Шрӣмад Бха̄гаватам 5.18.9

Ето един стих, описващ ваиш̣н̣ава:

Като дърво на желанието, един ваиш̣н̣ава може да удовлетвори всекиго, подслонил се в лотосовите му нозе. Прахла̄да Маха̄ра̄джа е типичен ваиш̣н̣ава. Той се молел не за себе си, а за всички живи същества – добродетелни, завистливи и злонамерени. Непрекъснато мислел за добруването на злодеи като Хиран̣якашипу, неговия баща. Не поискал нищо за себе си, само помолил Бога да прости на демоничния му баща. Така постъпва един ваиш̣н̣ава, желаещ доброто на цялата вселена.

Шрӣмад Бха̄гаватам и бха̄гавата дхарма са предназначени за хора, освободени от завист (парама нирматсара̄н̣а̄м). Затова Прахла̄да Маха̄ра̄джа се моли: кхалах̣ прасӣдата̄м – „Нека всички завистливи хора се смирят“. Завистта е нещо естествено в материалния свят, но ако се освободи от нея, човек става щедър и великодушен и се грижи за благополучието на другите. Всеки, който се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание и служене на Бога, пречиства сърцето си от завистта (манаш ча бхадрам̇ бхаджата̄д адхокш̣адже). Затова трябва да помолим Бог Нр̣сим̇хадева да се настани в сърцата ни. Бахир нр̣сим̇хо хр̣дайе нр̣сим̇хах̣: „Нека Бог Нр̣сим̇хадева влезе в най-съкровеното кътче на моето сърце, унищожавайки пагубните ми наклонности. Нека умът ми се пречисти, за да мога спокойно да служа на Бога и да донеса мир на света“.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура е написал ценен коментар към този стих. Когато се молим на Бога, Върховната Личност, винаги искаме някаква благословия от него. Така постъпват дори чистите предани (ниш̣ка̄ма), както виждаме от примера на Чайтаня Маха̄прабху в Шикш̣а̄ш̣т̣ака:

„О, сине на Маха̄ра̄джа Нанда (Кр̣ш̣н̣а), аз съм твой вечен слуга, но някак си съм попаднал сред океана на раждане и смърт. Моля те, спаси ме от този океан и ми позволи да стана прашинка в твоите лотосови нозе“. В друга молитва Бог Чайтаня казва: мама джанмани джанманӣшваре бхавата̄д бхактир ахаитукӣ твайи – „Нека живот след живот служа с чиста любов и преданост в твоите лотосови нозе“. С молитвата ом̇ намо бхагавате нарасим̇ха̄я, Прахла̄да Маха̄ра̄джа моли Бога за благословия, но тъй като е велик ваиш̣н̣ава, не иска нищо за лично сетивно наслаждение. Първото му желание е свастй асту вишвася: „Нека да се възцари щастие във вселената“. Той помолил Бога да бъде милостив към всички, дори към крайно злонамерения му баща. Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита казва, че има два вида злобни създания: змии и завистници като Хиран̣якашипу, които по природа мразят всички, дори собствените си бащи и синове. Хиран̣якашипу ненавиждал малкия си син, Прахла̄да, но той помолил Бога да благослови демоничния му баща. Хиран̣якашипу тормозел преданите, но Прахла̄да се надявал по милостта на Бога баща му и другите подобни на него демони да превъзмогнат злобата си и да прекратят тормоза (кхалах̣ прасӣдата̄м). За съжаление, такива хора (кхала) трудно се променят. Единият вид кхала, змията, може да се укроти с мантри или с билки (мантрауш̣адхи-вашах̣ сарпах̣ кхалах̣ кена нива̄ряте), но нищо не може да умилостиви завистливия злобен човек. Затова Прахла̄да Маха̄ра̄джа се молел всички завистливи хора да се смирят и да помислят за доброто на ближния си.

Ако движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се разпространи в целия свят и по милостта на Кр̣ш̣н̣а всички го приемат, сърцата на завистниците ще се променят. Всеки ще се грижи за благополучието на другите. Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва в молитвата си: шивам̇ митхо дхия̄. При материалните дейности всеки завижда на другите, но в Кр̣ш̣н̣а съзнание никой не завижда на никого; всеки се стреми да помогне на другите. Затова Прахла̄да Маха̄ра̄джа се моли хората да облагородят умовете си, като ги съсредоточат в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а (бхаджата̄д адхокш̣адже). Пак в Шрӣмад Бха̄гаватам (са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣) и в Бхагавад-гӣта̄ (18.65) (ман-мана̄ бхава мад-бхактах̣) се казва, че човек трябва постоянно да мисли за лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а. Тогава сърцето непременно ще се пречисти (чето-дарпан̣а-ма̄рджанам). Материалистите мислят само за сетивно наслаждение, но Прахла̄да Маха̄ра̄джа се моли милостта на Бога да промени това. Ако те неотклонно мислят за Кр̣ш̣н̣а, всичко ще бъде наред. Някой може да каже, че ако всички мислят за Кр̣ш̣н̣а, тогава вселената ще се опразни – всички ще се завърнат у дома, при Бога. Но Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва, че това е невъзможно, защото живите същества са безброй. Ако движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание освободи една група живи същества, друга група отново ще изпълни вселената.