TEXT 43
ТЕКСТ 43
Devanagari
Деванагари (азбука)
जहि शत्रुं महाबाहो कामरूपं दुरासदम् ॥ ४३ ॥
Text
Текст
saṁstabhyātmānam ātmanā
jahi śatruṁ mahā-bāho
kāma-rūpaṁ durāsadam
сам̇стабхя̄тма̄нам а̄тмана̄
джахи шатрум̇ маха̄-ба̄хо
ка̄ма-рӯпам̇ дура̄садам
Synonyms
Дума по дума
евам – така; буддхех̣ – спрямо интелигентността; парам – по-висш; буддхва̄ – като знае; сам̇стабхя – чрез обуздаване; а̄тма̄нам – умът; а̄тмана̄ – със съзнателна интелигентност; джахи – да победи; шатрум – врага; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; ка̄ма-рӯпам – под формата на похот; дура̄садам – страшен.
Translation
Превод
Thus knowing oneself to be transcendental to the material senses, mind and intelligence, O mighty-armed Arjuna, one should steady the mind by deliberate spiritual intelligence [Kṛṣṇa consciousness] and thus – by spiritual strength – conquer this insatiable enemy known as lust.
О, силноръки Арджуна, когато разбере, че е трансцендентален към материалните сетива, ума и интелигентността, човек трябва да обуздае ума си със съзнателна духовна интелигентност (Кр̣ш̣н̣а съзнание) и така с духовна сила да победи този ненаситен враг – похотта.
Purport
Пояснение
This Third Chapter of the Bhagavad-gītā is conclusively directive to Kṛṣṇa consciousness by knowing oneself as the eternal servitor of the Supreme Personality of Godhead, without considering impersonal voidness the ultimate end. In the material existence of life, one is certainly influenced by propensities for lust and desire for dominating the resources of material nature. Desire for overlording and for sense gratification is the greatest enemy of the conditioned soul; but by the strength of Kṛṣṇa consciousness, one can control the material senses, the mind and the intelligence. One may not give up work and prescribed duties all of a sudden; but by gradually developing Kṛṣṇa consciousness, one can be situated in a transcendental position without being influenced by the material senses and the mind – by steady intelligence directed toward one’s pure identity. This is the sum total of this chapter. In the immature stage of material existence, philosophical speculations and artificial attempts to control the senses by the so-called practice of yogic postures can never help a man toward spiritual life. He must be trained in Kṛṣṇa consciousness by higher intelligence.
Трета глава на Бхагавад-гӣта̄ окончателно насочва към Кр̣ш̣н̣а съзнание, тъй като става ясно, че човек е вечен слуга на Върховната Божествена Личност и безличностната пустота не е крайната цел на човешкия живот. Материалното съществуване предполага склонност към похот и желание за господство над природните ресурси. Жаждата за власт и сетивно наслаждение е най-големият враг на обусловената душа; но със силата на Кр̣ш̣н̣а съзнание могат да се овладеят материалните сетива, ума и интелигентността. Няма нужда човек да изоставя работата и предписаните си задължения изведнъж; постепенното развиване на Кр̣ш̣н̣а съзнание ще го издигне до духовно равнище, отвъд влиянието на сетивата и ума – достатъчно е неговата интелигентност да бъде постоянно насочена към чистата му същност. Това е целият смисъл на тази глава. В незрелия стадий на материално съществуване философските търсения и изкуствените опити да се овладеят сетивата чрез т.нар. практика на йогийски пози няма да помогнат в духовния живот. Човек трябва да бъде обучен в Кр̣ш̣н̣а съзнание от по-висша интелигентност.
Thus end the Bhaktivedanta Purports to the Third Chapter of the Śrīmad Bhagavad-gītā in the matter of Karma-yoga, or the Discharge of One’s Prescribed Duty in Kṛṣṇa Consciousness.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху трета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Карма йога – изпълняване на предписаните задължения в Кр̣ш̣н̣а съзнание“.