VERSO 9
ТЕКСТ 9
Texto
Текст
prakṛteḥ puruṣasyāpi
lakṣaṇaṁ puruṣottama
brūhi kāraṇayor asya
sad-asac ca yad-ātmakam
пракр̣тех̣ пуруш̣ася̄пи
лакш̣ан̣ам̇ пуруш̣оттама
брӯхи ка̄ран̣айор ася
сад-асач ча яд-а̄тмакам
Sinônimos
Дума по дума
devahūtiḥ uvāca — Devahūti disse; prakṛteḥ — de Suas energias; puruṣasya — da Pessoa Suprema; api — também; lakṣaṇam — características; puruṣa-uttama — ó Suprema Personalidade de Deus; brūhi — por favor, explica; kāraṇayoḥ — causas; asya — desta criação; sat-asat — manifesta e imanifesta; ca — e; yat-ātmakam — consistindo nas quais.
девахӯтих̣ ува̄ча – Девахӯти каза; пракр̣тех̣ – на енергиите му; пуруш̣ася – на Върховната Личност; апи – също; лакш̣ан̣ам – характеристики; пуруш̣а-уттама – о, Върховна Божествена Личност; брӯхи – моля те, обясни; ка̄ран̣айох̣ – причини; ася – на това творение; сат-асат – проявено и непроявено; ча – и; ят-а̄тмакам – което се състои от.
Tradução
Превод
Devahūti disse: Ó Suprema Personalidade de Deus, por favor, explica-me as características da Pessoa Suprema e Suas energias, pois ambas são causadoras desta criação manifesta e imanifesta.
Девахӯти каза: О, Върховна Божествена Личност, моля те, обясни ми какви са качествата на Бога, Върховната Личност, и на енергиите му, защото Върховният Бог и енергиите му са причината на проявеното и на непроявеното творение.
Comentário
Пояснение
Prakṛti, ou a natureza material, relaciona-se tanto com o Senhor Supremo quanto com as entidades vivas, assim como uma mulher relaciona-se com o esposo como esposa e com os filhos como mãe. Na Bhagavad-gītā, o Senhor diz que fecunda a mãe natureza com filhos, as entidades vivas, após o que todas as espécies de entidades vivas se manifestam. Kapila Muni já explicou a relação das entidades vivas com a natureza material. Agora, Devahūti procura entender a relação entre a natureza material e o Senhor Supremo. Afirma-se que o produto dessa relação é o mundo material manifesto e imanifesto. O mundo material imanifesto é o mahat-tattva sutil, do qual emerge a manifestação material.
Връзката между материалната природа (пракр̣ти) и Върховния Бог е като връзката между съпругата и съпруга, а между нея и живите същества – като връзката между майката и децата. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че опложда майката природа, като влага в нея живите същества, нейните деца, след което те се проявяват в най-разнообразни форми на живот. Богът вече обясни връзката на живите същества с материалната природа. Сега Девахӯти иска да узнае каква е връзката между материалната природа и Върховния Бог. В тази строфа се казва, че следствие от тази връзка са проявеният и непроявеният материален свят. Непроявеният материален свят е фината махат-таттва, от която впоследствие възниква проявеното материално творение.
Os textos védicos dizem que a totalidade da energia material é fecundada pelo olhar do Senhor Supremo, depois do que tudo nasce da natureza material. o nono capítulo da Bhagavad-gītā também confirma que a natureza funciona sob Seu olhar, adhyakṣeṇa – sob Sua direção e por Sua vontade. Não é que a natureza funcione cegamente. Após entender a posição das almas condicionadas em relação com a natureza material, Devahūti quis saber como a natureza funciona sob a direção do Senhor e qual é a relação entre a natureza material e o Senhor. Em outras palavras, ela quis aprender as características do Senhor Supremo em relação com a natureza material.
Във ведическите писания се казва, че Върховният Бог опложда съвкупната материална енергия с погледа си и после от нея се ражда всичко. Девета глава на Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че материалната природа действа под наблюдението на Бога (адхякш̣ен̣а), под неговото ръководство и по негова воля. Природата не действа сляпо. След като вече разбра положението, в което се намират обусловените души спрямо материалната природа, сега Девахӯти иска да узнае как материалната природа действа под ръководството на Върховния Бог и каква е връзката между тази природа и Бога. С други думи, Девахӯти иска да научи за качествата на Върховния Бог, проявени в отношенията му с материалната природа.
A relação das entidades vivas com a matéria e a do Senhor Supremo com a matéria certamente não estão no mesmo nível, embora os māyāvādīs interpretem dessa maneira. Quando se diz que as entidades vivas se confundem, os filósofos māyāvādīs atribuem essa confusão ao Senhor Supremo. Mas não há coerência nisso. O Senhor jamais Se deixa confundir. Essa é a diferença entre os personalistas e os impersonalistas. Devahūti não é destituída de inteligência. Ela tem inteligência suficiente para entender que as entidades vivas não estão no mesmo nível que o Senhor Supremo. Como as entidades vivas são infinitesimais, elas se deixam confundir ou condicionar pela natureza material, mas isso não significa que o Senhor Supremo também Se deixa condicionar ou confundir. A diferença entre a alma condicionada e o Senhor é que o Senhor é o Senhor, o mestre da natureza material, de modo que Ele não está sujeito a seu controle. Ele não é controlado nem pela natureza espiritual, nem pela natureza material. Ele é o supremo controlador em pessoa, e não pode ser comparado às entidades vivas comuns, que são controladas pelas leis da natureza material.
Връзката на живите същества с материята определено не е от същото естество, от каквото е връзката на Върховния Бог с материята, въпреки че ма̄я̄ва̄дӣте я обясняват именно по този начин. Когато се казва, че живите същества са в илюзия, ма̄я̄ва̄дӣте веднага причисляват към тях и Бога. Но тези интерпретации не са правилни. Богът никога не попада в илюзия. Това е разликата между схващанията на персоналистите и имперсоналистите. Девахӯти е достатъчно интелигентна жена, за да разбере, че живите същества не са на равнището на Върховния Бог. Тъй като са безкрайно малки, те попадат под влиянието на материалната природа, която ги обуславя и заблуждава, но това не означава, че Върховният Бог също е обусловен или в заблуда. Разликата между обусловената душа и Бога се състои в това, че Богът винаги е Бог, господар на материалната природа, и затова не е подчинен на властта ѝ. Той не е подчинен нито на духовната, нито на материалната природа. Той самият е върховният повелител и не може да се сравнява с обикновените живи същества, управлявани от законите на материалната природа.
Duas palavras usadas neste verso são sat e asat. A manifestação cósmica é asat – ela não existe –, mas a energia material do Senhor Supremo é sat, ou sempre existente. A natureza material é sempre existente sob sua forma sutil como a energia do Senhor, mas às vezes ela manifesta esta natureza material não-existente ou temporariamente existente, o cosmos. A esse respeito, pode-se fazer uma analogia com o pai e a mãe: a mãe e o pai existem, mas às vezes a mãe gera filhos. Da mesma forma, esta manifestação cósmica, que vem da natureza material imanifesta do Senhor Supremo, às vezes aparece e outra vez desaparece. Porém, a natureza material é sempre existente, e o Senhor é a causa suprema das manifestações sutil e grosseira deste mundo material.
В тази строфа са употребени думите сат и асат. Космическото проявление е асат, несъществуващо, докато материалната енергия на Върховния Бог е сат, т.е. вечносъществуваща. Като енергия на Бога, материалната природа във фината си форма съществува вечно, но само понякога проявява тази несъществуваща или временно съществуваща природа, космоса. Можем да направим аналогия с майката и бащата – те съществуват и майката понякога ражда деца. По същия начин материалният космос, който произлиза от непроявената материална природа на Върховния Бог, периодично се явява и отново изчезва. Но материалната природа сама по себе си остава да съществува вечно, а Богът е върховната причина както на финото, така и на грубото проявление на материалния свят.