Text 18
ТЕКСТ 18
Devanagari
Деванагари (азбука)
Text
Текст
Synonyms
Дума по дума
kvacit — sometimes; gṛha-āśrama — in householder life; karma-codana — of the rules of fruitive activity; ati-bhara-girim — the big hill; ārurukṣamāṇaḥ — desiring to ascend; loka — material; vyasana — to pursuits; karṣita-manāḥ — whose mind is attracted; kaṇṭaka-śarkarā-kṣetram — a field covered with thorns and sharp pebbles; praviśan — entering; iva — like; sīdati — he laments.
квачит – понякога; гр̣ха-а̄шрама – в семейния живот; карма-чодана – от правилата на плодоносната дейност; ати-бхара-гирим – голямата планина; а̄рурукш̣ама̄н̣ах̣ – желаейки да изкачи; лока – от материални; вясана – занимания; карш̣ита-мана̄х̣ – чийто ум е привлечен; кан̣т̣ака-шаркара̄-кш̣етрам – поле, покрито с тръни и остри камъни; правишан – влизайки; ива – като; сӣдати – скърби.
Translation
Превод
In household life one is ordered to execute many yajñas and fruitive activities, especially the vivāha-yajña [the marriage ceremony for sons and daughters] and the sacred thread ceremony. These are all the duties of a gṛhastha, and they are very extensive and troublesome to execute. They are compared to a big hill over which one must cross when one is attached to material activities. A person desiring to cross over these ritualistic ceremonies certainly feels pains like the piercing of thorns and pebbles endured by one attempting to climb a hill. Thus the conditioned soul suffers unlimitedly.
Семейният човек е длъжен да извършва много яги и плодоносни дейности, например вива̄ха-ягя (сватбената церемония за синовете и дъщерите) или церемонията за получаване на свещен шнур. Те влизат в задълженията на гр̣хастхите и са сложни и трудни за изпълнение. Сравнени са с висока планина, която живото същество, привързано към материални дейности, трябва да изкачи. Човекът, желаещ да извърши тези ритуални церемонии, чувства болка, сякаш в краката му се впиват тръни и камъчета, докато се катери по планината. Така страданията на обусловената душа нямат край.
Purport
Пояснение
There are many social functions for keeping a prestigious position in society. In different countries and societies there are various festivals and rituals. In India, the father is supposed to get his children married. When he does so, his responsibility to the family is complete. Arranging marriages is very difficult, especially in these days. At the present moment no one can perform the proper ritual of sacrifice, nor can anyone afford to pay for the marriage ceremony of sons and daughters. Therefore householders are very much distressed when they are confronted by these social duties. It is as though they were pierced by thorns and hurt by pebbles. Material attachment is so strong that despite the suffering, one cannot give it up. Prahlāda Mahārāja therefore recommends (Bhāg. 7.5.5):
За да се поддържа престижа в обществото, са необходими редица социални дейности. В различните страни съществуват различни празници и обреди. В Индия бащата трябва да се погрижи за женитбата на децата си. Само тогава може да се каже, че е изпълнил докрай семейния си дълг. Уреждането на сватби не е лека задача, особено в наши дни. Днес никой не може да изпълни правилно обредното жертвоприношение и никой няма достатъчно средства за истинска сватбена церемония. Затова семейните са много нещастни, когато им предстоят тези обществени задължения. Сякаш в тях се впиват тръни и ги бодат камъчета. Но силната материална привързаност не може да се преодолее, въпреки болката. Прахла̄да Маха̄ра̄джа ни съветва (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.5):
vanaṁ gato yad dharim āśrayeta
ванам̇ гато яд дхарим а̄шрайета
The so-called comfortable family position is compared to a dark well in a field. If one falls in a dark well covered by grass, his life is lost, despite his cry for rescue. Highly advanced spiritualists therefore recommend that one should not enter the gṛhastha-āśrama. It is better to prepare oneself in the brahmacarya-āśrama for austerities and remain a pure brahmacārī throughout one’s life so that one will not feel the piercing thorns of material life in the gṛhastha-āśrama. In the gṛhastha-āśrama one has to accept invitations from friends and relatives and perform ritualistic ceremonies. By so doing, one becomes captivated by such things, although he may not have sufficient resources to continue them. To maintain the gṛhastha lifestyle, one has to work very hard to acquire money. Thus one is implicated in material life, and he suffers the thorn pricks.
Така нареченият семеен уют е като тъмен кладенец насред полето. Ако паднеш в обрасъл с трева кладенец, ще се простиш с живота си, колкото и да викаш за помощ. Затова духовно извисените личности ни съветват да не навлизаме в гр̣хастха-а̄шрама. По-добре е човек да се научи на аскетизъм в брахмачаря-а̄шрама и да остане чист брахмача̄рӣ през целия си живот, отколкото да търпи трънливата болка на семейния живот в гр̣хастха-а̄шрама. Семейният трябва да кани на гости приятели и роднини, да приема техните покани и да извършва ритуални церемонии. Постепенно той се привързва към тези неща дори ако няма достатъчно средства, за да си ги позволи. Такъв начин на живот изисква непосилна работа. Така човек затъва в материалното съществуване и страда от острите му тръни.