Шрӣмад Бха̄гаватам 5.18.10

मागारदारात्मजवित्तबन्धुषु
सङ्गो यदि स्याद्भ‍गवत्प्रियेषु न: ।
य: प्राणवृत्त्या परितुष्ट आत्मवान्
सिद्ध्यत्यदूरान्न तथेन्द्रियप्रिय: ॥ १० ॥
ма̄га̄ра-да̄ра̄тмаджа-витта-бандхуш̣у
сан̇го яди ся̄д бхагават-прийеш̣у нах̣
ях̣ пра̄н̣а-вр̣ття̄ паритуш̣т̣а а̄тмава̄н

сиддхятй адӯра̄н на татхендрия-приях̣

Дума по дума

ма̄не; ага̄радом; да̄расъпруга; а̄тма-джадеца; виттабанкова сметка; бандхуш̣усред приятели и роднини; сан̇гах̣общуване или привързаност; ядиако; ся̄ттрябва да има; бхагават-прийеш̣усред хора, на които Върховната Божествена Личност е много скъпа; нах̣на нас; ях̣всеки, който; пра̄н̣а-вр̣ття̄с най-необходимото за живот; паритуш̣т̣ах̣задоволен; а̄тма-ва̄нкойто е овладял ума си и е осъзнал аза; сиддхятипостига успех; адӯра̄тмного скоро; нане; татха̄толкова много; индрия-приях̣човек, привързан към сетивното наслаждение.

Превод

Господи, умоляваме те никога да не изпитаме влечение към оковите на семейния живот – дом, съпруга, деца, приятели, банкова сметка, роднини и пр. Ако имаме някаква привързаност, нека тя бъде насочена към преданите, чийто единствен приятел е Кр̣ш̣н̣а. Себеосъзналата се личност, овладяла своя ум, се задоволява само с жизненонеобходимото. Тя не се стреми да достави удоволствие на сетивата си. Такава личност бързо напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание, докато другите, силно привързани към материалното, се натъкват на много трудности по своя път.

Пояснение

Когато помолили Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Чайтаня Маха̄прабху да разясни дълга на един ваиш̣н̣ава, Кр̣ш̣н̣а осъзната личност, Той веднага отговорил: асат-сан̇га-тя̄га-еи ваиш̣н̣ава-а̄ча̄ра. Първото задължение на един ваиш̣н̣ава е да напусне обкръжението на личности, неотдадени на Кр̣ш̣н̣а и силно привързани към материалното – съпруга, деца, банкова сметка и пр. Прахла̄да Маха̄ра̄джа също моли Божествената Личност да го запази от общуване с неотдадени, прегърнали материалистичния начин на живот. Ако трябва да се привърже към някого, той се моли да бъде привързан само към преданите.
Преданият не се занимава с ненужните желания на сетивата за наслаждение. Естествено, докато се намира в материалния свят, човек има материално тяло и то трябва да се поддържа, за да извършва предано служене. Тялото се поддържа много лесно с кр̣ш̣н̣а праса̄да. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.26):
патрам̇ пуш̣пам̇ пхалам̇ тоям̇
йо ме бхактя̄ праяччхати
тад ахам̇ бхактй-упахр̣там

ашна̄ми праята̄тманах̣
„Ако някой с любов и преданост ми предложи листо, цвете, плод или вода, Аз ще ги приема“. Защо трябва ненужно да разширяваме това меню само и само да угодим на езика си? Преданите би трябвало да се хранят колкото може по-просто. Иначе материалните привързаности постепенно ще нараснат и много скоро неумолимите сетива ще поискат все повече и повече материално наслаждение. И тогава напредъкът в Кр̣ш̣н̣а съзнание, истинската цел на живота, ще спре.