Text 19
ТЕКСТ 19
Devanagari
Деванагари (азбука)
सदृशोऽस्ति शिव: पन्था योगिनां ब्रह्मसिद्धये ॥ १९ ॥
Text
Текст
bhagavaty akhilātmani
sadṛśo ’sti śivaḥ panthā
yogināṁ brahma-siddhaye
бхагаватй акхила̄тмани
садр̣шо 'сти шивах̣ пантха̄
йогина̄м̇ брахма-сиддхайе
Synonyms
Дума по дума
na — not; yujyamānayā — being performed; bhaktyā — devotional service; bhagavati — towards the Supreme Personality of Godhead; akhila-ātmani — the Supersoul; sadṛśaḥ — like; asti — there is; śivaḥ — auspicious; panthāḥ — path; yoginām — of the yogīs; brahma-siddhaye — for perfection in self-realization.
на – не; юджяма̄ная̄ – извършвано; бхактя̄ – предано служене; бхагавати – за Върховната Божествена Личност; акхила-а̄тмани – Свръхдушата; садр̣ш̣ах̣ – като; асти – има; шивах̣ – благотворен; пантха̄х̣ – път; йогина̄м – на йогӣте; брахма-сиддхайе – за съвършенство в себепознанието.
Translation
Превод
Perfection in self-realization cannot be attained by any kind of yogī unless he engages in devotional service to the Supreme Personality of Godhead, for that is the only auspicious path.
Нито един йогӣ не може да постигне съвършенство в себепознанието, ако не се занимава с предано служене на Върховната Божествена Личност, защото преданото служене е единственият благотворен път.
Purport
Пояснение
That knowledge and renunciation are never perfect unless joined by devotional service is explicitly explained here. Na yujyamānayā means “without being dovetailed.” When there is devotional service, then the question is where to offer that service. Devotional service is to be offered to the Supreme Personality of Godhead, who is the Supersoul of everything, for that is the only reliable path of self-realization, or Brahman realization. The word brahma-siddhaye means to understand oneself to be different from matter, to understand oneself to be Brahman. The Vedic words are ahaṁ brahmāsmi. Brahma-siddhi means that one should know that he is not matter; he is pure soul. There are different kinds of yogīs, but every yogī is supposed to engage in self-realization, or Brahman realization. It is clearly stated here that unless one is fully engaged in the devotional service of the Supreme Personality of Godhead one cannot have easy approach to the path of brahma-siddhi.
Тук ясно е казано, че знанието и отречението не са съвършени, ако не са придружени от предано служене. На юджяма̄ная̄ означава „ако не са съчетани с“. Когато говорим за предано служене, трябва да посочим на кого се предлага това служене. Преданото служене трябва да се предлага на Върховната Божествена Личност, Свръхдушата на всичко съществуващо, защото служенето за Върховния Бог е единственият сигурен път за постигане на себепознание, или за осъзнаване на Брахман. Думата брахма-сиддхайе означава човек да разбере, че се различава от материята, т.е. да разбере, че е Брахман. Във Ведите е казано: ахам̇ брахма̄сми. Брахма-сиддхи – човек трябва да осъзнае, че не е материя, а чиста душа. Има различни видове йогӣ, но всички те се стремят към себепознание, т.е. към осъзнаване на Брахман. А в тази строфа ясно се казва, че докато човек не се посвети изцяло на преданото служене за Върховната Божествена Личност, той много трудно ще може да постигне пътя на брахма-сиддхи.
In the beginning of the Second Chapter of Śrīmad-Bhāgavatam it is stated that when one engages himself in the devotional service of Vāsudeva, spiritual knowledge and renunciation of the material world automatically become manifest. Thus a devotee does not have to try separately for renunciation or knowledge. Devotional service itself is so powerful that by one’s service attitude, everything is revealed. It is stated here, śivaḥ panthāḥ: this is the only auspicious path for self-realization. The path of devotional service is the most confidential means for attaining Brahman realization. That perfection in Brahman realization is attained through the auspicious path of devotional service indicates that the so-called Brahman realization, or realization of the brahmajyoti effulgence, is not brahma-siddhi. Beyond that brahmajyoti there is the Supreme Personality of Godhead. In the Upaniṣads a devotee prays to the Lord to kindly put aside the effulgence, brahmajyoti, so that the devotee may see within the brahmajyoti the actual, eternal form of the Lord. Unless one attains realization of the transcendental form of the Lord, there is no question of bhakti. Bhakti necessitates the existence of the recipient of devotional service and the devotee who renders devotional service. Brahma-siddhi through devotional service is realization of the Supreme Personality of Godhead. The understanding of the effulgent rays of the body of the Supreme Godhead is not the perfect stage of brahma-siddhi, or Brahman realization. Nor is the realization of the Paramātmā feature of the Supreme Person perfect, for Bhagavān, the Supreme Personality of Godhead, is akhilātmā — He is the Supersoul. One who realizes the Supreme Personality realizes the other features, namely the Paramātmā feature and the Brahman feature, and that total realization is brahma-siddhi.
В началото на втора глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че когато човек отдава предано служене на Ва̄судева, духовното знание и отречението от материалния свят идват от само себе си. Това значи, че преданият не е длъжен да полага отделни усилия, за да постигне отреченост или знание. Преданото служене само по себе си е толкова могъщо, че пред този, който служи на Бога, се откриват всички истини. В тази строфа е казано (шивах̣ пантха̄х̣), че това е единственият благотворен път за постигане на себепознание. Пътят на преданото служене е най-сигурното средство за осъзнаване на Брахман. Това, че съвършенството в осъзнаването на Брахман се постига само чрез благотворния път на преданото служене, показва, че така нареченото „осъзнаване на Брахман“, т.е. осъзнаването на сиянието брахмаджьоти, не е брахма-сиддхи. Отвъд брахмаджьоти се намира Върховната Божествена Личност. В Упаниш̣адите има една молитва, с която преданият се моли Богът да отстрани сиянието си, брахмаджьоти, за да може той да види истинската му вечна форма, скрита зад това сияние. Докато човек не осъзнае трансценденталната форма на Бога, не може да става дума за бхакти. Бхакти предполага наличието на обект, който приема преданото служене, и предан, който отдава предано служене. Брахма-сиддхи – съвършенството, което се постига чрез преданото служене – е осъзнаването на Върховната Божествена Личност. Осъзнаването на сиянието от тялото на Върховния Бог не е съвършеното равнище в осъзнаването на Брахман (брахма-сиддхи). Осъзнаването на аспекта Парама̄тма̄ на Върховната Личност също не е най-висшето съвършенство, защото Свръхдушата на всичко съществуващо (акхила̄тма̄) е Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност. Но този, който осъзнае Бога като Върховна Личност, осъзнава и останалите му аспекти – Парама̄тма̄ и Брахман, и това цялостно осъзнаване се нарича брахма-сиддхи.