Шрӣмад Бха̄гаватам 2.3.18

Днешните материалисти могат да възразят, че не си струва човек да си губи живота или част от живота в дискутиране на теософски и теологични въпроси – животът е даден, за да се използва максимално за ядене, пиене, секс, веселби и удоволствия. Надявайки се на помощта на материалната наука, съвременният човек иска да живее вечно; вече има купища глупави теории, как може максимално да се удължи животът. Но Шрӣмад Бха̄гаватам казва, че цел на живота не е така нареченият икономически и научно-технически прогрес, основаващ се на хедонистичната философия, според която смисълът на съществуването е в яденето, секса, пиенето и веселието. Животът е предназначен единствено за тапася, за пречистване, което ще позволи на човека да постигне вечно битие, след като напусне сегашното си тяло.

Материалистите се опитват да удължат живота си колкото се може повече, защото не знаят, че им предстои следващ живот. Те искат да си осигурят колкото се може повече удобства сега, защото са напълно уверени, че след смъртта няма живот. Невежеството на хората, които не знаят, че живото същество, сменящо обвивките си в материалния свят, е безсмъртно, е довело до разложението в съвременното човешко общество. Затова съществуват толкова много проблеми, които съвременните хора умножават още повече с непрекъснатите си планове и идеи. Тези идеи за разрешаване проблемите на обществото само влошават положението. Дори ако се окаже възможно да се постигне продължителност на живота, по-голяма от сто години, това не означава непременно напредък на човешката цивилизация. В Бха̄гаватам се казва, че някои дървета живеят стотици и хиляди години. Във Вр̣нда̄вана, в местността Имлитала, расте едно тамариндово дърво, за което се говори, че съществува още от времето на Бог Кр̣ш̣н̣а. В калкутската ботаническа градина има едно баняново дърво, чиято възраст е над петстотин години. По земята има много такива дървета. Сва̄мӣ Шан̇кара̄ча̄ря е живял само тридесет и две години, а Бог Чайтаня – четиридесет и осем. Нима дългият живот на гореспоменатите дървета е по-ценен от живота на Шан̇кара или на Чайтаня? Дългият живот е безсмислен, ако е лишен от духовни стойности. Някой може да не вярва, че у дърветата има живот, щом не дишат. Но Бозе и други съвременни учени вече са доказали, че дърветата са живи; следователно истинският симптом на живота не е дишането. В Бха̄гаватам се казва, че ковашкият мях диша много дълбоко, но това не означава, че е жив. Материалистите сигурно ще възразят, че животът на дърветата не може да се сравнява с човешкия живот, защото дърветата не могат да ядат вкусни неща и да се наслаждават на секс. В отговор на това Бха̄гаватам пита: нима другите животни – кучетата и свинете – не ядат и не се наслаждават на секс? В Шрӣмад Бха̄гаватам е употребен израза „други животни“, което означава, че хората, които се занимават единствено с усъвършенстване на животинското си съществуване, което се свежда до ядене, дишане и съвкупяване, са също животни, макар и в човешки образ. Общество от такива лустросани животни не може да донесе нищо добро на страдащото човечество, защото едно животно по-скоро ще причини вреда на другото животно, отколкото да направи за него нещо добро.