Text 24
ТЕКСТ 24
Texto
Текст
kriyayotpannayānaghe
naiva tuṣye ’rcito ’rcāyāṁ
bhūta-grāmāvamāninaḥ
крияйотпанная̄нагхе
наива туш̣йе 'рчито 'рча̄я̄м̇
бхӯта-гра̄ма̄вама̄нинах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
aham — Yo; ucca-avacaiḥ — con diversos; dravyaiḥ — utensilios; kriyayā — con rituales religiosos; utpannayā — realizada; anaghe — ¡oh, madre sin pecado!; na — no; eva — ciertamente; tuṣye — estoy complacido; arcitaḥ — adorado; arcāyām — en la forma de la Deidad; bhūta-grāma — a otras entidades vivientes; avamāninaḥ — con los que no son respetuosos.
ахам – Аз; учча-авачаих̣ – с различни; дравяих̣ – атрибути; крияя̄ – с религиозни ритуали; утпанная̄ – извършвани; анагхе – о, безгрешна майко; на – не; ева – несъмнено; туш̣йе – съм удовлетворен; арчитах̣ – обожаван; арча̄я̄м – във формата на мӯрти; бхӯта-гра̄ма – към другите живи същества; авама̄нинах̣ – от тези, които се отнасят с неуважение.
Traducción
Превод
Mi querida madre, aunque adore con los rituales y los utensilios adecuados, la persona que ignora que estoy presente en todas las entidades vivientes, nunca Me complace con su adoración de Mis Deidades en el templo.
Моя безгрешна майко, този, който не осъзнава, че присъствам у всяко живо създание, никога не ме удовлетворява, като обожава моите мӯрти в храма, дори ако следва всички предписани за тази цел ритуали и ми предлага необходимите дарове.
Significado
Пояснение
En la adoración de la Deidad en el templo hay que seguir sesenta y cuatro preceptos. A la Deidad se Le ofrecen muchos artículos, unos valiosos y otros de poco valor. En el Bhagavad-gītā se establece: «Si un devoto Me ofrece una florecilla, una hoja, un poco de agua o un poco de fruta, Yo aceptaré la ofrenda». El verdadero propósito es mostrar al Señor nuestra devoción amorosa; la ofrenda propiamente dicha es secundaria. Si no hemos logrado devoción amorosa por el Señor y simplemente Le ofrecemos muchas clases de alimentos, frutas y flores, sin devoción verdadera, el Señor no aceptará nuestra ofrenda. No podemos sobornar a la Personalidad de Dios. Es tan grande que nuestro soborno no vale nada. Él no está falto de nada; es completo en Sí mismo; así pues, ¿qué Le podemos ofrecer? Él lo produce todo. El propósito de nuestra ofrenda es solo mostrar al Señor nuestro amor y gratitud.
Има шейсет и четири правила, които регламентират обожанието на мӯртите в храма. На мӯртите трябва да се предлагат най-различни неща, някои от които скъпи, а други по-прости. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: „Ако преданият ми предложи цвете, листо, малко вода или плод, Аз ще приема дара му“. Целта е по този начин човек да изрази любовта и предаността си към Бога, а самият дар е от второстепенно значение. Ако човек не е развил любов към Бога и няма истинска преданост, а просто му предлага различни видове ястия, плодове и цветя, Богът не ги приема. Не можем да подкупим Божествената Личност. Богът е толкова велик, че нашият подкуп няма никаква стойност. А освен това Той не се нуждае от нищо. Той е цялостен и съвършен сам по себе си, какво можем ние да му предложим? Всичко съществуващо е негово творение. Ние му предлагаме различни дарове само за да изразим нашата любов и благодарност.
El devoto puro, que sabe que el Señor vive en toda entidad viviente, manifiesta esa gratitud y ese amor por Dios. Siendo así, la adoración en el templo incluye necesariamente la distribución de prasāda. No se trata de crear un templo privado en nuestro apartamento o nuestra habitación, ofrecer algo al Señor y, luego, comérnoslo. Por supuesto, eso es mejor que simplemente cocinar alimentos y comerlos sin entender la relación que tenemos con el Señor Supremo; las personas que actúan de esta manera son exactamente como animales. Pero el devoto que quiera elevarse al nivel de comprensión más elevado debe saber que el Señor está en cada entidad viviente, y, como se afirmó en el verso anterior, debe ser compasivo con las demás entidades vivientes. El devoto debe adorar al Señor Supremo, ser amistoso con las personas que están en su mismo nivel, y ser compasivo con los ignorantes. Debe mostrarse compasivo con las entidades vivientes ignorantes distribuyendo prasāda. Es esencial que las personas que hacen ofrendas a la Personalidad de Dios distribuyan prasāda entre las masas de gente ignorante.
Такава любов и благодарност изпитва чистият предан, който знае, че Богът се намира в сърцето на всяко живо същество. Затова храмовото обожание задължително включва и раздаване на праса̄д. Не е достатъчно човек да си създаде храм в собственото си жилище или стая, да предлага на Бога храна и след това да я яде. Естествено това е по-добре, отколкото ако готви и яде, без да знае нищо за връзката си с Върховния Бог; хората, които постъпват по този начин, са като животни. Но преданият, който иска да се издигне до по-висше равнище в духовното познание, трябва да знае, че Богът се намира във всяко живо същество и, както се каза в предишната строфа, трябва да се отнася със състрадание към другите живи същества. Преданият трябва да обожава Върховния Бог, да поддържа приятелски отношения с равните на себе си и да бъде състрадателен към невежите. Той трябва да проявява състраданието си към невежите живи същества, като им дава праса̄д. Раздаването на праса̄д на невежите хора е дълг на всеки, който обожава Божествената Личност.
El Señor acepta el verdadero amor y la verdadera devoción. Podemos obsequiar a una persona con muchos alimentos valiosos, pero si no tiene hambre, esas ofrendas no le servirán de nada. De la misma manera, podemos ofrecer muchas cosas valiosas a la Deidad, pero si no tenemos verdadera sensibilidad devocional ni somos sensibles a la presencia del Señor en todas partes, estamos faltos de servicio devocional; en ese estado de ignorancia, no podemos ofrecer al Señor nada aceptable.
Богът приема само истинската любов и преданост. Можем да предложим на някого ред най-изискани ястия, но ако той не е гладен, за него те нямат никаква стойност. По същия начин можем да предлагаме на мӯртите множество ценни вещи, но ако не изпитваме истинска преданост и не осъзнаваме вездесъщото присъствие на Бога, служенето ни е далеч от съвършенството. Нашето невежество не ни позволява да предложим на Бога нищо, което Той би приел.