Text 49
ТЕКСТ 49
Devanagari
Деванагари (азбука)
कृष्णावेशेन तच्चित्त: पितृभि: स्वक्षयं ययौ ॥ ४९ ॥
Text
Текст
prabhāse deham ātmanaḥ
kṛṣṇāveśena tac-cittaḥ
pitṛbhiḥ sva-kṣayaṁ yayau
прабха̄се дехам а̄тманах̣
кр̣ш̣н̣а̄вешена тач-читтах̣
питр̣бхих̣ сва-кш̣аям̇ яяу
Synonyms
Дума по дума
viduraḥ — Vidura (the uncle of Mahārāja Yudhiṣṭhira); api — also; parityajya — after quitting the body; prabhāse — in the place of pilgrimage at Prabhāsa; deham ātmanaḥ — his body; kṛṣṇa — the Personality of Godhead; āveśena — being absorbed in that thought; tat — his; cittaḥ — thoughts and actions; pitṛbhiḥ — along with the residents of Pitṛloka; sva-kṣayam — his own abode; yayau — departed.
видурах̣ – Видура (чичото на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира); апи – също; паритяджя – след като напусна тялото; прабха̄се – в мястото за поклонение Прабха̄са; дехам а̄тманах̣ – тялото му; кр̣ш̣н̣а – Божествената Личност; а̄вешена – погълнат от тези мисли; тат – неговите; читтах̣ – мисли и действия; питр̣бхих̣ – заедно с жителите на Питр̣лока; сва-кш̣аям – собствената му обител; яяу – замина.
Translation
Превод
Vidura, while on pilgrimage, left his body at Prabhāsa. Because he was absorbed in thought of Kṛṣṇa, he was received by the denizens of the Pitṛloka planet, where he returned to his original post.
Видура бе тръгнал на поклонение и напусна тялото си в Прабха̄са. Тъй като бе потопен в мисли за Кр̣ш̣н̣а, посрещнаха го жителите на Питр̣лока, където той отново зае първоначалното си положение.
Purport
Пояснение
The difference between the Pāṇḍavas and Vidura is that the Pāṇḍavas are eternal associates of the Lord, the Personality of Godhead, whereas Vidura is one of the administrative demigods in charge of the Pitṛloka planet and is known as Yamarāja. Men are afraid of Yamarāja because it is he only who awards punishment to the miscreants of the material world, but those who are devotees of the Lord have nothing to fear from him. To the devotees he is a cordial friend, but to the nondevotees he is fear personified. As we have already discussed, it is understood that Yamarāja was cursed by Maṇḍūka Muni to be degraded as a śūdra, and therefore Vidura was an incarnation of Yamarāja. As an eternal servitor of the Lord, he displayed his devotional activities very ardently and lived a life of a pious man, so much so that a materialistic man like Dhṛtarāṣṭra also got salvation by his instruction. So by his pious activities in the devotional service of the Lord he was able to always remember the lotus feet of the Lord, and thus he became washed of all contamination of a śūdra-born life. At the end he was again received by the denizens of Pitṛloka and posted in his original position. The demigods are also associates of the Lord without personal touch, whereas the direct associates of the Lord are in constant personal touch with Him. The Lord and His personal associates incarnate in many universes without cessation. The Lord remembers them all, whereas the associates forget due to their being very minute parts and parcels of the Lord; they are apt to forget such incidents due to being infinitesimal. This is corroborated in the Bhagavad-gītā (4.5).
Разликата между Па̄н̣д̣авите и Видура е, че Па̄н̣д̣авите са вечни спътници на Божествената Личност, а Видура е един от управляващите полубогове, който отговаря за планетата Питр̣лока и се нарича Ямара̄джа. Хората се боят от Ямара̄джа, защото от него идват всички наказания за злодеите в материалния свят. Но преданите на Бога няма защо да се страхуват от него. Той е най-близък и сърдечен приятел за преданите, а за неотдадените е олицетворение на страха. Както вече говорихме, Ямара̄джа бил прокълнат от Ман̣д̣ӯка Муни да заеме низшето положение на шӯдра; така Видура се появил като инкарнация на Ямара̄джа. Като вечен слуга на Бога, Видура изпълнявал много самоотвержено дейностите си в преданото служене и живеел толкова благочестиво, че благодарение на наставленията му освобождение постигнал дори такъв материалист като Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. И така, благодарение на благочестивите си дейности в преданото служене на Бога Видура бил в състояние постоянно да помни лотосовите нозе на Бога. По този начин той се пречистил от всички замърсявания, които са присъщи на човека, роден в тяло на шӯдра. Накрая жителите на Питр̣лока отново го приели и той заел първоначалната си позиция. Полубоговете също са спътници на Бога, но не общуват с него лично, докато непосредствените спътници на Бога постоянно са редом до него. Богът и личните му придружители непрекъснато се появяват в безбройните вселени. Богът помни всички появявания, а спътниците му ги забравят, защото са мънички неотделими частици от него. Те имат склонността да забравят тези събития, защото са нищожно малки. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (4.5).