Шрӣмад Бха̄гаватам 1.19.20
Деванагари
न वा इदं राजर्षिवर्य चित्रं
भवत्सु कृष्णं समनुव्रतेषु ।
येऽध्यासनं राजकिरीटजुष्टं
सद्यो जहुर्भगवत्पार्श्वकामा: ॥ २० ॥
भवत्सु कृष्णं समनुव्रतेषु ।
येऽध्यासनं राजकिरीटजुष्टं
सद्यो जहुर्भगवत्पार्श्वकामा: ॥ २० ॥
Стих
на ва̄ идам̇ ра̄джарш̣и-варя читрам̇
бхаватсу кр̣ш̣н̣ам̇ саманувратеш̣у
йе 'дхя̄санам̇ ра̄джа-кирӣт̣а-джуш̣т̣ам̇
садьо джахур бхагават-па̄ршва-ка̄ма̄х̣
бхаватсу кр̣ш̣н̣ам̇ саманувратеш̣у
йе 'дхя̄санам̇ ра̄джа-кирӣт̣а-джуш̣т̣ам̇
садьо джахур бхагават-па̄ршва-ка̄ма̄х̣
Дума по дума
на — нито; ва̄ — ето така; идам — това; ра̄джарш̣и — свят цар; варя — главен; читрам — удивително; бхаватсу — на всички вас; кр̣ш̣н̣ам — Бог Кр̣ш̣н̣а; саманувратеш̣у — на тези, които наследяват по пряка линия; йе — тези, които; адхя̄санам — седна на трона; ра̄джа-кирӣт̣а — царски шлемове; джуш̣т̣ам — украсен; садях̣ — незабавно; джахух̣ — изостави; бхагават — Божествената Личност; па̄ршва-ка̄ма̄х̣ — желаейки да общува.
Превод
(Мъдреците казаха:) О, най-достоен от святите царе на династията Па̄н̣д̣у, които неотклонно следват самия Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а! Няма нищо удивително в това, че си изоставил престола, украсен с шлемовете на много царе, за да получиш възможността да общуваш вечно с Божествената Личност.
Пояснение
Глупавите политици, заели административни постове, смятат, че тези временни длъжности са върхът на материалното благополучие и затова се държат здраво за тях до последния си миг, без да знаят, че най-висшето благо в живота е постигането на освобождение, при което човек става един от спътниците на Бога във вечната му обител. Човешкият живот е предназначен за постигането на тази цел. В Бхагавад-гӣта̄ Богът ни уверява многократно, че най-висшето постижение е завръщането при Бога във вечната му обител. В молитвите си към Бог Нр̣сим̇ха Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва: „О, Господи, аз изпитвам голям страх от материалния живот, но никак не се боя от твоя страшен и свиреп образ на Нр̣сим̇хадева. Материалното съществуване е като воденичен камък, който ни премазва. Ние сме паднали в този ужасен въртоп сред побеснелите вълни на живота, затова о, Господи, аз се моля в лотосовите Ти нозе да ме върнеш във вечната Ти обител като един от твоите слуги. Това е най-висшето освобождение, което спасява човека от материалното съществуване. Имам толкова горчив опит от материалния живот. Във всяка форма, в която се раждах под натиска на собствените си дейности, винаги преживявах много болезнено две неща: раздялата с тези, които обичах, и срещите с тези, които не желаех да виждам. За да сложа край на това, аз използвах лек, който се оказа по-опасен и от самата болест. Така живот след живот аз се нося от място на място, затова Те моля да ми дадеш убежище в лотосовите си нозе“.
Царете от рода на Па̄н̣д̣авите, които превъзхождали много светци от този свят, познавали горчивия вкус на материалното съществуване. Те не били привлечени от блясъка на императорския трон, който заемали, и постоянно търсели възможност да се върнат при Бога, за да общуват вечно с него. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил достоен внук на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира предал императорския престол на внука си Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, а той от своя страна го поверил на сина си Джанамеджая. Така постъпвали всички царе от династията, защото неотклонно следвали Бог Кр̣ш̣н̣а. Така преданите на Бога никога не могат да бъдат заслепени от блясъка на материалния живот. Те остават безпристрастни и непривързани към целите на лъжливото, илюзорно материално съществуване.