VERSO 20
ТЕКСТ 20
Texto
Текст
bhavatsu kṛṣṇaṁ samanuvrateṣu
ye ’dhyāsanaṁ rāja-kirīṭa-juṣṭaṁ
sadyo jahur bhagavat-pārśva-kāmāḥ
бхаватсу кр̣ш̣н̣ам̇ саманувратеш̣у
йе 'дхя̄санам̇ ра̄джа-кирӣт̣а-джуш̣т̣ам̇
садьо джахур бхагават-па̄ршва-ка̄ма̄х̣
Sinônimos
Дума по дума
na — nem; vā — assim; idam — isso; rājarṣi — rei santo; varya — o principal; citram — surpreendente; bhavatsu — a todos vós; kṛṣṇam — Senhor Kṛṣṇa; samanuvrateṣu — àqueles que estão estritamente na linha do; ye — quem; adhyāsanam — sentado no trono; rāja — kirīṭa – elmos dos reis; juṣṭam — decorado; sadyaḥ — imediatamente; jahuḥ — abandonado; bhagavat — a Personalidade de Deus; pārśva-kāmāḥ — desejando alcançar a companhia.
на – нито; ва̄ – ето така; идам – това; ра̄джарш̣и – свят цар; варя – главен; читрам – удивително; бхаватсу – на всички вас; кр̣ш̣н̣ам – Бог Кр̣ш̣н̣а; саманувратеш̣у – на тези, които наследяват по пряка линия; йе – тези, които; адхя̄санам – седна на трона; ра̄джа-кирӣт̣а – царски шлемове; джуш̣т̣ам – украсен; садях̣ – незабавно; джахух̣ – изостави; бхагават – Божествената Личност; па̄ршва-ка̄ма̄х̣ – желаейки да общува.
Tradução
Превод
[Os sábios disseram:] Ó principal de todos os reis santos da dinastia Pāṇḍu que estão estritamente na linha do Senhor Śrī Kṛṣṇa! Não é nada surpreendente que tenhas abandonado teu trono, que está decorado com os elmos de muitos reis, para alcançar a companhia eterna da Personalidade de Deus.
(Мъдреците казаха:) О, най-достоен от святите царе на династията Па̄н̣д̣у, които неотклонно следват самия Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а! Няма нищо удивително в това, че си изоставил престола, украсен с шлемовете на много царе, за да получиш възможността да общуваш вечно с Божествената Личност.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—Os políticos tolos que mantêm postos administrativos pensam que os postos temporários que ocupam são o máximo ganho material da vida, de modo que eles se aferram a esses postos mesmo até o último momento da vida, sem saber que alcançar a liberação como um dos companheiros do Senhor em Sua morada eterna é o ganho máximo da vida. A vida humana destina-se a alcançar esse fim. O Senhor nos garante muitas vezes na Bhagavad-gītā que voltar ao Supremo, Sua morada eterna, é a aquisição máxima. Prahlāda Mahārāja, enquanto orava ao Senhor Nṛsiṁha, disse: “Ó meu Senhor, tenho muito medo do modo de vida materialista, e não tenho o menor medo de Vosso presente aspecto assustador e feroz como Nṛsiṁhadeva. Esse modo de vida materialista é algo semelhante a uma pedra molar, e estamos sendo esmagados por ela. Caímos neste horrível redemoinho das ondas encrespadas da vida, e assim, meu Senhor, oro a Vossos pés de lótus para que me chameis de volta a Vossa morada como um de Vossos servos. Essa é a liberação culminante deste modo de vida materialista. Tenho uma experiência muito amarga do modo de vida materialista. Em qualquer das espécies de vida em que tenha nascido, compelido pela força de minhas próprias atividades, tenho dolorosamente experimentado duas coisas, ou seja, a separação das coisas amadas e o encontro com o que é indesejável. E, para neutralizá-las, os remédios que tomei foram mais perigosos que a própria doença. Assim, errei de um ponto a outro, nascimento após nascimento, e, assim sendo, oro que me concedeis refúgio a Vossos pés de lótus.”
Глупавите политици, заели административни постове, смятат, че тези временни длъжности са върхът на материалното благополучие и затова се държат здраво за тях до последния си миг, без да знаят, че най-висшето благо в живота е постигането на освобождение, при което човек става един от спътниците на Бога във вечната му обител. Човешкият живот е предназначен за постигането на тази цел. В Бхагавад-гӣта̄ Богът ни уверява многократно, че най-висшето постижение е завръщането при Бога във вечната му обител. В молитвите си към Бог Нр̣сим̇ха Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва: „О, Господи, аз изпитвам голям страх от материалния живот, но никак не се боя от твоя страшен и свиреп образ на Нр̣сим̇хадева. Материалното съществуване е като воденичен камък, който ни премазва. Ние сме паднали в този ужасен въртоп сред побеснелите вълни на живота, затова о, Господи, аз се моля в лотосовите Ти нозе да ме върнеш във вечната Ти обител като един от твоите слуги. Това е най-висшето освобождение, което спасява човека от материалното съществуване. Имам толкова горчив опит от материалния живот. Във всяка форма, в която се раждах под натиска на собствените си дейности, винаги преживявах много болезнено две неща: раздялата с тези, които обичах, и срещите с тези, които не желаех да виждам. За да сложа край на това, аз използвах лек, който се оказа по-опасен и от самата болест. Така живот след живот аз се нося от място на място, затова Те моля да ми дадеш убежище в лотосовите си нозе“.
Os reis Pāṇḍavas, que são maiores que muitos santos do mundo, conheciam os resultados amargos do modo de vida materialista. Eles jamais se sentiram cativados pelo fulgor do trono imperial que ocuparam, e sempre buscavam a oportunidade de serem chamados pelo Senhor para associar-se com Ele eternamente. Mahārāja Parīkṣit era o digno neto de Mahārāja Yudhiṣṭhira. Mahārāja Yudhiṣṭhira abandonou o trono imperial em favor de seu neto, e, da mesma forma, Mahārāja Parīkṣit, o neto de Mahārāja Yudhiṣṭhira, abandonou o trono imperial em favor de seu filho Janamejaya. Assim são todos os reis na dinastia porque todos eles são estritos na linha do Senhor Kṛṣṇa. Assim, os devotos do Senhor nunca são encantados pelo fulgor da vida materialista, e vivem imparcialmente, desapegados dos objetos do falso e ilusório modo de vida materialista.
Царете от рода на Па̄н̣д̣авите, които превъзхождали много светци от този свят, познавали горчивия вкус на материалното съществуване. Те не били привлечени от блясъка на императорския трон, който заемали, и постоянно търсели възможност да се върнат при Бога, за да общуват вечно с него. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил достоен внук на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира предал императорския престол на внука си Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, а той от своя страна го поверил на сина си Джанамеджая. Така постъпвали всички царе от династията, защото неотклонно следвали Бог Кр̣ш̣н̣а. Така преданите на Бога никога не могат да бъдат заслепени от блясъка на материалния живот. Те остават безпристрастни и непривързани към целите на лъжливото, илюзорно материално съществуване.