Text 20
ТЕКСТ 20
Devanagari
Деванагари (азбука)
संस्थास्यते यत्र च वावतिष्ठते ।
प्रजापतीनां पतिरेष मह्यं
परं प्रमाणं भगवाननन्त: ॥ २० ॥
Text
Текст
saṁsthāsyate yatra ca vāvatiṣṭhate
prajāpatīnāṁ patir eṣa mahyaṁ
paraṁ pramāṇaṁ bhagavān anantaḥ
сам̇стха̄сяте ятра ча ва̄ватиш̣т̣хате
праджа̄патӣна̄м̇ патир еш̣а махям̇
парам̇ прама̄н̣ам̇ бхагава̄н анантах̣
Synonyms
Дума по дума
yataḥ — from whom; abhavat — emanated; viśvam — creation; idam — this; vicitram — wonderful; saṁsthāsyate — will dissolve; yatra — in whom; ca — and; vā — or; avatiṣṭhate — presently exists; prajā-patīnām — of the Prajāpatis; patiḥ — the Lord; eṣaḥ — this; mahyam — to me; param — highest; pramāṇam — authority; bhagavān — Supreme Lord; anantaḥ — unlimited.
ятах̣ – от когото; абхават – произлязло; виш̣вам – творение; идам – това; вичитрам – прекрасно; сам̇стха̄сяте – ще се унищожи; ятра – у когото; ча – и; ва̄ – или; аватиш̣т̣хате – съществува сега; праджа̄-патӣна̄м – на Праджа̄патите; патих̣ – господарят; еш̣ах̣ – това; махям – за мен; парам – най-висшият; прама̄н̣ам – авторитет; бхагава̄н – Върховният Бог; анантах̣ – безкраен.
Translation
Превод
The highest authority for me is the unlimited Supreme Personality of Godhead, from whom this wonderful creation emanates and in whom its sustenance and dissolution rest. He is the origin of all Prajāpatis, the personalities meant to produce living entities in this world.
За мен най-висшият авторитет е безкрайната Върховна Божествена Личност, от която произлиза това прекрасно творение и която е причината за неговото поддържане и унищожение. Богът е източникът на всички Праджа̄пати, чиято задача е да населят този свят с живи същества.
Purport
Пояснение
Kardama Muni was ordered by his father, Prajāpati, to produce children. In the beginning of creation the Prajāpatis were meant to produce the large population which was to reside in the planets of the gigantic universe. But Kardama Muni said that although his father was Prajāpati, who desired him to produce children, actually his origin was the Supreme Personality of Godhead, Viṣṇu, because Viṣṇu is the origin of everything; He is the actual creator of this universe, He is the actual maintainer, and when everything is annihilated, it rests in Him only. That is the conclusion of Śrīmad-Bhāgavatam. For creation, maintenance and annihilation there are the three deities Brahmā, Viṣṇu and Maheśvara (Śiva), but Brahmā and Maheśvara are qualitative expansions of Viṣṇu. Viṣṇu is the central figure. Therefore He takes charge of maintenance. No one can maintain the whole creation but Him. There are innumerable entities, and they have innumerable demands; no one but Viṣṇu can fulfill the innumerable demands of all the innumerable living entities. Brahmā is ordered to create, and Śiva is ordered to annihilate. The middle function, maintenance, is taken charge of by Viṣṇu. Kardama Muni knew very well, by his power in progressive spiritual life, that Viṣṇu, the Personality of Godhead, was his worshipable Deity. Whatever Viṣṇu desired was his duty, and nothing else. He was not prepared to beget a number of children. He would beget only one child, who would help the mission of Viṣṇu. As stated in Bhagavad-gītā, whenever there is a discrepancy in the discharge of religious principles, the Lord descends to the surface of the earth to protect religious principles and to annihilate the miscreants.
По волята на Праджа̄пати, своя баща, Кардама Муни трябвало да създаде потомство. В началото на творението Праджа̄патите имали за задача да създадат многобройно потомство, което да насели планетите в гигантската вселена. Но в тази строфа Кардама Муни казва, че макар баща му да бил Праджа̄пати, който искал от него да създаде деца, за свой истински баща той смятал Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, защото Виш̣н̣у е източникът на всичко съществуващо. Той е истинският създател на тази вселена и истинският поддръжник на съществуването ѝ, а когато тя бъде унищожена, всичко намира покой у него. Такова е заключението на Шрӣмад Бха̄гаватам. За сътворението, поддържането и унищожението отговарят три божества: Брахма̄, Виш̣н̣у и Махешвара (Шива), но от тях Брахма̄ и Махешвара са само експанзии на качествата на Виш̣н̣у. Основната фигура е самият Виш̣н̣у, затова Той се грижи за поддържането на света. Никой друг не е в състояние да поддържа цялото това творение. Светът е населен от безброй живи същества, всяко от които има безброй желания, и никой друг освен Виш̣н̣у не може да удовлетвори тези безкрайни желания. По негова воля Брахма̄ твори, а Шива унищожава. Междинната функция, поддържането на света, се осъществява от Виш̣н̣у. Благодарение на силата на духовното си съвършенство Кардама Муни знаел много добре, че обект на неговото обожание е Виш̣н̣у, Божествената Личност. Негов дълг било да изпълнява единствено желанията на Виш̣н̣у. Мъдрецът не бил готов да създава много деца. Той искал да създаде само едно дете, което да подпомогне мисията на Виш̣н̣у. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, всеки път, когато на Земята се потъпкват религиозните принципи, Богът сам идва, за да защити религията и да унищожи злодеите.
Marrying and begetting a child is considered to liquidate one’s debts to the family in which one is born. There are many debts which are imposed upon a child just after his birth. There are debts to the family in which one is born, debts to the demigods, debts to the Pitās, debts to the ṛṣis, etc. But if someone engages only in the service of the Supreme Lord, the Personality of Godhead, who is actually worshipable, then even without trying to liquidate other debts, one becomes free from all obligations. Kardama Muni preferred to devote his life as a servant of the Lord in paramahaṁsa knowledge and to beget a child only for that purpose, not to beget numberless children to fill up the vacancies in the universe.
Женитбата и създаването на дете се смятат за изплащане на дълга към семейството, в което човек се е родил. Още със самото си раждане човек се оказва много задължен – той има дълг към семейството, в което се е родил, дълг към полубоговете, към питите, р̣ш̣ите и т.н. Но ако се посвети изцяло на служене на Върховния Бог, Божествената Личност, който е истинският обект на обожанието, той се освобождава от всички задължения дори без да се опитва да изплати останалите си дългове. Кардама Муни предпочел да посвети живота си на служене за Бога като истински парамахам̇са и да създаде дете единствено в името на тази цел. Той не желаел да зачева безброй деца, с които да напълни празната все още вселена.