Invocación
ОБРЪЩЕНИЕ
Texto
Текст
Palabra por palabra
Дума по дума
oṁ — ¡oh, mi Señor!; namaḥ — mis respetuosas reverencias a Ti; bhagavate — a la Personalidad de Dios; vāsudevāya — al Señor Kṛṣṇa, el hijo de Vāsudeva.
ом̇ – о, Господи; намах̣ – моите почитания на Теб; бхагавате – Божествената Личност; ва̄судева̄я – Бог Кр̣ш̣н̣а, сина на Васудева.
Traducción
Превод
¡Oh, mi Señor, la omnipresente Personalidad de Dios!, te ofrezco mis respetuosas reverencias.
О, Господи, о, всемогъща Божествена Личност, отдавам Ти най-смирените си почитания.
Significado
Пояснение
Vāsudevāya significa «a Kṛṣṇa, el hijo de Vāsudeva». Como al cantar el nombre de Kṛṣṇa, Vāsudeva, uno puede obtener todos los buenos resultados que proceden de la caridad, la austeridad y las penitencias, se sobreentiende que al cantar este mantra, oṁ namo bhagavate vāsudevāya, el autor, o el orador, o cualquiera de los lectores del Śrīmad-Bhāgavatam, está ofreciendo respetuosas reverencias al Señor Supremo, Kṛṣṇa, el embalse de todo placer.
Ва̄судева̄я означава „на Кр̣ш̣н̣а, сина на Васудева“. Този, който повтаря името на Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, постига всички добри резултати, които се постигат с благотворителността и отреченията. Затова с тази мантра (ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я) авторът, разказвачът или читателят на Шрӣмад Бха̄гаватам отдава най-смирените си почитания на Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, извора на цялото удоволствие. В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам бяха описани основните принципи на сътворението, затова тя може да се нарече „Сътворението“.
En el Primer Canto del Śrīmad-Bhāgavatam se describen los principios de la creación, y, por consiguiente, el Primer Canto se puede titular «La creación». De igual modo, en el Segundo Canto se describe la manifestación cósmica posterior a la creación. En el Segundo Canto se describen los diferentes sistemas planetarios como diferentes partes del cuerpo universal del Señor. Por esta razón, el Segundo Canto se puede titular «La manifestación cósmica». El Segundo Canto tiene diez capítulos, y en ellos se narra el propósito del Śrīmad-Bhāgavatam y las diferentes características de ese propósito. El primer capítulo describe las glorias del canto, y hace alusión al proceso mediante el cual los devotos neófitos pueden meditar en la forma universal del Señor. En el primer verso, Śukadeva Gosvāmī responde a las preguntas de Mahārāja Parīkṣit, quien le había preguntado cuáles eran los deberes de uno a la hora de la muerte. Mahārāja Parīkṣit estaba contento de recibir a Śukadeva Gosvāmī, y estaba orgulloso de ser un descendiente de Arjuna, el amigo íntimo de Kṛṣṇa. En lo personal, él era muy manso y humilde, pero, no obstante, expresó la alegría que le producía el hecho de que el Señor Kṛṣṇa hubiera sido muy bueno con sus abuelos, los hijos de Pāṇḍu, y especialmente con su propio abuelo, Arjuna. Y como el Señor Kṛṣṇa siempre estaba complacido con la familia de Mahārāja Parīkṣit, cuando este último se hallaba a punto de morir, se le envió a Śukadeva Gosvāmī para que lo ayudara en el proceso de la autorrealización. Mahārāja Parīkṣit era devoto del Señor Kṛṣṇa desde la infancia, en virtud de lo cual tenía hacia Kṛṣṇa un afecto natural. Śukadeva Gosvāmī pudo darse cuenta de su devoción, y, por lo tanto, recibió con agrado las preguntas acerca del deber del rey. Como el rey insinuó que la principal función de toda entidad viviente es la de adorar al Señor Kṛṣṇa, Śukadeva Gosvāmī acogió la sugerencia y dijo: «Puesto que has hecho preguntas acerca de Kṛṣṇa, tu indagación es de lo más gloriosa». La traducción del primer verso es la siguiente.
Във Втора песен се описва вторичното космическо проявление. Различните планетарни системи са представени като различни части от вселенското тяло на Бога. По тази причина Втора песен може да се нарече „Космическото проявление“. Тя се състои от десет глави, в които се говори за целта на Шрӣмад Бха̄гаватам и за различните аспекти на тази цел. Първа глава описва величието на мантруването* и накратко излага метода, по който начинаещите предани могат да медитират върху вселенската форма на Бога. В първия стих Шукадева Госва̄мӣ започва да отговаря на въпросите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който пита какво трябва да прави човекът на прага на смъртта. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит посрещнал Шукадева Госва̄мӣ с радост и бил горд, че е потомък на Арджуна, близкия приятел на Кр̣ш̣н̣а. Царят всъщност бил много скромен, но въпреки това не скривал радостта си, че Бог Кр̣ш̣н̣а е бил благосклонен към прадедите му, синовете на Па̄н̣д̣у, и особено към дядо му Арджуна. Бог Кр̣ш̣н̣а винаги показвал благоразположение към рода на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, затова когато наближила смъртта на царя, Той изпратил при него Шукадева Госва̄мӣ, който да му помогне по пътя към себепознанието. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил предан на Бог Кр̣ш̣н̣а още от дете и изпитвал към Кр̣ш̣н̣а естествена привързаност. Шукадева Госва̄мӣ почувствал предаността на царя и приветствал въпросите му за човешкия дълг. От думите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит ставало ясно, че най-висшето призвание на всяко живо същество е да обожава Бог Кр̣ш̣н̣а. Шукадева Госва̄мӣ одобрил това и казал: „Въпросът ти е славен, защото питаш за Кр̣ш̣н̣а“. Ето и преводът на първия стих.
*Мантруване, повтаряне на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. (Б.ред.)