TEXT 46
ТЕКСТ 46
Texte
Текст
sarvataḥ samplutodake
tāvān sarveṣu vedeṣu
brāhmaṇasya vijānataḥ
сарватах̣ самплутодаке
та̄ва̄н сарвеш̣у ведеш̣у
бра̄хман̣ася виджа̄натах̣
Synonyms
Дума по дума
yāvān: tout ce qui; arthaḥ: est attendu de; uda-pāne: un puits plein d’eau; sarvataḥ: à tous les égards; sampluta-udake: dans une grande étendue d’eau; tāvān: de même; sarveṣu: dans toutes; vedeṣu: les Écritures védiques; brāhmaṇasya: de l’homme qui connaît le Brahman Suprême; vijānataḥ: qui possède la connaissance parfaite.
я̄ва̄н – всичко това; артхах̣ – е предназначено; уда-па̄не – в кладенец с вода; сарватах̣ – във всяко отношение; самплута-удаке – в голям резервоар с вода; та̄ва̄н – по същия начин; сарвеш̣у – в цялата; ведеш̣у – ведическа литература; бра̄хман̣ася – за този, който познава Върховния Брахман; виджа̄натах̣ – който е в пълно знание.
Translation
Превод
À la manière d’une grande nappe d’eau qui remplit toutes les fonctions d’un puits, celui qui connaît le véritable dessein des Védas peut aisément répondre à toutes les injonctions védiques.
Всички нужди, които удовлетворява малкият кладенец, са удовлетворени наведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички блага, описани във Ведите, се постигат от този, който знае висшата им цел.
Purport
Пояснение
Les rites et les sacrifices mentionnés dans la section karma-kāṇḍa des Védas ont pour but d’encourager le développement progressif de la réalisation spirituelle chez l’homme. Le but de cette réalisation est clairement exposé dans la Bhagavad-gītā (15.15): l’objectif de l’étude des Védas est de connaître Kṛṣṇa, la source originelle de toutes choses. La réalisation spirituelle consiste donc à comprendre Kṛṣṇa et la relation éternelle qui nous unit à Lui. Le quinzième chapitre de la Bhagavad-gītā (15.7) nous éclaire également sur la nature de la relation qui unit les êtres vivants au Seigneur. Ces derniers font partie intégrante de Kṛṣṇa. Ranimer en soi la conscience de Kṛṣṇa est donc le plus haut degré de perfection de la connaissance des Védas. Ce que confirme le Śrīmad-Bhāgavatam (3.33.7):
Ритуалите и жертвоприношенията, описани в раздела карма ка̄н̣д̣а на ведическата литература, са предназначени да насърчат постепенен напредък към себепознание. Крайната цел е посочена ясно в петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ (15.15): Ведите се изучават, за да се познае Бог Кр̣ш̣н̣а, първопричината на всичко съществуващо. Себепознание означава човек да разбере Кр̣ш̣н̣а и вечната си връзка с него. За връзката на живите същества с Кр̣ш̣н̣а се споменава в същата глава на Бхагавад-гӣта̄ (15.7). Живите същества са частици, неразделно свързани с Бога. Следователно пробуждането на Кр̣ш̣н̣а съзнание у индивидуалното живо същество е най-висша степен на ведическо познание. Това се потвърждава от следния стих на Шрӣмад Бха̄гаватам (3.33.7):
yaj-jihvāgre vartate nāma tubhyam
tepus tapas te juhuvuḥ sasnur āryā
brahmānūcur nāma gṛṇanti ye te
ядж-джихва̄гре вартате на̄ма тубхям
тепус тапас те джухувух̣ саснур а̄ря̄
брахма̄нӯчур на̄ма гр̣н̣анти йе те
« Ô mon Seigneur, quiconque chante Ton saint nom, fût-il de la plus basse condition et né de caṇḍālas (mangeurs de chien), se trouve au niveau le plus élevé de la réalisation spirituelle. Pour y parvenir, il a certes dû effectuer toutes sortes de pénitences et de sacrifices selon les rites védiques. Il a dû aussi étudier assidûment les Védas et s’être baigné dans tous les saints lieux de pèlerinage. On doit le voir comme le meilleur des āryans. »
„О, Господи, всеки, който повтаря твоето свято име, дори роден в нископоставено семейство като това на чан̣д̣а̄ла (кучеядци), е достигнал най-високото ниво на себепознание. Този човек трябва да е извършвал всякакви въздържания и жертвоприношения съгласно ведическите ритуали, и подробно е изучавал свещените писания, след като се е къпал във всички святи места за поклонение. Той трябва да бъде считан за най-добър сред а̄ряните“.
Soyons donc suffisamment intelligents pour comprendre le but véritable des Védas et ne pas nous attacher uniquement aux rites, et abandonnons le désir d’atteindre les planètes édéniques dans le seul but de jouir plus intensément des plaisirs matériels. L’homme d’aujourd’hui ne peut ni observer les lois et les règles indispensables à l’application des rites védiques, ni étudier en profondeur le Vedānta et l’ensemble des Upaniṣads. Satisfaire aux exigences des Védas demande beaucoup de temps, d’énergie, de connaissance et de ressources, choses que l’on n’a plus en cet âge. Mais on peut atteindre le but ultime de la culture védique en chantant le saint nom du Seigneur, comme le recommande Caitanya Mahāprabhu, le libérateur de toutes les âmes déchues. Lorsque Prakāśānanda Sarasvatī, un grand érudit en matière védique, Lui déclara qu’il est sentimental de chanter le saint nom du Seigneur plutôt que d’étudier la philosophie du Vedānta, Śrī Caitanya répondit que Son maître spirituel, Le trouvant fort ignorant, Lui avait enjoint de chanter le saint nom de Kṛṣṇa. Ce chant Lui fit connaître l’ivresse de l’extase.
Dans l’ère où nous vivons, le Kali-yuga, la plupart des gens sont ignorants et n’ont pas l’instruction suffisante pour comprendre la philosophie du Vedānta. Il leur est donc recommandé, pour atteindre le but de la philosophie du Vedānta, de chanter le saint nom du Seigneur en se gardant de commettre la moindre offense. Le Vedānta est la quintessence de la sagesse védique, et comme Kṛṣṇa en est l’auteur, Il le connaît parfaitement. Le plus grand védantiste est la grande âme qui prend plaisir à chanter les saints noms du Seigneur. Tel est l’ultime objet de la mystique védique.
Човек трябва да бъде достатъчно интелигентен да разбере целта на Ведите, а не сляпо изпълняващ ритуалите, да се стреми към райските царства, заради по-добри сетивни удоволствия. В сегашната епоха никой не е в състояние да следва правилата на ведическите ритуали, нито е възможно да изучи основно цялата Веда̄нта и Упаниш̣адите. За да се изпълни целта на Ведите, се изисква много време, енергия, знание и средства. Това е много трудно в нашата епоха. Но върховната цел на ведическата литература може да бъде постигната чрез повтаряне святото име на Бога, както препоръчва Бог Чайтаня – спасителят на падналите души. Веднъж големият ведически учен Прака̄ша̄нанда Сарасватӣ попитал Господ Чайтаня защо Той, вместо да изучава Веда̄нта философията, повтаря святите имена като сантименталист. Той отвърнал: „Духовният ми учител ме считаше за глупак и ми каза просто да повтарям святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а. Аз го направих и изпитах такъв екстаз, че заприличах на луд“. В тази епоха на Кали по-голяма част от хората са глупави и недостатъчно образовани, за да разберат Веда̄нта философията. Най-добрият начин да се постигне висшата цел на Веда̄нта е да се повтаря без оскърбления* святото име на Бога. Веда̄нта е най-високият връх на ведическата мъдрост и неин автор и познавач е Бог Кр̣ш̣н̣а. Затова за най-добър ведантист трябва да се счита тази велика душа, която черпи блаженство от повтарянето на имената на Бога. Това е крайната цел на ведическия мистицизъм.