Една от най-важните дейности на семейните е даването на волни пожертвования – семейните трябва да са готови да дадат поне половината от спечелените си пари. Брахмача̄рӣте, тези, които се учат, трябва да извършват жертвоприношения; семейните трябва да дават подаяния; а тези, които са се оттеглили от светския живот или са приели пълно отречение, трябва да се подлагат на доброволни лишения и изпитания. Това са основните задължения на всички а̄шрами – начините на живот по пътя към себепознанието. В брахмача̄рӣ-а̄шрама човек получава необходимата подготовка, за да разбере, че светът принадлежи на Върховната Божествена Личност и затова никой не може да се провъзгласява за собственик на нищо в него. Следователно този, който води семеен живот, т.е. има нещо като официално разрешение за полово наслаждение, трябва да дава подаяния в името на служенето на Бога. Енергията на всеки идва от Бога, затова резултатите от действията на тази енергия трябва да се отдават на Бога под формата на трансцендентално любовно служене. Както реките получават от облаците морската вода и отново я връщат в морето, така и нашата енергия е взета от върховния източник, енергията на Бога, и трябва да се върне пак при него. Така енергията ни ще бъде употребена по съвършен начин. Затова в Бхагавад-гӣта̄ (9.27) Богът казва, че всичко, което правим; всички отречения, които поемаме; всички жертвоприношения, които извършваме; всичко, което ядем или даваме като подаяние, трябва да предлагаме на него. Така трябва да използваме взетата си назаем енергия. Когато я използваме по този начин, тя се пречиства от материалните замърсявания и ние ставаме достойни да се върнем към изначалния си естествен живот в служене на Бога.

Ра̄джа дхарма е велика наука, за разлика от съвременната дипломация, чиято цел е постигането на политическо господство. Царете минавали през специално обучение, за да станат щедри и великодушни, а не да бъдат просто събирачи на данъци. Учели ги да извършват различни жертвоприношения за благополучието на поданиците си. Великият дълг на царя бил да изведе праджите до освобождение. Бащата, духовният учител и царят не бива да се отнасят безотговорно към задължението си да изведат зависимите от тях хора на пътя на окончателното освобождение от раждането, смъртта, болестите и старостта. Ако те изпълняват задълженията си правилно, няма да се стига до необходимостта от правителство „от народа и за народа“. В днешно време хората обикновено печелят правителствените постове вследствие на манипулиране на изборите. Но те никога не са били учени на това, какви са основните задължения на един цар и как те трябва да бъдат изпълнявани; а освен това изпълняването на тези задължения не е по силите на всеки. И в крайна сметка тези държавници аматьори, в желанието си да направят гражданите щастливи, причиняват навсякъде само безредици и опустошение. Постепенно те се превръщат в обикновени пладнешки разбойници и крадци, които непрекъснато увеличават данъците, за да издържат огромен административен апарат, от който няма никаква полза. Всъщност царете трябва да следват указанията на квалифицирани бра̄хман̣и, които знаят как е правилно да се управлява според писанията като Ману сам̇хита̄ и Дхарма-ша̄стрите на Пара̄шара. Идеалният цар трябва да бъде пример за всички. Ако той е благочестив, религиозен, доблестен и щедър, поданиците му ще го следват. Такъв цар не е ленив, не се интересува само от собствените си сетива и не живее за сметка на поданиците си, а винаги е готов да унищожава крадците и престъпниците. Благочестивите царе не щадели разбойниците и крадците в името на някаква неразумна ахим̇са̄ (ненасилие). Престъпниците били наказвани за назидание, така че никой да не смее преднамерено да предизвиква безредици. Крадци и бандити никога не били допускани до управлението, както се прави сега.

Данъчното облагане било много просто, при това не било насилствено и не се допускали произволи. Царят имал правото да вземе една четвърт от това, което било произведено от поданиците му. Той имал право да поиска една четвърт от законната собственост на всеки. Никой не негодувал срещу това, защото благодарение на благочестивия цар и религиозната хармония имало в изобилие естествени богатства: зърно, плодове, цветя, коприна, памук, мляко, скъпоценни камъни, минерали и пр., – така че в материално отношение всички били щастливи. Поданиците били богати, защото земеделието и животновъдството процъфтявали. Хората имали достатъчно зърно, плодове и мляко и не изпитвали потребност от неестествени неща като парфюмерия и козметика, кина и барове.

Царят трябвало да следи дали натрупаната енергия на хората се използва правилно. Човешката енергия не е предназначена за задоволяване на животинските склонности, а за постигане на себепознание. Цялото управление било организирано така, че да осъществява тази цел. Затова царят избирал министрите си много внимателно, но не чрез гласуване. Министрите, военачалниците и дори обикновените войници били избирани заради личните си качества и царят бил длъжен внимателно да ги проучи, преди да им повери съответната длъжност. Царят обръщал особено внимание на това, дали тапасвӣте, или личностите, които са пожертвали всичко за разпространяването на духовното знание, не са пренебрегвани. Царят знаел добре, че Върховният Бог никога не прощава и най-малкото оскърбление, нанесено на чистите му предани. Тапасвӣте се ползвали с уважението и доверието дори на крадците и разбойниците, които винаги се подчинявали на волята им. Неграмотните, безпомощните и вдовиците се ползвали със специалното покровителство на царя. За да се избегнат вражески нападения, навреме се вземали необходими отбранителни мерки. Данъчното облагане не било бреме за поданиците и средствата от него не се прахосвали, а се използвали за увеличаване на резервните фондове. Войниците се набирали от всички краища на света и преминавали през необходимото обучение.

За да постигне освобождение, човек трябва да победи похотта, гнева, непозволените желания, алчността и заблуждението. За да се освободи от гнева, човек трябва да се научи да прощава. За да се освободи от непозволените желания, трябва да престане да крои планове. С помощта на духовната култура той може да победи съня. За да преодолее желанията и алчността, човек трябва да се научи на търпение. Редовното и правилно хранене може да му помогне да се освободи от различните болести. От илюзорните надежди човек може да се спаси, като се научи да се владее, а като избягва лошото общуване, може да опази парите си. Гладът може да бъде овладян чрез практикуване на йога, а знанието за мимолетността на живота ще избави човек от светската суета. Виенето на свят човек може да преодолее, като се изправи, а лъжливите доводи може да опровергае, като покаже истината. Сериозността и мълчанието помагат на човек да се спаси от празните приказки, а чрез храбростта се побеждава страхът. Съвършеното знание се постига чрез самоусъвършенстване. За да застане наистина на пътя на освобождението, човек трябва да се избави от похотта, алчността, гнева, сънливостта и пр.

Що се отнася до жените, те са смятани за сила, която вдъхновява мъжа. В този смисъл жените са по-силни от мъжете. Могъщият Юлий Цезар се намирал напълно във властта на Клеопатра. Такива силни жени могат да бъдат държани в подчинение чрез свенливостта. Следователно жените трябва да бъдат свенливи. Ако този контролиращ клапан се отвори, незаконните полови връзки на жените могат да навредят на обществото. Половата разпуснатост води до раждането на нежелани деца, наречени варн̣а-сан̇кара, които причиняват на света много злини.

Последното, за което говорил Бхӣш̣мадева, било как да бъде удовлетворен Богът. Ние всички сме вечни слуги на Бога и когато забравим тази съществена част от природата си, попадаме в материалните условия на живот. Най-простият начин (особено за семейните) да бъде удовлетворен Богът, е да се постави у дома мӯрти на Бога. Човек може да върши обикновената си всекидневна работа и да напредва в духовно отношение, като насочва вниманието си към Божеството. Обожаването на мӯртите у дома, отдаването на служене на преданите, слушането на Шрӣмад Бха̄гаватам, живеенето на свято място и възпяването на святото име на Бога – всичко това не изисква големи разходи, но може да удовлетвори Бога. Така обяснявал дядото на внуците си.