TEXT 47
ТЕКСТ 47
Texte
Текст
mā phaleṣu kadācana
mā karma-phala-hetur bhūr
mā te saṅgo ’stv akarmaṇi
ма̄ пхалеш̣у када̄чана
ма̄ карма-пхала-хетур бхӯр
ма̄ те сан̇го 'ств акарман̣и
Synonyms
Дума по дума
karmaṇi: les devoirs prescrits; eva: certes; adhikāraḥ: le droit; te: de toi; mā: jamais; phaleṣu: les fruits; kadācana: à aucun moment; mā: jamais; karma-phala: du résultat de l’action; hetuḥ: la cause; bhūḥ: ne devient; mā: jamais; te: de toi; saṅgaḥ: l’attachement; astu: il ne devrait y avoir; akarmaṇi: à ne pas faire tes devoirs prescrits.
карман̣и – на предписаните задължения; ева – несъмнено; адхика̄рах̣ – правото; те – на теб; ма̄ – никога; пхалеш̣у – на плодовете; када̄чана – по всяко време; ма̄ – никога; карма-пхала – от резултата на работата; хетух̣ – причина; бхӯх̣ – става; ма̄ – никога; те – на теб; сан̇гах̣ – привързаност; асту – трябва да си; акарман̣и – в неизпълнение на предписаните задължения.
Translation
Превод
Tu as le droit d’accomplir le devoir qui t’échoit, mais pas de disposer des fruits de l’acte. Jamais ne crois être la cause des suites de l’action, et à aucun moment ne rejette ton devoir.
Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си. Никога не смятай, че резултатът от твоите действия зависи от теб и никога не се отказвай от изпълнението на дълга си.
Purport
Пояснение
Nous devons ici considérer trois facteurs: le devoir prescrit, l’action indépendante et l’inaction. Les devoirs prescrits sont les activités déterminées pour chacun en fonction des guṇas qui influent sur lui; les actions indépendantes, celles qu’on accomplit sans l’accord d’aucune autorité, et l’inaction, le refus du devoir. Le Seigneur conseille à Arjuna de ne pas emprunter la voie de l’inaction, mais bien plutôt de remplir son devoir, sans s’attacher aux résultats. Car celui qui s’attache aux fruits de l’action prend sur lui la responsabilité de ses actes, et doit donc jouir ou souffrir de leurs conséquences.
В този стих се обсъждат три въпроса: предписаните задължения, своеволните действия и бездействието. Предписаните задължения са дейности в съответствие с природните качества на даден човек. Своеволните действия са тези, които се извършват без висше одобрение, а бездействие означава отказ от следване на предписания дълг. Господ съветва Арджуна да не бездейства, а да изпълнява предписания си дълг, без привързаност към резултата. Който е привързан към резултата от работата си, също е причина за действието. Така той ту се радва, ту страда от резултата на дейността си.
Les devoirs prescrits peuvent être de trois ordres: les devoirs de routine, les devoirs d’urgence et les occupations librement choisies. Les devoirs de routine sont les devoirs imposés, accomplis selon les Écritures et sans attachement aux fruits qui en résultent. Ils relèvent du mode d’influence de la vertu. L’action que motive le résultat engendre au contraire l’asservissement, aussi est-elle de mauvais augure. Chacun peut accomplir son devoir en toute légitimité, mais doit agir sans attachement aux résultats. S’acquitter de ses obligations dans un esprit de détachement, c’est avancer d’un pas sûr vers la libération.
Предписаните задължения могат да бъдат разделени на три категории: ежедневна дейност, дейност в непредвидени обстоятелства и дейност, породена от желанията ни. Ежедневната дейност, извършвана като дълг в съответствие с предписанията, без стремеж към резултата, е дейност в гун̣ата на доброто. Работата заради резултата, е причина за робството ни в този свят; тя е неблагоприятна. Всеки има право да изпълнява предписаните си задължения, но би трябвало да действа без привързаност към резултата. Такова безкористно изпълнение на задълженията, без съмнение, ни извежда на пътя на освобождението.
Le Seigneur conseille donc à Arjuna de combattre par devoir, sans s’attacher au résultat. Ne pas vouloir engager le combat, c’est encore faire montre d’une autre forme d’attachement. Bons ou mauvais, les attachements matériels sont toujours cause de servitude et ne peuvent en aucun cas nous aider à nous libérer de la matière. L’inaction, par ailleurs, est condamnable. La seule voie de salut est donc pour Arjuna de combattre comme son devoir l’exige.
Бог съветва Арджуна да се сражава от чувство за дълг без привързаност към резултата. Нежеланието му да участва в битката също е вид привързаност, която никога не води по пътя към спасението. Всяка материална привързаност – позитивна или негативна – е причина за робство. Бездействието пък е греховно. Следователно единственият благоприятен начин Арджуна да постигне спасение, е да изпълни дълга си, като участва в битката.