Космическото проявление се дели най-напред на три свята – висши, низши и средни планетарни системи, – които на свой ред се разклоняват из космоса във формата на четиринайсет планетарни системи, а корен на цялото мироздание е Върховната Божествена Личност. Материалната природа, която на пръв поглед изглежда като причина на космическото проявление, е само посредник, енергия на Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (9.10): мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „Материалната природа е изцяло под контрола на Върховния Бог и само затова изглежда като че ли е причина за сътворението, поддържането и унищожението“. За да поддържа, твори и разрушава, Богът приема три форми – Виш̣н̣у, Брахма̄ и Шива. От тези трима главни посредници, които управляват трите гун̣и на материалната природа, Виш̣н̣у е Всемогъщият. Въпреки че за целите на поддържането Виш̣н̣у се намира вътре в материалната природа, Той не е подчинен на законите ѝ. Другите двама – Брахма̄ и Шива – са почти равни по могъщество на Виш̣н̣у, но все пак са подвластни на материалната енергия на Върховния Бог. Концепцията за съществуването на пантеон от богове, които управляват различните сфери на дейност на материалната природа, е измислица на ограничените пантеисти. Богът е един-единствен и е изначалната причина на всички причини. Ала както в правителството има много министри, така и делата във вселената се управляват от много ръководители.

Поради ограниченото си знание имперсоналистът не може да повярва, че вселенските дела наистина се управляват от личности. Но тази строфа много нагледно обяснява, че всичко има личностна природа, че няма нищо безличностно. Този момент изяснихме във въведението, а настоящата строфа го подчертава още веднъж. В петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ дървото на материалното проявление е описано като дърво ашваттха – обърнато с корените нагоре. Подобно дърво можем да видим, когато погледнем отражението на дърво, което расте на брега на някое езеро. Отразеното във водата дърво като че ли е обърнато с клоните надолу. Дървото на творението, което е описано тук, е само отражение на действителността, т.е. на Парабрахман, Виш̣н̣у. Истинското дърво расте на Вайкун̣т̣халоките, които са проявление на вътрешната енергия, а дървото, отразено в материалната природа, е само сянка на истинското дърво. Теорията на имперсоналистите, че Брахман е лишен от многообразие, е погрешна, защото дървото сянка, описано в Бхагавад-гӣта̄, не би могло да съществува, ако не е отражение на истинското дърво. Истинското дърво се намира във вечния свят на духовната природа, изпълнена с трансцендентално многообразие, и неговият корен отново е Бог Виш̣н̣у. Коренът и на истинското, и на призрачното дърво е един и същ – Богът, – но призрачното дърво е само обърнато отражение на истинското. Именно на Бога, на истинското дърво, Брахма̄ отдава своите почитания, както и почитания от името на Шива.