Text 16
ТЕКСТ 16
Devanagari
Деванагари (азбука)
उरुगायगुणोदारा: सतां स्युर्हि समागमे ॥ १६ ॥
Text
Текст
vāsudeva-parāyaṇaḥ
urugāya-guṇodārāḥ
satāṁ syur hi samāgame
ва̄судева-пара̄ян̣ах̣
уруга̄я-гун̣ода̄ра̄х̣
сата̄м̇ сюр хи сама̄гаме
Synonyms
Дума по дума
vaiyāsakiḥ — the son of Vyāsadeva; ca — also; bhagavān — full in transcendental knowledge; vāsudeva — Lord Kṛṣṇa; parāyaṇaḥ — attached to; urugāya — of the Personality of Godhead Śrī Kṛṣṇa, who is glorified by great philosophers; guṇa-udārāḥ — great qualities; satām — of the devotees; syuḥ — must have been; hi — as a matter of fact; samāgame — by the presence of.
ваия̄саких̣ – синът на Вя̄садева; ча – също; бхагава̄н – изпълнен с трансцендентално знание; ва̄судева – Бог Кр̣ш̣н̣а; пара̄ян̣ах̣ – привързан към; уруга̄я – на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, когото славят великите философи; гун̣а-уда̄ра̄х̣ – велики качества; сата̄м – на преданите; сюх̣ – трябва да е било; хи – несъмнено; сама̄гаме – в присъствието на.
Translation
Превод
Śukadeva Gosvāmī, the son of Vyāsadeva, was also full in transcendental knowledge and was a great devotee of Lord Kṛṣṇa, son of Vasudeva. So there must have been discussion of Lord Kṛṣṇa, who is glorified by great philosophers and in the company of great devotees.
Шукадева Госва̄мӣ, синът на Вя̄садева, също владееше в пълнота трансценденталното знание и бе велик предан на Бог Кр̣ш̣н̣а, сина на Васудева. Затова е естествено те да са разговаряли за Бог Кр̣ш̣н̣а, когото славят великите философи и предани.
Purport
Пояснение
The word satām is very important in this verse. Satām means the pure devotees, who have no other desire than to serve the Lord. Only in the association of such devotees are the transcendental glories of Lord Kṛṣṇa properly discussed. It is said by the Lord that His topics are all full of spiritual significance, and once one properly hears about Him in the association of the satām, certainly one senses the great potency and so automatically attains to the devotional stage of life. As already described, Mahārāja Parīkṣit was a great devotee of the Lord from his very birth, and so was Śukadeva Gosvāmī. Both of them were on the same level, although it appeared that Mahārāja Parīkṣit was a great king accustomed to royal facilities whereas Śukadeva Gosvāmī was a typical renouncer of the world, so much so that he did not even put a cloth on his body. Superficially, Mahārāja Parīkṣit and Śukadeva Gosvāmī might seem to be opposites, but basically they were both unalloyed, pure devotees of the Lord. When such devotees are assembled together, there can be no topics save discussions of the glories of the Lord, or bhakti-yoga. In the Bhagavad-gītā also, when there were talks between the Lord and His devotee Arjuna, there could not be any topic other than bhakti-yoga, however the mundane scholars may speculate on it in their own ways. The use of the word ca after vaiyāsakiḥ suggests, according to Śrīla Jīva Gosvāmī, that both Śukadeva Gosvāmī and Mahārāja Parīkṣit were of the same category, settled long before, although one was playing the part of the master and the other the disciple. Since Lord Kṛṣṇa is the center of the topics, the word vāsudeva-parāyaṇaḥ, or “devotee of Vāsudeva,” suggests devotee of Lord Kṛṣṇa, the common aim. Although there were many others who assembled at the place where Mahārāja Parīkṣit was fasting, the natural conclusion is that there was no topic other than the glorification of Lord Kṛṣṇa, because the principal speaker was Śukadeva Gosvāmī and the chief audience was Mahārāja Parīkṣit. So Śrīmad-Bhāgavatam, as it was spoken and heard by two principal devotees of the Lord, is only for the glorification of the Supreme Lord, the Personality of Godhead, Śrī Kṛṣṇa.
В тази шлока заслужава внимание думата сата̄м. Сата̄м означава чисти предани, които нямат никакво друго желание, освен да служат на Бога. Единствено сред такива предани трансценденталното величие на Бог Кр̣ш̣н̣а се обсъжда правилно. Богът казва, че в разказите за него е вложен много дълбок духовен смисъл и стига човек да ги слуша както трябва в обкръжението на сата̄м, той придобива огромна сила и бързо стига до предаността. Както вече разбрахме, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и Шукадева Госва̄мӣ били велики предани на Бога още от рождение. Двамата били на едно равнище, макар че отстрани Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит изглеждал велик цар, свикнал да живее в разкош, докато Шукадева Госва̄мӣ бил типичен отшелник, който толкова се бил отрекъл от света, че дори не покривал тялото си с дрехи. Макар да изглеждало, че Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и Шукадева Госва̄мӣ са пълна противоположност един на друг, по природа и двамата били безукорно чисти предани на Бога. Когато такива предани се съберат заедно, те не могат да говорят за нищо друго, освен за славата на Бога, т.е. за бхакти йога. Същото виждаме и в Бхагавад-гӣта̄: когато Богът разговаря със своя предан Арджуна, не става дума за нищо друго, освен за бхакти йога, независимо какви са теориите на светските учени по този въпрос. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ думата ча, която е употребена непосредствено след ваия̄саких̣, означава, че макар Шукадева Госва̄мӣ да бил в позицията на учител, а Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит – на ученик, и двамата се намирали на едно и също равнище, което отдавна били достигнали. Тъй като в центъра на беседите бил Бог Кр̣ш̣н̣а, думата ва̄судева-пара̄ян̣ах̣, т.е. „предан на Ва̄судева“, означава предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. На мястото, където постел Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, били надошли много хора, но единствената тема на всички разговори било величието на Бог Кр̣ш̣н̣а, защото главният разказвач бил Шукадева Госва̄мӣ, а главният слушател – Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. И така, Шрӣмад Бха̄гаватам бил изговорен и чут от двама видни предани на Бога единствено за да бъде възславен Върховният Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност.