VERSO 21
ТЕКСТ 21
Texto
Текст
jyotiṣāṁ ravir aṁśumān
marīcir marutām asmi
nakṣatrāṇām ahaṁ śaśī
джьотиш̣а̄м̇ равир ам̇шума̄н
марӣчир марута̄м асми
накш̣атра̄н̣а̄м ахам̇ шашӣ
Sinônimos
Дума по дума
а̄дитя̄на̄м – на А̄дитите; ахам – Аз съм; виш̣н̣ух̣ – Върховният Бог; джьотиш̣а̄м – от светилата; равих̣ – Слънцето; ам̇шу-ма̄н – блестящо; марӣчих̣ – Марӣчи; марута̄м – от Марутите; асми – Аз съм; накш̣атра̄н̣а̄м – от звездите; ахам – Аз съм; шашӣ – Луната.
Tradução
Превод
Entre os Ādityas, sou Viṣṇu; entre as luzes, sou o Sol radiante; entre os Maruts, sou Marīci; e entre as estrelas, sou a Lua.
От А̄дитите Аз съм Виш̣н̣у; от светилата Аз съм блестящото Слънце; от Марутите Аз съм Марӣчи, а сред звездите Аз съм Луната.
Comentário
Пояснение
Há doze Ādityas, dos quais Kṛṣṇa é o principal. Entre todas as luminárias que brilham no céu, o Sol é o principal, e no Brahma-saṁhitā o Sol é aceito como o olho reluzente do Senhor Supremo. Há cinqüenta variedades de vento soprando no espaço, e a deidade controladora destes ventos, Marīci, representa Kṛṣṇa.
Има дванайсет А̄дити, сред които Кр̣ш̣н̣а е главният. Измежду блестящите в небето светила, Слънцето е главното. В Брахма сам̇хита̄ Слънцето се приема за блестящото око на Върховния Бог. В пространството духат петдесет вида ветрове и божеството Марӣчи, властващо над ветровете, представя Кр̣ш̣н̣а.
Entre as estrelas, a Lua é a que mais se destaca à noite, e por isso a Lua representa Kṛṣṇa. Neste verso, parece que a Lua é uma das estrelas, portanto, as estrelas que cintilam no céu também refletem a luz do Sol. A teoria de que há muitos sóis dentro do Universo não é aceita pela literatura védica. O Sol é um só, e assim como a Lua ilumina através do reflexo do Sol, o mesmo fenômeno ocorre com as estrelas. Como o Bhagavad-gītā indica nesta passagem que a Lua é uma das estrelas, as estrelas brilhantes não são sóis, mas são semelhantes à Lua.
Сред звездите най-забележителна през нощта е Луната, тя представя Кр̣ш̣н̣а. От този стих става ясно, че Луната е звезда; следователно звездите, които блестят в небето, също отразяват светлината на Слънцето. Теорията, че има много слънца във Вселената, не се приема във ведическата литература. Слънцето е едно, а Луната и звездите светят с отразена слънчева светлина. След като Бхагавад-гӣта̄ посочва тук, че Луната е една от звездите, блестящите звезди не са слънца, а са подобни на Луната.