ТЕКСТ 21
ТЕКСТ 21
Текст
Текст
джйотиша̄м̇ равир ам̇ш́ума̄н
марӣчир марута̄м асми
накшатра̄н̣а̄м ахам̇ ш́аш́ӣ
джьотиш̣а̄м̇ равир ам̇шума̄н
марӣчир марута̄м асми
накш̣атра̄н̣а̄м ахам̇ шашӣ
Пословный перевод
Дума по дума
а̄дитйа̄на̄м — из Адитьев; ахам — Я; вишн̣ух̣ — Верховный Господь; джйотиша̄м — из светил; равих̣ — солнце; ам̇ш́у-ма̄н — лучезарное; марӣчих̣ — Маричи; марута̄м — Марутов; асми — (Я) есть; накшатра̄н̣а̄м — из звезд; ахам — Я; ш́аш́ӣ — луна.
а̄дитя̄на̄м – на А̄дитите; ахам – Аз съм; виш̣н̣ух̣ – Върховният Бог; джьотиш̣а̄м – от светилата; равих̣ – Слънцето; ам̇шу-ма̄н – блестящо; марӣчих̣ – Марӣчи; марута̄м – от Марутите; асми – Аз съм; накш̣атра̄н̣а̄м – от звездите; ахам – Аз съм; шашӣ – Луната.
Перевод
Превод
Из Адитьев Я Вишну, среди светил — лучезарное солнце, из Марутов Я Маричи, а среди звезд Я луна.
От А̄дитите Аз съм Виш̣н̣у; от светилата Аз съм блестящото Слънце; от Марутите Аз съм Марӣчи, а сред звездите Аз съм Луната.
Комментарий
Пояснение
Из двенадцати Адитьев главный — Кришна. Из всех небесных светил главное — солнце, которое в «Брахма- самхите» названо сияющим оком Верховного Господа. В космическом пространстве дует пятьдесят ветров, и Маричи, божество, управляющее их движением, представляет Кришну.
Има дванайсет А̄дити, сред които Кр̣ш̣н̣а е главният. Измежду блестящите в небето светила, Слънцето е главното. В Брахма сам̇хита̄ Слънцето се приема за блестящото око на Върховния Бог. В пространството духат петдесет вида ветрове и божеството Марӣчи, властващо над ветровете, представя Кр̣ш̣н̣а.
Среди звезд самой яркой на ночном небе является луна, поэтому она также представляет Кришну. Из этого стиха явствует, что луна относится к числу звезд. Отсюда можно заключить, что звезды, мерцающие в небе, тоже отражают свет солнца. Веды отвергают представления о существовании во вселенной множества солнц. Солнце одно, а звезды, так же как и луна, светят отраженным светом. Поскольку в этом стихе «Бхагавад-гиты» луна отнесена к категории звезд, мерцающие в небе звезды не являются солнцами, но подобны луне.
Сред звездите най-забележителна през нощта е Луната, тя представя Кр̣ш̣н̣а. От този стих става ясно, че Луната е звезда; следователно звездите, които блестят в небето, също отразяват светлината на Слънцето. Теорията, че има много слънца във Вселената, не се приема във ведическата литература. Слънцето е едно, а Луната и звездите светят с отразена слънчева светлина. След като Бхагавад-гӣта̄ посочва тук, че Луната е една от звездите, блестящите звезди не са слънца, а са подобни на Луната.