За сътворението, поддържането и унищожението на материалния свят във Ведите се казва следното: ято ва̄ има̄ни бхӯта̄ни джа̄янте йена джа̄та̄ни джӣванти ят праянтй абхисам̇виша̄нти – всичко е създадено от Брахман, всичко се поддържа от Брахман и след унищожението всичко потъва в Брахман. Грубите материалисти, които не познават Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н, правят заключението, че първопричина на материалното проявление е материалната природа. Този възглед се споделя и от съвременните учени, които виждат в материалната природа изначална причина за всички явления в материалния свят. Тези представи се опровергават от цялата ведическа литература. Философията на Веда̄нта утвърждава, че източник на цялото творение, поддържане и унищожение е Брахман, а в Шрӣмад Бха̄гаватам, естествения коментар върху Веда̄нта, се казва: джанма̄дй ася ято 'нвая̄д итараташ ча̄ртхеш̣в адхигях̣ свара̄т̣ и т.н.

Инертната материална енергия притежава способността да влиза във взаимодействия, но не може да играе ролята на активно начало. Затова в коментара към сентенцията джанма̄дй ася авторът на Шрӣмад Бха̄гаватам употребява думите абхигях̣ и свара̄т̣. С други думи, Шрӣмад Бха̄гаватам утвърждава, че Върховният Брахман не е инертна материя, а върховно съзнание, което притежава пълна независимост. Следователно безжизнената материя не може да бъде изначалната причина за сътворението, поддържането и унищожението на материалния свят. На пръв поглед изглежда, че причина за сътворението, поддържането и унищожението е материалната природа, но в действителност материалната природа се привежда в движение и се подбужда за творчество от върховното съзнаващо същество, Божествената Личност. В основата на сътворението, поддържането и унищожението стои Богът. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (9.10):

Материалната природа е една от енергиите на Бога, която действа под неговото ръководство (адхякш̣ен̣а). Тя започва да действа едва след като Богът хвърли върху нея трансценденталния си поглед, както майката може да създаде дете едва след контакт с бащата. Макар че на неукия може да му се струва, че детето дължи съществуването си на майката, мъдрият знае, че живот на детето дава бащата. И така, материалната природа създава подвижните и неподвижните проявления в материалния свят не самостоятелно, а след съприкосновението си с върховния баща. Представите, че материалната природа е причината за сътворението, поддържането и унищожението, се наричат „логика за бозки под брадата на козела“ (аджа̄-гала-стана-ня̄я). В Чайтаня чарита̄мр̣та Шрӣла Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ описва тази логика по следния начин (в изложение от негова Божествена Милост Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа): „Материалната природа, действаща в качеството на веществена причина, се нарича прадха̄на. Материалната природа в ролята на действена причина се нарича ма̄я̄, но тъй като материалната природа е инертна материя, тя не е истинската причина на творението“. Кавира̄джа Госва̄мӣ казва:

Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у е пълна експанзия на Кр̣ш̣н̣а. Той „наелектризира“ материята и я привежда в действие. Аналогията с наелектризирането е доста точна. Парчето желязо не е огън, но ако се нажежи до червено, придобива качествата на огъня и пари като огън. Материята е като парчето желязо: когато Виш̣н̣у хвърли поглед върху нея, тоест когато материята попадне в полето на действие на върховното му съзнание, тя се „наелектризира“, нажежава се до червено. Само благодарение на това енергията на материята започва да се проявява под формата на разнообразни действия и противодействия. Следователно инертната материя не е нито действената, нито веществената причина за космическото проявление. Шрӣ Капиладева казва:

Огънят, пламъците му, искрите и димът са едно и също нещо, защото всички са породени от огъня, но в същото време огънят се различава от пламъците, пламъците се различават от искрите, а искрите – от дима. Във всички тях: и в пламъците, и в искрите, и в дима – присъства огънят като такъв, но въпреки това по отношение едно към друго те заемат различни позиции. Космическото проявление е сравнявано с дима, защото когато се извие в небето, димът приема най-различни причудливи очертания, които напомнят познати и непознати образи от този свят. Искрите са сравнявани с живите същества, а пламъците – с материалната природа (прадха̄на). Но трябва да разберем, че те са способни да действат само дотолкова, доколкото притежават свойствата на огъня, от който са произлезли. И така, материалната природа, космическото проявление и живите същества са все различни енергии на Бога (огъня). Затова тези, които смятат материалната природа за първопричина на космическото проявление (пракр̣ти, източник на творението според философията са̄н̇кхя), се заблуждават. Материалната природа не може да съществува отделно от Бога. Да се отстранява Богът, причината на всички причини, означава да се следва логиката аджа̄-гала-стана-ня̄я, т.е. да се правят опити да се издои мляко от месестите израстъци под брадата на козела. Те могат да приличат на бозки, но този, който се опитва да издои от тях мляко, се поставя в много глупаво положение.