Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.31
Деванагари
य इदं सुमहत्पुण्यं श्रद्धयावहित: पठेत् ।
श्रावयेच्छृणुयाद्वापि स पृथो: पदवीमियात् ॥ ३१ ॥
श्रावयेच्छृणुयाद्वापि स पृथो: पदवीमियात् ॥ ३१ ॥
Стих
я идам̇ сумахат пун̣ям̇
шраддхая̄вахитах̣ пат̣хет
шра̄вайеч чхр̣н̣уя̄д ва̄пи
са пр̣тхох̣ падавӣм ия̄т
шраддхая̄вахитах̣ пат̣хет
шра̄вайеч чхр̣н̣уя̄д ва̄пи
са пр̣тхох̣ падавӣм ия̄т
Дума по дума
ях̣ — всеки; идам — това; су-махат — много велики; пун̣ям — благочестиви; шраддхая̄ — с голяма вяра; авахитах̣ — със задълбочено внимание; пат̣хет — чете; шра̄вайет — разказва; шр̣н̣уя̄т — слуша; ва̄ — или; апи — несъмнено; сах̣ — този човек; пр̣тхох̣ — на цар Пр̣тху; падавӣм — положението; ия̄т — постига.
Превод
Всеки, който с вяра и задълбочено внимание описва великите достойнства на цар Пр̣тху, всеки, който чете това сказание, слуша го или го разказва на другите, непременно ще достигне планетата, до която се издигнал Маха̄ра̄джа Пр̣тху. С други думи, той също ще се върне вкъщи, при Бога, на планетите във Вайкун̣т̣ха.
Пояснение
В процеса на преданото служене особено внимание се отделя на шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣. Това означава, че бхакти, или преданото служене, започва със слушането за Виш̣н̣у и възпяването на Виш̣н̣у. Когато говорим за Виш̣н̣у, имаме предвид и всичко, което е свързано с него. В Шива Пура̄н̣а Шива утвърждава, че почитането на Виш̣н̣у е най-висшата форма на поклонение, но почитането на ваиш̣н̣авите и на всичко, което е свързано с Виш̣н̣у, е дори още по-висше. Тук се подчертава фактът, че възпяването на ваиш̣н̣авите и слушането за тях е равностойно на възпяването на Виш̣н̣у и слушането за него – Маитрея посочва, че всеки, който внимателно слуша сказанието за Пр̣тху Маха̄ра̄джа, ще постигне същата планета, до която стигнал царят. Между Виш̣н̣у и ваиш̣н̣авите няма разлика – адвая-гя̄на. Ваиш̣н̣авите имат толкова важна роля, колкото и самият Виш̣н̣у, затова в своята Гурв-аш̣т̣ака Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва:
са̄кш̣а̄д-дхаритвена самаста-ша̄страир
уктас татха̄ бха̄вята ева садбхих̣
кинту прабхор ях̣ прия ева тася
ванде гурох̣ шрӣ-чаран̣а̄равиндам
уктас татха̄ бха̄вята ева садбхих̣
кинту прабхор ях̣ прия ева тася
ванде гурох̣ шрӣ-чаран̣а̄равиндам
„Духовният учител е почитан наравно с Върховния Бог, защото е негов най-доверен слуга. Това се утвърждава във всички свещени писания и се следва от всички авторитети. Затова смирено се покланям в лотосовите нозе на моя духовен учител, истински представител на Шрӣ Хари“.
Духовният учител е най-великият ваиш̣н̣ава и не се различава от самата Върховна Божествена Личност. Разказва се, че Бог Чайтаня Маха̄прабху понякога повтарял имената на гопӣте. Някои от младежите, на които Той преподавал, се осмелили да го посъветват, казвайки, че трябва да повтаря имената на Кр̣ш̣н̣а, а не имената на гопӣте. Когато чул това, Чайтаня Маха̄прабху много се ядосал. Този инцидент предизвикал такива спорове, та почти веднага след това Чайтаня Маха̄прабху решил да приеме сання̄са, защото разбрал, че докато е гр̣хастха, хората няма да се отнасят към него с нужното уважение. Но фактът, че Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху повтарял имената на гопӣте, показва, че почитането на гопӣте или на преданите на Бога е равностойно на преданото служене, отдавано лично на Бога. Освен това Богът сам казва, че цени много повече служенето, отдавано на преданите му, отколкото служенето, отдавано на него самия. Преданите от категорията на сахаджиите изпитват интерес само към личните забавления на Кр̣ш̣н̣а и открито пренебрегват деянията на преданите на Кр̣ш̣н̣а. Този тип предани всъщност се намират на много ниско равнище в преданото служене. Много по-напреднали са онези, които почитат предания на Бога наравно със самия Бог.