Text 56
ТЕКСТ 56
Devanagari
Деванагари (азбука)
यो मायया विरचितं निजयात्मनीदं
खे रूपभेदमिव तत्प्रतिचक्षणाय ।
एतेन धर्मसदने ऋषिमूर्तिनाद्य
प्रादुश्चकार पुरुषाय नम: परस्मै ॥ ५६ ॥
Text
Текст
yo māyayā viracitaṁ nijayātmanīdaṁ
khe rūpa-bhedam iva tat-praticakṣaṇāya
etena dharma-sadane ṛṣi-mūrtinādya
prāduścakāra puruṣāya namaḥ parasmai
йо ма̄яя̄ вирачитам̇ ниджая̄тманӣдам̇
кхе рӯпа-бхедам ива тат-пратичакш̣ан̣а̄я
етена дхарма-садане р̣ш̣и-мӯртина̄дя
пра̄душчака̄ра пуруш̣а̄я намах̣ парасмаи
Synonyms
Дума по дума
devāḥ — the demigods; ūcuḥ — said; yaḥ — who; māyayā — by the external energy; viracitam — was created; nijayā — by His own; ātmani — being situated in Him; idam — this; khe — in the sky; rūpa-bhedam — bunches of clouds; iva — as if; tat — of Himself; praticakṣaṇāya — for manifesting; etena — with this; dharma-sadane — in the house of Dharma; ṛṣi-mūrtinā — with the form of a sage; adya — today; prāduścakāra — appeared; puruṣāya — unto the Personality of Godhead; namaḥ — respectful obeisances; parasmai — the Supreme.
дева̄х̣ – полубоговете; ӯчух̣ – казаха; ях̣ – който; ма̄яя̄ – с помощта на външната енергия; вирачитам – беше сътворен; ниджая̄ – негова лична; а̄тмани – намиращ се у него; идам – този; кхе – в небето; рӯпа-бхедам – групи облаци; ива – като че ли; тат – от него самия; пратичакш̣ан̣а̄я – за да прояви; етена – с това; дхарма-садане – в дома на Дхарма; р̣ш̣и-мӯртина̄ – в образа на мъдрец; адя – днес; пра̄душчака̄ра – се появи; пуруш̣а̄я – на Божествената Личност; намах̣ – смирени почитания; парасмаи – на Върховния.
Translation
Превод
The demigods said: Let us offer our respectful obeisances unto the transcendental Personality of Godhead, who created as His external energy this cosmic manifestation, which is situated in Him as the air and clouds are situated in space, and who has now appeared in the form of Nara-Nārāyaṇa Ṛṣi in the house of Dharma.
Полубоговете казаха: Отдаваме смирените си почитания на трансценденталния Върховен Бог, Божествената Личност, който чрез своята външна енергия сътвори проявения космос, намиращ се у него така, както въздухът и облаците се намират в пространството. Сега тази Божествена Личност се е появила в дома на Дхарма под образа на Нара и На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и.
Purport
Пояснение
The universal form of the Lord is the cosmic manifestation, which is an exhibition of the external energy of the Supreme Personality of Godhead. In space there are innumerable varieties of planets and also the air, and in the air there are variously colored clouds, and sometimes we see airplanes running from one place to another. Thus the entire cosmic manifestation is full of variety, but actually that variety is a manifestation of the external energy of the Supreme Lord, and that energy is situated in Him. Now the Lord Himself, after manifesting His energy, appeared within the creation of His energy, which is simultaneously one with and different from Himself, and therefore the demigods offered their respects to the Supreme Personality of Godhead, who manifests Himself in such varieties. There are some philosophers, called nondualists, who because of their impersonal conception think that varieties are false. In this verse it is specifically stated, yo māyayā viracitam. This indicates that the varieties are a manifestation of the energy of the Supreme Personality of Godhead. Thus because the energy is nondifferent from the Godhead, the varieties are also factual. The material varieties may be temporary, but they are not false. They are a reflection of the spiritual varieties. Here the word praticakṣaṇāya, “there are varieties,” announces the glories of the Supreme Personality of Godhead, who appeared as Nara-Nārāyaṇa Ṛṣi and who is the origin of all varieties of material nature.
Космическото мироздание, изява на външната енергия на Върховната Божествена Личност, е вселенската форма на Бога. В космоса се носят безброй планети, пространството е изпълнено с въздух, във въздуха плуват разноцветни облаци, а сред тях прелитат самолети. С други думи, целият сътворен космос е изпълнен с многообразие, многообразието е проявление на външната енергия на Върховния Бог, а тя се намира у Бога. И сега, след като е проявил енергията си, Богът лично идва в създаденото от нея творение, което едновременно се различава и не се различава от него. На Върховната Божествена Личност, която проявява себе си чрез това многообразие, полубоговете отдават своите почитания. Водени от имперсоналните си схващания, философите недуалисти считат многообразието за илюзия. Но в тази строфа ясно се казва: йо ма̄яя̄ вирачитам. Това означава, че многообразието е проявление на енергията на Върховната Божествена Личност. И тъй като енергията на Бога не се отличава от самия него, цялото това многообразие е също толкова реално, колкото и самият Бог. Многообразните материални обекти са временни, но не са нереални. Те са отражение на многообразието от духовния свят. Думата пратичакш̣ан̣а̄я („съществуващото многообразие“), използвана в тази строфа, изтъква величието на Върховната Божествена Личност, която се появила в образа на Нара и На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и и която е първоизточник на разнообразието в материалната природа.