VERSO 14
ТЕКСТ 14
Texto
Текст
na me karma-phale spṛhā
iti māṁ yo ’bhijānāti
karmabhir na sa badhyate
на ме карма-пхале спр̣ха̄
ити ма̄м̇ йо 'бхиджа̄на̄ти
кармабхир на са бадхяте
Sinônimos
Дума по дума
na — nunca; mām — a Mim; karmāṇi — todas as espécies de trabalho; limpanti — afetam; na — nem; me — Meu; karma-phale — em ação fruitiva; spṛhā — aspiração; iti — assim; mām — a Mim; yaḥ — aquele que; abhijānāti — conhece; karmabhiḥ — pela reação deste trabalho; na — nunca; saḥ — ele; badhyate — fica enredado.
на – никога; ма̄м – мен; карма̄н̣и – всички дейности; лимпанти – повлияват; на – нито; ме – мой; карма-пхале – в плодоносна дейност; спр̣ха̄ – стремеж; ити – по такъв начин; ма̄м – мен; ях̣ – този, който; абхиджа̄на̄ти – наистина знае; кармабхих̣ – последици от дейността; на – никога; сах̣ – той; бадхяте – се оплита.
Tradução
Превод
Não há trabalho que Me afete, tampouco Eu aspiro aos frutos da ação. Aquele que entende esta verdade sobre Mim também não se enreda nas reações do trabalho fruitivo.
Няма дейност, която да ми влияе, нито се стремя към резултата от дейността. Който разбере тази истина за мен, не се обвързва с последствията от своята дейност.
Comentário
Пояснение
Assim como há leis constitucionais no mundo material que dizem que o rei não pode cometer erros, ou que o rei não está sujeito às leis do Estado, similarmente, embora o Senhor seja o criador deste mundo material, Ele não é afetado pelas atividades do mundo material. Ele cria e permanece alheio à criação, ao passo que as entidades vivas estão enredadas nos resultados fruitivos das atividades materiais porque têm a propensão de assenhorear-se dos recursos materiais. O proprietário de um estabelecimento não é responsável pelas atividades certas ou erradas dos trabalhadores, mas os próprios trabalhadores são responsáveis. As entidades vivas ocupam-se em suas respectivas atividades para o prazer dos sentidos, e estas atividades não são decretadas pelo Senhor. Para apurar o gozo dos sentidos, as entidades vivas ocupam-se em trabalhar neste mundo, e, aspiram à felicidade celestial após a morte. O Senhor, sendo completo em Si mesmo, não sente atração pela aparente felicidade celestial. Os semideuses celestiais estão apenas Lhe prestando seus serviços. O proprietário nunca deseja a felicidade rudimentar talvez desejada por seus trabalhadores. Ele está alheio às ações e reações materiais. Por exemplo, as chuvas não são responsáveis pelos diferentes tipos de vegetação que aparecem na terra, embora, sem essas chuvas, não haja possibilidade de a vegetação crescer. O smṛti védico faz a seguinte confirmação deste fato:
Както в материалния свят при една конституционна монархия съществува закон, според който монархът не може да сгреши или не е подвластен на държавните закони; по същия начин Бог, въпреки че е създател на този свят, не се влияе от материалните дейности. Той създава, но остава настрана от създаденото; за разлика от живите същества, оплетени в последствията от своята дейност заради присъщата им склонност да господстват над материалната природа. Собственикът на едно предприятие не носи отговорност за добрите и лошите постъпки на своите работници; цялата отговорност пада върху самите тях. Не Бог, а жаждата за сетивни наслаждения заставя живите същества да се занимават с материална дейност. В желанието си за повече наслаждение, живите същества се трудят в този свят и мечтаят след смъртта си да вкусят райско щастие. Бог, бидейки самодостатъчен, не е привлечен от т.нар. райско щастие. Полубоговете в рая са само негови слуги. Собственикът на предприятието никога не се стреми към долнопробните удоволствия, за които мечтаят работниците му. Бог е отвъд материалните дейности и последствията от тях. Например дъждовете не са непосредствена причина за разнообразната растителност, която се появява на земята, макар че без дъждове не е възможно да израсне нищо. Ведическите смр̣ти (Виш̣н̣у Пура̄н̣а, 1.4.51) потвърждават това по следния начин:
sṛjyānāṁ sarga-karmaṇi
pradhāna-kāraṇī-bhūtā
yato vai sṛjya-śaktayaḥ
ср̣джя̄на̄м̇ сарга-карман̣и
прадха̄на-ка̄ран̣ӣ-бхӯта̄
ято ваи ср̣джя-шактаях̣
“Nas criações materiais, o Senhor é apenas a causa suprema. A causa imediata é a natureza material, pela qual a manifestação cósmica se torna visível.” Os seres criados são de muitas variedades, tais como os semideuses, os seres humanos e os animais inferiores, e todos eles estão sujeitos às reações de suas atividades passadas, boas ou más. O Senhor apenas lhes dá condições favoráveis ao desenvolvimento dessas atividades e ao andamento dos modos da natureza, mas nunca Se torna responsável pelas atividades presentes e passadas por eles executadas. No Vedānta-sūtra (2.1.34), confirma-se que vaiṣamya nairghṛṇye na sāpekṣatvāt: o Senhor nunca tem parcialidade por nenhuma entidade viva. A entidade viva é responsável por seus próprios atos. O Senhor apenas lhe dá facilidades através da natureza material, ou energia externa. Qualquer um que seja plenamente versado em todas as complexidades desta lei do karma, ou atividades fruitivas, não é afetado pelos resultados de suas atividades. Em outras palavras, aquele que compreende esta natureza transcendental do Senhor é uma pessoa experiente na consciência de Kṛṣṇa, e por isso nunca se sujeita às leis do karma. Quem não conhece a natureza transcendental do Senhor e pensa que as atividades do Senhor visam os resultados fruitivos, tal qual as atividades realizadas pelos seres vivos comuns, decerto enreda-se nas reações fruitivas. Mas quem conhece a Verdade Suprema é uma alma liberada, fixa em consciência de Kṛṣṇa.
„В материалните творения Бог е само върховната причина. Непосредствената причина за космичното проявление е материалната природа“. Сътворените същества са разнообразни – полубогове, хора и животни – и всички те са подвластни на последиците от миналите си добри или лоши дела. Бог само им осигурява всичко необходимо за техните дейности, както и законите на материалните гун̣и, но Той не носи никаква отговорност за миналите и настоящите им действия. Във Веда̄нта сӯтра (2.1.34) се казва: ваиш̣амя-наиргхр̣н̣йе на са̄пекш̣атва̄т – Бог никога не е пристрастен към никое живо същество. Живото същество лично отговаря за своите постъпки. Бог просто му предоставя необходимото чрез своята външна енергия – материалната природа. Всеки, който разбира цялата сложност на закона за карма, т.е. дейности и последици, не се влияе от резултата на своите действия. С други думи, личност, разбрала тази трансцендентална природа на Бога, е усъвършенствала своето Кр̣ш̣н̣а съзнание и законът на карма няма власт върху нея. А който няма представа за трансценденталната природа на Бога и смята, че Бог се стреми към кармични резултати, както правят обикновените живи същества, със сигурност се оплита в последствията от собствените си действия. Но знаещият Върховната Истина е освободена душа, установена в Кр̣ш̣н̣а съзнание.