Text 33
ТЕКСТ 33
Devanagari
Деванагари (азбука)
यज्ञोऽयं तव यजनाय केन सृष्टो
विध्वस्त: पशुपतिनाद्य दक्षकोपात् ।
तं नस्त्वं शवशयनाभशान्तमेधं
यज्ञात्मन्नलिनरुचा दृशा पुनीहि ॥ ३३ ॥
Text
Текст
yajño ’yaṁ tava yajanāya kena sṛṣṭo
vidhvastaḥ paśupatinādya dakṣa-kopāt
taṁ nas tvaṁ śava-śayanābha-śānta-medhaṁ
yajñātman nalina-rucā dṛśā punīhi
ягьо 'ям̇ тава яджана̄я кена ср̣ш̣т̣о
видхвастах̣ пашупатина̄дя дакш̣а-копа̄т
там̇ нас твам̇ шава-шаяна̄бха-ша̄нта-медхам̇
ягя̄тман налина-руча̄ др̣ша̄ пунӣхи
Synonyms
Дума по дума
patnyaḥ ūcuḥ — the wives of the executors of the sacrifice said; yajñaḥ — the sacrifice; ayam — this; tava — Your; yajanāya — worshiping; kena — by Brahmā; sṛṣṭaḥ — arranged; vidhvastaḥ — devastated; paśupatinā — by Lord Śiva; adya — today; dakṣa-kopāt — from anger at Dakṣa; tam — it; naḥ — our; tvam — You; śava-śayana — dead bodies; ābha — like; śānta-medham — the still sacrificial animals; yajña-ātman — O Lord of sacrifice; nalina — lotus; rucā — beautiful; dṛśā — by the vision of Your eyes; punīhi — sanctify.
патнях̣ ӯчух̣ – съпругите на тези, които извършваха жертвоприношението, казаха; ягях̣ – жертвоприношението; аям – това; тава – на теб; яджана̄я – обожание; кена – от Брахма̄; ср̣ш̣т̣ах̣ – подготвено; видхвастах̣ – опустошено; пашупатина̄ – от Шива; адя – днес; дакш̣а-копа̄т – от гняв към Дакш̣а; там – то; нах̣ – наш; твам – теб; шава-шаяна – мъртви тела; а̄бха – също като; ша̄нта-медхам – останалите жертвени животни; ягя-а̄тман – о, Господарю на жертвоприношенията; налина – лотос; руча̄ – прекрасен; др̣ша̄ – с погледа си; пунӣхи – пречисти.
Translation
Превод
The wives of the performers of the sacrifice said: My dear Lord, this sacrifice was arranged under the instruction of Brahmā, but unfortunately Lord Śiva, being angry at Dakṣa, devastated the entire scene, and because of his anger the animals meant for sacrifice are lying dead. Therefore the preparations of the yajña have been lost. Now, by the glance of Your lotus eyes, the sanctity of this sacrificial arena may be again invoked.
Съпругите на жреците, които извършваха жертвоприношението, казаха: О, Господи, това жертвоприношение бе подготвено по искане на Брахма̄, но разгневен на Дакш̣а, Шива опустоши цялото жертвено място и заради гнева му животните, предназначени да бъдат принесени в жертва, сега лежат мъртви. Така всички приготовления за ягята пропаднаха. Нека сега погледът на лотосовите Ти очи отново да освети и пречисти жертвената арена!
Purport
Пояснение
Animals were offered in sacrifice in order to give them renewed life; that was the purpose of having animals there. Offering an animal in sacrifice and giving him renewed life was the evidence of the strength of chanting mantras. Unfortunately, when Dakṣa’s sacrifice was devastated by Lord Śiva, some of the animals were killed. (One was killed just to replace the head of Dakṣa.) Their bodies were lying about, and the sacrificial arena was turned into a crematorium. Thus the real purpose of yajña was lost.
На жертвената арена имало животни, които трябвало да бъдат принесени в жертва и така да получат нов живот. Когато животното, принесено в жертва, получело ново тяло, това доказвало действеността на изречените мантри. За съжаление когато Шива опустошил жертвената арена, жертвените животни също били убити. (Едно от тях било убито, за да заменят с неговата глава отсечената глава на Дакш̣а.) Труповете на мъртвите животни лежали навсякъде и жертвената арена приличала на гробище. Така ягята загубила истинския си смисъл.
Lord Viṣṇu, being the ultimate objective of such sacrificial ceremonies, was requested by the wives of the priests to glance over the yajña arena with His causeless mercy so that the routine work of the yajña might be continued. The purport here is that animals should not be unnecessarily killed. They were used to prove the strength of the mantras and were to have been rejuvenated by the use of the mantras. They should not have been killed, as they were by Lord Śiva to replace the head of Dakṣa with an animal’s head. It was pleasing to see an animal sacrificed and rejuvenated, and that pleasing atmosphere had been lost. The wives of the priests requested that the animals be brought back to life by the glance of Lord Viṣṇu to make a pleasing yajña.
Тук съпругите на жреците молят Бог Виш̣н̣у, който е крайната цел на всички жертвоприношения, милостиво да погледне към жертвената арена, за да може ягята да продължи. Думите им са продиктувани от разбирането, че животните не бива да бъдат убивани без нужда. Животни били принасяни в жертва, за да се провери действеността на мантрите и с тези мантри да им се даде ново тяло. Но не било редно те да бъдат убивани с други цели, както постъпил Шива, като убил козела, за да вземе главата му и да я сложи на раменете на Дакш̣а. Когато по време на жертвоприношението жертвеното животно се подмладявало, всички присъстващи изпитвали истинска радост. Тази радост сега била помрачена. Ето защо съпругите на жреците помолили Бог Виш̣н̣у да съживи с погледа си мъртвите животни, така че ягята да продължи благополучно.