Text 18
ТЕКСТ 18
Devanagari
Деванагари (азбука)
न खादन्ति न मेहन्ति किं ग्रामे पशवोऽपरे ॥ १८ ॥
Text
Текст
bhastrāḥ kiṁ na śvasanty uta
na khādanti na mehanti
kiṁ grāme paśavo ’pare
бхастра̄х̣ ким̇ на швасантй ута
на кха̄данти на механти
ким̇ гра̄ме пашаво 'паре
Synonyms
Дума по дума
taravaḥ — the trees; kim — whether; na — do not; jīvanti — live; bhastrāḥ — bellows; kim — whether; na — do not; śvasanti — breathe; uta — also; na — do not; khādanti — eat; na — do not; mehanti — discharge semen; kim — whether; grāme — in the locality; paśavaḥ — beastly living being; apare — others.
таравах̣ – дърветата; ким – нима; на – не; джӣванти – живеят; бхастра̄х̣ – мях; ким – нима; на – не; швасанти – диша; ута – също; на – не; кха̄данти – ядат; на – не; механти – изхвърлят семе; ким – нима; гра̄ме – край нас; пашавах̣ – животните; апаре – други.
Translation
Превод
Do the trees not live? Do the bellows of the blacksmith not breathe? All around us, do the beasts not eat and discharge semen?
Нима дърветата не живеят? Нима ковашкият мях не диша? И нима животните около нас не се хранят и не изхвърлят семе?
Purport
Пояснение
The materialistic man of the modern age will argue that life, or part of it, is never meant for discussion of theosophical or theological arguments. Life is meant for the maximum duration of existence for eating, drinking, sexual intercourse, making merry and enjoying life. The modern man wants to live forever by the advancement of material science, and there are many foolish theories for prolonging life to the maximum duration. But the Śrīmad-Bhāgavatam affirms that life is not meant for so-called economic development or advancement of materialistic science for the hedonistic philosophy of eating, mating, drinking and merrymaking. Life is solely meant for tapasya, for purifying existence so that one may enter into eternal life just after the end of the human form of life.
Днешните материалисти могат да възразят, че не си струва човек да си губи живота или част от живота в дискутиране на теософски и теологични въпроси – животът е даден, за да се използва максимално за ядене, пиене, секс, веселби и удоволствия. Надявайки се на помощта на материалната наука, съвременният човек иска да живее вечно; вече има купища глупави теории, как може максимално да се удължи животът. Но Шрӣмад Бха̄гаватам казва, че цел на живота не е така нареченият икономически и научно-технически прогрес, основаващ се на хедонистичната философия, според която смисълът на съществуването е в яденето, секса, пиенето и веселието. Животът е предназначен единствено за тапася, за пречистване, което ще позволи на човека да постигне вечно битие, след като напусне сегашното си тяло.
The materialists want to prolong life as much as possible because they have no information of the next life. They want to get the maximum comforts in this present life because they think conclusively that there is no life after death. This ignorance about the eternity of the living being and the change of covering in the material world has played havoc in the structure of modern human society. Consequently there are many problems, multiplied by various plans of modernized man. The plans for solving the problems of society have only aggravated the troubles. Even if it is possible to prolong life more than one hundred years, advancement of human civilization does not necessarily follow. The Bhāgavatam says that certain trees live for hundreds and thousands of years. At Vṛndāvana there is a tamarind tree (the place is known as Imlitala) which is said to have existed since the time of Lord Kṛṣṇa. In the Calcutta Botanical Garden there is a banyan tree said to be older than five hundred years, and there are many such trees all over the world. Svāmī Śaṅkarācārya lived only thirty-two years, and Lord Caitanya lived forty-eight years. Does it mean that the prolonged lives of the above-mentioned trees are more important than Śaṅkara or Caitanya? Prolonged life without spiritual value is not very important. One may doubt that trees have life because they do not breathe. But modern scientists like Bose have already proved that there is life in plants, so breathing is no sign of actual life. The Bhāgavatam says that the bellows of the blacksmith breathes very soundly, but that does not mean that the bellows has life. The materialist will argue that life in the tree and life in the man cannot be compared because the tree cannot enjoy life by eating palatable dishes or by enjoying sexual intercourse. In reply to this, the Bhāgavatam asks whether other animals like the dogs and hogs, living in the same village with human beings, do not eat and enjoy sexual life. The specific utterance of Śrīmad-Bhāgavatam in regard to “other animals” means that persons who are simply engaged in planning a better type of animal life consisting of eating, breathing and mating are also animals in the shape of human beings. A society of such polished animals cannot benefit suffering humanity, for an animal can easily harm another animal but rarely do good.
Материалистите се опитват да удължат живота си колкото се може повече, защото не знаят, че им предстои следващ живот. Те искат да си осигурят колкото се може повече удобства сега, защото са напълно уверени, че след смъртта няма живот. Невежеството на хората, които не знаят, че живото същество, сменящо обвивките си в материалния свят, е безсмъртно, е довело до разложението в съвременното човешко общество. Затова съществуват толкова много проблеми, които съвременните хора умножават още повече с непрекъснатите си планове и идеи. Тези идеи за разрешаване проблемите на обществото само влошават положението. Дори ако се окаже възможно да се постигне продължителност на живота, по-голяма от сто години, това не означава непременно напредък на човешката цивилизация. В Бха̄гаватам се казва, че някои дървета живеят стотици и хиляди години. Във Вр̣нда̄вана, в местността Имлитала, расте едно тамариндово дърво, за което се говори, че съществува още от времето на Бог Кр̣ш̣н̣а. В калкутската ботаническа градина има едно баняново дърво, чиято възраст е над петстотин години. По земята има много такива дървета. Сва̄мӣ Шан̇кара̄ча̄ря е живял само тридесет и две години, а Бог Чайтаня – четиридесет и осем. Нима дългият живот на гореспоменатите дървета е по-ценен от живота на Шан̇кара или на Чайтаня? Дългият живот е безсмислен, ако е лишен от духовни стойности. Някой може да не вярва, че у дърветата има живот, щом не дишат. Но Бозе и други съвременни учени вече са доказали, че дърветата са живи; следователно истинският симптом на живота не е дишането. В Бха̄гаватам се казва, че ковашкият мях диша много дълбоко, но това не означава, че е жив. Материалистите сигурно ще възразят, че животът на дърветата не може да се сравнява с човешкия живот, защото дърветата не могат да ядат вкусни неща и да се наслаждават на секс. В отговор на това Бха̄гаватам пита: нима другите животни – кучетата и свинете – не ядат и не се наслаждават на секс? В Шрӣмад Бха̄гаватам е употребен израза „други животни“, което означава, че хората, които се занимават единствено с усъвършенстване на животинското си съществуване, което се свежда до ядене, дишане и съвкупяване, са също животни, макар и в човешки образ. Общество от такива лустросани животни не може да донесе нищо добро на страдащото човечество, защото едно животно по-скоро ще причини вреда на другото животно, отколкото да направи за него нещо добро.