Skip to main content

Text 8

ТЕКСТ 8

Devanagari

Деванагари (азбука)

यद‍ृच्छयोपलब्धेन सन्तुष्टो मितभुङ्‍मुनि: ।
विविक्तशरण: शान्तो मैत्र: करुण आत्मवान् ॥ ८ ॥

Text

Текст

yadṛcchayopalabdhena
santuṣṭo mita-bhuṅ muniḥ
vivikta-śaraṇaḥ śānto
maitraḥ karuṇa ātmavān
ядр̣ччхайопалабдхена
сантуш̣т̣о мита-бхун̇ муних̣
вивикта-шаран̣ах̣ ша̄нто
маитрах̣ карун̣а а̄тмава̄н

Synonyms

Дума по дума

yadṛcchayā — without difficulty; upalabdhena — with what is obtained; santuṣṭaḥ — satisfied; mita — little; bhuk — eating; muniḥ — thoughtful; vivikta-śaraṇaḥ — living in a secluded place; śāntaḥ — peaceful; maitraḥ — friendly; karuṇaḥ — compassionate; ātma-vān — self-possessed, self-realized.

ядр̣ччхая̄ – без особени усилия; упалабдхена – с това, което получава; сантуш̣т̣ах̣ – доволен; мита – малко; бхук – ядене; муних̣ – съсредоточен; вивикта-шаран̣ах̣ – живеещ в уединено място; ша̄нтах̣ – спокоен; маитрах̣ – дружелюбен; карун̣ах̣ – състрадателен; а̄тма-ва̄н – владеещ себе си, съзнаващ истинската си същност.

Translation

Превод

For his income a devotee should be satisfied with what he earns without great difficulty. He should not eat more than what is necessary. He should live in a secluded place and always be thoughtful, peaceful, friendly, compassionate and self-realized.

Преданият трябва да се задоволява с това, което припечелва без особени усилия. Той не бива да яде повече, отколкото е необходимо, трябва да живее на усамотено място и винаги да бъде съсредоточен, спокоен, дружелюбен, състрадателен и в съзнание за истинското си аз.

Purport

Пояснение

Everyone who has accepted a material body must maintain the necessities of the body by acting or earning some livelihood. A devotee should only work for such income as is absolutely necessary. He should be satisfied always with such income and should not endeavor to earn more and more simply to accumulate the unnecessary. A person in the conditioned state who has no money is always found working very hard to earn some with the object of lording it over material nature. Kapiladeva instructs that we should not endeavor hard for things which may come automatically, without extraneous labor. The exact word used in this connection, yadṛcchayā, means that every living entity has a predestined happiness and distress in his present body; this is called the law of karma. It is not possible that simply by endeavors to accumulate more money a person will be able to do so, otherwise almost everyone would be on the same level of wealth. In reality everyone is earning and acquiring according to his predestined karma. According to the Bhāgavatam conclusion, we are sometimes faced with dangerous or miserable conditions without endeavoring for them, and similarly we may have prosperous conditions without endeavoring for them. We are advised to let these things come as predestined. We should engage our valuable time in prosecuting Kṛṣṇa consciousness. In other words, one should be satisfied by his natural condition. If by predestination one is put into a certain condition of life which is not very prosperous in comparison to another’s position, one should not be disturbed. He should simply try to utilize his valuable time to advance in Kṛṣṇa consciousness. Advancement in Kṛṣṇa consciousness does not depend on any materially prosperous or distressed condition; it is free from the conditions imposed by material life. A very poor man can execute Kṛṣṇa consciousness as effectively as a very rich man. One should therefore be very satisfied with his position as offered by the Lord.

Всеки, който се намира в материално тяло, трябва да удовлетворява потребностите му, като извършва някаква дейност или упражнява определена професия. Преданият трябва да работи само толкова, колкото е необходимо, за да задоволи най-насъщните си потребности. Той трябва да се чувства доволен с такъв скромен доход и да не полага ненужни усилия, за да спечели много пари и да натрупа излишни вещи. Ако един обусловен човек няма средства, той работи до изнемога, за да спечели пари и така да господства над материалната природа. Капиладева ни учи да не полагаме прекомерни усилия за това, което идва само. Точната дума, използвана по този повод, е ядр̣ччхая̄. Тя означава, че щастието и нещастието на всяко живо същество, което има материално тяло, са предварително определени. Това се нарича закон за кармата. Човек не може да спечели повече пари просто като положи повече усилия – ако беше така, всички хора щяха да бъдат еднакво богати. Всеки печели и получава толкова, колкото му е предопределено според кармата му. В Бха̄гаватам се казва, че както човек изпада в тежко или опасно положение, без да полага никакви усилия за това, по същия начин при него може да дойде и материалното благополучие, без той да е полагал особени усилия да го постигне. Капиладева ни съветва да се задоволяваме с това, което ни е предопределено. Ценното си време трябва да посвещаваме на дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. С други думи, човек трябва да се чувства удовлетворен от това, което има. Ако по волята на съдбата положението му не е много процъфтяващо в сравнение с положението на другите, това не бива да го терзае. Той трябва да използва цялото си скъпоценно време, за да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Прогресът в Кр̣ш̣н̣а съзнание не зависи от това, дали човек преуспява в материално отношение, или е беден, и не се влияе по никакъв начин от условията, в които той живее. Последният бедняк може да постигне в Кр̣ш̣н̣а съзнание същия успех, който може да постигне и богатият. Затова човек трябва да се чувства доволен от това положение, което му е отредил Богът.

Another word here is mita-bhuk. This means that one should eat only as much as necessary to maintain the body and soul together. One should not be gluttonous to satisfy the tongue. Grains, fruits, milk and similar foods are allotted for human consumption. One should not be excessively eager to satisfy the tongue and eat that which is not meant for humanity. Particularly, a devotee should eat only prasāda, or food which is offered to the Personality of Godhead. His position is to accept the remnants of those foodstuffs. Innocent foods like grains, vegetables, fruits, flowers and milk preparations are offered to the Lord, and therefore there is no scope for offering foods which are in the modes of passion and ignorance. A devotee should not be greedy. It is also recommended that the devotee should be muni, or thoughtful; he should always think of Kṛṣṇa and how to render better service to the Supreme Personality of Godhead. That should be his only anxiety. As a materialist is always thoughtful about improving his material condition, a devotee’s thoughts should always be engaged in improving his condition in Kṛṣṇa consciousness; therefore he should be a muni.

Друга дума, използвана в тази строфа, е думата мита-бхук. Тя означава, че човек трябва да яде толкова, колкото е необходимо, за да поддържа тялото си. Той не бива да бъде лаком да удовлетворява езика си. Зърното, плодовете, млякото и други подобни продукти са храната, определена за човешките същества. Човек не бива яде храна, която не е предназначена за хора, само и само да угоди на езика си. В частност преданият трябва да яде само праса̄д – храна, предложена на Божествената Личност. За него е отредено да приема само остатъците от тази храна. На Бога могат да се предлагат храни, приготвени от чисти продукти, като зърно, зеленчуци, плодове, цветя и млечни произведения, и не бива да се предлагат ястия, които са в гун̣ите на страстта и невежеството. Преданият не трябва да е лаком. Освен това в тази строфа е казано, че преданият трябва да бъде муни, т.е. съсредоточен човек. Той постоянно трябва да мисли за Кр̣ш̣н̣а и за това, как да подобри служенето си за Върховната Божествена Личност. Това трябва да бъде единствената му грижа. Както материалистът постоянно мисли как да подобри материалното си положение, така мислите на предания винаги трябва да са заети с въпроса, как може да усъвършенства положението си в Кр̣ш̣н̣а съзнание. А за тази цел преданият трябва да стане муни.

The next item recommended is that a devotee should live in a secluded place. Generally a common man is interested in pounds, shillings and pence, or materialistic advancement in life, which is unnecessary for a devotee. A devotee should select a place of residence where everyone is interested in devotional service. Generally, therefore, a devotee goes to a sacred place of pilgrimage where devotees live. It is recommended that he live in a place where there is no large number of ordinary men. It is very important to live in a secluded place (vivikta-śaraṇa). The next item is śānta, or peacefulness. The devotee should not be agitated. He should be satisfied with his natural income, eat only as much as he needs to keep his health, live in a secluded place and always remain peaceful. Peace of mind is necessary for prosecuting Kṛṣṇa consciousness.

Следващата препоръка на Капила Муни е преданият да живее в уединено място. Обикновените хора се интересуват предимно от пари и материален успех, което за предания е напълно ненужно. Той живее там, където всички се занимават с предано служене. Затова преданите най-често се заселват в святи места, където живеят и други като тях. Препоръчва се преданият да живее там, където няма голямо струпване на обикновени хора. Животът в уединено място (вивикта-шаран̣а) е много важен. Следващото обстоятелство е ша̄нта, или спокойствието. Преданият не трябва да е обладан от безпокойства и тревоги. Той трябва да се задоволява с отредения си доход, да яде толкова, колкото е необходимо, за да поддържа здравето си, да живее на уединено място и винаги да е спокоен. Спокойствието на ума е необходимо условие за напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

The next item is maitra, friendliness. A devotee should be friendly to everyone, but his intimate friendship should be with devotees only. With others he should be official. He may say, “Yes, sir, what you say is all right,” but he is not intimate with them. A devotee should, however, have compassion for persons who are innocent, who are neither atheistic nor very much advanced in spiritual realization. A devotee should be compassionate towards them and instruct them as far as possible in making advancement in Kṛṣṇa consciousness. A devotee should always remain ātmavān, or situated in his spiritual position. He should not forget that his main concern is to make advancement in spiritual consciousness, or Kṛṣṇa consciousness, and he should not ignorantly identify himself with the body or the mind. Ātmā means the body or the mind, but here the word ātmavān especially means that one should be self-possessed. He should always remain in the pure consciousness that he is spirit soul and not the material body or the mind. That will make him progress confidently in Kṛṣṇa consciousness.

Следващото качество на предания е маитра, или дружелюбието. Той трябва да се отнася дружелюбно към всички, но само преданите могат да му бъдат близки приятели. Отношенията му с останалите хора трябва да са учтиви, но официални. Той може да каже „Да, господине, това, което казвате, е точно така“, но не бива да влиза в близки отношения с материалисти. Ала към невинните хора, които не са атеисти, но и не са много наясно с духовните въпроси, преданият трябва да е състрадателен. Той трябва да е милостив към тях и да ги наставлява, за да могат да напреднат колкото се може повече в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Преданият винаги трябва да бъде а̄тмава̄н, т.е. винаги да остава на духовно равнище. Той не бива да забравя, че основната му грижа е да напредва духовно, да придобие Кр̣ш̣н̣а съзнание, затова не трябва да проявява невежество и да се отъждествява с тялото или с ума си. Думата а̄тма̄ значи „тяло“ или „ум“, но в дадения случай а̄тмава̄н посочва, че човек трябва да се владее. Той винаги трябва да пази съзнанието си чисто и да помни, че е душа, а не материално тяло или ум. По този начин той със сигурност ще напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание.