Text 10
ТЕКСТ 10
Devanagari
Деванагари (азбука)
सङ्गो यदि स्याद्भगवत्प्रियेषु न: ।
य: प्राणवृत्त्या परितुष्ट आत्मवान्
सिद्ध्यत्यदूरान्न तथेन्द्रियप्रिय: ॥ १० ॥
Text
Текст
saṅgo yadi syād bhagavat-priyeṣu naḥ
yaḥ prāṇa-vṛttyā parituṣṭa ātmavān
siddhyaty adūrān na tathendriya-priyaḥ
сан̇го яди ся̄д бхагават-прийеш̣у нах̣
ях̣ пра̄н̣а-вр̣ття̄ паритуш̣т̣а а̄тмава̄н
сиддхятй адӯра̄н на татхендрия-приях̣
Synonyms
Дума по дума
mā — not; agāra — house; dāra — wife; ātma-ja — children; vitta — bank balance; bandhuṣu — among friends and relatives; saṅgaḥ — association or attachment; yadi — if; syāt — there must be; bhagavat-priyeṣu — among persons to whom the Supreme Personality of Godhead is very dear; naḥ — of us; yaḥ — anyone who; prāṇa-vṛttyā — by the bare necessities of life; parituṣṭaḥ — satisfied; ātma-vān — who has controlled his mind and realized his self; siddhyati — becomes successful; adūrāt — very soon; na — not; tathā — so much; indriya-priyaḥ — a person attached to sense gratification.
ма̄ – не; ага̄ра – дом; да̄ра – съпруга; а̄тма-джа – деца; витта – банкова сметка; бандхуш̣у – сред приятели и роднини; сан̇гах̣ – общуване или привързаност; яди – ако; ся̄т – трябва да има; бхагават-прийеш̣у – сред хора, на които Върховната Божествена Личност е много скъпа; нах̣ – на нас; ях̣ – всеки, който; пра̄н̣а-вр̣ття̄ – с най-необходимото за живот; паритуш̣т̣ах̣ – задоволен; а̄тма-ва̄н – който е овладял ума си и е осъзнал аза; сиддхяти – постига успех; адӯра̄т – много скоро; на – не; татха̄ – толкова много; индрия-приях̣ – човек, привързан към сетивното наслаждение.
Translation
Превод
My dear Lord, we pray that we may never feel attraction for the prison of family life, consisting of home, wife, children, friends, bank balance, relatives and so on. If we do have some attachment, let it be for devotees, whose only dear friend is Kṛṣṇa. A person who is actually self-realized and who has controlled his mind is perfectly satisfied with the bare necessities of life. He does not try to gratify his senses. Such a person quickly advances in Kṛṣṇa consciousness, whereas others, who are too attached to material things, find advancement very difficult.
Господи, умоляваме те никога да не изпитаме влечение към оковите на семейния живот – дом, съпруга, деца, приятели, банкова сметка, роднини и пр. Ако имаме някаква привързаност, нека тя бъде насочена към преданите, чийто единствен приятел е Кр̣ш̣н̣а. Себеосъзналата се личност, овладяла своя ум, се задоволява само с жизненонеобходимото. Тя не се стреми да достави удоволствие на сетивата си. Такава личност бързо напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание, докато другите, силно привързани към материалното, се натъкват на много трудности по своя път.
Purport
Пояснение
When Śrī Kṛṣṇa Caitanya Mahāprabhu was requested to explain the duty of a Vaiṣṇava, a Kṛṣṇa conscious person, He immediately said, asat-saṅga-tyāga-ei vaiṣṇava-ācāra. The first business of a Vaiṣṇava is to give up the association of persons who are not devotees of Kṛṣṇa and who are too attached to material things — wife, children, bank balance and so on. Prahlāda Mahārāja also prays to the Personality of Godhead that he may avoid the association of nondevotees attached to the materialistic way of life. If he must be attached to someone, he prays to be attached only to a devotee.
Когато помолили Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Чайтаня Маха̄прабху да разясни дълга на един ваиш̣н̣ава, Кр̣ш̣н̣а осъзната личност, Той веднага отговорил: асат-сан̇га-тя̄га-еи ваиш̣н̣ава-а̄ча̄ра. Първото задължение на един ваиш̣н̣ава е да напусне обкръжението на личности, неотдадени на Кр̣ш̣н̣а и силно привързани към материалното – съпруга, деца, банкова сметка и пр. Прахла̄да Маха̄ра̄джа също моли Божествената Личност да го запази от общуване с неотдадени, прегърнали материалистичния начин на живот. Ако трябва да се привърже към някого, той се моли да бъде привързан само към преданите.
A devotee is not interested in unnecessarily increasing the demands of the senses for gratification. Of course, as long as one is in this material world, one must have a material body, and it must be maintained for executing devotional service. The body can be maintained very easily by eating kṛṣṇa-prasāda. As Kṛṣṇa says in Bhagavad-gītā (9.26):
Преданият не се занимава с ненужните желания на сетивата за наслаждение. Естествено, докато се намира в материалния свят, човек има материално тяло и то трябва да се поддържа, за да извършва предано служене. Тялото се поддържа много лесно с кр̣ш̣н̣а праса̄да. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.26):
yo me bhaktyā prayacchati
tad ahaṁ bhakty-upahṛtam
aśnāmi prayatātmanaḥ
йо ме бхактя̄ праяччхати
тад ахам̇ бхактй-упахр̣там
ашна̄ми праята̄тманах̣
“If one offers Me with love and devotion a leaf, a flower, fruit or water, I will accept it.” Why should the menu be unnecessarily increased for the satisfaction of the tongue? Devotees should eat as simply as possible. Otherwise, attachment for material things will gradually increase, and the senses, being very strong, will soon require more and more material enjoyment. Then the real business of life — to advance in Kṛṣṇa consciousness — will stop.
„Ако някой с любов и преданост ми предложи листо, цвете, плод или вода, Аз ще ги приема“. Защо трябва ненужно да разширяваме това меню само и само да угодим на езика си? Преданите би трябвало да се хранят колкото може по-просто. Иначе материалните привързаности постепенно ще нараснат и много скоро неумолимите сетива ще поискат все повече и повече материално наслаждение. И тогава напредъкът в Кр̣ш̣н̣а съзнание, истинската цел на живота, ще спре.