Text 31
ТЕКСТ 31
Texto
Текст
śraddhayāvahitaḥ paṭhet
śrāvayec chṛṇuyād vāpi
sa pṛthoḥ padavīm iyāt
шраддхая̄вахитах̣ пат̣хет
шра̄вайеч чхр̣н̣уя̄д ва̄пи
са пр̣тхох̣ падавӣм ия̄т
Palabra por palabra
Дума по дума
ях̣ – всеки; идам – това; су-махат – много велики; пун̣ям – благочестиви; шраддхая̄ – с голяма вяра; авахитах̣ – със задълбочено внимание; пат̣хет – чете; шра̄вайет – разказва; шр̣н̣уя̄т – слуша; ва̄ – или; апи – несъмнено; сах̣ – този човек; пр̣тхох̣ – на цар Пр̣тху; падавӣм – положението; ия̄т – постига.
Traducción
Превод
Toda persona que describa con fe y determinación las características del rey Pṛthu, ya sea leyendo o escuchando personalmente acerca de ellas, o ayudando a otros a hacerlo, alcanzará, sin duda alguna, el mismo planeta al que llegó Mahārāja Pṛthu. En otras palabras, esa persona también regresa al hogar, a los planetas Vaikuṇṭhas, de vuelta a Dios.
Всеки, който с вяра и задълбочено внимание описва великите достойнства на цар Пр̣тху, всеки, който чете това сказание, слуша го или го разказва на другите, непременно ще достигне планетата, до която се издигнал Маха̄ра̄джа Пр̣тху. С други думи, той също ще се върне вкъщи, при Бога, на планетите във Вайкун̣т̣ха.
Significado
Пояснение
En la ejecución de servicio devocional, se hace especial énfasis en śravaṇaṁ kīrtanaṁ viṣṇoḥ. Esto significa que el bhakti, el servicio devocional, comienza con escuchar y cantar acerca de Viṣṇu. Cuando hablamos de Viṣṇu, nos referimos también a lo que está relacionado con Viṣṇu. En el Śiva Purāṇa, el Señor Śiva indica que adorar a Viṣṇu es la adoración más elevada, pero que mejor que adorar a Viṣṇu es adorar al vaiṣṇava y todo lo que está relacionado con Viṣṇu. En este verso se explica que escuchar y cantar acerca del vaiṣṇava es como escuchar y cantar acerca de Viṣṇu, pues Maitreya ha explicado que todo el que escucha acerca de Pṛthu Mahārāja con atención también alcanza el mismo planeta al que llegó Mahārāja Pṛthu. No hay disparidad entre Viṣṇu y el vaiṣṇava; eso se denomina advaya-jñāna. El vaiṣṇava es tan importante como Viṣṇu, y por eso Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura ha escrito en su Gurv-aṣṭaka:
В процеса на преданото служене особено внимание се отделя на шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣. Това означава, че бхакти, или преданото служене, започва със слушането за Виш̣н̣у и възпяването на Виш̣н̣у. Когато говорим за Виш̣н̣у, имаме предвид и всичко, което е свързано с него. В Шива Пура̄н̣а Шива утвърждава, че почитането на Виш̣н̣у е най-висшата форма на поклонение, но почитането на ваиш̣н̣авите и на всичко, което е свързано с Виш̣н̣у, е дори още по-висше. Тук се подчертава фактът, че възпяването на ваиш̣н̣авите и слушането за тях е равностойно на възпяването на Виш̣н̣у и слушането за него – Маитрея посочва, че всеки, който внимателно слуша сказанието за Пр̣тху Маха̄ра̄джа, ще постигне същата планета, до която стигнал царят. Между Виш̣н̣у и ваиш̣н̣авите няма разлика – адвая-гя̄на. Ваиш̣н̣авите имат толкова важна роля, колкото и самият Виш̣н̣у, затова в своята Гурв-аш̣т̣ака Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва:
uktas tathā bhāvyata eva sadbhiḥ
kintu prabhor yaḥ priya eva tasya
vande guroḥ śrī-caraṇāravindam
уктас татха̄ бха̄вята ева садбхих̣
кинту прабхор ях̣ прия ева тася
ванде гурох̣ шрӣ-чаран̣а̄равиндам
«Al maestro espiritual se le ofrecen los mismos honores que al Señor Supremo, pues es el servidor más íntimo del Señor. Esto se reconoce en todas las Escrituras reveladas, y lo siguen todas las autoridades. Por lo tanto, ofrezco mis respetuosas reverencias a los pies de loto de mi maestro espiritual, que es un representante genuino de Śrī Hari».
„Духовният учител е почитан наравно с Върховния Бог, защото е негов най-доверен слуга. Това се утвърждава във всички свещени писания и се следва от всички авторитети. Затова смирено се покланям в лотосовите нозе на моя духовен учител, истински представител на Шрӣ Хари“.
El vaiṣṇava supremo es el maestro espiritual, y no es diferente de la Suprema Personalidad de Dios. Se dice que el Señor Caitanya Mahāprabhu a veces cantaba los nombres de las gopīs. Algunos de Sus alumnos intentaron aconsejarle que, en lugar de ello, cantase el nombre de Kṛṣṇa, pero Caitanya Mahāprabhu, al oír esto, se enfadó muchísimo con ellos. La controversia que se suscitó llegó hasta el extremo de que Caitanya Mahāprabhu, tras el incidente, decidió entrar en la orden de sannyāsa, habida cuenta de que en el āśrama de gṛhastha no se Le tomaba en serio. La conclusión que se desprende del hecho de que Śrī Caitanya Mahāprabhu cantase el nombre de las gopīs es que adorar a las gopīs o a los devotos del Señor es como ofrecer servicio devocional directamente al Señor. El mismo Señor afirma también que el servicio devocional a Sus devotos es mejor que el servicio que se Le ofrece a Él directamente. A veces, los devotos del grupo sahajiyā solo se interesan en los pasatiempos personales de Kṛṣṇa, dejando de lado las actividades de los devotos. Esa clase de devotos no están en un nivel muy elevado; el que ve al devoto y al Señor en el mismo nivel ha progresado más.
Духовният учител е най-великият ваиш̣н̣ава и не се различава от самата Върховна Божествена Личност. Разказва се, че Бог Чайтаня Маха̄прабху понякога повтарял имената на гопӣте. Някои от младежите, на които Той преподавал, се осмелили да го посъветват, казвайки, че трябва да повтаря имената на Кр̣ш̣н̣а, а не имената на гопӣте. Когато чул това, Чайтаня Маха̄прабху много се ядосал. Този инцидент предизвикал такива спорове, та почти веднага след това Чайтаня Маха̄прабху решил да приеме сання̄са, защото разбрал, че докато е гр̣хастха, хората няма да се отнасят към него с нужното уважение. Но фактът, че Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху повтарял имената на гопӣте, показва, че почитането на гопӣте или на преданите на Бога е равностойно на преданото служене, отдавано лично на Бога. Освен това Богът сам казва, че цени много повече служенето, отдавано на преданите му, отколкото служенето, отдавано на него самия. Преданите от категорията на сахаджиите изпитват интерес само към личните забавления на Кр̣ш̣н̣а и открито пренебрегват деянията на преданите на Кр̣ш̣н̣а. Този тип предани всъщност се намират на много ниско равнище в преданото служене. Много по-напреднали са онези, които почитат предания на Бога наравно със самия Бог.