Text 31
ТЕКСТ 31
Texto
Текст
jñāna-bhraṁśaḥ smṛti-kṣaye
tad-rodhaṁ kavayaḥ prāhur
ātmāpahnavam ātmanaḥ
гя̄на-бхрам̇шах̣ смр̣ти-кш̣айе
тад-родхам̇ каваях̣ пра̄хур
а̄тма̄пахнавам а̄тманах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
bhraśyati — se destruye; anusmṛtiḥ — pensamiento constante; cittam — conciencia; jñāna-bhraṁśaḥ — privado de conocimiento verdadero; smṛti-kṣaye — con la destrucción del recuerdo; tat-rodham — obstaculizando ese proceso; kavayaḥ — grandes sabios eruditos; prāhuḥ — han opinado; ātma — del alma; apahnavam — destrucción; ātmanaḥ — del alma.
бхрашяти – се унищожава; анусмр̣тих̣ – постоянно мислейки; читтам – съзнание; гя̄на-бхрам̇шах̣ – лишена от истинско знание; смр̣ти-кш̣айе – загуба на паметта; тат-родхам – прекъсвайки този процес; каваях̣ – великите учени; пра̄хух̣ – са казали; а̄тма – на душата; апахнавам – гибел; а̄тманах̣ – на душата.
Traducción
Превод
Cuando se desvía de su conciencia original, la persona pierde la capacidad de recordar su posición anterior y de reconocer la que ahora ocupa. Cuando el recuerdo se pierde, todo el conocimiento adquirido descansa en una base falsa, y cuando eso ocurre, los sabios eruditos consideran que el alma se ha perdido.
Когато душата се лиши от своето изначално съзнание, тя загубва способността си да помни каква е била в миналото и спира да разбира в какво положение се намира в момента. А при липса на памет цялото придобито знание почива на илюзорна основа. Душата, с която се случи това, мъдрите учени наричат погубена.
Significado
Пояснение
La entidad viviente, el alma, es eterna y existe por siempre. No puede perderse, pero los sabios eruditos dicen que cuando el verdadero conocimiento no actúa, el alma se pierde. Esa es la diferencia entre los animales y los seres humanos. Según filósofos poco inteligentes, los animales no tienen alma. Pero en realidad es que sí tienen alma. Sin embargo, debido a la densa ignorancia en que se encuentran, es como si hubieran perdido el alma. Sin el alma, el cuerpo no puede moverse. Esa es la diferencia que hay entre un cuerpo vivo y un cuerpo muerto. Cuando el alma está afuera del cuerpo, se dice que el cuerpo está muerto. Cuando el alma no manifiesta un conocimiento adecuado, se dice que se ha perdido. Somos partes integrales de Kṛṣṇa; por lo tanto, nuestra conciencia original es conciencia de Kṛṣṇa. Cuando esa conciencia se descarría y nos vemos en medio de la atmósfera material, pensamos que somos producto de los elementos materiales. Es así como perdemos el recuerdo de nuestra verdadera posición como partes integrales de la Suprema Personalidad de Dios, de la misma manera que un hombre dormido se olvida de sí mismo. De esa forma, cuando se impiden las actividades de la conciencia correcta, el alma perdida lleva a cabo todas sus actividades apoyándose en una base falsa. En la actualidad, la civilización humana basa su actividad en el plano falso de la identificación con el cuerpo; por eso puede decirse que, en la era actual, la gente ha perdido el alma, y en cuanto a esto no son mejores que los animales.
Живото същество, душата, е вечно. То не може да бъде унищожено, но когато загуби истинското си знание, мъдрите учени казват за него, че е погубено. Такава е разликата между животните и хората. Някои невежи философи твърдят, че животните нямат душа. В действителност обаче животните имат душа, просто заради дълбокото им невежество ни се струва, че нямат душа. Ако в тялото нямаше душа, то не би могло да се движи. По това се отличава живото тяло от мъртвото. Тяло, което е напуснато от душата, се нарича мъртво тяло. А когато душата не проявява истинско знание, за нея се казва, че е погубена. Нашето изначално съзнание е Кр̣ш̣н̣а съзнанието, защото ние сме неразделни частици от Кр̣ш̣н̣а. Когато обаче използва съзнанието си по неправилен начин, живото същество попада в материалния свят. Там изначалното му съзнание се замърсява и живото същество започва да мисли, че е създадено от материалните елементи. Така то забравя, че е неразделна частица от Бога, както по време на сън човек забравя истинската си самоличност. И понеже изначалното съзнание вече не функционира, погубената душа гради всичките си дейности на илюзорна основа. Всички дейности на съвременната цивилизация се градят на илюзорната основа на отъждествяването с материалното тяло. Затова за съвременните хора с основание можем да кажем, че са погубили душите си; в този смисъл те не се различават много от животните.