в Его внешней, либо в Его внутренней энергии. Тех, кто находится в духовной энергии Господа, называют освобожденными душами, а тех, кто пребывает в Его внешней энергии, — обусловленными душами. Исходя из этого, можно приблизительно определить, сколько живых существ пребывает во внутренней энергии Господа в сравнении с тем, сколько их находится в пределах Его внешней энергии, и убедиться в том, что освобожденных душ гораздо больше, чем обусловленных.
Тук вселенската форма на Бога, т.е. безличностният му аспект брахмаджьоти, е обяснен много добре и е сравнен със сиянието на слънцето. Слънчевата светлина прониква из цялата вселена, но основа на това сияние е източникът ѝ – слънчевата планета или божеството Сӯря-на̄ра̄ян̣а. По същия начин Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е основата на безличностното сияние брахмаджьоти, което е безличностният аспект на Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (14.27). Следователно вселенската форма на Бога е вторична представа за безличностната му форма, а първичната форма на Бога е Шя̄масундара, който има две ръце и свири на вечната си флейта. Три четвърти от разпространяващото се сияние на Бога са проявени в духовното небе (трипа̄д-вибхӯти), а една четвърт от сиянието му обхваща съвкупната експанзия на материалните вселени. Това също се потвърждава и обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (10.42). Трите четвърти от експанзията на сиянието на Бога се наричат негова вътрешна енергия, а едната четвърт от експанзията му се нарича външна енергия. Живите същества, които населяват духовните и материалните експанзии, са негова междинна енергия (тат̣астха-шакти) и имат свободата да живеят в една от двете енергии. Тези, които живеят в духовната експанзия на Бога, се наричат освободени души, докато обитателите на външната експанзия се наричат обусловени души. Ако пресметнем приблизително броя на обитателите на вътрешните експанзии в сравнение с броя на обитателите на външната енергия, лесно ще открием, че освободените души са далеч повече от обусловените.