Text 40
ТЕКСТ 40
Texto
Текст
supakvauṣadhi-vīrudhaḥ
vanādri-nady-udanvanto
hy edhante tava vīkṣitaiḥ
супаквауш̣адхи-вӣрудхах̣
вана̄дри-надй-уданванто
хй едханте тава вӣкш̣итаих̣
Palabra por palabra
Дума по дума
име – всички тези; джана-пада̄х̣ – градове и села; свр̣ддха̄х̣ – процъфтяваха; супаква – узряват; ауш̣адхи – билки; вӣрудхах̣ – зеленчуци; вана – гори; адри – планини; надӣ – реки; уданвантах̣ – морета; хи – несъмнено; едханте – нараствайки; тава – от теб; вӣкш̣итаих̣ – видени.
Traducción
Превод
Todas estas ciudades y aldeas están floreciendo en todos los aspectos, porque hay hierbas y granos en abundancia, los árboles están llenos de frutas, los ríos están fluyendo, las colinas están llenas de minerales, y los océanos están llenos de riquezas. Y todo esto se debe a que Tú les has lanzado una mirada.
Всички тези градове и села процъфтяват, защото зърното и билките растат в изобилие, дърветата са отрупани с плодове, реките са пълноводни, недрата на планините са богати на минерали, а океаните са пълни с богатства. И всичко това е благодарение на погледа, с който Ти ги докосна.
Significado
Пояснение
La prosperidad humana se debe a los regalos de la naturaleza y no a gigantescas empresas industriales. Las gigantescas empresas industriales son producto de una civilización atea, y ellas provocan la destrucción de los fines nobles de la vida humana. Cuanto más sigamos aumentando esas problemáticas industrias para exprimir la energía vital del ser humano, más habrá inquietud e insatisfacción entre la gente en general, aunque unos cuantos puedan nadar en la abundancia por medio de la explotación. Los regalos de la naturaleza, tales como los granos y vegetales, las frutas, los ríos, las colinas de joyas y minerales, y los mares llenos de perlas, se suministran por orden del Supremo, y, según Él lo desee, la naturaleza material los produce en abundancia o a veces los restringe. La ley natural estipula que el ser humano puede aprovechar esos dones divinos de la naturaleza y con ellos florecer de un modo satisfactorio, sin que lo cautive la explotadora motivación de enseñorearse de la naturaleza material. Cuando más intentemos explotar la naturaleza material conforme a nuestros caprichos de disfrute, más quedaremos atrapados por la reacción de esos intentos explotadores. Si tenemos suficientes granos, frutas, vegetales y hierbas, ¿qué necesidad hay, entonces, de mantener un matadero y matar a unos pobres animales? El hombre no necesita matar a ningún animal, si tiene suficientes granos y vegetales para comer. Las aguas de los ríos fertilizan los campos, y hay más de lo que nosotros necesitamos. Los minerales se producen en las colinas, y las joyas en el océano. Si la civilización humana tiene suficientes granos, minerales, joyas, agua, leche, etc., entonces, ¿por qué habríamos de anhelar la existencia de terribles empresas industriales, al costo de la labor de algunos hombres desafortunados? Pero todos esos dones naturales dependen de la misericordia del Señor. Lo que necesitamos, por consiguiente, es obedecer las leyes del Señor y alcanzar la perfección de la vida humana mediante el servicio devocional. Las indicaciones de Kuntīdevī vienen muy al caso. Ella desea que se les confiera la misericordia de Dios, de modo que la prosperidad natural se mantenga por la gracia de Él.
Благополучието на хората зависи от даровете на природата, а не от функционирането на гигантските промишлени предприятия. Заводите са продукт на безбожната цивилизация. Те унищожават у хората благородните стремежи към възвишените цели в живота. Колкото повече развиваме тази промишленост, която е източник единствено на неприятности и изсмуква жизнената енергия на човешкото същество, толкова повече сред хората ще се шири безпокойството и неудовлетворението, макар че неколцина биха могли да живеят в разкош с цената на експлоатацията на другите. Природните богатства – зърно, плодове, зеленчуци, реките, рудите и скъпоценните камъни в планините, перлите в моретата – се създават по волята на Върховния и по негово желание материалната природа ги произвежда в изобилие или ги ограничава. Според природните закони човешкото същество може да се възползва от тези божествени дарове и да си осигури едно удовлетворяващо го благоденствие, без да попада в капана на желанието да ограбва материалната природа и да господства над нея. Колкото повече се опитват да експлоатират природата, за да задоволят прищевките си и желанията си за наслаждение, толкова повече хората ще се заплитат в последиците от тези опити. Ако имат достатъчно зърно, плодове, зеленчуци и подправки, защо трябва да строят кланици и да убиват нещастните животни? Човекът няма да се нуждае да убива животни, ако има достатъчно зърно и зеленчуци за ядене. Реките напояват и наторяват полетата и те раждат повече, отколкото е необходимо. В планините се образуват руди и минерали, а в океаните – скъпоценни камъни. Ако човешката цивилизация разполагаше с достатъчно зърно, минерали, скъпоценни камъни, вода, мляко и пр., на кого биха били нужни тези ужасни промишлени предприятия, които съществуват с цената на труда на неколцина нещастници? Но всички тези природни дарове зависят от милостта на Бога. Следователно това, което трябва да направим, е да се подчиняваме на законите на Бога и чрез преданото служене да постигнем съвършенство в човешкия живот. Тези забележки на Кунтӣ са актуални и днес. Тя иска Богът да дари Па̄н̣д̣авите с милостта си, за да може царството им да процъфтява както преди.