VERSO 9
ТЕКСТ 9
Texto
Текст
yāta-yāmāṁś ca kanyayā
vigatātma-gati-snehaḥ
putra-dārāṁś ca lālayan
я̄та-я̄ма̄м̇ш ча каняя̄
вигата̄тма-гати-снехах̣
путра-да̄ра̄м̇ш ча ла̄лаян
Sinônimos
Дума по дума
kāmān — objetos de prazer; abhilaṣan — sempre ansiando por; dīnaḥ — o pobre homem; yāta-yāmān — insípidos; ca — também; kanyayā — pela influência de Kālakanyā; vigata — perdido; ātma-gati — verdadeiro objetivo da vida; snehaḥ — apego a; putra — filhos; dārān — esposa; ca — e; lālayan — mantendo afetuosamente.
ка̄ма̄н – обекти на наслаждение; абхилаш̣ан – постоянно жадувайки; дӣнах̣ – горкият човек; я̄та-я̄ма̄н – безинтересни; ча – също; каняя̄ – под влиянието на Ка̄лаканя̄; вигата – изгуби; а̄тма-гати – истинската цел на живота; снехах̣ – привързаност към; путра – синове; да̄ра̄н – съпруга; ча – и; ла̄лаян – грижейки се с нежност.
Tradução
Превод
Os objetos de prazer se tornaram insípidos pela influência de Kālakanyā. Devido à continuação de seus desejos luxuriosos, o rei Purañjana ficou muito desolado sob todos os aspectos. Assim, ele não entendia o objetivo da vida. Contudo, ainda sentia muita afeição por sua esposa e filhos, e preocupava-se em mantê-los.
Под въздействието на Ка̄лаканя̄ всичко, което по-рано доставяше удоволствие на цар Пуран̃джана, сега стана скучно и безинтересно. Все още разкъсван от похотливи желания, той остана съвсем без нищо и така и не разбра коя е истинската цел на живота. Той продължаваше да изпитва привързаност към съпругата и децата си и се тревожеше за тяхното препитание.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—Esta é exatamente a posição da civilização atual. Todos se dedicam a manter o corpo, o lar e a família. Consequentemente, todos ficam confusos no fim da vida, desconhecendo o que é vida espiritual e qual é a meta da vida humana. Em uma civilização de gozo dos sentidos, não pode haver vida espiritual, porque as pessoas pensam apenas nesta vida. Embora a próxima vida seja um fato, nenhuma informação é dada a respeito dela.
Точно такова е положението на съвременното общество. Хората се грижат единствено за тялото, дома и семейството си и в края на своя живот човек се чувства объркан, понеже не знае нищо за духовното съществуване и няма представа коя е крайната цел на живота. В общество, изцяло съсредоточено върху сетивното наслаждение, не може да има духовен живот, защото всички мислят само за сегашното съществуване. Макар следващият живот да е реален факт, хората няма откъде да научат за него.