TEXT 9
ТЕКСТ 9
Texto
Текст
bodhayantaḥ parasparam
kathayantaś ca māṁ nityaṁ
tuṣyanti ca ramanti ca
бодхаянтах̣ параспарам
катхаянташ ча ма̄м̇ нитям̇
туш̣янти ча раманти ча
Palabra por palabra
Дума по дума
mat-cittāḥ — con la mente dedicada a Mí por completo; mat-gata-prāṇāḥ — con la vida consagrada a Mí; bodhayantaḥ — predicando; parasparam — entre sí; kathayantaḥ — hablando; ca — también; mām — de Mí; nityam — perpetuamente; tuṣyanti — se complacen; ca — también; ramanti — disfrutan de dicha trascendental; ca — también.
мат-читта̄х̣ – с мисли насочени към мен; мат-гата-пра̄н̣а̄х̣ – техният живот, посветен на мен; бодхаянтах̣ – като проповядват; параспарам – един на друг; катхаянтах̣ – като разговарят; ча – също; ма̄м – за мен; нитям – постоянно; туш̣янти – стават удовлетворени; ча – също; раманти – се наслаждават на трансцендентално блаженство; ча – също.
Traducción
Превод
Los pensamientos de Mis devotos puros moran en Mí, sus vidas están plenamente consagradas a Mi servicio, y ellos sienten gran satisfacción y dicha en iluminarse siempre entre sí y en conversar siempre acerca de Mí.
Мислите на моите чисти предани са насочени към мен, животът им е посветен на служене на мен; те изпитват висше удовлетворение и блаженство да се просвещават един друг в разговори за мен.
Significado
Пояснение
Los devotos puros, cuyas características se mencionan aquí, se dedican por completo al amoroso servicio trascendental del Señor. Sus mentes no pueden ser apartadas de los pies de loto de Kṛṣṇa. Sus conversaciones tratan únicamente de asuntos trascendentales. Las características propias de los devotos puros se describen en este verso de un modo específico. Los devotos del Señor Supremo se dedican las veinticuatro horas del día a glorificar las cualidades y los pasatiempos del Señor Supremo. Ellos tienen el corazón y el alma sumergidos constantemente en Kṛṣṇa, y disfrutan al discutir acerca de Él con otros devotos.
Чистите предани, чиито характерни качества са споменати тук, са напълно заети с трансцендентално любовно служене на Бога. Мислите им не могат да бъдат отклонени от лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Разговорите им са само на трансцендентални теми. В този стих са описани типичните признаци на чистите предани. Те са заети двайсет и четири часа в денонощието с възхвала на качествата и забавленията на Върховния Бог. Сърцата и душите им са постоянно потопени в Кр̣ш̣н̣а и те изпитват удоволствие да разговарят за него с другите предани.
En la etapa preliminar del servicio devocional, ellos saborean el placer trascendental que procede del servicio mismo, y en la etapa madura se encuentran situados de hecho en el plano del amor de Dios. Una vez que se encuentran en esa posición trascendental pueden saborear la perfección máxima, que el Señor exhibe en Su morada. El Señor Caitanya dice que el servicio devocional trascendental es algo así como cultivar una semilla en el corazón de la entidad viviente. Existen infinidad de entidades vivientes que viajan por todos los diferentes planetas del universo, y entre ellas hay unas cuantas que son lo suficientemente afortunadas como para conocer a un devoto puro y tener la oportunidad de entender el servicio devocional. Ese servicio devocional es como una semilla, y si se planta en el corazón de una entidad viviente y ésta se dedica a oír y cantar Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare, esa semilla fructifica de la misma manera en que la semilla de un árbol fructifica con un riego regular. La planta espiritual del servicio devocional va creciendo gradualmente, hasta que atraviesa la cobertura del universo material y entra en la refulgencia brahma-jyotir del cielo espiritual. En el cielo espiritual esa planta también sigue creciendo cada vez más, hasta que llega al planeta más elevado, que se denomina Goloka Vṛndāvana, el planeta supremo de Kṛṣṇa. Por último, la planta se refugia en los pies de loto de Kṛṣṇa y ahí descansa. Poco a poco, al igual que una planta produce frutas y flores, esa planta del servicio devocional también produce frutos, y el riego, en la forma del proceso de cantar y oír, continúa. Esa planta del servicio devocional se describe por completo en el Caitanya-caritāmṛta (Madhya-līlā, capítulo diecinueve). Ahí se explica que cuando toda la planta se refugia en los pies de loto del Señor Supremo, uno queda totalmente absorto en el amor de Dios; en ese entonces, uno no puede vivir ni por un momento sin estar en contacto con el Señor Supremo, tal como un pez no puede vivir sin agua. En ese estado, en contacto con el Señor Supremo, el devoto adquiere de hecho las cualidades trascendentales.
В началния етап на предано служене те се наслаждават на трансцендентално удоволствие от самото служене, а в зрелия стадий действително изпитват любов към Бога. От тази трансцендентална позиция те могат да вкусят висшето съвършенство, което Бог проявява в своята обител. Бог Чайтаня сравнява трансценденталното предано служене със семе в сърцето на живото същество. От безбройните живи същества, пътуващи по различните планети на Вселената, малцина са щастливи да срещнат чист предан и така да разберат преданото служене. Преданото служене е като семе; ако бъде посято в сърцето на човек и той непрестанно слуша и повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, то дава плодове, както семето на едно дърво дава плодове, когато се полива редовно. Духовното растение на преданото служене постепенно израства, преминава през покривалото на материалната вселена и влиза в брахмаджьоти сиянието на духовното небе. В духовното небе това растение израства все повече и повече, докато стигне най-висшата планета, наречена Голока Вр̣нда̄вана, върховната планета на Кр̣ш̣н̣а. Най-накрая растението приема подслон в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и остава там. Както едно растение дава цветове и плодове, така и растението на преданото служене ражда плодове и поливането му под формата на възпяване и слушане продължава. Растението на преданото служене е изцяло описано в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя лӣла̄, деветнайсета глава). Там е обяснено, че когато то се подслони в лотосовите нозе на Върховния, човек бива напълно погълнат от любов към Бога. Тогава той не може да живее дори миг без досег с Върховния Бог, също както рибата не може да живее без вода. В такова състояние преданият наистина постига трансцендентални качества, общувайки с Върховния Бог.
El Śrīmad-Bhāgavatam también está lleno de esa clase de narraciones acerca de la relación que hay entre el Señor Supremo y Sus devotos; por consiguiente, el Śrīmad-Bhāgavatam les es muy querido a los devotos, tal como se declara en el propio Bhāgavatam (12.13.18). Śrīmad-bhāgavataṁ purāṇam amalaṁ yad vaiṣṇavānāṁ priyam. En esa narración no hay nada acerca de las actividades materiales, el desarrollo económico, la complacencia de los sentidos o la liberación. El Śrīmad-Bhāgavatam es la única narración en la que se describe a plenitud la naturaleza trascendental del Señor Supremo y Sus devotos. Así pues, las almas iluminadas con conciencia de Kṛṣṇa disfrutan continuamente de la actividad de oír lo que dicen esas Escrituras trascendentales, tal como un joven y una joven disfrutan al reunirse.
Шрӣмад Бха̄гаватам е пълен с разкази за отношенията между Върховния и неговите предани, затова е много скъп на преданите, както се казва в самия Бха̄гаватам (12.13.18). Шрӣмад-бха̄гаватам̇ пура̄н̣ам амалам̇ яд ваиш̣н̣ава̄на̄м̇ приям. В него не се говори нищо за материални дейности, икономическо развитие, сетивно наслаждение или освобождение. Шрӣмад Бха̄гаватам е единственото произведение, в което изцяло се описва трансценденталната природа на Върховния Бог и неговите предани. Себеосъзналите се души в Кр̣ш̣н̣а съзнание непрекъснато изпитват удоволствие, слушайки тази трансцендентална литература, както един младеж и една девойка се наслаждават на общуването си.