87. KAPITOLA
Глава 87
Modlitby zosobněných Véd
Молитвите на олицетворените Веди
Král Paríkšit se zeptal Šukadévy Gósvámího na velice důležitou věc týkající se porozumění transcendentálnímu námětu: “Jelikož se védské poznání většinou týká třech kvalit hmotné přírody, jak může dospět k transcendentálním námětům, jež jsou mimo dosah tří hmotných kvalit? Jestliže je mysl hmotná a vibrace slov je hmotný zvuk, jak může védské poznání, které vyjadřuje hmotným zvukem hmotné myšlenky, dosáhnout transcendence? Vylíčit námět vyžaduje popsat zdroj, odkud pochází, jeho vlastnosti a činnosti, což je možné pouze přemýšlením hmotnou myslí a vibrací hmotných slov. Brahman, neboli Absolutní Pravda, nemá hmotné vlastnosti a naše schopnost řeči nepřevyšuje hmotné kvality. Jak může být potom Brahman, Absolutní Pravda, popsán tvými slovy? Není mi jasné, jak je možné porozumět transcendenci pomocí hmotného zvuku.”
Цар Парӣкш̣ит задал на Шукадева Госва̄мӣ един въпрос, който има голямо значение за разбирането на трансценденталните теми. Той попитал следното: „Щом ведическото знание се занимава най-вече с трите качества на материалния свят, как може то да се докосне до трансценденталното съдържание, което е отвъд обсега на трите проявни форми на материята? Щом умът е материален и думите са съставени от материални звуци, как е възможно ведическото знание, което изразява чрез материален звук мислите на ума, да достигне трансцендента? Описанието на някой предмет включва описанието на неговия източник, на качествата и на дейностите му. Това описание се осъществява само чрез мислите на материалния ум и чрез произнасянето на материални думи. Брахман, или Абсолютната Истина, няма материални качества, а нашето дар-слово не отива отвъд материалните качества. Тогава как могат думите ти да опишат Брахман, Абсолютната Истина? Не ми е ясно как можем да разберем трансцендента чрез материални изразни средства.“
Účelem otázek krále Paríkšita bylo od Šukadévy Gósvámího zjistit, zda Védy z konečného hlediska popisují Absolutní Pravdu jako neosobní či osobní. Poznání Absolutní Pravdy má tři fáze-neosobní Brahman, Paramátmá v srdcích všech bytostí a nakonec Nejvyšší Osobnost Božství, Krišna.
С въпроса си в крайна сметка цар Парӣкш̣ит целял да установи дали Ведите представят Абсолютната Истина като безличностна или като личност. Разбирането за Абсолютната Истина минава през три аспекта – безличностния Брахман, Парама̄тма̄, разположена във всяко сърце, и накрая Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност.
Védy se zabývají třemi oblastmi činností. První se nazývá karma-kāṇḍa neboli činnosti vykonávané podle védských příkazů, které nás postupně očišťují, abychom porozuměli našemu skutečnému postavení. Druhá je jñāna-kāṇḍa neboli poznávání Absolutní Pravdy spekulativními způsoby a třetí je upāsanā- kāṇḍa neboli uctívání Nejvyšší Osobnosti Božství a někdy také polobohů. Védami předepsané uctívání polobohů je založeno na znalosti jejich vztahu k Osobnosti Božství. Nejvyšší Osobnost Božství má mnoho nedílných částí: některé se nazývají svāṁśa, neboli Jeho osobní expanze, a některé se nazývají vibhinnāṁśa, živé bytosti. Všechny expanze svāṁśa i vibhinnāṁśa pocházejí z původní Osobnosti Božství. Expanze svāṁśa se nazývají viṣṇu-tattva a expanze vibhinnāṁśa se nazývají jīva-tattva. Různí polobozi jsou jīva-tattva. Podmíněné duše jsou většinou uvrženy do činností hmotného světa kvůli touze po smyslovém požitku, a proto se podle Bhagavad-gīty pro usměrnění těch, kdo jsou příliš závislí na různých druzích smyslového požitku, někdy doporučuje uctívání polobohů. Například lidem, kteří propadli pojídání masa, Védy doporučují uctívat podle předpisů karma-kāṇḍy bohyni Kálí, obětovat kozu (žádné jiné zvíře) a potom mohou jíst maso. Smyslem není podporovat pojídání masa, ale dovolit tomu, kdo na tom trvá, ho za určitých omezení jíst. Uctívání polobohů není uctívání Absolutní Pravdy, ale postupně a nepřímo se tak dospěje k přijetí Nejvyšší Osobnosti Božství. Toto nepřímé přijetí se v Bhagavad-gītě nazývá avidhi. Avidhi znamená “nepravé”. Jelikož je uctívání polobohů nepravé, impersonalisté kladou důraz na neosobní rys Absolutní Pravdy. Otázka krále Paríkšita zněla: Co je konečným cílem védského poznání-toto soustředění na neosobní rys Absolutní Pravdy nebo soustředění na rys osobní? Osobní i neosobní rys Nejvyššího Pána se vymykají našim hmotným představám. Neosobní rys Absolutního, záře Brahmanu, není nic jiného než paprsky Krišnova těla, které se šíří po celém Pánově stvoření a část této záře zahalená oblakem hmoty se nazývá stvořený vesmír tří hmotných kvalit-sattva, rajas a tamas. Jak si může někdo v této zahalené části zvané hmotný svět představit Absolutní Pravdu spekulativní metodou?
Ведите се занимават с три вида дейности. Единият се нарича карма-ка̄н̣д̣а, или дейности, вършени под ръководството на ведическите предписания. Те постепенно ни изчистват, за да можем да разберем истинското си положение. Следващият вид дейности е гя̄на-ка̄н̣д̣а, разбирането на Абсолютната Истина чрез сухи умозрителни разсъждения. И третият е упа̄сана̄-ка̄н̣д̣а, или обожаването на Върховната Божествена Личност, а понякога и на полубоговете. Обожаването на полубоговете, което се препоръчва във Ведите, е съобразено с връзката им с Божествената Личност. Върховната Божествена Личност притежава безброй неотделими части. Някои се наричат сва̄м̇ша, или експанзии от личността на Бога, други са вибхинна̄м̇ша, живи същества. Всички експанзии, сва̄м̇ша и вибхинна̄м̇ша, са еманации на изначалната Божествена Личност. Експанзиите сва̄м̇ша се наричат виш̣н̣у-таттва, а вибхиннам̇шите се наричат джӣва-таттва. Различните полубогове са джӣва-таттва. Обусловените души попадат в материалния свят заради сетивното наслаждение, затова в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че понякога е препоръчително да се обожават полубоговете, за да може тези, които са прекалено много пристрастени към различните видове сетивно наслаждение, да следват някакви регулации и ограничения. Например на хората, които са прекалено привързани към месоядството, Ведите препоръчват да обожават формата на богинята Ка̄лӣ и да принасят в жертва кози (никакви други животни) според правилата на карма-ка̄н̣д̣а. След това могат да изядат месото. Целта е не да се насърчава месоядството, а да се даде възможност на този, който настоява да яде месо, да прави това при определени условия. Обожаването на полубоговете не е равно на обожаването на Абсолютната Истина, но чрез него човек постепенно, по един заобиколен път започва да приема Върховната Божествена Личност. Това индиректно приемане в Бхагавад-гӣта̄ се нарича авидхи. Авидхи означава „неавторитетен“. Понеже обожаването на полубоговете не е авторитетно, имперсоналистите се съсредоточават върху безличностния аспект на Абсолютната Истина. Въпросът на цар Парӣкш̣ит бил коя е крайната цел на ведическото познание – съсредоточаването върху безличностния аспект на Абсолютната Истина или върху личностната ѝ същност. В крайна сметка както безличностният, така и личностният аспект на Абсолютната Истина се намират отвъд материалните ни схващания. Безличностният аспект на Абсолюта, сиянието Брахман, е просто лъчение от тялото на самия Кр̣ш̣н̣а. Тези лъчи от тялото на личността Кр̣ш̣н̣а се разпръскват из цялото творение на Бога. Частта от него, която е покрита от материалния облак, се нарича сътворен космос на трите материални качества – саттва, раджас и тамас. Как могат личностите, които се намират в тази покрита от облаци част, наречена материален свят, да проумеят Абсолютната Истина чрез умозрителни разсъждения?
Šukadéva Gósvámí na otázku krále Paríkšita odpověděl, že Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, stvořil mysl, smysly a životní sílu živé bytosti pro smyslový požitek a převtělování z jednoho těla do druhého a také aby umožnil osvobození z hmotných podmínek. Jinými slovy, smysly, mysl a životní sílu lze použít pro smyslový požitek a převtělování z jednoho těla do druhého, nebo pro osvobození. Védské pokyny dávají podmíněným duším příležitost uspokojovat svoje smysly podle předepsaných zásad, a tím jim umožňují dosáhnout lepších životních podmínek. Když je vědomí čisté, osoba zaujme své původní postavení a vrátí se domů, zpátky k Bohu.
В отговор на този въпрос Шукадева Госва̄мӣ казал, че Върховната Божествена Личност е сътворила ума, сетивата и жизнената сила, за да може душата да получава сетивно наслаждение при преселването си от едно тяло в друго и за да постигне освобождение от материалните условия. Иначе казано, сетивата, умът и жизнената сила могат да се използват за сетивно наслаждение и пътуване от тяло в тяло или за освобождение. Ведическите предписания имат за цел да дадат на обусловените души възможност за сетивно наслаждение, ръководено от ограничаващи го принципи, и по този начин да им помогнат да се издигнат до по-висши условия на живот; накрая, ако човек пречисти съзнанието си, възстановява естественото си положение и се връща обратно вкъщи, при Бога.
Živá bytost je inteligentní a musí tuto inteligenci použít k ovládání mysli a smyslů. Když jsou mysl a smysly náležitým používáním inteligence očištěny, podmíněná duše je osvobozena. Když však inteligence není náležitě využita k ovládání mysli a smyslů, podmíněná duše pokračuje v převtělování z jednoho těla do druhého pouze pro smyslový požitek. Z odpovědi Šukadévy Gósvámího je zřejmé, že Pán stvořil mysl, smysly a inteligenci individuální živé bytosti. Není řečeno, že by byly stvořeny samy živé bytosti. Tak jako zářící částice slunečních paprsků existují spolu se sluncem, živé bytosti existují věčně jako nedílné části Nejvyšší Osobnosti Božství. I když podmíněné duše věčně existují jako části Nejvyššího Pána, jsou někdy uvrženy do temné nevědomosti hmotného života, tak jako jsou sluneční paprsky někdy zahaleny mrakem, který stvořilo slunce. Védský proces slouží ke zmírnění tohoto stavu temna. Když jsou smysly a mysl podmíněné bytosti nakonec plně očištěny, dospěje do svého původního postavení zvaného vědomí Krišny, a to je osvobození.
Жизнената сила притежава интелигентност. И човек трябва да използва интелигентността си, за да постигне власт над ума и сетивата си. Когато чрез правилното използване на интелигентността те се пречистят, тогава обусловената душа е освободена; иначе, ако интелигентността не се използва правилно и не ръководи сетивата и ума, заради сетивното наслаждение обусловената душа продължава да пътува от тяло в тяло. Друг момент, ясно представен в отговора на Шукадева Госва̄мӣ, е че Богът е създал ума, сетивата и интелигентността на индивидуалната жизнена сила. Не се казва, че самите живи същества някога са били сътворени. Както светещите частици на слънчевите лъчи винаги съществуват в слънцето, така живите създания, като неотделими части от Върховната Божествена Личност, съществуват вечно. Макар че обусловените души, като част от Върховния Бог, съществуват вечно, понякога те попадат в облака на материалната представа за живота, в мрака на невежеството. Цялостният ведически процес цели да се превъзмогне това състояние. И в края, когато сетивата и умът на обусловеното същество се пречистят напълно, то възвръща изначалното си положение, наречено Кр̣ш̣н̣а съзнание, а това е освобождение.
První sūtra neboli aforismus Vedānta-sūtry se dotazuje na Absolutní Pravdu. Athāto brahma-jijñāsā: Jaká je povaha Absolutní Pravdy? Následující sūtra odpovídá, že Absolutní Pravda je zdrojem všeho. Vše, co vnímáme, i v tomto hmotném životě, pochází z Ní. Absolutní Pravda stvořila mysl, smysly a inteligenci. To znamená, že Absolutní Pravda Sama o sobě mysl, inteligenci a smysly nepostrádá. Jinak řečeno, není neosobní. Samotné slovo stvořila znamená, že má transcendentální inteligenci. Když například otec zplodí dítě, jeho dítě má smysly, protože je má i otec. Dítě se narodí s rukama a nohama, protože otec má také ruce a nohy. Někdy se říká, že člověk byl stvořen k obrazu Boha. Absolutní Pravda je tedy Nejvyšší Osobnost s transcendentální myslí, smysly a inteligencí. Ten, kdo má mysl, inteligenci a smysly očištěné od hmoty, pochopí, že původní rys Absolutní Pravdy je osoba.
Във Веда̄нта сӯтра първата сӯтра (сентенция) поставя въпроса за Абсолютната Истина. Атха̄то брахма-джигя̄са̄ – какво представлява Абсолютната Истина. Следващата сӯтра обяснява, че по същността си Абсолютната Истина е източник на всичко. Всичко, което виждаме, дори в условията на материалния живот, е еманация от нея. Абсолютната Истина е сътворила ума, сетивата и интелигентността. Това означава, че тя не е лишена от ум, интелигентност и сетива. Иначе казано, тя не е безличностна. Думата сътворила означава, че тя притежава трансцендентална интелигентност. Например когато бащата зачене дете, то има сетива, защото и бащата има сетива. Детето се ражда с ръце и крака, защото бащата също има ръце и крака. Понякога се казва, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Следователно Абсолютната Истина е Върховната Личност, която притежава трансцендентален ум, сетива и интелигентност. Когато нашият ум, интелигентност и сетива се пречистят от материалните замърсявания, ще можем да разберем изначалния личностен аспект на Абсолютната Истина.
Védy postupně povyšují podmíněnou duši z kvality nevědomosti do kvality vášně a z kvality vášně do kvality dobra. V kvalitě dobra dokáže porozumět věcem v pravém světle. Například ze země vyroste strom a z jeho dřeva lze získat oheň. Při rozdělávání ohně si nejdříve všimneme kouře, potom cítíme teplo a pak spatříme oheň. Oheň můžeme použít k různým účelům, a proto je konečným cílem. Podobně na hrubohmotné úrovni života převládá kvalita nevědomosti. Při postupném vývoji civilizace z barbarské úrovně na civilizovanou se nevědomost vytrácí a o osobě, která dosáhne civilizované úrovně života, se říká, že je v kvalitě vášně. Na barbarské úrovni, v kvalitě nevědomosti, jsou smysly uspokojovány velice primitivním způsobem, zatímco v kvalitě vášně, v civilizovaném životě, jsou uspokojovány kultivovaně. Když však osoba dosáhne kvality dobra, pochopí, že smysly a mysl se věnují hmotným činnostem jen proto, že jsou zahaleny zvráceným vědomím. Když se toto zvrácené vědomí postupně přemění ve vědomí Krišny, cesta k osvobození je otevřena. Není tedy pravda, že k Absolutní Pravdě nelze dospět pomocí smyslů a mysli. Závěr zní, že smysly, mysl a inteligence v hrubě znečištěném stavu nemohou pravdivě vnímat povahu Absolutní Pravdy, ale v očištěném stavu ji mohou poznat. Očistný proces se nazývá oddaná služba, neboli vědomí Krišny.
Процесът на следване на Ведите цели постепенно да издигне обусловената душа от проявлението на страстта до проявлението на доброто. В проявлението на доброто има достатъчно светлина, която ни помага да разберем нещата такива, каквито са. Например от земята израства дърво и от него се пали огън. Първо се появява димът, след това топлината и накрая огънят. Когато получим самия огън, можем да го употребяваме за най-различни неща; следователно крайната цел е да получим огън. По подобен начин на равнището на грубия материален живот много разпространено е качеството невежество. То може да се преодолее чрез постепенния напредък от варварство до цивилизован живот. И когато човек достигне цивилизована форма на живот, той се установява в проявлението страст. Във варварския живот, или в проявлението на невежеството, сетивата се удовлетворяват по един много примитивен начин, докато в проявлението на страстта, т.е. при цивилизования живот, те се удовлетворяват по по-изтънчен начин. Но когато човек се издигне до проявлението на доброто, може да разбере, че сетивата и умът се отдават на материални дейности само защото са покрити от едно изкривено съзнание. Когато това извратено съзнание постепенно се замести от Кр̣ш̣н̣а съзнание, се открива пътят към освобождението. Така че не е вярно, че човек не може да достигне Абсолютната Истина чрез сетивата и ума. Напротив, заключението е, че когато са в състояние на грубо замърсяване, сетивата, умът и интелигентността не могат да проумеят същността на Абсолютната Истина, но когато се пречистят, те могат да я разберат. Процесът на пречистване се нарича предано служене, или Кр̣ш̣н̣а съзнание.
V Bhagavad-gītě se jasně uvádí, že účelem védského poznání je poznat Krišnu. Krišnu lze poznat oddanou službou, která začíná odevzdáním se. V Bhagavad- gītě se říká, že každý má neustále myslet na Krišnu, vždy Mu s láskou sloužit a neustále Ho uctívat a klanět se Mu. Bezpochyby jen tak lze vstoupit do království Boha.
В Бхагавад-гӣта̄ ясно се казва, че целта на ведическото знание е да се разбере Кр̣ш̣н̣а, и това се осъществява чрез преданото служене, което започва с отдаването. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, човек постоянно трябва да мисли за Кр̣ш̣н̣а, винаги трябва да му служи с любов, винаги трябва да го обожава и да му се покланя. Единствено по този начин ще може да проникне в царството на Бога.
Ten, kdo se pomocí oddané služby dostane do kvality dobra, se zbaví kvalit nevědomosti a vášně. V odpovědi na otázku krále Paríkšita Šukadéva Gósvámí použil slovo ātmane, které poukazuje na bráhmanskou úroveň, kdy osoba může studovat védskou literaturu zvanou Upanišady. Ty různými způsoby popisují transcendentální vlastnosti Nejvyššího Pána. Absolutní Pravda, Nejvyšší Pán, se nazývá nirguṇa. To však neznamená, že nemá žádné vlastnosti. Podmíněné živé bytosti mohou mít vlastnosti jen díky tomu, že je má On. Účelem studia Upanišad je porozumět transcendentálním vlastnostem Absolutní Pravdy v protikladu k hmotným vlastnostem nevědomosti, vášně a dobra. To je cesta védského poznání. Velcí mudrci, jako jsou čtyři Kumárové vedení Sanakou, následovali tyto principy védského poznání a postupně přešli od neosobního chápání na úroveň osobního uctívání Nejvyššího Pána. Proto se doporučuje následovat vznešené osobnosti. Šukadéva Gósvámí je také jednou z nich a jeho odpověď na dotaz Mahárádže Paríkšita je autoritativní. Ten, kdo jde ve stopách tak vznešených osobností, jistě kráčí snadno po cestě osvobození a nakonec dospěje domů, zpátky k Bohu. To je způsob, jak dovést lidský život k dokonalosti.
Когато чрез процеса на преданото служене човек се просветли до проявната форма на доброто, той се освобождава от невежеството и страстта. Думата а̄тмане указва равнището на брахминските качества, при което е позволено да се изучава тази част от ведическата литература, която се нарича Упаниш̣ади. Упаниш̣адите описват по различни начини трансценденталните качества на Върховния Бог. Абсолютната Истина, или Върховният Бог, се нарича ниргун̣а. Това не означава, че Той не притежава качества. Само защото Той има качества, обусловената душа също може да има качества. Целта на изучаването на Упаниш̣адите е да се разберат трансценденталните качества на Абсолютната Истина, които се противопоставят на материалните качества невежество, страст и добро. Това е пътят на разбиране, даден от Ведите. Велики мъдреци като четиримата Кума̄ри, най-главен от които е Санака, са следвали тези принципи на ведическото знание и постепенно са се издигнали от безличностното разбиране до равнището на личното обожаване на Върховния Бог. Затова на нас ни се препоръчва да следваме великите личности. Шукадева Госва̄мӣ е също една такава личност и неговият отговор на въпроса на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит е авторитетен. Този, който следва стъпките на великите личности, с лекота върви по пътя на освобождението и накрая се връща обратно вкъщи, при Бога. Това е начинът да се усъвършенства човешката форма на живот.
Šukadéva Gósvámí dále Mahárádžovi Paríkšitovi řekl: “Můj drahý králi, k tomu ti povím pěkný příběh. Je důležitý, protože souvisí s Nárájanem, Nejvyšší Osobností Božství. Je to rozhovor mezi Nárájanem Rišim a vznešeným mudrcem Náradou.” Nárájan Riši stále sídlí v Badarikášramu a je považován za inkarnaci Nárájana. Badarikášram leží v nejsevernější oblasti Himálaje a je neustále pokryt sněhem. Zbožní Indové toto místo přesto navštěvují a to během léta, kdy sněží méně.
Шукадева Госва̄мӣ продължил: „Скъпи царю, в тази връзка ще ти разкажа една много хубава история. Тя е от голямо значение, защото в нея става дума за На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност. Това е един разговор между На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и и великия мъдрец На̄рада. На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и още живее в Бадарӣка̄шрама в Хималайските планини. Той е приет за инкарнация на На̄ра̄ян̣а. Веднъж, докато На̄рада, великият предан и аскет сред полубоговете, пътувал из планетите, пожелал лично да отиде при отшелника На̄ра̄ян̣а в Бадарӣка̄шрама и да му отдаде почитания. На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и бил инкарнация на Бога като велик мъдрец и се подлагал на големи отречения и въздържания от самото начало на творението, за да покаже на жителите на Бха̄рата-варш̣а как да постигнат най-голямото съвършенство и да се върнат обратно при Бога. Отреченията и изпитанията му са пример за човешките същества.“
Když jednou Nárada, vznešený oddaný a asketa mezi polobohy, cestoval po různých planetách, zatoužil se osobně setkat s asketou Nárájanem v Badarikášramu a složit Mu poklony. Nárájan Riši, tato inkarnace Boha v podobě vznešeného mudrce, se věnoval askezi od počátku stvoření, aby učil obyvatele Bhárata- varši, jak dosáhnout nejvyšší dokonalosti, návratu zpátky k Bohu. Jeho askeze je příkladem pro lidské bytosti. Nárájan Riši, inkarnace Boha, seděl mezi mnoha oddanými ve vesnici zvané Kalápagráma. Je zřejmé, že ti, kdo Ho doprovázeli, nebyli obyčejní mudrci. Nyní se tam zjevil také vznešený mudrc Nárada. Poklonil se Nárájanovi Rišimu a položil Mu přesně tutéž otázku jako král Paríkšit Šukadévovi Gósvámímu. Riši poté odpověděl odkazem na své předchůdce. Vyprávěl příběh o tom, jak byla stejná otázka probírána na planetě zvané Džanalóka, která leží nad planetami Svargalóky, jako jsou Měsíc a Venuše. Na této planetě žijí vznešení mudrci a světci, a ti kdysi rozebírali stejné téma týkající se porozumění Brahmanu a Jeho skutečné totožnosti.
Бадарӣка̄шрама е разположен в най-северната част на Хималайските планини и винаги е покрит със сняг. И до днес религиозните индийци посещават това място през лятото, когато снеговалежите не са толкова силни. Веднъж На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и, инкарнацията на Бога, седял сред множество предани в селото Кала̄пагра̄ма. Разбира се, мъдреците, които седели редом с него, не били обикновени личности. Тогава там се появил и великият мъдрец На̄рада. На̄рада отдал почитанията си на На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и и му задал същия въпрос, който цар Парӣкш̣ит задал на Шукадева Госва̄мӣ. В отговор на този въпрос На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и също последвал примера на предшествениците си. Той разказал една история, в която същият въпрос бил обсъждан на планетата Джаналока, която се намира над планетите Сваргалока, към които спадат Луната и Венера. На тази планета живеят велики мъдреци и святи личности – те също се занимавали с въпроса за разбирането на Брахман и истинската му същност.
Vznešený mudrc Nárájan promluvil: “Můj drahý Nárado, povím ti příběh, který se odehrál před nesmírně dávnou dobou. Kdysi se konalo velké setkání obyvatel nebeských planet, jehož se zúčastnili téměř všichni významní brahmačárí, jako jsou čtyři Kumárové-Sanandana, Sanaka, Sanátana a Sanat-kumára. Mluvili o pochopení Absolutní Pravdy, Brahmanu. Ty ses na toto setkání nedostavil, protože jsi byl navštívit Moji expanzi Aniruddhu, který žije na ostrově Švétadvípu. Na tomto setkání všichni vznešení mudrci a brahmačárí podrobně rozebírali otázku, kterou jsi Mi položil, a jejich diskuse byla velmi zajímavá. Bylo to tak těžké téma, že ani Védy nedokázaly složité otázky zodpovědět.”
Великият мъдрец На̄ра̄ян̣а казал: „Скъпи На̄рада, ще ти разкажа една история, която се случи много, много отдавна. Веднъж се състоя голяма среща на обитателите на райските планети, на която дойдоха почти всички изтъкнати брахмача̄рӣ, сред които бяха четиримата Кума̄ри – Санат, Санандана, Санака и Сана̄тана Кума̄ра. Там се обсъждаше въпросът за разбирането на Брахман, Абсолютната Истина. Ти не беше на тази среща, защото бе отишъл да се срещнеш с експанзията ми Анируддха, която живее на остров Шветадвӣпа. Всички велики мъдреци и брахмача̄рӣ подробно обсъдиха това, за което ме питаш, и то по един много интересен начин. Разговорите бяха на такова равнище, че дори Ведите не успяха да отговорят на сложните въпроси, които бяха повдигнати.“
Nárájan Riši řekl Náradadžímu, že tutéž otázku, na kterou se Náradadží zeptal, probírali na onom setkání na Džanalóce. Tak se přijímá poznání prostřednictvím parampary, žákovské posloupnosti. Mahárádža Paríkšit položil otázku Šukadévovi Gósvámímu, a ten se odvolal na to, jak se Nárada zeptal na stejnou otázku Nárájana Rišiho, který se odvolal na ještě vyšší autority na planetě Džanalóce, kde ji rozebírali čtyři vznešení Kumárové-Sanátana, Sanaka, Sanandana a Sanat-kumára. Tito čtyři brahmačárí, Kumárové, jsou uznávaní znalci Véd a dalších śāster. Jejich neomezené poznání podpořené askezí se odráží v jejich vznešené, dokonalé povaze. Jejich chování je velmi příjemné a laskavé a nerozlišují mezi přáteli, příznivci a nepřáteli. Transcendentální osobnosti, jako jsou Kumárové, se k hmotným dualitám stavějí vždy nestranně. Čtyři bratři mezi sebou při rozhovoru vybrali jako mluvčího Sanandanu a ostatní naslouchali.
На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и казал на На̄рададжӣ, че същият въпрос, който той задава, е бил обсъждан на тази среща в Джаналока. Това е пътят за разбиране чрез парампара̄, или ученическа последователност. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се насочил към Шукадева Госва̄мӣ, а той на свой ред се позовал на На̄рада, който бил задал този въпрос на На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и, който пък се обърнал към още по-висшите авторитети на планетата Джаналока, където върху този въпрос разговаряли великите Кума̄ри – Санат, Сана̄тана, Санака Кума̄ра и Санандана. Тези четирима брахмача̄рӣ, Кума̄рите, са видни познавачи на Ведите и ша̄стрите. Тяхното необятно знание, придружено от отречения и въздържания, се проявява във възвишения им и съвършен нрав. В обноските си те са много кротки и приветливи и не правят разлика между приятели, доброжелатели и врагове. Те са трансцендентално установени над материалните съображения и са безразлични към материалните двойствености. В разговорите за говорител измежду четиримата братя бил избран Санандана, а останалите слушали.
Sanandana řekl: “Po zničení celého vesmírného projevu vstoupí veškerá energie a celé stvoření v zárodečném stavu do těla Garbhódakašájí Višnua. Pán poté spí velmi dlouhou dobu, a když je opět třeba stvoření, shromáždí se kolem Něho zosobněné Védy a začnou ho opěvovat popisováním Jeho úžasných transcendentálních zábav, tak jako služebníci oslavují krále. Když král ráno spí, vybraní přednašeči se shromáždí kolem jeho lůžka a začnou velebit jeho rytířské činy. Král se pomalu probudí nasloucháním svým slavným skutkům.
Санандана казал: „След разрушението на космическото проявление цялата енергия и цялото творение в ядрената си форма потъват в тялото на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. След това Богът спи много, много дълго време и когато отново стане необходимо да има творение, олицетворените Веди се събират около него и започват да го възхваляват и да описват необикновените му трансцендентални забавления досущ като царски слуги: когато царят спи сутрин, избрани певци наобикалят постелята му, започват да възпяват благородните му деяния и царят постепенно се събужда под звуците на песните за славните си подвизи.
“Přednašeči Véd neboli zosobněné Védy zpívají: ,Ó nepřemožitelný Pane, jsi Nejvyšší Osobnost. Nikdo Ti není roven a nikdo Tě nepředčí. Činy nikoho jiného nemohou být slavnější. Sláva Tobě! Sláva Tobě! Díky své transcendentální povaze vlastníš všech šest vznešených vlastností v plné míře. Můžeš proto osvobodit všechny podmíněné duše z pout māji. Ó Pane, vroucně si přejeme, abys tak laskavě učinil. Všechny živé bytosti jsou Tvé nedílné části, přirozeně věčné, plné blaženosti a poznání, ale kvůli svým nedostatkům Tě napodobují a chtějí se stát nejvyšším poživatelem. Tím se vzpouzejí Tvé svrchovanosti, dopouštějí se přestupků a následně podléhají Tvé hmotné energii. Tak jejich transcendentální vlastnosti-radost, blaženost a poznání-zahalí mraky tří hmotných kvalit. Tento vesmírný projev vytvořený třemi hmotnými kvalitami je jako vězení pro podmíněné duše. Ty se usilovně snaží osvobodit z pout hmoty a podle svého rozmanitého podmínění jsou jim přiděleny různé činnosti. Všechny činnosti jsou však založeny na poznání, které dáváš Ty, a proto podmíněné duše mohou jednat zbožně, jen když je k tomu milostivě inspiruješ. Bez přijetí útočiště u Tvých lotosových nohou tedy nikdo nemůže překonat vliv hmotné energie. Jsme zosobněné védské poznání a neustále Ti sloužíme tím, že pomáháme podmíněným duším Tě poznat.`”
Ведическите певци или олицетворените Веди пеят следното: „О, непобедима Върховна Личност. Никой не е нито равен на теб, нито по-велик от теб. Никой не може да извършва по-славни подвизи от теб. Слава! Слава! Твоята трансцендентална природа притежава в пълна степен всичките шест съвършенства. Затова Ти можеш да освободиш всички обусловени души от ръцете на ма̄я̄. О, Господи, горещо те умоляваме да направиш това. Всички живи същества са неотделими части от теб и по природа са блажени, вечни и изпълнени със знание, но заради недостатъците си те се опитват да Ти подражават, като се стремят да станат върховен наслаждаващ се. По този начин те пренебрегват върховенството Ти и се превръщат в оскърбители. И заради тези оскърбления с тях се заема материалната Ти енергия. Така трансценденталните им качества блаженство, радост и мъдрост се покриват от облаците на трите материални качества. Това космическо проявление, изградено от трите материални качества, е като затвор за обусловените души. Те отчаяно се борят да избягат от материалното робство и в зависимост от различните си състояния на живот са получили различни дейности. Но всички дейности се основават на твоето знание. Благочестивите дейности могат да се осъществят само ако са били вдъхновени от милостта Ти. Затова никой не може да преодолее влиянието на материалната природа, без да приеме подслон при лотосовите Ти крака. Всъщност ние, олицетвореното ведическо знание, постоянно Ти отдаваме служене, за да помогнем на обусловените души да те разберат.“
Tato modlitba zosobněných Véd ukazuje, že účelem Véd je pomoci podmíněným duším poznat Krišnu. Všechny zosobněné Védy neboli śruti Pána znovu a znovu oslavovaly voláním “Jaya! Jaya!” To znamená, že Pán je ta nejslavnější osoba. Nejdůležitější ze všech Jeho slavných vlastností je Jeho bezpříčinná milost vůči podmíněným duším, která je osvobozuje z pout māji.
Тази молитва на олицетворените Веди показва, че Ведите са предназначени да помогнат на обусловените души да разберат Кр̣ш̣н̣а. Всички шрути, или олицетворени Веди, отново и отново славели Бога, пеейки: „Джая! Джая!“ Оттук става ясно, че Богът е възхваляван за великолепието си. От цялото му великолепие най-важна е безпричинната му милост към обусловените души, когато ги призовава да се измъкнат от ноктите на ма̄я̄.
V různých druzích těl je nekonečné množství živých bytostí, některé pohyblivé a některé stojící na jednom místě. Podmíněný život těchto živých bytostí je následkem zapomnění jejich věčného vztahu k Nejvyšší Osobnosti Božství. Když chce živá bytost vládnout hmotné energii napodobováním Krišnova postavení, hmotná energie ji okamžitě polapí a podle její touhy jí nabídne jedno z 8 400 000 rozmanitých druhů těl. Zmatená živá bytost podléhá trojímu utrpení hmotné existence, a přesto se mylně považuje za pána všeho kolem sebe. Pod vlivem hmotné energie, kterou představují tři hmotné kvality, je natolik zapletena, že se není vůbec schopna osvobodit, pokud neobdrží milost Nejvyššího Pána. Živá bytost nemůže překonat vliv kvalit hmotné přírody vlastní snahou, ale jelikož hmotná příroda jedná pod kontrolou Nejvyššího Pána, Pán nepodléhá její moci. Kromě Něho všechny živé bytosti Brahmou počínaje a mravencem konče podléhají vlivu hmotné přírody.
В различните видове тела се намират безброй живи същества – някои се движат, други стоят на едно място, – но обусловеният живот на всички се дължи само на това, че са забравили вечната си връзка с Върховната Божествена Личност. Когато живото същество пожелае да господства над материалната енергия и да подражава на Кр̣ш̣н̣а, незабавно попада в плен на материалната енергия и в съответствие с желанието си получава някое от осемте милиона и четиристотин хиляди вида тела. Макар че в материалното битие е подложено на трите вида страдания, заблуденото живо същество погрешно се смята за господар на всичко, което се изправя пред погледа му. Омагьосано от материалната енергия, която се представя от трите материални качества, живото същество така се заплита, че става невъзможно да се освободи, докато не получи благоволението на Върховния Бог. Живото същество не може да преодолее въздействието на проявните форми на материалната природа със собствени усилия. Но Върховният Бог се намира отвъд властта на материалната природа, тъй като тя действа под неговия надзор. С изключение на него всички други живи същества, като се започне от Брахма̄ и се стигне до мравката, излизат победени от съприкосновението си с материалната природа.
Pouze Pán je mimo vliv hmotné přírody, neboť v plné míře vlastní šest vznešených vlastností: bohatství, sílu, slávu, krásu, poznání a odříkání. Pokud si není živá bytost vědomá Krišny, nemůže se Nejvyšší Osobnosti Božství přiblížit. Pán jako Nadduše jí však přesto díky své všemohoucnosti může radit zevnitř, jak k Němu může postupně dospět, třebaže koná běžnou práci. V Bhagavad- gītě Pán doporučuje: “Ať děláš cokoliv, dělej to pro Mě, ať jíš cokoliv, nejdříve to obětuj Mně, ať rozdáváš jakékoliv milodary, nejprve obdaruj Mě a ať chceš provádět jakoukoliv askezi, konej ji pro Mě.” Tímto způsobem jsou karmí postupně vedeni k rozvoji vědomí Krišny. Podobně Krišna vede filosofy, aby k Němu postupně dospěli rozlišováním mezi Brahmanem a māyou, protože až nakonec jejich poznání dosáhne zralosti, odevzdají se Krišnovi. Krišna říká v Bhagavad-gītě: “Po mnoha a mnoha zrozeních se moudrý filosof odevzdá Mně. Jógí jsou vedeni k tomu, aby soustředili svoji meditaci na Krišnu v srdci a neustálým rozvojem vědomí Krišny se mohou také zbavit pout hmotné energie. Oddaní však Pánovi od samého počátku s láskou a oddaností slouží, a proto je osobně vede, aby k Němu mohli bez potíží či oklik dospět. To říká Bhagavad- gītā. Pouze milostí Pána může živá bytost dokonale porozumět postavení Brahmanu, Paramátmy a Bhagavána.
Единствено Богът се намира отвъд магията на материалната природа, защото притежава в пълна степен шестте съвършенства – богатство, сила, слава, красота, знание и отречение. Ако живото същество не е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, то не може да достигне Върховната Божествена Личност, но въпреки това всемогъщият Бог, като Свръхдуша, може да го насочва отвътре. В Бхагавад-гӣта̄ Богът ни съветва: „Всичко, което правиш, прави за мен; всичко, което ядеш, предлагай първо на мен; всички подаяния, които искаш да дадеш, предложи първо на мен; всички отречения и въздържания, които искаш да извършиш, извърши заради мен.“ По този начин кармӣте получават указания как постепенно да развият Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а дава указания и на философите как постепенно да се приближат до него, като разграничават Брахман от ма̄я̄. И накрая, когато човек постигне зряло знание, се отдава на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄: „След много, много раждания мъдрият философ ми се отдава.“ Йогӣте също получават указания да насочат медитацията си върху Кр̣ш̣н̣а в сърцата си. Чрез този продължителен процес на Кр̣ш̣н̣а съзнание те могат да се освободят от ноктите на материалната енергия. Но както се казва в Бхагавад-гӣта̄, преданите още от самото начало отдават предано служене с любов и нежност и затова Богът ги насочва така, че да могат да го достигнат лесно, без да се отклоняват. Само по благоволението на Бога живото същество може да разбере истинското положение на Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н.
Výroky zosobněných Véd jasně potvrzují, že jediným účelem védské literatury je poznat Krišnu. Bhagavad-gītā potvrzuje, že prostřednictvím všech Véd je třeba poznat pouze Krišnu. Krišna se neustále raduje, v hmotném i duchovním světě, a protože je nejvyšším poživatelem, neexistuje pro Něho mezi hmotným a duchovním světem rozdíl. Hmotný svět je pro obyčejné živé bytosti překážkou, protože podléhají jeho vlivům, ale Krišna hmotnému světu vládne a překážky se Ho tedy netýkají. Upanišady a Védy proto na různých místech prohlašují: “Nejvyšší Brahman je věčný, oplývá poznáním a blažeností. Tato Nejvyšší Osobnost Božství sídlí v srdcích všech živých bytostí.” Díky své všudypřítomnosti může vstoupit nejen do srdcí všech živých bytostí, ale i do atomů. V podobě Nadduše ovládá všechny činy živých bytostí. Žije v jejich nitru, je svědkem jejich činů a dovoluje jim jednat podle jejich tužeb a také jim uděluje výsledky za jejich různé činnosti. Je živou silou všeho, ale je transcendentální hmotným kvalitám. Je všemocný, umí dokonale stvořit cokoliv a díky svému vyššímu poznání, které je Mu vlastní, si může každého podmanit. Je Pánem všech bytostí. Někdy se zjeví na této planetě, ale zároveň je přítomen ve veškeré hmotě. S touhou expandovat se do nekonečně mnoha podob pohlédl na hmotnou přírodu, a tak projevil nekonečné množství živých bytostí. Jeho vyšší energie vytváří všechno a vše v jeho stvoření vypadá dokonale a bez vady. Ti, kdo usilují o osvobození z tohoto hmotného světa, tedy musí uctívat Nejvyšší Osobnost Božství, původní příčinu všech příčin. Přirovnává se k hlíně, z níž se vyrábějí různé hliněné nádoby. Nádoby jsou vyrobeny z hlíny, stojí na hliněné zemi a po zničení jejich prvky nakonec opět splynou se zemí, původní příčinou všech projevů.
Думите на олицетворените Веди ясно доказват, че ведическата литература е дадена, за да можем да разберем Кр̣ш̣н̣а. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че единствената цел на всички Веди е да се разбере Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а се наслаждава постоянно както в духовния, така и в материалния свят; тъй като Той е върховният наслаждаващ се, за него няма разлика между материалния и духовния свят. Материалният свят е пречка за обикновените живи същества, защото те се намират във властта му, но Кр̣ш̣н̣а, който е господар на материалния свят, стои над препятствията му. Затова Ведите обявяват в различни части на Упаниш̣адите: „Брахман е вечен, изпълнен със знание и блаженство, но единната Върховна Божествена Личност съществува в сърцата на всички живи същества.“ Богът е всепроникващ и може да влезе не само в сърцата на живите същества, но дори и в атомите. Той е Свръхдушата, повелителят на всички дейности на живите същества. Той живее във всички същества и е свидетел на действията им, позволява им да постъпват според желанията си и им дава плодовете от тези желания. Той е жизнената сила на всичко, но е трансцендентален към материалните качества. Той е всемогъщ. Той умело изобретява всичко и с помощта на своето висше, естествено знание може да покори всеки. Затова Той е господар на всички. Понякога Той се появява на земната повърхност, но същевременно се намира и в цялата материя. Той пожелава да се разшири в множество форми, поглежда материалната енергия и така се проявяват неизброимите живи същества. Всичко е сътворено от неговата висша енергия и всичко в творението му е направено съвършено, без никакви недостатъци.
Impersonalisté používají toto přirovnání Brahmanu k hlíně a kladou zvláštní důraz na výrok Véd sarvaṁ khalv idaṁ brahma: “Všechno je Brahman.” Neberou však v úvahu různorodost projevů pocházejících ze svrchované příčiny, Brahmanu. Uznávají pouze, že vše pochází z Brahmanu, po zničení s Ním vše splyne a přechodný stav projevení je také Brahman. Ačkoliv májávádí věří, že vesmír před svým projevením spočíval v Brahmanu, spočívá v Něm také po stvoření a po zničení s Ním splyne, nevědí, co Brahman je. Brahma-saṁhitā Jej však jasně popisuje: “Živé bytosti, prostor, čas a hmotné prvky jako oheň, země, éter, voda a mysl představují celkový vesmírný projev známý jako Bhúh, Bhuvah a Svah, který tvoří Góvinda. Góvindova moc jej také udržuje a po zničení vstoupí do Góvindy a je v Něm uchován.” Pán Brahmá proto říká: “Uctívám Góvindu, původní osobu, příčinu všech příčin.”
Тези, които се стремят към освобождение от материалния свят, трябва да обожават Върховната Божествена Личност, крайната причина на всички причини. Богът може да се оприличи на пръстта, от която се правят глинените делви. Делвите, направени от земна глина, се основават на земята и след разрушението им съставките им пак се връщат в пръстта. Макар че Божествената Личност е изначалната причина на всички разнообразни проявления, имперсоналистите особено много изтъкват ведическото твърдение сарвам̇ кхалв идам брахма: „Всичко е Брахман.“ Имперсоналистите не вземат предвид разнообразните проявления, чиято върховна причина е Брахман. Те просто приемат, че всичко произлиза от Брахман, след разрушението потъва в Брахман и в междинното състояние на проявлението също е Брахман. Но макар че ма̄я̄ва̄дӣте вярват, че преди проявлението космосът се е намирал в Брахман, че след сътворението остава в Брахман и че след разрушението потъва в Брахман, те не знаят какво представлява Брахман. Този факт е обяснен в Брахма сам̇хита̄: живите същества, пространството, времето и материалните елементи огън, земя, небе, вода и ум съставляват цялостното космическо проявление, наречено бхӯх̣ бхувах̣ свах̣, което е проявено от Говинда. То процъфтява благодарение на Говинда и след разрушението прониква в него и там се съхранява. Затова Брахма̄ казва: „Обожавам Говинда, изначалната личност, причината на всички причини.“
Slovo “Brahman” znamená největší ze všech a udržovatel všeho. Impersonalisty přitahuje velikost oblohy, ale vzhledem k jejich nedostatečnému poznání je nepřitahuje Krišnova velikost. Ve všedním životě nás však přitahuje velikost osoby, a ne velikost hory. Slovo “Brahman” se tedy vztahuje pouze na Krišnu, a proto Ardžuna v Bhagavad-gītě uznal Krišnu za Parabrahman, svrchované útočiště všeho.
Думата брахман означава най-великия от всички и този, който поддържа всичко. Имперсоналистите са привлечени от безкрая на небето, но поради липса на знание не се привличат от величието на Кр̣ш̣н̣а. Но във всекидневието си ние се привличаме от величието на личности, а не от величието на големи планини. Всъщност названието брахман може да се приложи единствено към Кр̣ш̣н̣а. Затова в Бхагавад-гӣта̄ Арджуна признава, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Парам̇ Брахман, или върховното убежище на всичко.
Krišna je Nejvyšší Brahman, neboť má nekonečné poznání, nekonečné energie, nekonečnou sílu, nekonečný vliv, je nekonečně krásný a umí si nekonečně odříkat. Slovo “Brahman” se tedy může vztahovat jen na Krišnu. Ardžuna potvrzuje, že jelikož neosobní Brahman je záře paprsků vycházející z Krišnova transcendentálního těla, Krišna je Parabrahman. Všechno spočívá v Brahmanu, ale samotný Brahman spočívá v Krišnovi. Krišna je tedy svrchovaný Brahman, neboli Parabrahman. Hmotné prvky se považují za Krišnovu nižší energii. Jejich vzájemným působením vesmírný projev vzniká, spočívá na Krišnovi a po zničení opět vstoupí do Krišnova těla jako Jeho subtilní energie. Krišna je proto příčina tvoření i ničení.
Кр̣ш̣н̣а е Върховният Брахман заради безкрайното си знание, безкрайни енергии, безкрайна сила, безкрайна власт, безкрайна красота и безкрайно отречение. Следователно думата брахман може да се употреби само за Кр̣ш̣н̣а. Арджуна потвърждава, че Кр̣ш̣н̣а е Парам̇ Брахман, защото безличностният Брахман е сияйното лъчение от трансценденталното тяло на Кр̣ш̣н̣а. Материалните елементи са низшите енергии на Кр̣ш̣н̣а – вследствие на тяхното взаимодействие космическото проявление се осъществява, бива поддържано от Кр̣ш̣н̣а и след разрушението отново потъва в тялото му, под формата на фина енергия. Следователно Кр̣ш̣н̣а е причината както за проявлението, така и за разрушението.
Sarvaṁ khalv idaṁ brahma znamená, že všechno je Krišna. To je vize mahā- bhāgavatů. Vidí vše ve vztahu ke Krišnovi. Impersonalisté tvrdí, že Krišna Samotný se rozmnožil do mnoha, a proto je všechno Krišna a uctívat cokoliv znamená uctívat Jeho. Tento falešný argument Krišna vyvrací v Bhagavad-gītě: ačkoliv je všechno přeměnou Jeho energie, Sám není přítomen všude. Je a není přítomen zároveň. Prostřednictvím své energie je přítomen všude, ale jako energetický zdroj všude přítomen není. Tuto současnou přítomnost a nepřítomnost nemůžeme našimi současnými smysly pochopit. Na začátku Īśopaniṣady je jasně vysvětleno, že Nejvyšší Pán je tak úplný, že i když z Něho vycházejí neomezené energie a jejich proměny, Krišnova osobnost se ani v nejmenším nemění. Krišna je příčina všech příčin, a inteligentní lidé by se proto měli odevzdat Jeho lotosovým nohám.
Сарвам̇ кхалв идам̇ брахма означава, че Кр̣ш̣н̣а е всичко. Това е зрението на маха̄-бха̄гаватите. Те виждат всички неща във връзката им с Кр̣ш̣н̣а. Имперсоналистите възразяват, че Кр̣ш̣н̣а се е размножил в много форми, следователно всичко е Кр̣ш̣н̣а и каквото и да обожаваме, все едно обожаваме него. На това погрешно твърдение Кр̣ш̣н̣а отговаря в Бхагавад-гӣта̄: въпреки че всичко е преображение от енергията на Кр̣ш̣н̣а, Той не присъства навсякъде. Той едновременно присъства и не присъства. Чрез енергията си Той присъства навсякъде, но не се намира навсякъде като енергоизточник. Това едновременно присъствие и неприсъствие е неразбираемо за сегашните ни сетива. Но в началото на Ӣшопаниш̣ад е дадено ясно описание, в което се казва, че Върховният Бог е толкова завършен и цялостен, че макар от него да произлизат безкрайни енергии и техни преображения, личността на Кр̣ш̣н̣а не се променя ни най-малко. Следователно тъй като Кр̣ш̣н̣а е причината на всички причини, интелигентните личности трябва да приемат подслон в неговите лотосови крака.
Krišna radí všem, aby se odevzdali pouze Jemu, a védské pokyny říkají totéž. Jelikož je Krišna příčina všech příčin, prostřednictvím následování předepsaných zásad Ho uctívají všichni mudrci a světci. Vznešené osobnosti meditují o transcendentální podobě Krišny v srdci. Jejich mysl je neustále soustředěna na Krišnu, a oni tak přirozeně mluví pouze o Krišnovi.
Кр̣ш̣н̣а съветва всеки да се отдаде само на него – това е насоката на ведическите наставления. Тъй като Кр̣ш̣н̣а е причината на всички причини, него го обожават всички видове мъдреци и святи личности, като следват регулиращи принципи. Когато има нужда от медитация, великите личности съзерцават трансценденталната форма на Кр̣ш̣н̣а в сърцето си. По този начин умът им постоянно е отдаден на Кр̣ш̣н̣а. Със сърца, потопени в Кр̣ш̣н̣а, пленените предани съвсем естествено говорят само за Кр̣ш̣н̣а.
Hovořit nebo zpívat o Krišnovi se nazývá kírtan. Šrí Čaitanja doporučuje kīrtanīyaḥ sadā hariḥ, neustále pouze myslet na Krišnu a hovořit o Něm. To je vědomí Krišny. Vědomí Krišny je tak vznešené, že každý, kdo je rozvíjí, dosáhne nejvyšší životní dokonalosti, jež dalece převyšuje osvobození. Krišna proto radí v Bhagavad-gītě, aby na Něho každý neustále myslel, oddaně Mu sloužil, uctíval Ho a klaněl se Mu. Tak si bude oddaný Krišny vždy vědom a nakonec se ke Krišnovi vrátí.
Разговорите за Кр̣ш̣н̣а или песните за него се наричат кӣртана. Бог Чайтаня също препоръчва: кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣, – което означава постоянно да мислим и да говорим само за Кр̣ш̣н̣а и за нищо друго. Това се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнанието е толкова възвишено, че всеки, който поеме пътя му, се издига до най-голямото съвършенство в живота – далеч, далеч отвъд представата за освобождението. Затова в Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а съветва всеки винаги да мисли за него, да му отдава предано служене, да го обожава и да му отдава почитания. По този начин преданите стават напълно „Кр̣ш̣н̣аизирани“ и след като завинаги се установят в Кр̣ш̣н̣а съзнание, накрая се връщат обратно при Кр̣ш̣н̣а.
Ačkoliv Védy doporučují uctívání polobohů jako různých nedílných částí Krišny, je třeba vědět, že tyto pokyny jsou určeny méně inteligentním lidem, které stále přitahuje hmotný smyslový požitek. Kdo chce však opravdu dosáhnout životního cíle, měl by uctívat jen Krišnu. To celou věc usnadní a zaručí úspěch jeho lidského života. Nebe, voda a země jsou části hmotného světa, ale když člověk stojí na pevné zemi, jeho postavení je jistější než na nebi nebo na vodě. Inteligentní osoba proto nehledá ochranu u různých polobohů, i když jsou nedílnými částmi Krišny, a raději stojí na pevné zemi vědomí Krišny. Jeho postavení je tak spolehlivé a bezpečné.
Макар че Ведите препоръчват да се обожават различните полубогове, които са различни неотделими части от Кр̣ш̣н̣а, трябва да знаем, че тези наставления са предназначени за неинтелигентните хора, които все още имат влечение към материалното сетивно наслаждение. Но този, който желае да изпълни съвършено мисията на човешкия живот, трябва просто да обожава Бог Кр̣ш̣н̣а, защото това ще опрости нещата и ще осигури пълен успех на човешкия му живот. Въпреки че и небето, и водата, и земята са части от материалния свят, човек се чувства по-сигурен, когато застане върху твърдата земя, отколкото когато стои във водата или във въздуха. Затова един интелигентен човек не остава под покровителството на полубоговете, макар че те са неотделими части от Кр̣ш̣н̣а, а стъпва на здравата почва на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тогава положението му става устойчиво и безопасно.
Impersonalisté někdy uvádějí příklad, že když stojíme na kameni nebo kusu dřeva, stojíme na zemi, protože kámen i dřevo leží na zemském povrchu. Na to však lze odpovědět, že stát přímo na zemi je jistější než stát na kusu dřeva nebo kameni, které leží na zemi. Hledat ochranu u Paramátmy nebo u neosobního Brahmanu není tak bezpečné jako uchýlit se s vědomím Krišny přímo ke Krišnovi. Postavení gjáních nebo jógích proto není tak jisté jako postavení oddaných Krišny. Pán Krišna tedy v Bhagavad-gītě uvádí, že polobohy uctívá jen ten, kdo ztratil rozum. A o těch, které přitahuje neosobní Brahman, Śrīmad- Bhāgavatam říká: “Můj milý Pane, ti, kdo se považují za osvobozené mentální spekulací, dosud nejsou očištěni od hmoty, protože nedokáží přijmout útočiště u Tvých lotosových nohou. I když dosáhnou transcendentální úrovně v neosobním Brahmanu, zaručeně z tohoto vznešeného postavení poklesnou, protože zesměšňují Tvoje lotosové nohy.” Pán Krišna tedy uvádí, že ti, kdo uctívají polobohy, nejsou příliš inteligentní, protože obdrží pouze dočasné výsledky. Jejich snahy jsou snahy méně inteligentních lidí. Pán naproti tomu ujišťuje své oddané, že se poklesnutí nemusejí obávat.
Понякога имперсоналистите се позовават на това, че ако човек застане върху камък или парче дърво, той стои върху земята, защото камъкът или дървото се опират на нейната повърхност. Но на това може да се отговори, че ако стъпи на самата земя, човек ще бъде много по-стабилен, отколкото ако е стъпил върху камъка или дървото. С други думи, убежището на Парама̄тма̄ или на безличностния Брахман не е толкова сигурно, колкото убежището на самия Кр̣ш̣н̣а в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Следователно положението на гя̄нӣте и йогӣте не е толкова гарантирано, колкото положението на преданите на Кр̣ш̣н̣а. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄, че само този, който си е изгубил ума, се захваща да обожава полубогове. А за личностите, привързани към безличностния Брахман, Шрӣмад Бха̄гаватам казва: „О, Господи, тези, които мислят, че с умозрителните си разсъждения са станали освободени, още не са се пречистили от замърсяванията на материалната природа заради неохотата си да потърсят подслон при твоите лотосови крака. Макар че се издигат до трансценденталното съществуване в битието на безличностния Брахман, те винаги падат от това възвишено положение, защото са пренебрегнали лотосовите Ти крака.“ Бог Кр̣ш̣н̣а известява, че обожателите на полубоговете не са много интелигентни хора, защото получават само краткотрайни и преходни придобивки. Затова усилията им са глупави. Но Богът ни уверява, че неговите предани не са застрашени от падане.
Zosobněné Védy pokračovaly: “Drahý Pane, je-li třeba uctívat někoho nadřazeného, měli bychom po zvážení všech hledisek už jen kvůli zdvořilému chování uctívat Tvoje lotosové nohy, neboť jsi nejvyšší vládce stvoření, udržování a ničení. Jsi pán tří světů-Bhú, Bhuvar a Svar. Podléhá Ti čtrnáct vyšších a nižších světů a také tři hmotné kvality. Polobozi a osoby pokročilé v duchovním poznání neustále naslouchají Tvým transcendentálním zábavám a opěvují je, protože to má zvláštní účinek v podobě zničení nahromaděných výsledků hříšného života. Inteligentní osoby jsou ponořeny v oceánu Tvých nektaru podobných činů a velmi vytrvale jim naslouchají. Tak se okamžitě zbavují znečištění hmotnými kvalitami, aniž by pro pokrok v duchovním životě museli podstupovat tvrdou askezi. Toto opěvování Tvých transcendentálních zábav a naslouchání jim je nejsnadnější způsob seberealizace. Pouhým pokorným nasloucháním transcendentálnímu poselství se srdce zbaví všech nečistot, a vědomí Krišny zapustí kořeny v srdci oddaného.” Vznešená autorita, Bhíšmadéva, také zastává názor, že tento proces opěvování Nejvyššího Pána, Osobnosti Božství, je ten nejvyšší náboženský proces. Taittirīya Upaniṣad říká, že uctívání Nejvyšší Osobnosti Božství je esencí všech védských obřadů.
Олицетворените Веди продължили: „Скъпи Господи, в края на краищата ако човек трябва да обожава някой по-висш от себе си, тогава дори само от добро възпитание трябва да се придържа към обожаването на твоите лотосови крака, защото Ти си крайният повелител на сътворението, поддържането и разрушението. Ти си повелителят на трите свята – Бхӯх̣, Бхувах̣ и Свах̣. Ти си повелителят на четиринадесетте горни и низши свята и управляваш трите материални качества. Полубоговете и личностите, които са напреднали в духовното знание, винаги слушат за трансценденталните Ти забавления и ги възпяват, защото това е най-могъщото средство, което премахва натрупалите се следствия от греховния им живот. Интелигентните личности наистина се потапят в океана на нектарните Ти дейности и много внимателно слушат разказите за тях. Така те веднага се освобождават от замърсяванията на материалните качества и не е нужно да се подлагат на сурови отречения и въздържания, за да напреднат в духовния живот. Възпяването на трансценденталните Ти забавления и слушането за тях е най-лесният начин за постигане на себепознание. Просто като слуша смирено трансценденталното послание, човек премахва от сърцето си всички нечисти неща. Така в сърцето на предания се установява Кр̣ш̣н̣а съзнанието.“
“Drahý Pane,” pokračovaly zosobněné Védy, “oddaný, který se chce povznést pouze oddanými činnostmi, zvláště nasloucháním a zpíváním, se velmi brzy dostane ze spárů dualit hmotné existence. Nadduši v srdci oddaného tato jednoduchá askeze velmi těší a poskytne oddanému vedení, aby se mohl vrátit domů, zpátky k Bohu. V Bhagavad-gītě stojí, že ten, kdo se všemi činy a smysly věnuje oddané službě Pánu, dosahuje naprostého klidu, protože s ním je Nadduše spokojena. Oddaný je transcendentální všem dualitám, jako je horko a chlad a chvála a pohana. Zažívá tak transcendentální blaženost a již více nezakouší starosti a utrpení hmotné existence. Bhagavad-gītā potvrzuje, že oddaný, který si je neustále vědom Krišny, se neobává o svoje živobytí a ochranu. Je neustále ponořen ve vědomí Krišny a nakonec dosáhne nejvyšší dokonalosti. V hmotném světě žije velmi mírumilovně a blaženě bez starostí a úzkostí a po opuštění těla se vrací domů, zpátky k Bohu. Pán potvrzuje v Bhagavad-gītě: “Mé svrchované sídlo je transcendentální místo, a když tam někdo dospěje, nikdy se nevrátí do tohoto hmotného světa. Každý, kdo dosáhne nejvyšší dokonalosti-osobní oddané služby Mně ve věčném sídle-se nemusí vracet do hmotného světa plného utrpení.”
Великият авторитет Бхӣш̣мадева също твърди, че този процес на възпяване на Върховната Божествена Личност и слушане на разкази за нея, е същността на всички ведически обредни церемонии. „Скъпи Господи, преданите, които искат да се издигнат чрез процеса на преданите дейности, най-вече чрез слушане и възпяване, много скоро се измъкват от клопката на двойственостите на материалното битие. Този прост метод на отречение и въздържание много удовлетворява Свръхдушата в сърцето на предания и Богът дава наставления на предания, така че той да може да се върне обратно вкъщи, при Бога.“ В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че този, който посвети всичките си дейности и сетива на предано служене на Бога, постига съвършено спокойствие, защото Свръхдушата е удовлетворена от него. Така той става трансцендентален към всички двойствености като топлина и студ, чест и безчестие. Освободен от всички двойствености, той чувства трансцендентално блаженство и спира да обръща внимание на грижите и притесненията, породени от материалното съществуване. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че преданите, които постоянно са потопени в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не се тревожат за препитанието или за защитата си. Накрая те достигат най-висшето съвършенство, защото постоянно са потънали в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Те живеят много спокойно и блажено в материалното битие, без никакви грижи и тревоги, и след като напуснат тялото си, се връщат обратно вкъщи, при Бога. Богът казва в Бхагавад-гӣта̄: „Моята върховна обител е трансцендентално място и ако дойдеш там, никога няма да се върнеш в материалния свят. Всеки, който достига върховно съвършенство, отдавайки ми лично предано служене във вечната ми обител, постига най-висшето съвършенство на човешкия живот и не е необходимо да се връща в нещастния материален свят.“
Zosobněné Védy pokračovaly: “Drahý Pane, je nutné, aby živé bytosti rozvíjely vědomí Krišny, čili neustále Ti s oddaností sloužily předepsanými metodami, jako je naslouchání a opěvování, a plnily Tvoje příkazy. Nerozvíjí-li osoba vědomí Krišny a nevěnuje-li se oddané službě, je zbytečné, aby projevovala známky života. Obvykle se za živého považuje ten, kdo dýchá. Osobu bez vědomí Krišny však lze přirovnat k měchům v kovárně. Velké měchy tvoří kožený vak, který vypouští a nasává vzduch, a lidská bytost, která pouze žije ve vaku z kůže a kostí bez vědomí Krišny a láskyplné oddané služby, není lepší než měchy. Podobně se dlouhý život neoddaného přirovnává k dlouhému životu stromu, jeho nenasytnost v jídle ke žravosti psů a prasat a jeho sexuální požitek k prasečímu a kozímu.”
Олицетворените Веди продължили: „Скъпи Господи, за живото същество е задължително да се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание, винаги да отдава предано служене според предписаните правила, например като слуша и възпява и като изпълнява заповедите Ти. Ако някой не се е отдал на Кр̣ш̣н̣а съзнание и предано служене, няма смисъл да проявява признаци на живот. Обикновено се приема, че човек е жив, ако диша. Но човекът, лишен от Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да се оприличи на духалото в ковачницата. То представлява една кожена торба, която всмуква и изпуска въздух, и човешкото същество, което просто живее в торбата си от кожа и кости, без да се заема с Кр̣ш̣н̣а съзнание и любовно предано служене, по нищо не се различава от ковашкото духало. Дългият живот на една неотдадена личност се сравнява с дългото съществувание на дървото, ненаситната ѝ лакомия се сравнява с настървението на кучетата и свинете, когато ядат, а половото ѝ наслаждение – с това на свинете и козите.“
Vesmírný projev může existovat proto, že Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, jako Mahá-Višnu vstoupil do hmotného světa. Celková hmotná energie je uvedena do činnosti pohledem Mahá-Višnua a teprve poté začíná vzájemné působení tří kvalit hmotné přírody. Proto je třeba učinit závěr, že všechny hmotné prostředky, kterých si snažíme užívat, jsou dostupné jen díky milosti Nejvyšší Osobnosti Božství.
Космическото проявление се е осъществило благодарение на това че Върховната Божествена Личност е влязла в материалния свят като Маха̄-виш̣н̣у. Погледът на Маха̄-виш̣н̣у възбужда цялостната материална енергия и чак тогава започва взаимодействието на трите материални качества. Следователно трябва да направим заключението, че всички материални улеснения, на които се опитваме да се наслаждаваме, са достъпни за нас само по милостта на Върховната Божествена Личност.
V těle je pět různých úrovní existence, které se nazývají anna-maya, prāṇa- maya, mano-maya, vijñāna-maya a nakonec ānanda-maya. Na počátku života si je každá živá bytost vědoma pouze jídla. Dítě nebo zvíře je spokojeno, když dostane dobré jídlo. Tento stav vědomí, jehož cílem je dosyta se najíst, se nazývá anna-maya. Anna znamená “jídlo”. Následuje vědomí, že je naživu. Udrží-li se živá bytost naživu, aniž by byla napadena nebo zabita, považuje se za šťastnou. Tento stav se nazývá prāṇa-maya, neboli vědomí vlastní existence. Když pak spočívá na mentální úrovni, její vědomí se nazývá mano-maya. Materialistická civilizace se většinou nachází v těchto třech stavech anna-maya, prāṇa-maya a mano-maya. První starostí civilizovaných osob je ekonomický rozvoj, druhou je obrana následována vědomím mentální spekulace, filosofickým přístupem k životním hodnotám.
В тялото има пет различни нива на съществуване, наречени аннамая, пра̄н̣амая, маномая, вигя̄намая и накрая а̄нандамая. В самото начало на живота си всяко живо същество осъзнава храненето. Децата и животните са доволни, когато получават хубава храна. Това състояние на съзнанието, при което целта е изобилното хранене, се нарича аннамая. Анна означава „храна“. След това съзнанието ни се насочва към продължителността на живота ни. Ако съумяваме да живеем без произшествия и наранявания, си мислим, че сме много щастливи. Това състояние се нарича пра̄н̣амая, или съзнание, насочено към собственото ни съществуване. След това идва равнището на ума и това съзнание се нарича маномая. Материалната цивилизация се разполага главно в тези три състояния – аннамая, пра̄н̣амая и маномая. Първата грижа на цивилизованите хора е да постигнат икономическо развитие, след това идва самозащитата срещу унищожение и след това съзнанието се обръща към умозрителните разсъждения, т.е. към философското откриване на житейските ценности.
Pokud se živé bytosti rozvojem filosofického života podaří dosáhnout úrovně intelektuálního života a pochopí, že není toto hmotné tělo, ale duchovní duše, je ve stavu vijñāna-maya. Potom duchovním vývojem získá poznání o Nejvyšším Pánu, neboli Nejvyšší Duši. Když rozvine svůj vztah s Ním a oddaně Mu slouží, tato úroveň života se nazývá vědomí Krišny, stav ānanda-maya. Jedná se o věčně blažený život s plným poznáním. Ve Vedānta-sūtře stojí: ānanda-mayo 'bhyāsāt. Povaha Nejvyššího Brahmanu i podřízeného Brahmanu, neboli Nejvyšší Osobnosti Božství a živých bytostí, je blažená. Dokud živé bytosti setrvávají na čtyřech nižších stádiích života (anna-maya, prāṇa-maya, mano-maya a vijñāna-maya), jsou považovány za podmíněné hmotou, ale duše, která dosáhne stavu ānanda-maya, je osvobozená. Tento stav ānanda-maya Bhagavad-gītā popisuje jako brahma-bhūta. Uvádí, že ve stavu brahma-bhūta neexistuje úzkost ani touha. Na počátku tohoto stavu je stejný přístup ke všem živým bytostem a dále se rozvíjí vědomí Krišny, kdy oddaný neustále touží sloužit Nejvyšší Osobnosti Božství. Tato touha po pokroku v oddané službě není totožná s touhou po smyslovém požitku na úrovni hmotné existence. Jinak řečeno, touha existuje i v duchovním životě, ale je očištěna. Když jsou naše smysly očištěné, jsou také osvobozené ode všech hmotných úrovní-anna-maya, prāṇa-maya, mano-maya a vijñāna-maya-a dosáhnou nejvyšší úrovně-ānanda-maya, neboli blaženého života s vědomím Krišny. Májávádští filosofové považují ānanda-mayu za stav splynutí s Nejvyšším. Ānanda-maya pro ně znamená jednotu Nadduše a individuální duše. Jednota však ve skutečnosti neznamená splynutí s Nejvyšším a ztrátu vlastní individuální existence. Ponoření do duchovní existence znamená, že živá bytost realizuje kvalitativní jednotu s Nejvyšším Pánem v Jeho aspektech věčnosti a poznání. Pravou ānanda-mayu, stav blaženosti, však představuje oddaná služba. To je potvrzeno v Bhagavad-gītě: mad-bhaktiṁ labhate parām. Zde Pán Krišna uvádí, že stav brahma-bhūta ānanda-maya je úplný jen tehdy, když dochází k láskyplné výměně mezi Nejvyšším a podřízenými živými bytostmi. Dokud živá bytost nedospěje do tohoto stavu ānanda-maya, její dýchání je jako nafukování měchů v kovárně, její dlouhý život připomíná život stromu a sama není o nic lepší než nižší zvířata jako velbloudi, prasata a psi.
Ако чрез постепенното развитие на философския живот човек достигне интелектуалното равнище и разбере, че той не е това материално тяло, а трансцендентална душа, тогава започва да се развива в духовния живот и да разбира Върховния Бог, Върховната Душа. Когато човек развие връзката си с него и му отдава предано служене, това равнище на живота се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание, а̄нандамая. Това е блаженият живот, пълен със знание и вечност. Във Веда̄нта сӯтра се казва: а̄надамайо 'бхя̄са̄т. Върховният Брахман и подчиненият Брахман, т.е. Върховната Божествена Личност и живите същества, са блажени по своята природа. Докато живите същества са намират в четирите низши равнища на живот – аннамая, пра̄н̣амая, маномая и вигя̄намая, – те са в условия на материален живот, но щом достигнат а̄нандамая, те стават освободени души. В Бхагавад-гӣта̄ равнището на а̄нандамая се обяснява като платформата брахма-бхӯта. Там се казва, че при брахма-бхӯта няма нито грижи, нито копнежи. Това състояние започва, когато човек е еднакво благоразположен към всички живи същества, а след това то се развива в Кр̣ш̣н̣а съзнание, където човек постоянно се стреми да отдава служене на Върховната Божествена Личност. Този стремеж към напредък в преданото служене не е като копнежа по сетивното наслаждение в материалното съществуване. Иначе казано, в духовния живот копнежът остава, но се пречиства. Когато сетивата се пречистят, те се освобождават от материалните равнища, именно аннамая, пра̄н̣амая, маномая и вигя̄намая, и се установяват в най-висшето равнище – а̄нандамая, или блажен живот в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Философите ма̄я̄ва̄дӣ смятат състоянието на сливане с Върховния за а̄нандамая. За тях а̄нандамая означава, че Свръхдушата и индивидуалната душа стават едно. Но истината е, че единството не означава сливане с Върховния и загубване на индивидуалното битие. Потъването в духовното битие означава живото същество да осъзнае качественото си единство с Върховния Бог в аспектите му вечност и знание. Но истинската а̄нандамая (блаженство) се постига, когато се отдадем на предано служене. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄. Мад-бхактим̇ лабхате пара̄м – брахма-бхӯта а̄нандамая е съвършена само когато между Върховния и подчинените живи същества има обмяна на любов. Докато човек не достигне равнището а̄нандамая, дишането му е като дишането на духалото в ковачницата, дългият му живот е като продължителното съществуване на дърветата и той по нищо не се различава от низшите животни – камилите, свинете, кучетата.
O tom, že věčná živá bytost nemůže být za žádných okolností zničena, není pochyb. Nižší druhy života však žijí v ubohých podmínkách, zatímco ten, kdo oddaně slouží Nejvyššímu Pánu, žije ve stavu blaženosti, ānanda-maya. Všechny výše popsané stavy se vztahují k Nejvyšší Osobnosti Božství. Přestože Nejvyšší Pán i živé bytosti existují za všech okolností, rozdíl je v tom, že Nejvyšší Osobnost Božství vždy setrvává na úrovni ānanda-maya, zatímco podřízené živé bytosti mají jako nepatrné částečky Nejvyššího Pána sklon poklesnout na ostatní úrovně života. Přestože Nejvyšší Pán i živé bytosti existují stále, Nejvyšší Osobnost Božství je vždy transcendentální našemu pojetí života, ať jsme podmínění nebo osvobození. Celý vesmírný projev je stvořen milostí Nejvyššího Pána, trvá díky milosti Nejvyššího Pána a po zničení splyne s Nejvyšším Pánem. Proto Nejvyšší Pán představuje svrchovanou existenci, příčinu všech příčin. Závěr tedy zní, že bez rozvoje vědomí Krišny je život jen ztráta času.
Несъмнено, вечното живо същество никога не може да бъде унищожено. Но низшите видове живот водят едно жалко съществувание, докато този, който отдава предано служене на Върховния Бог, е установен в а̄нандамая, или в живот на блаженство. Всички състояния, описани по-горе, са свързани с Върховната Божествена Личност. Макар че при всички обстоятелства съществуват и Върховната Божествена Личност, и живите същества, разликата е, че Върховната Божествена Личност винаги се намира на равнището на а̄нандамая, докато подчинените живи същества са склонни да падат до останалите състояния на живот поради незначителното си положение на частици от Върховния Бог. Макар че във всички равнища съществуват и живите същества, и Върховният Бог, Върховната Божествена Личност винаги е трансцендентална към житейските ни схващания, а ние сме или заробени, или освободени. Цялото космическо проявление се осъществява благодарение на милостта на Върховния Бог, съществува поради тази милост и когато се унищожи, потъва в битието на Върховния Бог. Затова Върховният Бог е върховното битие, причината на всички причини. Следователно заключението е, че ако не развием Кр̣ш̣н̣а съзнание, животът ни е просто едно губене на време.
Těm, kdo jsou příliš materialističtí a nemohou pochopit situaci v duchovním světě, Krišnově sídle, vznešení mudrci doporučují jógový proces, jehož pomocí se postupně povznesou z meditace o břiše, která se nazývá mūlādhāra či maṇipūraka. Mūlādhāra a maṇipūraka jsou odborné výrazy, které označují vnitřnosti. Hrubě materialistické osoby považují ekonomický rozvoj za nejdůležitější, protože žijí v domnění, že živá bytost žije jen z jídla. Tito hrubí materialisté zapomínají, že i když můžeme jíst, jak chceme, není-li jídlo stráveno, způsobuje zažívací potíže a překyselení žaludku. Proto jedení samotné není příčinou životní energie. Pro trávení jídla potřebujeme pomoc jiné, vyšší energie, která se v Bhagavad-gītě označuje jako vaiśvānara. Pán Krišna říká v Bhagavad-gītě, že v podobě vaiśvānary napomáhá zažívání. Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, je všudypřítomný, a proto Jeho přítomnost v žaludku v podobě vaiśvānary není nic mimořádného.
На заклетите материалисти, които не могат да разберат разположението на духовния свят, обителта на Кр̣ш̣н̣а, великите мъдреци препоръчват процеса на йога, чрез който човек постепенно надмогва съзерцанието на корема, наречено мӯла̄дха̄ра или ман̣ипӯрака медитация. Мӯла̄дха̄ра и ман̣ипӯрака са названията на червата в коремната кухина. Грубите материалисти мислят, че икономическото развитие е от първостепенна важност, защото им се струва, че живото същество съществува само защото яде. Те забравят, че даже и да ядем толкова, колкото пожелаем, ако храната не се смели, ще последват стомашни разстройства и отделяне на киселини. Така че яденето само по себе си не е причината за наличието на жизнената сила. Храносмилането зависи от една друга, по-висша енергия, която в Бхагавад-гӣта̄ е наречена ваишва̄нара. Върховната Божествена Личност е всепроникваща, затова присъствието ѝ като ваишва̄нара не е изненадващо.
Krišna je ve skutečnosti přítomen všude. Vaišnava si proto značí tělo chrámy Višnua: nejprve si označí tilakem chrám na břiše, na hrudi, mezi klíčními kostmi, na čele a pak postupně temeno hlavy, brahma-randhru. Třináct chrámů na těle vaišnavy označených tilakem je známo takto: na čele je chrám Pána Kéšavy, na břiše Pána Nárájana, na hrudi Pána Mádhavy, a na krku, mezi klíčními kostmi, je chrám Pána Góvindy. Na pravém boku je chrám Pána Višnua, na pravé paži chrám Pána Madhusúdana a na konci pravé klíční kosti chrám Pána Trivikramy. Podobně je na levém boku chrám Pána Vámanadévy, na levé paži chrám Šrídhara, na konci levé klíční kosti chrám Hrišíkéši, na horní části zad chrám Padmanábhy a na dolní horní části zad chrám Dámódara. Na temeni hlavy je chrám Vásudévy. To je způsob meditace o Pánově umístění v různých částech těla, ale těm, kdo nejsou vaišnavové, vznešení mudrci doporučují meditaci o tělesném pojetí života-meditaci o vnitřnostech, o srdci, o krku, o obočí, o čele a pak o temeni hlavy. Někteří z mudrců v žákovské posloupnosti od velkého světce Aruny meditují o srdci, protože se v něm nacházejí Nadduše a živá bytost. To potvrzuje Pán v Bhagavad-gītě, kde v patnácté kapitole uvádí: “Sídlím v srdci každé bytosti.”
Кр̣ш̣н̣а присъства наистина навсякъде. Затова ваиш̣н̣авите бележат тялото си с храмовете на Виш̣н̣у: най-напред слагат храм от тилак на корема, след това на гърдите, след това между двете ключици, после на челото и накрая бележат върха на главата, или брахма-рандхра. Тринадесетте храма, белязани с тилак върху тялото на ваиш̣н̣авите, са следните: на челото е храмът на Бог Кешава, на корема е храмът на Бог На̄ра̄ян̣а, на гърдите – на Бог Ма̄дхава и върху гърлото, между двете ключици, е храмът на Бог Говинда. На десния хълбок е храмът на Бог Виш̣н̣у, върху дясната ръка е храмът на Бог Мадхусӯдана, а от дясната страна на ключицата е храмът на Бог Тривикрама. След това на левия хълбок е храмът на Бог Ва̄манадева, върху лявата ръка – на Шрӣдхара, от лявата страна на ключицата – на Хр̣ш̣ӣкеша, в горната част на гърба – на Падмана̄бха и в долната част – на Да̄модара. На върха на главата се намира храмът, наречен Ва̄судева. Това е процесът на медитация върху разположението на Бога в различните части на тялото. Но на тези, които не са ваиш̣н̣ави, великите мъдреци препоръчват медитация в схващането за живота на равнището на тялото – медитация върху червата, сърцето, гърлото, веждите, челото и накрая върху върха на главата. Някои мъдреци в ученическата последователност от великия мъдрец Арун̣а медитират върху сърцето, защото в него Свръхдушата стои редом с живото същество. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, петнадесета глава, в която Богът казва: „Аз съм разположен във всяко сърце.“
Pro vaišnavy je ochrana těla pro službu Pánu součástí oddané služby, ale hrubí materialisté považují tělo za vlastní já. Uctívají je jógovou meditací o jeho různých částech jako maṇipūraka, dahara a hṛdaya a postupně pokračují po brahma-randhru na temeni hlavy. Prvotřídní jógí, který dosáhl dokonalosti v józe, nakonec projde brahma-randhrou na jakoukoliv planetu v hmotných či duchovních světech. Jak se jógí dokáže přemístit na jinou planetu, je detailně popsáno ve druhém zpěvu Śrīmad-Bhāgavatamu.
За един ваиш̣н̣ава запазването на тялото с цел служене на Бога е част от преданото служене, а грубите материалисти приемат тялото си за своето „аз“. Те обожават тялото чрез йогическия процес на медитация върху различните му части – ман̣ипӯрака, дахара и хр̣дая – и постепенно се издигат до брахма-рандхра, върха на главата. Първокласният йогӣ, който е овладял съвършено системата на йога, накрая напуска тялото си през брахма-рандхра и отива на която планета пожелае в материалния или в духовния свят. Във Втората песен на Шрӣмад Бха̄гаватам е обяснено подробно как един йогӣ може да се прехвърли на някоя друга планета.
Šukadéva Gósvámí v této souvislosti doporučil začátečníkům uctívat virāṭ- puruṣu, obrovskou vesmírnou podobu Pána. Tomu, kdo není schopen uvěřit, že Pána lze se stejným úspěchem uctívat jako Božstvo (arcā) nebo se na tuto podobu nedokáže soustředit, radí uctívat vesmírnou podobu Pána. Nižší část vesmíru se považuje za chodidla a nohy Pánovy vesmírné podoby, střední část vesmíru se považuje za pupek či břicho Pána, vyšší planetární systémy jako Džanalóka a Maharlóka jsou srdce Pána a nejvyšší planetární systém, Brahmalóka, se považuje za temeno Pánovy hlavy. Vznešení mudrci doporučují tomuto věřícímu různé procesy podle jeho postavení, ale konečným cílem všech meditativních jógových procesů je vrátit se domů, zpátky k Bohu. V Bhagavad-gītě stojí, že každý, kdo dosáhne nejvyšší planety, Krišnova sídla, nebo i Vaikunth, se nikdy nemusí vracet do tohoto strastiplného hmotného života.
В тази връзка Шукадева Госва̄мӣ препоръчва начинаещите да обожават вира̄т̣-пуруш̣а, гигантската вселенска форма на Бога. Този, който не може да повярва, че обожаването на Бога като мӯрти или под формата арча̄ е също така съвършено, или пък не може да се съсредоточи върху тази форма, има възможност да обожава вселенската форма на Бога. Краката и стъпалата на тази вселенска форма са долната част на вселената, средната част на вселената е пъпът или коремът на Бога, висшите планети като Джаналока и Махарлока са сърцето на Бога, а най-висшата планета, Брахмалока, е върхът на главата на Бога. Великите мъдреци препоръчват различни процеси в зависимост от положението на обожаващия, но крайната цел на всички процеси на йога и на медитация е да се върнем обратно вкъщи, при Бога. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, този, който достигне най-висшата планета, светата обител на Кр̣ш̣н̣а, или дори планетите във Ваикун̣т̣ха, никога няма да слезе отново в този жалък обусловен материален живот.
Védy tedy doporučují učinit lotosové nohy Višnua cílem všech činností. Tad viṣṇoḥ paramaṁ padam: Višnuovy planety, Višnu-lóka, se nacházejí nad všemi hmotnými planetami. Tyto Vaikunthy jsou známy jako sanātana-dhāma a jsou věčné. Nejsou nikdy zničeny, dokonce ani při zničení tohoto hmotného světa. Závěr zní, že když lidská bytost nenaplní uctíváním Nejvyššího Pána poslání svého života a nevrátí se domů, zpátky k Bohu, je zřejmé, že dýchá jako kovářské měchy, žije jako strom, jí jako velbloud a v sexu se podobá psům a prasatům. Tím se jí nepodařilo naplnit specifický smysl lidského života.
Затова във Ведите се препоръчва да насочим всичките си усилия към лотосовите крака на Виш̣н̣у. Тад вишн̣ох̣ парамам̇ падам – Виш̣н̣улока, планетите на Виш̣н̣у, са разположени отвъд всички материални планети. Тези планети във Ваикун̣т̣ха се наричат сана̄тана-дха̄ма и са вечни. Те никога не се разрушават, дори и при разрушението на материалния свят. Заключението е, че ако човешкото същество не изпълни мисията на живота си, като обожава Върховния Бог, и не се върне обратно при Бога, то се е провалило и не е изпълнило основната цел на човешкия живот.
Další modlitba zosobněných Véd k Pánu se týká Jeho vstupu do různých životních druhů. Ve čtrnácté kapitole Bhagavad-gīty je řečeno, že v každém druhu a formě života je přítomna nedílná duchovní část Nejvyššího Pána. Pán Samotný v Bhagavad-gītě tvrdí, že je otcem dávajícím sémě všem formám a druhům, které tedy musejí být považovány za Jeho syny. Vstup Nejvyššího Pána v podobě Paramátmy do srdcí všech bytostí někdy impersonalisty svádí k tomu, že kladou živé bytosti a Nejvyššího Pána na stejnou úroveň. Myslí si: “Nejvyšší Pán i individuální duše vstupují do různých těl, jaký je tedy mezi nimi rozdíl? Proč by měla individuální duše uctívat Paramátmu neboli Nadduši?” Podle nich jsou Nadduše a individuální duše na stejné úrovni, jsou totožné a není mezi nimi rozdíl. Mezi Nadduší a individuální duší však rozdíl je a vysvětluje ho Bhagavad-gītā v patnácté kapitole, kde Pán říká, že i když se nachází s živou bytostí ve stejném těle, Jeho postavení je vyšší. Zevnitř diktuje či dává inteligenci individuální duši. V Gītě jasně stojí, že Pán dává individuální duši inteligenci a že paměť a zapomnění ovlivňuje Nadduše. Nikdo nemůže jednat nezávisle bez souhlasu Nadduše. Individuální duše jedná podle své minulé karmy, kterou připomíná Pán. Individuální duše je svojí povahou zapomnětlivá, ale Pán v srdci jí připomíná, co chtěla v minulém životě dělat. Inteligence individuální duše se projevuje jako oheň ve dřevě. Ačkoliv oheň zůstává vždy ohněm, jeho velikost odpovídá množství dřeva. Podobně i když je individuální duše kvalitativně totožná s Nejvyšším Pánem, projevuje se podle toho, jak jí dovolí omezení jejího současného těla. Nejvyšší Pán, Nadduše, je však neomezený. Označuje se jako eka-rasa. Eka znamená “jedna” a rasa znamená “nálada”. Transcendentální postavení Nejvyššího Pána se vyznačuje věčností, blažeností a plným poznáním. Jeho postavení eka-rasa se ani v nejmenším nemění, když se stává svědkem a rádcem individuální duše v každém individuálním těle.
Следващата молитва на олицетворените Веди към Бога описва как Той влиза в различните видове живот. В четиринадесета глава на Бхагавад-гӣта̄ се казва, че неотделимата духовна частица от Върховния Бог присъства във всяка форма на живот. Самият Бог заявява в Бхагавад-гӣта̄, че Той е бащата, който дава семето за всички форми и видове живот, затова те трябва да се смятат за негови синове. Понякога имперсоналистите се объркват от това, че Богът влиза във всяко сърце като Парама̄тма̄, защото разсъждават от гледна точка на равенството на живите същества и Върховния Бог. Те мислят, че между Бога и индивидуалните създания няма разлика, защото Върховният Бог влиза в отделните тела заедно с индивидуалната душа. Те отправят предизвикателството: „Защо трябва индивидуалните души да обожават Парама̄тма̄, Свръхдушата?“ Според тях Свръхдушата и индивидуалната душа са на едно равнище; те са едно и също нещо и между тях няма никаква разлика. Но Свръхдушата се различава от индивидуалната душа и това е обяснено в петнадесета глава на Бхагавад-гӣта̄, където Богът казва, че макар да стои заедно с живото същество в едно и също тяло, Той е по-висш. Отвътре Той дава на индивидуалната душа нареждания, т.е. интелигентност. В Гӣта̄ ясно се казва, че Богът дава на индивидуалната душа интелигентност и че както паметта, така и забравата се дължат на Свръхдушата. Никой не може да постъпва независимо, без разрешението на Свръхдушата. Индивидуалната душа постъпва съобразно с миналата си карма, за която ѝ напомня Богът. Забравата е присъща на индивидуалната душа, но Богът, който се намира в сърцето, ѝ напомня какво е искала да прави в миналия си живот. Интелигентността на индивидуалната душа се проявява като огъня в дървото. Макар че огънят винаги си е огън, той се проявява в размер, съответен на големината на дървото. По същия начин макар че индивидуалната душа е качествено еднаква с Бога, тя се проявява според ограниченията на конкретното тяло.
Individuální duše Pánem Brahmou počínaje a mravencem konče projevuje svoji duchovní energii úměrně svému současnému tělu. Polobozi náleží do téže kategorie jako individuální duše v tělech lidských bytostí nebo nižších zvířat. Inteligentní osoby proto polobohy, kteří jsou pouze nepatrní zástupci Krišny projevení v podmíněných tělech, neuctívají. Individuální duše může projevit svoji energii jen úměrně tvaru a struktuře těla. Nejvyšší Osobnost Božství však může projevit všechny svoje energie zcela beze změny v jakémkoliv tělesném tvaru či podobě. Názor májávádských filosofů, že Bůh a individuální duše jsou jedno a totéž, nelze přijmout, protože individuální duše musí rozvíjet svoji energii podle stupně vývoje různých druhů těl. Individuální duše v těle nemluvněte nemůže projevit plnou sílu dospělého muže, ale Nejvyšší Osobnost Božství, Krišna, dokázal projevit svoji plnou moc zabitím Pútany a dalších démonů, kteří Ho napadli, i když ležel jako dítě na klíně své matky. Duchovní energie Nejvyšší Osobnosti Božství se tedy označuje jako eka-rasa, neměnná. Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, je proto jako jediný hoden uctívání a osoby, které nejsou znečištěny kvalitami hmotné přírody, to velmi dobře vědí. Jinými slovy, Nejvyšší Osobnost Božství mohou uctívat pouze osvobozené duše. Méně inteligentní májávádí uctívají polobohy, protože si myslí, že polobozi a Nejvyšší Osobnost Božství jsou na stejné úrovni.
Върховният Бог, или Свръхдушата, е ека-раса. Ека означава „едно“, а раса означава „сладост“. Положението на Върховния Бог е трансцендентално – Той е вечен, знаещ и блажен. Положението му на ека-раса не се променя ни най-малко, когато Той става свидетел и съветник на индивидуалната душа във всяко отделно тяло.
Zosobněné Védy pokračovaly ve svých poklonách: “Drahý Pane,” modlily se, “po mnoha a mnoha zrozeních začnou ti, kdo opravdu zmoudřeli, s dokonalým poznáním uctívat Tvoje lotosové nohy.” To je potvrzeno v Bhagavad-gītě, kde Pán říká, že po mnoha a mnoha zrozeních se vznešená duše, mahātmā, odevzdá Pánu, jelikož dobře ví, že Vásudéva, Krišna, je příčina všech příčin. Védy pokračovaly: “Již bylo vysvětleno, že mysl, inteligenci a smysly nám dal Bůh, a když jsou tyto nástroje skutečně očištěny, není jiná možnost, než je všechny zaměstnat v oddané službě Pánu. Živá bytost je uvězněna v různých formách života kvůli zneužití mysli, inteligence a smyslů k hmotným činnostem. Různé druhy těl jsou udělovány jako výsledek činů živé bytosti a hmotná příroda je stvoří podle jejích tužeb. Protože si živá bytost přeje a zaslouží určitý druh těla, hmotná příroda jí ho na pokyn Nejvyššího Pána dá.”
Но индивидуалните души, като се започне от Бог Брахма̄ и се стигне до мравката, проявяват духовното си могъщество в зависимост от настоящото си тяло. Полубоговете принадлежат към категорията на индивидуалните души, които се помещават и в тела на човешки същества и низши животни. Затова интелигентните личности не обожават полубоговете, които са само едни нищожно малки представители на Кр̣ш̣н̣а, проявени в обусловени тела. Индивидуалните души могат да проявят могъществото си само според формата и състава на тялото. Но Върховната Божествена Личност може да прояви пълното си могъщество във всяка форма без никаква промяна. Тезата на философите ма̄я̄ва̄дӣ, че Богът и индивидуалната душа са равни, не може да се приеме, защото индивидуалната душа развива силата си в съответствие с развитието на различните видове тела. Индивидуалната душа в тялото на малкото бебе не може да прояви цялата сила на един зрял човек, но Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, дори когато лежал в скута на майка си като бебе, могъл да прояви пълната си сила и убил Пӯтана̄ и другите демони, които се опитвали да го нападат. Затова се казва, че духовното могъщество на Върховната Божествена Личност е ека-раса, неизменно. Единствено Върховната Божествена Личност е достойна за обожание и личностите, които не са замърсени от силата на материалната природа, знаят това съвършено добре. С други думи, само освободените души могат да обожават Върховната Божествена Личност. Неинтелигентните ма̄я̄ва̄дӣ обожават полубоговете, като мислят, че полубоговете и Върховната Божествена Личност стоят на едно и също равнище.
Ve třetím zpěvu Śrīmad-Bhāgavatamu je vysvětleno, že živá bytost je pod dohledem vyšší autority umístěna do semene mužského jedince a vstříknuta do lůna určitého ženského jedince, aby vyvinula určitý druh těla. Živá bytost používá svoje smysly, inteligenci, mysl a tak dále specifickým způsobem, který si sama zvolí, a tak vyvine určitý druh těla, v němž zůstane uvězněna. Tak se ocitá v různých formách života, buď v těle poloboha, člověka nebo zvířete, podle různých situací a okolností.
Олицетворените Веди продължили да отдават почитанията си. Те се молели: „О, Господи, след много, много раждания тези, които наистина са мъдри, в съвършено знание се отдават на обожаването на твоите лотосови крака.“ Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄, където Богът казва, че след много, много раждания един маха̄тма̄, т.е. велика душа, се отдава на Бога, защото знае добре, че Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, е причината на всички причини. Ведите продължили: „Както вече обяснихме, тъй като умът, интелигентността и сетивата са ни дадени от Бога, когато те наистина се пречистят, няма никаква друга възможност, освен да ги използваме в предано служене на Бога. Това, че живото същество попада в капана на различните форми на живот, се дължи на факта, че неправилно използва ума, интелигентността и сетивата си в материалните дейности. Като резултат от действията си то получава различни видове тела – те са създадени от материалната природа в зависимост от желанието му. Понеже живото същество пожелава и наистина заслужава някой вид тяло, по поръка на Бога материалната природа му го предоставя.“
Védská literatura vysvětluje, že živé bytosti uvězněné v různých životních druzích jsou nedílné části Nejvyššího Pána. Májávádští filosofové si pletou živou bytost s Paramátmou, která ve skutečnosti doprovází živou bytost jako přítel. Protože jak Paramátmá (lokalizovaný aspekt Nejvyšší Osobnosti Božství), tak individuální živá bytost se nacházejí v těle, dochází někdy k omylu, že mezi nimi není rozdíl. Mezi individuální živou bytostí a Nadduší však existuje jednoznačný rozdíl a Varāha Purāṇa ho vysvětluje takto. Nejvyšší Pán má dva druhy nedílných částí-živou bytost zvanou vibhinnāṁśa a Paramátmu zvanou svāṁśa. Úplná část Nejvyšší Osobnosti Božství zvaná svāṁśa je stejně mocná jako Samotná Nejvyšší Osobnost Božství. Mezi mocí Nejvyšší Osoby a Její úplné expanze, jako je Paramátmá, není sebemenší rozdíl. Nedílné části zvané vibhinnāṁśa však mají jen nepatrnou část Pánovy moci. Nārada Pañcarātra uvádí, že živé bytosti, které představují okrajovou energii Nejvyššího Pána, jsou nepochybně téže duchovní kvality jako Samotný Pán, ale jsou náchylné být znečištěny hmotnými kvalitami. Protože má nepatrná živá bytost sklon podléhat hmotným kvalitám, nazývá se jīva. Nejvyšší Osobnost Božství je někdy také znám jako Šiva, dokonale příznivý. Rozdíl mezi Šivou a jīvou spočívá v tom, že dokonale příznivá Osobnost Božství není nikdy ovlivněna hmotnými kvalitami, zatímco nepatrné části Nejvyšší Osobnosti Božství mají sklon podléhat jejich vlivu.
В Третата песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се обяснява как под надзора на висшия авторитет живото същество влиза в семето на мъжкия индивид и бива впръскано в женската утроба, за да се развие някой определен вид тяло. Живото същество използва своите сетива, интелигентност, ум и т.н. така, както намери за добре и по този начин си създава определен вид тяло, в което е затворено като в клетка. Така живото същество се установява в различни форми на живот – в тяло на полубог, човек или животно – в зависимост от различните условия и обстоятелства.
Nadduše v těle určité živé bytosti si jako úplná část Pána zaslouží být individuální živou bytostí uctívána. Vznešení mudrci proto dospěli k závěru, že proces meditace slouží k tomu, aby se individuální živá bytost mohla soustředit na lotosové nohy Nadduše (Višnua). To je skutečné samādhi. Živá bytost se nemůže z otroctví hmoty vysvobodit vlastním úsilím. Musí tedy začít s oddanou službou lotosovým nohám Nejvyššího Pána neboli Nadduše ve svém nitru. Šrídhara Svámí, významný komentátor Śrīmad-Bhāgavatamu, o tom složil pěkný verš s tímto významem: “Můj milý Pane, jsem Tvou věčnou částí, ale uvěznily mě hmotné energie, které také pocházejí z Tebe. Jako příčina všech příčin jsi vstoupil do mého těla v podobě Nadduše a já si po Tvém boku mohu užívat svrchovaně blaženého života s plným poznáním. Proto mi, můj milý Pane, prosím nařiď, abych Ti s oddaností sloužil, a mohl se tak vrátit do svého původního postavení transcendentální blaženosti.”
Във ведическата литература се обяснява, че живите същества, пленени в различните форми на живот, са неотделими части от Върховния Бог. Философите ма̄я̄ва̄дӣ бъркат живото същество с Парама̄тма̄, която всъщност стои редом с живото същество като негов приятел. Понякога възниква заблуждението, че между Парама̄тма̄ (локализирания аспект на Върховната Божествена Личност) и индивидуалното живо същество няма разлика, тъй като и двете се намират в тялото. Но между индивидуалната душа и Свръхдушата определено има разлика и във Вара̄ха Пура̄н̣а тя е обяснена по следния начин. Върховният Бог притежава два вида неразделни части: живото същество се нарича вибхинна̄м̇ша, а Парама̄тма̄, или пълната експанзия на Върховния Бог, се нарича сва̄м̇ша. Пълната експанзия сва̄м̇ша е могъща колкото самата Върховна Божествена Личност. Няма никаква разлика между могъществото на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, и на пълната му експанзия Парама̄тма̄. Но неотделимите частици, които са вибхинна̄м̇ша, притежават само незначителна част от енергиите на Бога. В На̄ра̄ян̣а-Пан̃чара̄тра се казва, че живите същества, които са междинна енергия на Върховния Бог, несъмнено притежават същите качества, които са присъщи на духовното битие на самия Бог, но са склонни да се замърсяват с материални качества. Понеже нищожно малкото живо същество е склонно да попада под влиянието на материалните качества, то се нарича джӣва, а Върховната Божествена Личност понякога се нарича Шива, всеблагодатен. И така, разликата между Шива и джӣва е, че всеблагодатната Божествена Личност никога не попада под властта на материалните качества, докато мъничките частици от Върховната Божествена Личност са склонни да попадат под въздействието на качествата на материалната природа.
Vznešené osobnosti vědí, že živá bytost uvězněná v tomto hmotném světě se nemůže osvobodit vlastní snahou. Proto se s pevnou vírou a oddaností věnují transcendentální oddané službě Pánu. To je výrok zosobněných Véd.
Живото същество трябва да обожава Свръхдушата в тялото, макар и тя да е само една пълна част от Бога. Затова великите мъдреци са стигнали до заключението, че процесът на медитацията води до това, индивидуалното живо същество да може да съсредоточи вниманието си върху лотосовите крака на формата на Свръхдушата (Виш̣н̣у). Това е истинско сама̄дхи. Живото същество не може да се освободи със собствени усилия от заплитането си в материята. Затова то трябва да се заеме с предано служене в лотосовите крака на Върховния Бог, или Свръхдушата, която се намира в него. Великият коментатор на Шрӣмад Бха̄гаватам Шрӣдхара Сва̄мӣ е съчинил в тази връзка един много хубав стих, който гласи: „О, скъпи Господи, аз съм вечна част от теб, но съм попаднал в плена на материалните енергии, които също произлизат от теб. Ти си причината на всички причини. Ти се намираш в тялото ми като Свръхдуша и аз имам същото право да се наслаждавам на върховния блажен живот, изпълнен със знание. Затова те умолявам, о, Господи, да ми наредиш да Ти отдавам любовно служене, за да мога отново да достигна изначалното си положение на трансцендентално блаженство.“
Zosobněné Védy pokračovaly: “Drahý Pane, dosáhnout dokonalého poznání Absolutní Pravdy je velmi obtížné. Jsi tak laskavý k pokleslým duším, že se zjevuješ v různých inkarnacích a věnuješ se různým činnostem. Objevuješ se dokonce i jako historická osobnost v tomto hmotném světě a Tvoje zábavy jsou velmi pěkně popsány ve védské literatuře. Tyto zábavy jsou stejně přitažlivé jako oceán transcendentální blaženosti. Lidé mají přirozený sklon číst příběhy, ve kterých jsou oslavovány obyčejné jīvy, ale když je začne přitahovat védská literatura, která líčí Tvoje věčné zábavy, ponoří se do opravdového oceánu transcendentální blaženosti. Tak jako unaveného člověka osvěží, když se ponoří do vodní nádrže, podmíněná duše, která je velmi znechucena hmotnými činnostmi, se osvěží a zapomene na všechnu únavu z hmotných činností pouhým ponořením se do transcendentálního oceánu Tvých činností a pohroužením se do transcendentálního oceánu blaženosti. Nejinteligentnější oddaní se proto nevěnují žádnému jinému způsobu seberealizace než oddané službě a neustále se zabývají jejími devíti procesy, zvláště nasloucháním a opěvováním. Když Tvoji oddaní naslouchají Tvým transcendentálním zábavám a opěvují je, nestarají se ani o transcendentální blaženost spojenou s osvobozením nebo se splynutím s Nejvyšším. Tito oddaní se nezajímají ani o takzvané osvobození a určitě nemají zájem o hmotné činnosti sloužící k povznesení se na nebeské planety kvůli smyslovému požitku. Čistí oddaní vyhledávají pouze společnost paramahaṁsů neboli vznešených osvobozených oddaných, aby mohli neustále naslouchat o Tvé slávě a opěvovat ji. Proto jsou čistí oddaní připraveni obětovat veškeré pohodlí v životě včetně rodinného života a takzvané společnosti, přátelství a lásky. Ti, kdo ochutnali nektar oddanosti v podobě transcendentální vibrace opěvující Tvoji slávu-Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare-se nezajímají o žádnou jinou duchovní blaženost nebo o hmotné pohodlí, které čistým oddaným připadají méně důležité než tráva na ulici.”
Великите личности разбират, че живото същество, което е заплетено в материалния свят, не може да се освободи със собствените си усилия. С твърда вяра и преданост великите личности отдават на Бога трансцендентално любовно служене. Това твърдят олицетворените Веди.
Zosobněné Védy pokračovaly: “Drahý Pane, když osoba dokáže očistit svoji mysl, smysly a inteligenci oddanou službou s plným vědomím Krišny, mysl se jí stane přítelem. Jinak je mysl vždy nepřítelem. Když se mysl věnuje oddané službě Pánu, stane se důvěrným přítelem živé bytosti, protože ta potom může neustále myslet na Nejvyššího Pána. Ty, Pane, jsi živé bytosti věčně drahý, takže když na Tebe myslí, okamžitě cítí velkou spokojenost, po které toužila život za životem. Když je její mysl takto soustředěna na lotosové nohy Nejvyšší Osobnosti Božství, živá bytost se nevěnuje žádnému nižšímu druhu uctívání nebo nižšímu procesu seberealizace. Snaží-li se uctívat nějakého poloboha nebo přijme-li nějaký jiný způsob seberealizace, stane se obětí koloběhu rození a umírání a nikdo nedokáže ani odhadnout, jak hluboko poklesne tím, že vstoupí do odporných forem života, jako jsou kočky a psi.”
Те продължили: „Скъпи Господи, много трудно е да се получи съвършено знание за Абсолютната Истина. Ти си толкова милостив към падналите души, че се появяваш в различни въплъщения и извършваш различни дейности. Ти се появяваш дори като историческа личност от материалния свят и забавленията Ти са много добре описани във ведическата литература. Те са привлекателни като океан от трансцендентално блаженство. Повечето хора имат вродена склонност да четат повествования, в които се възхваляват обикновените джӣви, но когато развият влечение към ведическата литература, която очертава твоите вечни забавления, тогава те се гмурват в океана от трансцендентално блаженство. Както изтощеният човек се ободрява, когато се гмурне във водата, така обусловената душа, отвратена от материалните дейности, се освежава и забравя цялата си умора, когато се потопи в трансценденталния океан на забавленията Ти. А след това потъва в океана на трансценденталното блаженство. Затова най-интелигентните предани не прибягват до никакви други начини за постигане на себепознание, освен преданото служене и постоянното следване на деветте различни процеса на предания живот, особено слушането и възпяването. Когато слушат за трансценденталните Ти забавления и ги възпяват, твоите предани не обръщат внимание дори на трансценденталното блаженство, което се получава при освобождението или при потъването в битието на Върховния. Тези предани не се стремят дори към т. нар. освобождение, а материалните дейности, предназначени за издигане до райските планети, където човек може да се наслаждава, определено не ги влекат. Чистите предани търсят единствено общуването с парамахам̇сите, великите освободени предани, за да могат непрекъснато да слушат за величието Ти и да го възпяват. За това чистите предани са готови да пожертват всички житейски удобства, да изоставят дори материалните удобства на семейния живот, на т. нар. „общество“, „приятелство“ и „любов“. Тези, които са усетили вкуса на нектара на предаността чрез сладките трансцендентални звуци, възпяващи величието Ти: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе, Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, – не искат никакво друго духовно блаженство, нито някакви материални придобивки. За чистите предани тези неща са по-нищожни и от сламките по улицата.“
Šrí Naróttama dás Thákur zpíval, že osoby, které oddaně neslouží Pánu, ale které přitahuje filosofická spekulace a plodonosné činnosti, pijí jedovaté výsledky těchto činností. Tyto osoby jedí všemožné odporné věci, jako je maso, a holdují alkoholu a dalším omamným látkám a po smrti jsou nuceni se narodit v nižších druzích života. Materialisté obvykle uctívají pomíjivé hmotné tělo a zapomínají na blaho duchovní duše v něm. Někteří se uchylují k materialistické vědě, aby zlepšili své tělesné pohodlí, a jiní uctívají polobohy, aby byli povzneseni na nebeské planety. Cílem jejich života je zajistit pohodlí hmotnému tělu, ale zapomínají na zájem duchovní duše. Tyto osoby védská literatura označuje za sebevrahy, protože lpění na hmotném těle a jeho pohodlí nutí živou bytost neustále se rodit a umírat a trpět přitom hmotnými bolestmi. Lidská životní podoba dává příležitost pochopit svoje postavení. Proto ta nejinteligentnější osoba začne oddaně sloužit, aby zaměstnala mysl, smysly a tělo výhradně ve službě Pánu.
Олицетворените Веди продължили: „Скъпи Господи, когато човек съумее да пречисти ума, сетивата и интелигентността си, като отдава предано служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, умът му му става приятел. Иначе умът му винаги му е враг. Когато умът се посвети на предано служене на Бога, той става добър приятел на живото същество, защото тогава постоянно може да мисли за Върховния Бог. О, Боже, Ти си вечноскъп на живото същество, затова когато умът мисли за теб, ние изпитваме голямото удовлетворение, за което сме копнели живот след живот. Когато човек установи ума си върху лотосовите крака на Върховната Божествена Личност, той не се заема с никакви по-низши видове обожание или начини за постигане на себепознание. Когато се опитва да обожава някой полубог или да поеме някой друг път за себепознание, живото същество става жертва на повтарянето на раждането и смъртта. Никой не може да си представи колко много пропада то, когато влезе в отвратителните форми на живот като кучешките и котешките.“
Zosobněné Védy pokračovaly: “Drahý Pane, je mnoho velmi učených mystických jógích, kteří s velkou rozvahou usilují o nejvyšší životní dokonalost. Jógovým procesem ovládají životní vzduch v těle, soustřeďují mysl na podobu Višnua a přísně ovládají smysly, ale i po velmi náročné askezi a sebeovládání dosahují stejného cíle jako Tvoji nepřátelé. Jinými slovy, jógí i velcí moudří spekulující filosofové nakonec dosáhnou záře neosobního Brahmanu, jehož automaticky dosáhnou démoni, zapřisáhlí nepřátelé Pána. Démoni jako Kansa, Šišupála a Dantavakra také dosáhnou Brahmanu, protože ve svém nepřátelství neustále meditují o Nejvyšší Osobnosti Božství. Jde o to soustředit mysl na Nejvyšší Osobnost Božství. Ženy jako gópí ke Krišnovi lnuly proto, že si je podmanila Jeho krása, a jejich mentální soustředění na Krišnu pocházelo z chtíče. Chtěly, aby je objímaly Jeho paže, které připomínají svým překrásně zaobleným tvarem hada. Podobně my, védské hymny, pouze soustřeďujeme mysl na Tvoje lotosové nohy. Ženy jako gópí na Tebe myslí pod vlivem chtíče a my se soustřeďujeme na Tvoje lotosové nohy, abychom se vrátily domů, zpátky k Bohu. Tvoji nepřátelé na Tebe také myslí-neustále přemýšlejí, jak Tě zabít-a jógí podstupují velkou askezi, jen aby dosáhli Tvé neosobní záře. Přestože všechny tyto osoby soustřeďují svoji mysl různými způsoby, dosáhnou duchovní dokonalosti odpovídající jejich různým pohledům, protože Ty, ó Pane, neděláš mezi svými oddanými rozdíly.”
В една песен Шрӣ Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва, че тези, които не приемат преданото служене на Бога, защото са привлечени от философските умозрителни разсъждения и от плодоносните дейности, пият отровата от последиците на подобни деяния. Тези личности са принудени да се раждат в различни видове живот и да развиват отвратителни навици, като месоядство и пиянство. Обикновено материалистите обожават преходното материално тяло и забравят да се погрижат за трансценденталната душа в него. Някои се обръщат към материалната наука, за да усъвършенстват удобствата на тялото, а други започват да обожават полубоговете, за да се издигнат до райските планети. Цел на живота им е да създават удобства за материалното си тяло, като забравят интересите на трансценденталната душа. Във ведическата литература такива личности са наречени самоубийци, защото привързаността към материалното тяло и към удобствата му принуждава живото същество вечно да се скита от раждане в раждане и да търпи материалните страдания като нещо съвсем естествено. Човешката форма на живот е една възможност да проумеем положението си. Затова най-интелигентните личности се обръщат към преданото служене и посвещават ума, сетивата и тялото си на служенето на Бога без никакви отклонения.
Šrídhara Svámí napsal v této souvislosti pěkný verš: “Můj drahý Pane, neustále myslet na Tvoje lotosové nohy je velmi obtížné. Dokáží to vznešení oddaní, kteří k Tobě již vyvinuli lásku a prokazují Ti transcendentální láskyplnou službu. Můj drahý Pane, přeji si, aby moje mysl také spočinula na Tvých lotosových nohách, alespoň na nějaký čas.”
Олицетворените Веди продължили: „О, Господи, има много йогӣ мистици, които са много учени и твърдо са решили да постигнат най-голямото съвършенство в живота. Те се отдават на тази йога, чрез която се управлява жизненият въздух в тялото. Те я упражняват, като съсредоточават ума си върху формата на Виш̣н̣у и ограничават много строго сетивата си, но след толкова много тежки отречения, въздържания и себеовладяване, те достигат същото място, до което стигат и враговете Ти. С други думи, йогӣте и великите мъдри философи мислители в крайна сметка достигат сиянието на безличностния Брахман, което с лекота постигат демоните, заклетите врагове на Бога. Кам̇са, Шишупа̄ла и Дантавакра също достигат сиянието Брахман, защото постоянно мислят за Върховната Божествена Личност. Жените и гопӣте били привързани към Кр̣ш̣н̣а и пленени от красотата му и съсредоточаването на ума им върху Кр̣ш̣н̣а било породено от страст. Те искали Кр̣ш̣н̣а да ги прегръща с ръцете си, красиво заоблени като змии. Ние, ведическите химни, също сме съсредоточили ума си върху твоите божествени лотосови крака. Жените и гопӣте се обръщат към теб, водени от страст, а ние се съсредоточаваме върху лотосовите Ти крака, за да се върнем обратно вкъщи, при Бога. Твоите врагове също са погълнати от мисли за теб, постоянно обмислят как да те убият, а йогӣте се подлагат на тежки отречения и въздържания само за да постигнат безличностното Ти сияние. Макар тези различни личности да са съсредоточили умовете си по различни начини, всички те постигат духовното съвършенство, съответстващо на гледната им точка, защото Ти се отнасяш еднакво към всичките си предани.“
To, jak různí spiritualisté dosahují duchovní dokonalosti, je popsáno v Bhagavad-gītě, kde Pán říká, že udělí oddanému dokonalost, po které touží, úměrně tomu, jak se Mu odevzdá. Impersonalisté, jógí a nepřátelé Pána vstoupí do Pánovy transcendentální záře, ale personalisté, kteří následují ve stopách obyvatel Vrindávanu nebo přísně následují cestu oddané služby, jsou povzneseni do Krišnova osobního sídla, Gólóky Vrindávanu, nebo na Vaikunthy. Impersonalisté i personalisté vstupují do duchovní říše, duchovního nebe, ale impersonalisté dostávají místo v neosobním Brahmanu, zatímco personalisté získávají místo na Vaikuntě nebo na planetě Vrindávanu podle své touhy sloužit Pánu v určitých náladách.
Шрӣдхара Сва̄мӣ е съчинил в тази връзка един много хубав стих: „О, Господи, много трудно е постоянно да мислим за твоите лотосови крака. Това е възможно за великите предани, които вече са постигнали любов към теб и Ти отдават трансцендентално любовно служене. О, Господи, бих искал по някакъв начин и моят ум да се отдаде на лотосовите Ти крака, поне за малко.“
Zosobněné Védy prohlásily, že osoby narozené po stvoření tohoto hmotného světa nemohou pochopit existenci Nejvyšší Osobnosti Božství svým hmotným poznáním. Tak jako osoba narozená v určité rodině nechápe situaci svého praděda, který žil před narozením současné generace, my nedokážeme pochopit Nejvyšší Osobnost Božství, Nárájana či Krišnu, který věčně existuje v duchovním světě. V osmé kapitole Bhagavad-gīty je jasně řečeno, že Nejvyšší Osoby, která žije věčně v duchovním království Boha (sanātana-dhāma), lze dosáhnout jedině oddanou službou.
В Бхагавад-гӣта̄ се обяснява как постигат духовно съвършенство различните видове личности, стремящи се към духовен напредък. Богът казва, че дава на преданите съвършенството, което желаят, в съответствие със степента, в която са му се отдали. Имперсоналистите, йогӣте и враговете на Бога проникват в трансценденталното му сияние, а персоналистите, които следват стъпките на жителите на Вр̣нда̄вана, т.е. следват стриктно пътя на преданото служене, се издигат до личната обител на Кр̣ш̣н̣а, Голока Вр̣нда̄вана, или до някоя от планетите във Ваикун̣т̣ха. Както имперсоналистите, така и персоналистите проникват в духовните владения, в духовното небе, но имперсоналистите получават място в безличностното сияние Брахман, докато персоналистите отиват на планетите във Ваикун̣т̣ха или на планетата Вр̣нда̄вана в зависимост от желанието си да служат на Бога в определено настроение.
Brahmá je první stvořená bytost v hmotném světě. Před ním v hmotném světě žádná živá bytost neexistovala-byl prázdný a temný, dokud se Brahmá nenarodil na lotosu, který vyrostl z břicha Garbhódakašájí Višnua. Garbhódakašájí Višnu je expanzí Káranódakašájí Višnua, který je expanzí Sankaršana, a ten je expanzí Balarámy, jenž je přímou expanzí Pána Krišny. Po stvoření Brahmy se narodily dva druhy polobohů: polobozi, jako jsou čtyři bratři Sanaka, Sanátana, Sanandana a Sanat-kumára, kteří představují zřeknutí se světa, a polobozi jako Maríči a jejich potomci určení k tomu, aby si tohoto hmotného světa užívali. Z těchto dvou druhů polobohů se postupně projevily všechny ostatní živé bytosti, včetně lidských. Všechny živé bytosti v tomto hmotném světě, včetně Brahmy, všech polobohů a všech Rákšasů, je tedy třeba považovat za mladé. To znamená, že se narodily teprve nedávno. Proto tak jako osoba nedávno narozená v nějaké rodině nechápe situaci svého vzdáleného předka, nikdo v tomto hmotném světě nedokáže porozumět postavení Nejvyššího Pána v duchovním světě, protože hmotný svět byl stvořen teprve nedávno. Všechny projevy v hmotném světě-konkrétně čas, živé bytosti, Védy a hrubé a jemné hmotné prvky-sice existují dlouho, ale jsou v určité době stvořeny. Každý proces vymyšlený v této stvořené situaci jako způsob, jak porozumět původnímu zdroji stvoření, je třeba považovat za produkt nové doby.
Олицетворените Веди казали, че личностите, които са родени след сътворението на материалния свят, не могат да разберат битието на Върховната Божествена Личност с материалното си знание. Както човекът, роден в дадено семейство, не може да разбере положението на прадядо си, който е живял преди няколко поколения, така ние не можем да разберем Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а или Кр̣ш̣н̣а, който съществува вечно в духовното небе. В осма глава на Бхагавад-гӣта̄ ясно се казва, че само чрез преданото служене можем да достигнем Върховната Личност, която живее вечно в духовното царство на Бога (сана̄тана-дхарма).
Procesem seberealizace či realizace Boha prostřednictvím plodonosných činností, filosofické spekulace nebo mystické jógy se tedy nelze dostat až k původnímu zdroji všeho. Když stvoření zanikne, když přestanou existovat Védy, hmotný čas i hrubé a jemné hmotné prvky a živé bytosti spočívají v neprojeveném stavu v Nárájanovi, všechny stvořené procesy pozbývají platnost a přestávají fungovat. Oddaná služba však věčně pokračuje ve věčném duchovním světě. Proto jediný skutečný proces seberealizace či realizace Boha je oddaná služba a ten, kdo se jí začne věnovat, následuje skutečnou cestu realizace Boha.
А в материалното творение най-напред е създаден Брахма̄. Преди Брахма̄ в материалния свят не е имало живи създания; той е бил пуст и обвит в мрак. Докато върху лотосовия цвят, израснал от пъпа на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, не се е родил Брахма̄. Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у е експанзия на Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, а Той на свой ред е експанзия на Сан̇карш̣ан̣а. Сан̇карш̣ан̣а пък е експанзия на Балара̄ма, а Балара̄ма е непосредствена експанзия на Бог Кр̣ш̣н̣а. След сътворяването на Брахма̄ се родили двата вида полубогове: тези като четиримата братя Санака, Сана̄тана, Санандана и Санаткума̄ра, които са представители на отречението в този свят, и полубоговете като Марӣчи и потомците му, които се наслаждават на материалния свят. От двата вида полубогове постепенно се проявили всички други същества, в това число и хората. Така че всички живи същества в материалния свят – Брахма̄, полубоговете и ра̄кш̣асите – принадлежат на днешното време. Това означава, че са родени скоро. Затова точно както човекът, който се е родил в някое семейство неотдавна, не може да разбере положението на далечния си прародител, така никой в материалния свят не може да разбере положението на Върховния Бог в духовния свят, защото материалният свят е сътворен съвсем скоро. Макар че имат продължително съществувание, всички проявления на материалния свят – движещата сила на времето, живите същества, Ведите, грубите и фините елементи – са сътворени в определен момент. Всичко, което е създадено в това сътворено проявление или което се приема като средство за разбиране на първоначалния източник на творението, е съвременно.
Šrídhara Svámí složil verš, který vyjadřuje myšlenku, že svrchovaný zdroj všeho, Nejvyšší Osobnost Božství, je tak velký a neomezený, že Mu živé bytosti nemohou porozumět žádným hmotným úsilím. Proto bychom se měli modlit k Pánu, abychom Mu mohli věčně oddaně sloužit, a tak mohli Jeho milostí poznat svrchovaný zdroj stvoření. Svrchovaný zdroj stvoření, Nejvyšší Pán, se zjevuje jen oddaným. Ve čtvrté kapitole Bhagavad-gīty říká Pán Ardžunovi: “Můj milý Ardžuno, protože jsi Můj oddaný a důvěrný přítel, vyjevím ti způsob, jak Mě můžeš poznat. Jinými slovy, svrchovaný zdroj stvoření, Nejvyšší Osobnost Božství, nelze poznat vlastní snahou. Musíme Ho potěšit oddanou službou a On se nám pak zjeví. Tehdy Ho můžeme do určité míry poznat.
Следователно чрез себепознание или осъзнаване на Бога, осъществявано с помощта на плодоносни дейности, философски умозрителни разсъждения или мистична йога, човек не може истински да постигне върховния източник на всичко. Когато творението идва до своя край, когато Ведите спират да съществуват, и материалното време, и грубите и фини материални елементи; когато всички живи същества намират покой в На̄ра̄ян̣а в непроявеното си състояние, тогава всички измислени процеси се лишават от съдържание и престават да имат всякаква стойност. Но преданото служене продължава вечно във вечния духовен свят. Следователно единственият същински процес за себепознание или осъзнаване на Бога, това е преданото служене и ако човек се заеме с него, наистина следва пътя за осъзнаването на Бога. В тази връзка Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ е съчинил стих, който изразява идеята, че върховният източник на всичко, Върховната Божествена Личност, е толкова велик и безграничен, че живото същество не може да го разбере с помощта на някакви материални завоевания. Затова човек трябва да се моли на Бога вечно да участва в преданото служене на него, за да може по благоволението му да разбере върховния източник на творението. Върховният Бог, който е върховният източник на творението, се разкрива само на преданите си. В четвъртата глава на Бхагавад-гӣта̄ Богът казва на Арджуна: „Мой скъпи Арджуна, ще ти открия пътя, по който можеш да ме разбереш, защото ти си ми предан и много близък приятел.“ Иначе казано, Върховната Божествена Личност, която е върховният източник на творението, не можем да разберем със собствени усилия. Трябва да удовлетворим Бога с предано служене и тогава Той ще ни се разкрие. Тогава вече ще можем да го разберем до известна степен.
Existují různé druhy filosofů, kteří se snažili poznat svrchovaný zdroj svojí mentální spekulací. Existuje šest druhů mentálních spekulantů, jejichž spekulace se nazývají ṣaḍ-darśana. Všichni tito filosofové jsou impersonalisté a jsou známi jako májávádí. Každý z nich se snažil prosadit svůj názor, ačkoliv později se shodli na kompromisu a prohlásili, že všechny názory vedou ke stejnému cíli, a jsou tedy platné. Podle modliteb zosobněných Véd však neplatí žádný z nich, protože jejich proces poznání je vytvořen v pomíjivém hmotném světě. Nikdo z nich nepochopil to skutečně podstatné: Nejvyšší Osobnost Božství neboli Absolutní Pravdu lze poznat jen oddanou službou.
Има различни видове философи, които са се опитвали да разберат върховния източник чрез умствени разсъждения. Има шест вида такива мислители, а умозрителните им разсъждения се наричат ш̣ад̣-даршана. Тези мислители са имперсоналисти и се наричат ма̄я̄ва̄дӣ. Всеки един от тях се е опитвал да прокарва собствено мнение, макар че по-късно всички са отстъпвали и са заявявали, че всички становища водят до една и съща цел, следователно всяко становище е правилно. Но според молитвите на олицетворените Веди не е правилно нито едно от тях, защото този начин за получаване на знание е създаден във временния материален свят. Те всички са пропуснали най-важното: Върховната Божествена Личност или Абсолютната Истина може да бъде разбрана само чрез предано служене.
Jeden druh filosofů známých jako mímánsakové a představovaných mudrci jako Džaimini dospěl k závěru, že by se měli všichni věnovat zbožným činnostem nebo předepsaným povinnostem, což je přivede k nejvyšší dokonalosti. To však vyvrací devátá kapitola Bhagavad-gīty, kde Pán Krišna říká, že prostřednictvím zbožných činností je možné být povznesen na nebeské planety, ale jakmile se zásoba zbožných činností vyčerpá, je třeba opustit vyšší úroveň hmotného požitku na nebeských planetách a okamžitě sestoupit znovu na tyto nižší planety, kde se žije velmi krátce a úroveň hmotného požitku je nižší. Přesná slova použitá v Bhagavad-gītě jsou kṣīṇe puṇye martya-lokaṁ viśanti. Závěr mímánsaků, že zbožné činnosti nás přivedou k Absolutní Pravdě, tedy neplatí. Ačkoliv čistý oddaný má v povaze jednat zbožně, nikdo nemůže dosáhnout přízně Nejvyšší Osobnosti Božství samotnými zbožnými činnostmi. Ty nás mohou zbavit znečištění způsobeného nevědomostí a vášní, ale oddaný, který neustále naslouchá transcendentálnímu poselství Boha v podobě Bhagavad-gīty, Śrīmad- Bhāgavatamu či podobných písem, této očisty dosáhne automaticky. Z Bhagavad-gīty víme, že i osobu, která nedosáhla úrovně zbožných činností, ale zcela se věnuje oddané službě, je třeba považovat za správně umístěnou na cestě duchovní dokonalosti. V Bhagavad-gītě je také řečeno, že toho, kdo oddaně slouží s láskou a vírou, vede Nejvyšší Osobnost Božství z jeho nitra. Pán Samotný jako Paramátmá neboli duchovní mistr v srdci dává oddanému přesné pokyny, pomocí nichž se může postupně vrátit k Bohu. Závěr mímánsaků není pravda, která nás může přivést ke skutečnému poznání.
Една категория философи, наречени мӣма̄м̇саки и представени от мъдреца Джаимини, са направили заключението, че човек трябва да се отдаде на благочестиви дейности или да изпълнява предписаните си задължения и по този начин ще постигне най-голямото съвършенство. Но това е опровергано в девета глава на Бхагавад-гӣта̄, където Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че благочестивите дейности наистина могат да ни отведат до райските планети, но щом изразходим натрупаното благочестие, ще трябва да изоставим наслаждението във висшето материално благоденствие на райските планети и отново да се върнем на низшите планети, където продължителността на живота е много малка и степента на материално щастие е много по-ниска. Точните думи, употребени в Гӣта̄, са кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти. Следователно изводът на философите мӣма̄м̇саки, че благочестивите дейности ще ни отведат до Абсолютната Истина, не е верен. Макар че чистите предани по природа са склонни към благочестиви дейности, никой не може да постигне благоволението на Върховната Божествена Личност единствено с благочестиви дейности. Те могат да ни пречистят от замърсяванията на невежеството и страстта, но това изчистване преданите постигат спонтанно, когато се отдадат постоянно на слушане на трансценденталното послание на Бога, изложено в Бхагавад-гӣта̄, Шрӣмад Бха̄гаватам и други подобни писания. От Бхагавад-гӣта̄ разбираме, че дори човекът, който не е на равнището на благочестивите дейности, но се занимава изключително с предано служене, е добре установен на пътя на духовното съвършенство. В Бхагавад-гӣта̄ се казва също, че човек, който отдава предано служене с любов и вяра, получава отвътре указанията на Върховната Божествена Личност. Самият Бог стои в сърцето ни като Парама̄тма̄, като вътрешен духовен учител, и дава на предания точни указания, с помощта на които той постепенно може да се върне обратно при Бога. Заключението на философите мӣма̄м̇саки не е верният път, който може да ни отведе до истинското разбиране.
Sánkhjoví filosofové-metafyzici či materialističtí vědci-zase studují tento vesmírný projev svojí vymyšlenou vědeckou metodou a neuznávají svrchovanou autoritu Boha jako jeho stvořitele. Činí mylný závěr, že reakce hmotných prvků jsou původní příčinou stvoření. Bhagavad-gītā však tuto teorii neuznává. Jasně říká, že činnosti vesmíru v pozadí řídí Nejvyšší Osobnost Božství. Tuto skutečnost potvrzuje védský pokyn sad vā saumyedam agra āsīt, což znamená, že původ stvoření existoval před projevením vesmíru. Z toho důvodu nemohou být hmotné prvky příčinou hmotného stvoření. I když jsou považovány za bezprostřední příčiny, původní příčina je Samotná Nejvyšší Osobnost Božství. Bhagavad-gītā proto uvádí, že hmotnou přírodu řídí Krišna.
Освен това има са̄н̇кхя философи, метафизици и учени-материалисти, които изучават космическото проявление чрез един измислен от тях научен метод и не признават върховната власт на Бога, който е създателят на същото това космическо проявление. Те правят погрешния извод, че взаимодействията на материалните елементи са първоначалната причина за сътворението. Но в Бхагавад-гӣта̄ тази теория не се приема. Там ясно се казва, че в основата на космическите дейности лежи ръководството на Върховната Божествена Личност. Това се потвърждава от ведическата постановка сад ва̄ идам агра а̄сӣт, което означава, че източникът на творението е съществувал преди космическото проявление. Следователно материалните елементи не могат да бъдат причина на материалното творение. Макар че материалните елементи се приемат като материални причини, крайната причина е самата Върховна Божествена Личност. Затова в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че материалната природа действа под надзора на Кр̣ш̣н̣а.
Závěr ateistické sánkhjové filosofie je, že vzhledem k dočasné či klamné povaze následků-jevů tohoto hmotného světa-je příčina také klamná. Sánkhjoví filosofové se přiklánějí k voidismu, ale pravda je taková, že původní příčina je Nejvyšší Osobnost Božství a tento vesmírný projev je dočasný projev Jeho hmotné energie. Když je zničen, jeho příčina, věčný duchovní svět, pokračuje v existenci beze změny, a proto se nazývá sanātana-dhāma, věčné sídlo. Závěr sánkhjových filosofů je tedy nesprávný.
Заключението на атеистичната философия са̄н̇кхя е, че причината на материалния свят е нереална, защото следствията от материалните светове са временни или нереални. Са̄н̇кхя философите поддържат философията на пустотата, но в действителност изначалната причина е Върховната Божествена Личност и космическото проявление е временно проявление на материалната енергия на Бога. Когато това временно проявление се разруши, причината му, вечното битие на духовния свят, си остава такава, каквато е и затова духовният свят се нарича сана̄тана-дха̄ма, вечна обител. Заключението на са̄н̇кхя философите е необосновано.
Pak zde jsou filosofové vedení Gautamou a Kanádou. Dopodrobna studovali příčinu a následek hmotných prvků a dospěli k závěru, že původní příčina stvoření je kombinace atomů. Materialističtí vědci v současnoti následují ve stopách Gautamy a Kanády, kteří šířili tuto teorii zvanou Paramāṇuvāda. Nelze ji však podpořit, neboť původní příčinou nejsou netečné atomy. To potvrzuje Bhagavad-gītā, Śrīmad-Bhāgavatam a Védy, které praví eko nārāyaṇa āsīt: před stvořením existoval pouze Nárájan. Śrīmad-Bhāgavatam a Vedānta-sūtra navíc uvádějí, že původní příčina má vědomí a přímo i nepřímo si je vědoma všeho v tomto stvoření. V Bhagavad-gītě Krišna říká: ahaṁ sarvasya prabhavaḥ (“Jsem původní příčina všeho.”) a mattaḥ sarvaṁ pravartate (“Vše je stvořeno ze Mě.”) Atomy tedy mohou tvořit základní strukturu hmoty, ale tvoří je Nejvyšší Osobnost Božství. Filosofii Gautamy a Kanády proto nelze podpořit.
След това са философите, последователи на Гаутама и Кан̣а̄да. Те са проучили в най-големи подробности причините и следствията на материалните елементи и накрая са стигнали до извода, че изначалната причина на творението е съединяването на атомите. Съвременните учени-материалисти също следват стъпките на Гаутама и Кан̣а̄да, които са проповядвали тази теория, наречена парама̄н̣ува̄да. Но тя не може да бъде поддържана, защото безжизнените атоми не са изначалната причина на всичко. Бхагавад-гӣта̄, Шрӣмад Бха̄гаватам, също и Ведите потвърждават това: еко на̄ра̄ян̣а а̄сӣт – преди сътворението е съществувал само На̄ра̄ян̣а. Шрӣмад Бха̄гаватам и Веда̄нта сӯтра също казват, че изначалната причина има съзнание и сетива и знае всичко в това творение и по директен, и по индиректен начин. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва: ахам̇ сарвася прабхавах̣ – „Аз съм изначалната причина на всичко.“ И още: маттах̣ сарвам̇ правартате – „Всичко произлиза от мен.“ Така че атомите може да изграждат основните съединения в материалното битие, но те самите произлизат от Върховната Божествена Личност. Затова не може да се приеме философията на Гаутама и Кан̣а̄да.
Impersonalisté vedení Aštávakrou a později Šankaračárjou považují za příčinu všeho neosobní záři Brahmanu. Podle jejich teorie je hmotný projev dočasný a neskutečný, zatímco neosobní záře Brahmanu je skutečnost. Tuto teorii však také nelze podpořit, neboť Pán Samotný říká v Bhagavad-gītě, že záře Brahmanu spočívá na Jeho osobnosti. Brahma-saṁhitā potvrzuje, že záře Brahmanu jsou paprsky Krišnova těla. Neosobní Brahman tedy nemůže být původní příčinou vesmírného projevu. Tou je dokonalá a vědomá Osobnost Božství, Góvinda.
По подобен начин имперсоналистите, последователи на Аш̣т̣а̄вакра и по-късно на Шан̇кара̄ча̄ря, приемат безличностното сияние Брахман за причината на всичко. Според тяхната теория материалното проявление е временно и нереално, докато безличностното сияние Брахман е реалност. Но тази теория също не може да бъде приета, защото самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄, че сиянието Брахман произлиза от неговата личност. В Брахма сам̇хита̄ се потвърждава, че сиянието Брахман е лъчение от тялото на самия Кр̣ш̣н̣а. Така че безличният Брахман не може да бъде изначалната причина на космическото проявление. Изначалната причина е Говинда, притежателят на всички съвършенства, съзнаващата Божествена Личност.
Nejnebezpečnější teorie impersonalistů uvádí, že když Bůh přichází jako inkarnace, přijímá hmotné tělo stvořené třemi kvalitami hmotné přírody. Tuto májávádskou teorii zavrhl Pán Čaitanja jako nanejvýš urážlivou. Řekl, že kdo si myslí, že transcendentální tělo Osobnosti Božství stvořila hmotná příroda, se dopouští největšího přestupku proti lotosovým nohám Višnua. Bhagavad-gītā také uvádí, že když Pán, Osobnost Božství, sestoupí v lidské podobě, vysmívají se Mu jen pošetilci a darebáci. To se ve skutečnosti dělo, když se Pán Krišna, Pán Ráma a Pán Čaitanja pohybovali v lidské společnosti jako lidské bytosti.
Най-опасната теория на имперсоналистите гласи, че когато Богът дойде като въплъщение, Той приема материално тяло, създадено от трите проявления на материалната природа. Бог Чайтаня отхвърля тази ма̄я̄ва̄да теория, защото тя е оскърбителна. Той казва, че всеки, който приема, че трансценденталното тяло на Божествената Личност е създадено от материалната природа, върши най-голямо оскърбление в лотосовите крака на Виш̣н̣у. В Бхагавад-гӣта̄ също се казва, че само глупаците и негодниците се присмиват на Божествената Личност, когато тя слезе в човешка форма. Бог Кр̣ш̣н̣а, Бог Ра̄ма и Бог Чайтаня наистина са били в човешкото общество в образа на човешки същества.
Zosobněné Védy zavrhují neosobní pojetí jako hrubě překroucené. Brahma- saṁhitā popisuje tělo Nejvyšší Osobnosti Božství slovy ānanda-cinmaya-rasa. Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, má duchovní, nikoliv hmotné tělo. Může si všeho užívat kteroukoliv jeho částí, a proto je všemocný. Končetiny hmotného těla mohou mít jen určitou funkci, například ruce mohou uchopit, ale ne vidět či slyšet. Protože však tělo Nejvyšší Osobnosti Božství tvoří ānanda-cinmaya- rasa, a je proto sac-cid-ānanda-vigraha, může si Pán užívat čehokoliv a konat cokoliv kteroukoliv končetinou. Považování duchovního těla Pána za hmotné je způsobeno sklonem stavět Nejvyšší Osobnost Božství na stejnou úroveň s podmíněnou duší. Podmíněná duše má hmotné tělo. Má-li tedy Bůh také hmotné tělo, lze neosobní teorie o absolutní jednotě Nejvyšší Osobnosti Božství a živých bytostí velmi snadno šířit.
Олицетворените Веди отхвърлят безличностното схващане като едно преднамерено и изкривено представяне на нещата. В Брахма сам̇хита̄ тялото на Върховната Божествена Личност е описано като а̄нанда-чинмая-раса. Върховната Божествена Личност притежава духовно, а не материално тяло. Богът може да се наслаждава на всичко с всяка част на тялото си, затова Той е всемогъщ. Крайниците на материалното тяло могат да извършват само една, точно определена дейност, например ръцете могат да държат разни предмети, но не могат да виждат или да чуват. Но понеже тялото на Върховната Божествена Личност е изградено от а̄нанда-чин-мая-раса, т.е. то е сач-чид-а̄нанда-виграха, Той може да се наслаждава на всичко и да прави всичко с всеки от крайниците си. Склонността ни да принизяваме Върховната Божествена Личност до равнището на обусловените души е причина да приемаме, че духовното тяло на Бога е материално. Материално тяло има обусловената душа. Ако и Богът имаше материално тяло, тогава бихме могли да разпространяваме теорията на имперсоналистите, че Върховната Божествена Личност и живото същество са равни.
Když přichází Nejvyšší Osobnost Božství, projevuje nehmotné tělo, a proto neexistuje rozdíl mezi Jeho dětským tělem, kdy ležel na klíně matky, a Jeho takzvaně dospělým tělem, kdy bojoval s démony. V dětském těle také bojoval s démony, například s Pútanou, Trinávartou a Aghásurou, a to se stejnou silou jako s démony Dantavakrou či Šišupálou ve svém mládí. Jakmile podmíněná duše změní hmotné tělo, zapomene na vše, co s minulým tělem souviselo, ale z Bhagavad-gīty víme, že Krišna díky svému tělu sac-cid-ānanda-vigraha nezapomněl na to, že před milióny let učil boha Slunce Bhagavad-gītu. Pán je proto známý jako Purušóttama, neboť je transcendentální hmotné i duchovní existenci. To, že je příčinou všech příčin, znamená, že je příčinou duchovního i hmotného světa. Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, je všemocný a vševědoucí. Jelikož hmotné tělo nemůže být všemocné ani vševědoucí, Pánovo tělo je nepochybně nehmotné. Májávádskou teorii, že Osobnost Božství přichází do tohoto hmotného světa s hmotným tělem, nelze ničím podpořit.
Всъщност когато Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, идва, Той проявява различни забавления, но въпреки това между детското му тяло, отпуснато в скута на майка Яшода̄, и младежкото му тяло, което се бие с демоните, няма разлика. В детското си тяло Той се е бил с демоните Пӯтана̄, Тр̣н̣а̄варта и Агха̄сура със същата сила, с която се е бил в младостта си срещу демоните Дантавакра и Шишупа̄ла. В материалния живот обусловената душа забравя всичко за тялото си, щом го смени с ново, а от Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че Кр̣ш̣н̣а не е забравил наставленията върху нея, които е дал на слънчевия бог преди милиони години, защото неговото тяло е сач-чид-а̄нанда. Затова Богът се нарича Пуруш̣оттама – Той е отвъд материалното и духовното битие. Това, че Той е причината на всички причини, означава, че Той е причината и на духовния, и на материалния свят. Върховната Божествена Личност е всемогъща и всезнаеща. Следователно тялото на Бога със сигурност не е материално, щом едно материално тяло не е нито всемогъщо, нито всезнаещо. Теорията на ма̄я̄ва̄дӣте, че Божествената Личност идва в материалния свят с материално тяло, изобщо не може да се приеме.
Lze učinit závěr, že všechny teorie materialistických filosofů pocházejí z dočasné, klamné existence jako představy ve snu. Ty nás nepochybně nemohou dovést k Absolutní Pravdě. Absolutní Pravdu lze realizovat jen oddanou službou. V Bhagavad-gītě Pán říká: bhaktyā mām abhijānāti: “Lze Mě poznat jedině oddanou službou.” Šríla Šrídhara Svámí o tom složil pěkný verš: “Můj drahý Pane, nechť se jiní věnují falešným sporům, suché spekulaci a teoretizování o vznešených filosofických tezích. Nechť bloudí v temnotě nevědomosti a klamu a kochají se falešnými představami, že jsou velcí učenci, ačkoliv postrádají poznání o Nejvyšší Osobnosti Božství. Co se mě týče, přeji si být osvobozen pouhým zpíváním svatých jmen svrchovaně krásné Nejvyšší Osobnosti Božství—Mádhava, Vámana, Trinajana, Sankaršan, Šrípati a Góvinda. Ó Pane Madhupati, zbav mě znečištění tohoto hmotného světa pouhým zpíváním Tvých transcendentálních jmen.”
Можем да обобщим, че всички теории на философите материалисти произтичат от временното и нереално съществуване и са като изводи, направени насън. Определено, подобни заключения не могат да ни издигнат до Абсолютната Истина. Само чрез предано служене можем да разберем Абсолютната Истина. Както Богът казва в Бхагавад-гӣта̄: бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти – „Можеш да ме разбереш само чрез предано служене.“ В тази връзка Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ е съчинил много хубав стих, в който се казва: „О, Господи, нека другите се занимават с погрешни доводи и сухи умозрителни разсъждения и да умуват върху велики философски тези. Нека бродят в мрака на невежеството и илюзията, наслаждавайки се на лъжливо удоволствие, сякаш са много големи учени, макар че са лишени от знание за Върховната Божествена Личност. Аз искам да се освободя просто като възпявам святите имена на прекрасната Върховна Божествена Личност – Ма̄дхава, Ва̄мана, Тринаяна, Сан̇карш̣ан̣а, Шрӣпати и Говинда. Нека се освободим от замърсяванията на материалното битие просто като повтаряме трансценденталните ѝ имена.“
Zosobněné Védy řekly: “Drahý Pane, když pouze Tvojí milostí živá bytost dosáhne správného závěru o Tvém vznešeném transcendentálním postavení, již se nestará o různé teorie vymyšlené mentálními spekulanty či takzvanými filosofy.” Tím se poukazuje na spekulativní teorie Gautamy, Kanády, Pataňdžaliho a Kapily (nirīśvara). Ve skutečnosti existují dva Kapilové: první, syn Kardamy Muniho, je inkarnací Boha, a druhý je novodobý ateista. Ateistický Kapila je často mylně označován za Nejvyšší Osobnost Božství. Pán Kapila, inkarnace Boha, se zjevil jako syn Kardamy Muniho před dávnou dobou, ve věku Svájambhuvy Manua. Modernímu věku vládne Vaivasvata Manu.
Олицетворените Веди казали: „О, Господи, когато благодарение на милостта Ти живото същество стигне до вярно заключение за трансценденталното Ти и възвишено положение, то спира да се безпокои от различните теории, съчинявани от мислителите и мнимите философи.“ Това се отнася до измислените теории на Гаутама, Кан̣а̄да, Патан̃джали и Капила (Нирӣшвара). Всъщност има двама Капила: единият е син на Кардама муни и е инкарнация на Бога, а другият е атеист от съвременната епоха. Често хората остават с погрешното впечатление, че атеистът Капила е Върховната Божествена Личност, която се е появила като син на Карадама муни по времето на Сва̄ямбхува Ману. Бог Капила, който е инкарнация на Бога, се е появил много, много отдавна – съвременната епоха е под управлението на Ваивасвата Ману, а Той се е появил по времето на Сва̄ямбхува Ману.
Podle májávádské filosofie je tento projevený, hmotný svět mithyā či mājā, falešný. Májávádí káží brahma satyaṁ jagan mithyā: “Pouze záře Brahmanu je skutečná a vesmírný projev je klamný, neboli falešný.” Podle vaišnavské filosofie je však tento vesmírný projev skutečný, protože ho stvořil Nejvyšší Pán, Osobnost Božství. V Bhagavad-gītě Pán říká, že do tohoto hmotného světa vstupuje svojí jednou úplnou částí, a tak dochází ke stvoření. Také z Véd víme, že tento dočasný vesmírný projev (asat) pochází ze svrchované reality (sat). Rovněž z Vedānta-sūtry vyplývá, že všechno vzešlo z Nejvyššího Brahmanu. Proto vaišnavové tento vesmírný projev za falešný nepovažují. Vzhledem k tomu, že do tohoto hmotného světa Pán, Osobnost Božství, vstoupil ve své úplné části a zapříčinil stvoření, vaišnavští filosofové vidí vše, co se v něm nachází, ve vztahu k Nejvyššímu Pánu.
Според философията на ма̄я̄ва̄дӣте проявеният материален свят е митхя̄ или ма̄я̄ – нереален. Основният принцип, който проповядват ма̄я̄ва̄дӣте, е брахма сатям̇ джаган митхя̄. Според тях единственото истинско нещо е сиянието Брахман, а космическото проявление е илюзорно, или недействително. Но според философията на ваиш̣н̣авите причината на космическото проявление е Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че влиза в материалния свят чрез една от пълните си части и по този начин се осъществява творението. От Ведите също можем да научим, че асат, временното космическо проявление, е еманация от Върховния сат или Върховната Истина. От Веда̄нта сӯтра също научаваме, че всичко произлиза от Върховния Брахман. Затова ваиш̣н̣авите не приемат, че космическото проявление е недействително. Те виждат връзката на всичко в материалния свят с Върховния Бог.
Toto pojetí hmotného světa velmi pěkně popisuje Šríla Rúpa Gósvámí. Říká, že odříkání těch, kdo zavrhnou hmotný svět jako klamný či falešný, aniž by věděli, že je projevem Nejvyššího Pána, nemá žádnou hodnotu. Vaišnavy však tento svět nepřitahuje, protože i když je hmotný svět obvykle považován za předmět smyslového požitku, oni nenacházejí ve smyslovém požitku zálibu, a tak je hmotné činnosti nepoutají. Vaišnava přijímá tento hmotný svět v souladu s védskými pokyny a jedná bez připoutanosti. Jelikož Nejvyšší Osobnost Božství je původní příčina všeho, vaišnava vidí vše ve vztahu ke Krišnovi, dokonce i v tomto hmotném světě. Díky tomuto pokročilému poznání se vše zduchovní. Jinými slovy, vše v hmotném světě je již duchovní, ale kvůli našemu nedostatku poznání vidíme věci jako hmotné.
Понятието материален свят е много добре изяснено от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, който казва, че отричането на материалния свят като илюзорен или недействителен без знанието, че той също е проявление на Върховния Бог, няма стойност. Ваиш̣н̣авите обаче са освободени от привързаността към този свят, защото въпреки че той обикновено се приема като обект на сетивно наслаждение, те не подкрепят сетивното наслаждение и не се привързват към материалните дейности. Ваиш̣н̣авите приемат материалния свят съобразно с регулиращите принципи на ведическите предписания. Тъй като Върховната Божествена Личност е изначалната причина на всичко, те знаят, че всичко е свързано с Кр̣ш̣н̣а – дори и в материалния свят. Човек напредва духовно чрез това висше знание. Иначе казано, всичко в материалния свят си е духовно, но поради това че ни липсва знание, ние виждаме нещата като материални.
Zosobněné Védy uvedly příklad, že ti, kdo hledají zlato, neodmítnou zlaté náušnice, náramky nebo cokoliv jiného ze zlata jen proto, že se tvarem liší od původního zlata. Všechny živé bytosti jsou nedílné části Nejvyššího Pána a kvalitativně totožné, ale nyní mají různé tvary v 8 400 000 druzích života, podobně jako mnoho různých ozdob vyrobených ze stejného zdroje zlata. Tak jako ten, kdo se zajímá o zlato, přijímá všechny zlaté ozdoby různých tvarů, vaišnava, který dobře ví, že všechny živé bytosti jsou kvalitativně totožné s Nejvyšší Osobností Božství, je všechny přijímá jako věčné služebníky Boha. Jako vaišnava má tedy osoba dostatek možností sloužit Nejvyšší Osobnosti Božství tím, že tyto podmíněné, svedené živé bytosti napraví, poučí je o vědomí Krišny a vede je zpátky domů, zpátky k Bohu. Skutečností je, že tři hmotné kvality nyní rozrušují mysli živých bytostí, a živé bytosti proto jako ve snu transmigrují z jednoho těla do druhého. Když se však jejich vědomí změní ve vědomí Krišny, okamžitě umístí Krišnu do svých srdcí, a tak se jim otevře cesta k osvobození.
Олицетворените Веди използвали за пример факта, че тези, които търсят злато, не пренебрегват златните обици, гривни или другите златни предмети само защото формите им се различават от формата на самородното злато. Всички живи същества са неотделими части от Върховния Бог и в качествено отношение са еднакви с него, но се намират в осем милиона и четиристотин хиляди различни форми на живот, подобно на многобройните накити, изработени от златото от едно и също златно находище. Както човекът, който обича златото, приема за ценни всички златни накити въпреки различната им форма, така един ваиш̣н̣ава добре знае, че живите същества притежават качествата на Върховната Божествена Личност и ги приема като слуги на Бога. Човек има пълната възможност да служи на Върховната Божествена Личност като ваиш̣н̣ава просто като издига тези обусловени, заблудени живи същества, учи ги на Кр̣ш̣н̣а съзнание и ги отвежда обратно вкъщи, при Бога. Истината е, че умът на живите същества е завладян от трите материални качества, затова те се преселват сякаш насън от тяло в тяло. Но когато съзнанието им се замени с Кр̣ш̣н̣а съзнание, те веднага вземат Кр̣ш̣н̣а в сърцето си и пътят им към освобождението се открива.
Všechny Védy označují Nejvyšší Osobnost Božství a živé bytosti za kvalitativně totožné-cetana, duchovní. To potvrzuje Padma Purāṇa výrokem, že existují dva druhy duchovních bytostí: jedna se nazývá jīva a druhá Nejvyšší Pán. Všechny živé bytosti od Pána Brahmy po mravence jsou jīvy, zatímco Pán je svrchovaný čtyřruký Višnu, neboli Džanárdana. Přesně řečeno, slovem ātmā lze označit jen Nejvyšší Osobnost Božství, ale protože živé bytosti jsou Jeho nedílné části, někdy se jím označují i ony. Živé bytosti se proto nazývají jīvātmā a Nejvyšší Pán Paramátmá. Paramátmá i jīvātmā jsou přítomny v tomto hmotném světě, a proto má hmotný svět jiný účel než smyslový požitek. Pojetí života jako smyslového požitku je klam, ale pojímat život jako službu jīvātmy Paramátmě není v žádném případě klamné ani v tomto hmotném světě. Osoba vědomá si Krišny to dokonale ví, a tak nepovažuje tento hmotný svět za falešný, ale jedná v realitě transcendentální služby. Oddaný proto vidí všechno v tomto hmotném světě jako příležitost sloužit Pánu. Nezavrhuje nic jako hmotné, ale zapojuje všechno do služby Pánu. Tak je vždy v transcendentálním postavení a vše, co používá ve službě Pánu, se tím duchovně očišťuje.
Във всички Веди се казва, че Върховната Божествена Личност и живите същества имат еднаква природа – Чайтаня, т.е. духовна. Това се потвърждава в Падма Пура̄н̣а, където се казва, че има два вида духовни същества: едните се наричат джӣва, а другото е Върховният Бог. Като се започне от Брахма̄ и се стигне до мравката, всички живи същества са джӣва, докато Богът е върховният четирирък Виш̣н̣у или Джана̄рдана. Думата а̄тма̄ може да се отнася само за Върховната Божествена Личност, но тъй като живите същества са неотделими части от Бога, понякога а̄тма̄ може да се употреби и за тях. Затова те се наричат джӣва̄тма̄, а Върховният Бог се нарича Парама̄тма̄. Както Парама̄тма̄, така и джӣва̄тма̄ се намират в материалния свят, следователно целта на този свят не е сетивното наслаждение. Схващането, че животът е предназначен за сетивно наслаждение, е илюзия. Но схващането, че джӣва̄тма̄ трябва да отдава служене на Парама̄тма̄ дори и в материалния свят, съвсем не е илюзия. Една осъзната за Кр̣ш̣н̣а личност разбира тази истина и затова не приема материалния свят като нереален, а действа в реалността на трансценденталното служене. Преданите виждат всичко в материалния свят като възможност да служат на Бога. Те не отхвърлят материалните неща, а съгласуват всичко със служенето на Бога. Така те се намират винаги в трансцендентално положение и всичко, което използват, се пречиства духовно, защото се употребява в служене на Бога.
Šrídhara Svámí o tom složil pěkný verš: “Uctívám Nejvyššího Pána, Osobnost Božství, který je neustále projeven jako skutečný i v tomto hmotném světě, jenž někteří považují za falešný.” Představu, že tento hmotný svět je falešný, způsobuje nedostatek poznání, ale osoba s rozvinutým vědomím Krišny vidí Nejvyšší Osobnost Božství ve všem. To je skutečná relizace védského aforismu sarva khalv idaṁ brahma: “Vše je Brahman.”
В тази връзка Шрӣдхара Сва̄мӣ е съчинил хубав стих: „Обожавам Върховната Божествена Личност, която винаги се проявява като реалност, дори и в материалния свят, макар и някои да го смятат за нереален.“ Схващането, че този материален свят е нереален, се дължи на липса на знание. Този, който е напреднал в Кр̣ш̣н̣а съзнание, вижда във всичко Върховната Божествена Личност. Това е истинският смисъл на ведическата сентенция сарвам̇ кхалв идам̇ брахма – „Всичко е Брахман.“
Zosobněné Védy pokračovaly: “Drahý Pane, méně inteligentní lidé přijímají jiné cesty seberealizace, ale ve skutečnosti se nikdo nemůže zbavit znečištění hmotou nebo zastavit opakující se koloběh rození a umírání, pokud není zcela čistý oddaný. Drahý Pane, vše spočívá na Tvých rozmanitých energiích a podporuješ všechny bytosti, jak uvádějí Védy: eko bahūnāṁ yo vidadhāti kāmān. Proto jsi udržovatel a živitel všech živých bytostí-polobohů, lidí i zvířat. Všechny udržuješ při životě a jsi také v srdcích všech bytostí. Jinými slovy, jsi kořen veškerého stvoření. Proto ti, kdo Ti neochvějně slouží a neustále Tě uctívají, ve skutečnosti zalévají kořen vesmírného stromu. Oddanou službou proto osoba uspokojuje nejen Osobnost Božství, ale také všechny ostatní bytosti, protože Pán vše udržuje a živí. Oddaný zná všudypřítomný rys Nejvyšší Osobnosti Božství, a je proto tím nejpraktičtějším lidumilem a altruistou. Tito čistí oddaní, kteří se plně věnují oddané službě, velmi snadno překonají koloběh rození a umírání, jako by přeskočili smrti přes hlavu.”
Олицетворените Веди продължили: „О, Господи, неинтелигентните хора поемат други пътища на себепознание, но всъщност ако човек не е съвършено чист предан, не е възможно да се пречисти от материалните замърсявания, нито да прекъсне многократното повтаряне на раждането и смъртта. О, Господи, както се казва във Ведите, всичко се опира на твоите разнообразни енергии и Ти поддържаш всички – еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н. Ти поддържаш всички живи същества – полубогове, човеци и животни. Ти поддържаш всички и освен това си разположен във всяко сърце. С други думи, Ти си в основата на цялото творение. Тези, които Ти служат предано, без да се отклоняват, винаги те обожават. Такива предани наистина поливат корена на вселенското дърво. Чрез преданото служене човек удовлетворява не само Божествената Личност, но и всички останали, защото Богът се грижи за всички и поддържа всички. Преданите разбират всепроникващия аспект на Върховната Божествена Личност и затова са истинските човеколюбци и алтруисти. Тези чисти предани, които са изцяло отдадени на Кр̣ш̣н̣а съзнание, с лекота преодоляват повтарянето на раждането и смъртта и просто прескачат над главата на смъртта.“
Oddaný se nikdy nebojí smrti nebo změny těla. Jeho vědomí se změní ve vědomí Krišny, a i když se nevrátí k Bohu a přijme jiné hmotné tělo, nemá se čeho bát. Vhodným příkladem je Bharata Mahárádž. Třebaže se ve svém příštím životě stal jelenem, v následujícím životě byl zcela prost veškerého znečištění hmotou a dospěl do království Boha. Bhagavad-gītā proto potvrzuje, že oddaný není nikdy poražen. Cesta oddaného do duchovního království, zpátky domů, zpátky k Bohu, je zaručena. I když oddaný v jednom životě klopýtne, jeho pokračující vědomí Krišny ho povznáší stále výše, dokud se nevrátí k Bohu. Čistý oddaný očistí nejen sebe sama-každý, kdo se stane jeho žákem, bude také očištěn a nakonec bude moci bez potíží vstoupit do království Boha. Jinými slovy, smrt dokáže snadno překonat nejen čistý oddaný, ale jeho následovníci to mohou jeho milostí snadno dokázat také. Moc oddané služby je tak velká, že čistý oddaný může svými transcendentálními pokyny o překročení oceánu nevědomosti osvítit jinou osobu.
Един предан никога не се бои от смъртта или от смяната на тялото. Неговото съзнание се е превърнало в Кр̣ш̣н̣а съзнание и дори и да не се върне обратно при Бога, дори и да попадне в друго материално тяло, той няма от какво да се страхува. Ярък пример за това е Бхарата Маха̄ра̄джа. Макар че в следващия си живот станал елен, в по-следващия си живот той се освободил от всички материални замърсявания и се възнесъл в Божието царство. Затова в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че един предан никога няма да се погуби. Неговият път към духовното царство, обратно вкъщи, при Бога, е сигурен. Дори и да се подхлъзне в някое раждане, той ще продължи да развива съзнанието си за Кр̣ш̣н̣а и ще се издига все повече и повече, докато се върне при Бога. Един предан пречиства не само своето битие – всеки, който му стане ученик, също се пречиства и може много лесно да проникне в царството на Бога. Един чист предан може не само да преодолее с лекота смъртта, но благодарение на милостта му последователите му също могат да направят това без никакви трудности. Могъществото на преданото служене е толкова голямо, че един чист предан може да запали друг човек с трансценденталните си наставления за прекосяването на океана от незнание.
Pokyny čistého oddaného jeho žákovi jsou také velmi jednoduché. Nikdo nemá s následováním čistého oddaného potíže. Každý, kdo následuje ve stopách uznávaných oddaných, jako jsou Pán Brahmá, Pán Šiva, Kumárové, Manu, Kapila, král Prahlád, král Džanaka, Šukadéva Gósvámí, Jamarádž a jejich následovníci v žákovské posloupnosti, velmi snadno najde bránu osvobození otevřenou. Na druhé straně neoddaní, kteří se zabývají nejistými procesy seberealizace jako gjána, jóga a karma, jsou považováni za stále znečištěné. Tyto znečištěné osoby, třebaže jsou zdánlivě pokročilé v seberealizaci, nedokáží osvobodit ani sebe, o svých následovnících ani nemluvě. Tito neoddaní se přirovnávají k uvázaným zvířatům, protože se nedokáží vymanit z formalit určitého druhu víry. V Bhagavad-gītě jsou zavrženi jako veda-vāda-rata. Nejsou schopni pochopit, že se Védy zabývají činnostmi kvalit hmotné přírody-dobra, vášně a nevědomosti. Pán Krišna však Ardžunovi poradil, že je třeba překonat hranici povinností předepsaných ve Védách a začít rozvíjet vědomí Krišny, oddanou službu. V Bhagavad-gītě říká: nistrai-guṇyo bhavārjuna: “Můj milý Ardžuno, snaž se transcendovat védské obřady.” Toto transcendentální postavení nad védskými obřady je oddaná služba. V Bhagavad-gītě Pán jasně uvádí, že ti, kdo Mu neochvějně oddaně slouží, jsou na úrovni Brahmanu. Skutečnou realizaci Brahmanu představuje vědomí Krišny a oddaná služba. Oddaní jsou proto skuteční brahmačárí, protože vždy jednají s vědomím Krišny neboli oddaně slouží.
Наставленията на чистия предан към учениците му са много прости. Никой не среща трудности в следването на стъпките на чистите предани. За всеки, който следва ученическата последователност, започната от изтъкнати предани на Бога като Брахма̄, Шива, Кума̄рите, Ману, Капила, цар Прахла̄да, цар Джанака, Шукадева Госва̄мӣ и Ямара̄джа, вратата на освобождението се отваря много лесно. А тези, които не са предани и следват несигурни процеси на себепознание, като гя̄на, йога и карма, са все още замърсени. Такива замърсени личности, макар и да изглеждат напреднали в себепознанието, не могат да освободят дори себе си, камо ли последователите си. Тези неотдадени могат да се сравнят с животни, привързани към верига, защото не могат да се издигнат над условностите на определен вид вяра. В Бхагавад-гӣта̄ те са осъдени като веда-ва̄да-рата. Те не могат да разберат, че Ведите се занимават с дейностите на проявните форми на материята – добро, страст и невежество.
Hnutí pro vědomí Krišny proto důrazně a s velkou autoritou vyzývá všechny zbožné lidi, aby se k němu připojili, neboť se tak mohou naučit milovat Boha, a překonat tak veškeré formální příkazy písem. Osoba, která se nedokáže vymanit z vlivu stereotypních náboženských zásad, se přirovnává ke zvířeti, které jeho pán uvázal na řetěz. Smyslem veškerého náboženství je poznat Boha a rozvinout svoji neprojevenou lásku k Němu. Pokud se někdo pouze drží formálních náboženských pokynů, ale nedosáhne lásky k Bohu, považuje se za uvázané zvíře. Není-li si vědom Krišny, není způsobilý pro osvobození z hmotné existence.
Бог Кр̣ш̣н̣а казал на Арджуна, че човек трябва да излезе отвъд обсега на задълженията, предписани във Ведите, и да се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание и предано служене. Богът казва в Бхагавад-гӣта̄: нистраи-гун̣ьо бхава̄рджуна – „Скъпи Арджуна, просто се опитай да се издигнеш над ведическите обреди.“ Това трансцендентално положение отвъд ведическите обредни церемонии е положението на преданото служене. В Бхагавад-гӣта̄ Богът ясно казва, че личностите, които му отдават предано служене, освободено от всякакви замърсявания, са установени в Брахман. Истинското осъзнаване на Брахман това е Кр̣ш̣н̣а съзнанието и отдаването на предано служене. Следователно преданите са истински брахмача̄рӣ, защото дейностите им винаги са свързани с преданото служене и с Кр̣ш̣н̣а съзнанието.
Šríla Šrídhara Svámí o tom složil pěkný verš: “Nechť se ostatní věnují tvrdé askezi, vrhají se z vrcholů hor na zem a umírají, nechť jiní cestují na mnohá poutní místa kvůli osvobození nebo důkladně studují filosofii a védskou literaturu. Nechť mystičtí jógí slouží meditací a nechť se různé náboženské skupiny zbytečně přou o to, která je nejlepší. Skutečností je, že bez vědomí Krišny, oddané služby a milosti Nejvyšší Osobnosti Božství nelze překonat tento oceán hmoty.” Inteligentní osoba se proto vzdá všech stereotypních představ a připojí se k hnutí pro vědomí Krišny, aby získala skutečné osvobození.
Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание отправя върховен призив към всички религиозни хора и ги моли с отговорност да се присъединят към това движение, в което човек може да се научи как да обича Бога и да се издигне над всички формалности на духовните предписания. Този, който не може да излезе извън обсега на установените религиозни принципи е като животно, вързано с верига от господаря си. Целта на всички религии е да разберем Бога и да развием спящата си любов към него. Ако човек просто следва религиозните правила и условности, без да стига до любовта към Бога, той е като вързано животно. С други думи, ако не е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той няма да може да се освободи от замърсяванията на материалното съществуване.
Zosobněné Védy pokračovaly ve svých modlitbách: “Drahý Pane, Védy vysvětlují Tvůj neosobní rys. Nemáš ruce, ale můžeš přijímat všechny nabízené oběti. Nemáš nohy, ale můžeš kráčet rychleji než kdokoliv jiný. Ačkoliv nemáš oči, vidíš všechny události v minulosti, přítomnosti i budoucnosti. I když nemáš uši, slyšíš vše vyřčené. Přestože nemáš mysl, znáš každou bytost a všechny její minulé, současné i budoucí činnosti, a přesto nikdo neví, kdo jsi. Znáš všechny, ale Tebe nikdo nezná. Proto jsi nejstarší a svrchovaná osobnost.”
Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ е съставил много хубав стих, в който се казва: „Нека другите да се подлагат на сурови отречения, нека се прощават с живота си, скачайки от планинските върхове долу в равнината, нека обикалят святите места за поклонение, търсейки спасение, нека се отдават на задълбочено изучаване на философията и ведическата литература. Нека йогӣте мистици се отдават на медитацията си, нека различните секти спорят безсмислено коя е най-добрата. Ако човек не е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ако не отдава предано служене, ако няма милостта на Върховната Божествена Личност, няма да може да прекоси този материален океан.“ Затова интелигентните изоставят всички канонизирани представи и се присъединяват към движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да получат истинско освобождение.
Jiná část Véd uvádí: “Nic nemusíš dělat. Tvoje poznání a moc jsou tak dokonalé, že se vše projevuje pouhou Tvojí vůlí. Nikdo se Ti nevyrovná ani Tě nepředčí a každý Ti věčně slouží.” Tak výroky Véd popisují, že Absolutní nemá nohy, ruce, oči, uši ani mysl, a přesto může jednat prostřednictvím svých energií a uspokojovat potřeby všech živých bytostí. Bhagavad-gītā uvádí, že Jeho ruce a nohy jsou všude, protože je všudypřítomný. Ruce, nohy, uši a oči všech živých bytostí řídí Nadduše v jejich srdci. Bez přítomnosti Nadduše se ruce a nohy nemohou pohybovat. Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, je tak vznešený, nezávislý a dokonalý, že i bez očí, nohou a uší nezávisí ve svých činnostech na jiných. Ostatní naopak závisejí ohledně činností svých různých smyslů na Něm. Pokud živou bytost neinspiruje a neřídí Nadduše, sama nemůže jednat.
Олицетворените Веди продължили молитвите си: „О, Господи, безличностният Ти аспект е обяснен във Ведите. Ти нямаш ръце, но приемаш всички жертвоприношения. Ти нямаш крака, но можеш да вървиш по-бързо от всеки. Ти нямаш очи, но можеш да виждаш всичко, което се случва в миналото, в настоящето и в бъдещето. Ти нямаш уши, но можеш да чуваш всичко, което се говори. Ти нямаш ум, но знаеш дейностите на всеки в миналото, в настоящето и в бъдещето и въпреки това никой не знае кой си Ти. Ти познаваш всички, но никой няма знание за теб. Следователно Ти си прастарата върховна личност.“
Skutečností je, že z konečného hlediska je Absolutní Pravda Nejvyšší Osoba. Protože však jedná prostřednictvím svých různých energií, které naprostí materialisté nemohou vidět, považují Pána za neosobního. Například lze pozorovat něčí umění, s nímž maluje květinu, a je pochopitelné, že sladění barev, tvar a vše ostatní si vyžádalo umělcovu pečlivou pozornost. Umělcova práce se jasně projevuje v malování různých rozkvetlých květin. Naprostý materialista však nevidí ruku Boha za tak uměleckými výtvory, jako jsou skutečné kvetoucí květiny v přírodě, a dochází k závěru, že Absolutní Pravda je neosobní. Absolutní je ve skutečnosti osoba, ale je nezávislý. Nemusí osobně vzít štětec a barvy, aby namaloval květiny, protože Jeho energie jednají tak úžasně, že se zdá, jako by květiny vyrostly bez pomoci umělce. Neosobní pohled na Absolutní Pravdu přijímají méně inteligentní lidé, protože bez služby Pánu nelze pochopit, jak Nejvyšší jedná-nelze se ani dozvědět Pánovo jméno. Vše o Pánových činnostech a osobních rysech je vyjeveno oddanému jen prostřednictvím jeho láskyplného služebnického postoje.
А в друга част на Ведите се казва: „Ти нямаш никакви задължения. Ти си толкова съвършен със знанието и могъществото си, че всичко се проявява просто по волята Ти. Никой не е равен на теб, нито някой може да е по-велик от теб – всички са твои вечни слуги.“ Така ведическите твърдения съобщават, че Абсолютът не притежава ръце, крака, очи, уши, ум и въпреки това може да действа чрез енергиите си и да задоволява потребностите на всички живи същества. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, неговите ръце и крака са навсякъде, защото Той е всепроникващ. Ръцете, краката, ушите и очите на всички живи същества действат и се движат под ръководството на Свръхдушата, която се намира в сърцето на живото същество. Ако Свръхдушата не присъства, ръцете и краката не могат да действат. Но Върховната Божествена Личност е толкова велика, независима и съвършена, че макар и да няма очи, крака и уши, не зависи от никой друг в дейностите си. Напротив, другите зависят от нея, за да могат да осъществяват дейностите на различните си сетивни органи. Ако живото същество не е насърчавано и водено от Свръхдушата, то не може да действа.
V Bhagavad-gītě se jasně praví: bhoktāraṁ yajña-tapasām: “Pán přijímá všechny oběti a výsledky veškeré askeze.” Poté Pán říká: “sarva-loka-maheśvaram: “Patří Mi všechny planety.” To je postavení Nejvyšší Osobnosti Božství. Zatímco se transcendentálně raduje na Gólóce Vrindávanu ve společnosti svých věčných společníků, gopí a pasáčků, Jeho energie jednají pod Jeho vedením po celém stvoření, aniž by rušily Jeho věčné zábavy.
В крайна сметка Абсолютната Истина е Върховната Личност. Но тъй като Богът действа чрез различните си енергии, които грубите материалисти не могат да видят, те приемат, че Той е безличностен. Човек например съзира в нарисуваното цвете личното майсторство на художника и разбира, че за съчетанието на цветовете, формата и пр. е било необходимо задълбоченото внимание на твореца. Работата на художника ясно личи в нарисуваните разцъфнали цветя. Но грубият материалист решава, че Абсолютната Истина е безличностна, без да вижда ръката на Бога в такива произведения на изкуството, каквито са истинските разцъфнали цветя. Всъщност Абсолютът е личност, но е независим. Не е необходимо Той лично да вземе четка и бои, за да нарисува цветя, защото енергиите му действат толкова удивително, че цветята се появяват без намесата на художник. Безличностната представа за Абсолютната Истина приемат неинтелигентните хора, защото само ако човек отдава служене на Бога, ще може да разбере как действа Върховният – в противен случай той не може да узнае дори името на Бога. Всичко по отношение на дейностите на Бога и на същността на личността му се разкрива на преданите само чрез любовното им служене.
Pouze oddanou službou lze porozumět, jak Nejvyšší Osobnost Božství jedná prostřednictvím svých nepochopitelných energií zároveň neosobně i jako osoba. Jedná přesně jako svrchovaný císař, jemuž podléhá mnoho tisíc králů a náčelníků. Nejvyšší Osobnost Božství je svrchovaně nezávislá vládnoucí osoba a všichni polobozi včetně Pána Brahmy, Pána Šivy, Indry (krále nebes) a králů planet Měsíce a Slunce jednají pod Jeho vedením. Védy potvrzují, že slunce svítí, vítr vane a oheň šíří teplo ze strachu z Nejvyšší Osobnosti Božství. Hmotná příroda vytváří v hmotném světě všemožné druhy pohyblivých a nehybných objektů, ale žádný z nich nemůže jednat nezávisle nebo tvořit bez souhlasu Nejvyššího Pána. Všechny jednají jako Jeho poddaní, tak jako podřízení králové odvádějí roční daně císaři.
В Бхагавад-гӣта̄ ясно се казва: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м – „Богът се наслаждава на всички жертвоприношения и на плодовете от всички отречения.“ След това Богът казва: сарва-лока-махешварам – „Аз съм собственикът на всички планети.“ Това е положението на Върховната Божествена Личност. Макар че Богът се намира във Вр̣нда̄вана и се наслаждава на трансцендентално удоволствие в обкръжението на вечните си придружители – гопӣте и пастирчетата, – по указанията му неговите енергии действат в цялото творение. Те не обезпокояват вечните му забавления.
Védy uvádějí, že každá živá bytost se sytí zbytky jídla obětovaného Nejvyšší Osobnosti Božství. Pokyny k velkým obětem říkají, že Nárájan má být přítomen jako svrchované Božstvo oběti, po níž se zbytky jídla rozdělují polobohům. Tomu se říká yajña-bhāga. Každý polobůh dostává podíl yajña-bhāgy, který přijímá jako prasádam. Závěr zní, že polobozi nemají nezávislou moc: jako různí výkonní činitelé podléhají Nejvyšší Osobnosti Božství a přijímají prasádam, neboli zbytky obětí. Plní příkazy Nejvyššího Pána přesně podle Jeho plánu. Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, je v pozadí, a protože Jeho pokyny plní jiní, zdá se být neosobní. To, jak Nejvyšší Osoba transcenduje neosobní činnosti hmotné přírody, si nedokážeme naším výhradně materialistickým způsobem představit. Proto Pán vysvětluje v Bhagavad-gītě, že není nic vyššího než On a že neosobní Brahman Mu jako projev Jeho osobních paprsků podléhá. Šrípáda Šrídhara Svámí o tom proto složil pěkný verš: “Uctivě se klaním Nejvyššímu Pánu, Osobnosti Božství, který nemá hmotné smysly, ale díky Jehož řízení a vůli pracují všechny hmotné smysly. Je svrchovanou energií všech hmotných smyslů či orgánů. Je všemocný a svrchovaný vykonavatel všeho. Proto by Ho měli všichni uctívat. Této Nejvyšší Osobě se uctivě klaním.”
Само чрез предано служене човек може да разбере как чрез необикновените си енергии Върховната Божествена Личност може да действа имперсонално и същевременно да бъде личност. Богът е като върховният император, чиито заповеди следват хиляди царе и владетели. Върховната Божествена Личност е върховната независима управляваща личност, а всички полубогове, в това число Брахма̄, Шива, небесният цар Индра, царят на лунната планета, царят на слънчевата планета, се подчиняват на неговите указания. Във Ведите се казва, че само от страх пред Върховната Божествена Личност слънцето свети, вятърът духа, а огънят излъчва топлина. Материалната природа създава всички видове подвижни и неподвижни предмети в материалния свят, но нито един от тях не може да действа независимо, нито да твори без указанията на Върховния Бог. Те са подчинени – като васалните царе, които плащат на императора годишен данък.
Krišna Samotný prohlašuje v Bhagavad-gītě, že je transcendentální všem vnímajícím i nevnímajícím bytostem, a proto se nazývá Purušóttama, což znamená Nejvyšší Osobnost. (Puruṣa znamená “osoba” a uttama znamená “nejvyšší” či “transcendentální.”) Na jiném místě říká, že tak jako vzduch spočívá ve všudypřítomném éteru, spočívá každý v Něm a jedná pod Jeho vedením.
Според ведическите наставления всяко живо същество живее, като яде остатъците от храната, предложена на Божествената Личност. За големите жертвоприношения се препоръчва като върховно управляващо Божество на жертвоприношението да присъства На̄ра̄ян̣а, а след церемонията остатъците от храната се разпределят между полубоговете. Те се наричат ягя-бха̄га. Всеки полубог има свой дял от ягя-бха̄га, който приема като праса̄дам. Изводът е, че полубоговете не притежават независимо могъщество – те са назначени като отделни пълномощници по волята на Върховната Божествена Личност и ядат праса̄дам, или остатъците от жертвоприношенията. Те изпълняват поръката на Върховния Бог в съответствие с плана му. Върховната Божествена Личност е на заден план – други изпълняват заповедите му. Само външно изглежда, че Той е безличностен. В грубия си материализъм ние не можем да разберем как зад безличностните действия на материалната природа стои Върховната Личност. Затова Богът обяснява в Бхагавад-гӣта̄, че нищо не го превъзхожда и че безличностният Брахман има подчиненото положение на негово собствено лъчение. Шрӣпа̄да Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ е съчинил много хубав стих в тази връзка: „Нека отдам смирените си почитания на Върховната Божествена Личност, която не притежава материални сетива, но всички материални сетива действат под нейните указания. Богът е върховното могъщество на всички материални сетива и сетивни органи. Той е всемогъщ и е върховният вършител на всичко. Затова всички трябва да го обожават. Отдавам смирените си почитания на тази Върховна Личност.“
Zosobněné Védy se dále modlily: “Drahý Pane, ke všem bytostem přistupuješ stejně, nestraníš žádnému druhu živé bytosti. Všechny živé bytosti si užívají či trpí v různých životních podmínkách vlivem svých hmotných tužeb. Jako Tvoje nedílné části se podobají jiskrám ohně. Tak jako jiskry tančí v planoucím ohni, všechny živé bytosti tančí na Tvé podpoře. Poskytuješ jim vše, po čem touží, a přesto nejsi zodpovědný za jejich požitek či utrpení. Existují různé druhy živých bytostí-polobozi, lidé, zvířata, stromy, ptáci, šelmy, mikrobi, červi, hmyz a vodní živočichové-a všechny si užívají nebo trpí, zatímco spočívají v Tobě.”
Самият Кр̣ш̣н̣а заявява в Бхагавад-гӣта̄, че Той е Пуруш̣оттама, което означава Върховната Личност. Пуруш̣а означава „личност“, а уттама означава „върховен“ или „отвъд, над“. Пак в Бхагавад-гӣта̄ Богът обявява, че Той е известен като Пуруш̣оттама, защото е над всички същества, притежаващи и непритежаващи разум. На друго място Богът казва, че както въздухът е разположен във всепроникващото небе, така всички са установени в него и всеки действа под неговото ръководство.
Živé bytosti se dělí na dva druhy: jedny se nazývají nitya-mukta, věčně osvobozené, a druhé nitya-baddha, věčně podmíněné. Živé bytosti nitya-mukta jsou v duchovním království a nitya-baddhové v hmotném světě. V duchovním světě živé bytosti i Pán zaujímají svoje původní postavení, jako živé jiskry v planoucím ohni. V hmotném světě je Pán všudypřítomný ve svém neosobním rysu, ale živé bytosti do větší či menší míry ztratily svoje vědomí Krišny, tak jako jiskry někdy vyletí z planoucího ohně a ztratí svoji původní zářivost. Některé spadnou do suché trávy, a tak roznítí další velký oheň. To se vztahuje na čisté oddané, kteří mají soucit s ubohými a nevinnými živými bytostmi. Čistý oddaný rozněcuje vědomí Krišny v srdcích podmíněných duší, a tak se planoucí oheň duchovního světa projevuje i v tomto hmotném světě. Některé jiskry spadnou do vody a okamžitě ztratí svoji původní záři a vyhasnou. Lze je přirovnat k živým bytostem, které se narodí mezi naprostými materialisty. V tomto případě jejich původní vědomí Krišny vyhasne. Některé jiskry spadnou na zem a napůl hoří a napůl vyhasínají. Některé živé bytosti tedy postrádají vědomí Krišny, některé ho mají jen napůl a některé si jsou Krišny skutečně vědomy. Polobozi na vyšších planetách-Pán Brahmá, Indra, Čandra, bůh Slunce a různí další-si jsou všichni vědomi Krišny. Lidská společnost se nachází mezi polobohy a zvířaty, a tak jsou si někteří víceméně vědomi Krišny a jiní na Krišnu zcela zapomněli. Živé bytosti třetí třídy-zvířata, rostliny, stromy a vodní živočichové-vědomí Krišny úplně ztratili. Tento ve Védách uvedený příklad s jiskrami planoucího ohně je velmi vhodný k pochopení, jak jsou různé druhy živých bytostí podmíněné. Nade všemi ostatními živými bytostmi však je Nejvyšší Osobnost Božství, Krišna neboli Purušóttama, jehož žádné hmotné podmínky nikdy nesvazují.
Олицетворените Веди продължили молитвите си: „Скъпи Господи, Ти си еднакъв към всички, лишен си от всякакви пристрастия към живите същества. Като неотделими твои части, всички живи същества се наслаждават или страдат в различните условия на живот. Те са като искрите на огъня. Както искрите танцуват в пламтящия огън, така всички живи същества танцуват, поддържани от теб. Ти ги снабдяваш с всичко, което те пожелаят, но Ти не си отговорен за щастието или страданието им. Има различни видове живи същества: полубогове, хора, животни, дървета, птици, хищници, бактерии, червеи, насекоми и водни обитатели – и всички се наслаждават или страдат в живота си, поддържани от теб.“
Někdo se může ptát, proč živé bytosti náhodou poklesly do různých podmínek života. Pro zodpovězení této otázky je třeba nejprve pochopit, že na živé bytosti nemůže mít vliv náhoda; týká se jen neživých věcí. Podle védské literatury mají živé bytosti poznání, a proto se nazývají cetana, což znamená “obdařené poznáním”. Jejich různé životní podmínky tedy nejsou náhodné. Jedná se o jejich volbu, protože mají poznání. V Bhagavad-gītě Pán říká: “Zanech všeho a jen se odevzdej Mně.” Tento proces realizace Nejvyšší Osobnosti Božství je otevřený všem, ale přesto záleží na volbě konkrétní živé bytosti, zda tuto nabídku přijme nebo odmítne. V poslední části Bhagavad-gīty Pán Krišna Ardžunovi velmi jasně říká: “Můj milý Ardžuno, nyní jsem Ti řekl vše. Můžeš se rozhodnout, jestli to přijmeš, či ne.” Také živé bytosti, které sestoupily do tohoto hmotného světa, se samy rozhodly užívat si v něm. Krišna je sem neposlal. Hmotný svět byl stvořen pro požitek živých bytostí, které chtěly zanechat své věčné služby Pánu, aby se samy staly nejvyššími poživateli. Vaišnavská filosofie tvrdí, že když živá bytost touží uspokojovat svoje smysly a zapomene na službu Pánu, dostane možnost svobodně jednat v hmotném světě podle své touhy, a tak vytváří životní situaci, v níž si buď užívá, nebo trpí. Je třeba s určitostí vědět, že Pán i živé bytosti jsou věčně vědomí a nerodí se ani neumírají. Když dochází ke stvoření, neznamená to, že jsou stvořeny i živé bytosti. Pán tvoří hmotný svět, aby dal podmíněným duším možnost povznést se na vyšší úroveň vědomí Krišny. Pokud podmíněná duše této příležitosti nevyužije, po zničení tohoto hmotného světa vstoupí do Nárájanova těla a setrvá v hlubokém spánku až do dalšího stvoření.
Живите същества са два вида: едните се наричат вечноосвободени, нитя-мукта, а другите се наричат нитя-баддха. Живите същества, които са нитя-мукта, са в духовното царство, а нитя-баддха са в материалния свят. В духовното царство Богът и живите същества са проявени в истинската си същност, като живите искри в горящия огън. Но макар че в безличностния си аспект Богът е всепроникващ, в материалния свят живите същества са забравили съзнанието си за Кр̣ш̣н̣а, както понякога искрите изскачат от огъня и загубват първоначалния си блясък. Някои искри падат върху сухата трева и дават началото на друг голям огън. Това се отнася за чистите предани, които съчувстват на нещастните невинни живи същества. Чистите предани запалват искрата на Кр̣ш̣н̣а съзнанието в сърцата на обусловените души и така пламтящият пожар на духовния свят се проявява дори в материалния свят. Някои искри попадат върху вода, веднага загубват първоначалния си блясък и почти угасват. Те са като живите същества, които се раждат сред заклетите материалисти, вследствие на което изначалното им съзнание за Кр̣ш̣н̣а почти угасва. Някои искри падат на земята и нито пламтят силно, нито угасват. Така някои живи същества са лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание, други са в междинно положение – по средата между липсата и наличието на Кр̣ш̣н̣а съзнание – и някои са наистина установени в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Полубоговете на висшите планети, като се започне с Брахма̄, Индра, Чандра, слънчевия бог и останалите, имат съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Човешкото общество се намира между обществото на полубоговете и на животните и затова някои хора са повече или по-малко Кр̣ш̣н̣а осъзнати, а някои напълно са забравили Кр̣ш̣н̣а. Това сравнение с огнените искри, дадено във Ведите, е много подходящо, за да се разбере състоянието на различните видове живи същества. Но Пуруш̣оттама, или Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, се намира над всички живи същества и е освободен от всички материални условия.
V této souvislosti je velmi vhodný příklad období dešťů. Sezónní déšť lze považovat za činitele stvoření, protože po něm mohou na zavlažených polích vyrůst různé druhy rostlin. Jakmile dojde Pánovým pohledem na hmotnou přírodu ke stvoření, živé bytosti se okamžitě projeví ve svých rozmanitých životních podmínkách, tak jako po dešti vyrůstají různé druhy rostlin. Déšť je jeden, ale rostliny jsou rozmanité. Déšť dopadá stejnoměrně na celé pole, ale různé rostliny mají rozličné tvary a podoby podle toho, jaká semena byla zasazena. Také semena našich tužeb jsou rozličná. Každá živá bytost má odlišný druh touhy, která je semenem, jež způsobuje růst určitého druhu těla. To vysvětluje Rúpa Gósvámí slovem pāpa-bīja. Pāpa znamená “hříšný”. Všechny naše hmotné touhy je třeba považovat za pāpa-bīja, neboli semena hříšných tužeb. Bhagavad-gītā vysvětluje, že naše hříšná touha spočívá v tom, že se neodevzdáváme Nejvyššímu Pánu. Proto Pán v Bhagavad-gītě říká: “Ochráním tě před reakcemi hříšných tužeb.” Ty se projevují v různých druzích těl, a proto nikdo nemůže obvinit Nejvyššího Pána ze zaujatosti-že by dal jeden druh těla určitému druhu živé bytosti a jiný druh těla jiné živé bytosti. Všechna těla 8 400 000 druhů jsou stvořena podle stavu mysli individuálních živých bytostí. Nejvyšší Osobnost Božství, Purušóttama, jim pouze dává možnost jednat podle jejich tužeb. Proto živé bytosti při svém jednání využívají příležitosti dané Pánem.
Възможно е да възникне въпросът, как е станало така, че живите същества са попаднали в различни състояния на живот. За да отговорим на този въпрос, най-напред трябва да разберем, че случайността не важи за живите същества, тя може да действа само сред неодушевените творения. Според ведическата литература живите същества притежават знание и затова се наричат Чайтаня, което означава „в пълно знание“. Така че попадането им в различни състояния на живот не е случайно. То е станало по техен избор, защото те имат знание. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: „Откажи се от всичко и просто ми се отдай.“ Този път на осъзнаване на Върховната Божествена Личност е отворен за всеки, но въпреки това живото същество само избира дали да приеме или да отхвърли това предложение. В последната част на Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а казва много ясно на Арджуна: „Скъпи Арджуна, вече ти казах всичко. Сега от теб зависи дали ще го приемеш.“ Така и живите същества идват в материалния свят по свой собствен избор, за да се наслаждават в него. Не Кр̣ш̣н̣а е този, който ги е изпратил там. Материалният свят е бил създаден за наслаждение на живите същества, които са искали да изоставят вечното служене на Бога, за да станат сами върховният наслаждаващ се. Според философията на ваиш̣н̣авите когато едно живо същество пожелае да удовлетвори сетивата си и забрави да служи на Бога, то получава място в материалния свят, където може да действа свободно според желанията си. По този начин то се сдобива с условия на живот, в които страда или се наслаждава. Трябва добре да разберем, че Богът и живите същества са вечнознаещи. Те нито се раждат, нито умират. Това, че има сътворение, не означава, че тогава се създават живите същества. Богът сътворява материалния свят, за да даде на обусловените души възможност да се издигнат до по-висше равнище в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако обусловената душа не се възползва от тази възможност, след разрушението на материалния свят потъва в тялото на На̄ра̄ян̣а и остава там в състояние на дълбок сън, докато стане време за следващото сътворение.
Zároveň se živé bytosti rodí z transcendentálního těla Pána. Tento vztah mezi Pánem a živými bytostmi vysvětluje védská literatura, která uvádí, že Nejvyšší Pán pečuje o všechny své děti a dává jim vše, co chtějí. V Bhagavad-gītě Pán říká: “Jsem otec všech živých bytostí, který dává sémě.” Je velmi snadné pochopit, že otec plodí děti, ale ty jednají podle svých vlastních tužeb. Proto otec nikdy neodpovídá za různou budoucnost svých dětí. Každé může využít otcova majetku a pokynů, ale i když dědictví a pokyny mohou být stejné pro všechny děti, každé dítě si připravuje různý život na základě svých různých tužeb a podle toho si buď užívá, nebo trpí.
В тази връзка е много уместна аналогията с дъждовния сезон. Сезонните валежи са един вид посредници на съзиданието, защото след дъжда напоените поля са благоприятни за поникването на различни видове растителност. Когато Богът твори в материалната енергия с погледа си, незабавно се появяват живите същества в различните условия на живот, както след дъжд израстват различните растения. Дъждът е един, но създава разнообразни растения. Дъждът пада равномерно върху цялото поле, но след това поникват различни растения в различни форми, защото в почвата са засети различни семена. По същия начин семената на нашите желания са най-различни. Всяко живо същество има свой собствен вид желания и те са семето, което причинява развитието му в определено тяло. Рӯпа Госва̄мӣ обяснява това с думата па̄па-бӣджа. Па̄па означава „греховен“. Всичките ни материални желания са па̄па-бӣджа, семена на греховни желания. В Бхагавад-гӣта̄ се обяснява, че заради греховните си желания ние не се отдаваме на Върховния Бог. Затова Богът казва в Бхагавад-гӣта̄: „Ще те предпазя от последиците на греховните ти желания.“ Тези греховни желания се проявяват в различни видове тела и никой не може да обвини Върховния Бог, че е пристрастен, защото е дал на някое живо същество един вид тяло, а на друго същество е дал друг вид тяло. Всички осем милиона и четиристотин хиляди вида тела се появяват в съответствие с положението на ума на индивидуалното живо същество. Пуруш̣оттама, Върховната Божествена Личност, просто им дава възможност да постъпват според желанията си. И живите същества действат, като се възползват от помощта, която им оказва Богът.
Také pokyny Bhagavad-gīty jsou stejné pro všechny: každý by se měl odevzdat Nejvyššímu Pánu a On se o něho postará a ochrání ho před hříšnými reakcemi. Všechny živé bytosti mají stejnou možnost žít v Pánově stvoření. Vše na zemi, ve vodě i na obloze je dáno všem živým bytostem rovným dílem. Jelikož jsou všechny syny Nejvyššího Pána, může si každá užívat možností daných Pánem, ale nešťastné živé bytosti mezi sebou bojují, a vytvářejí tak nepříznivé životní situace. Odpovědnost za tento boj a vytváření příznivých a nepříznivých životních situací leží na živých bytostech, ne na Nejvyšší Osobnosti Božství. Využijí-li tedy Pánových pokynů v Bhagavad-gītě a rozvinou-li vědomí Krišny, jejich životy budou vznešené a ony se mohou vrátit k Bohu.
В същото време живите същества водят началото си от трансценденталното тяло на Бога. Връзката между Бога и живите същества се обяснява във ведическата литература, където се казва, че Върховният Бог поддържа всичките си чеда и им дава всичко, което те пожелаят. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: „Аз съм бащата, който дава семето за всички живи същества.“ Много лесно можем да разберем, че бащата дава живот на децата, но те постъпват така, както сами пожелаят. Затова бащата не е отговорен за различната съдба, която имат децата му. Всяко дете може да се възползва от имуществото и наставленията на баща си, но макар че наследството и наставленията са едни и същи за всички деца, поради различните им желания всяко дете само изгражда живота си и по този начин страда или се наслаждава.
Je možné vznést námitku, že tento hmotný svět stvořil Pán, a proto nese odpovědnost za jeho stav. Jistě je nepřímo odpovědný za stvoření a udržování tohoto hmotného světa, ale nikdy neodpovídá za různé podmínky živých bytostí. Pánovo stvoření tohoto hmotného světa se přirovnává k tomu, jak vytváří mrak rostliny. V období dešťů mrak vytvoří různé druhy rostlin. Pouští vodu na zemský povrch, ale nikdy se země přímo nedotkne. Také Pán tvoří tento hmotný svět pouhým pohledem na hmotnou energii. To potvrzují Védy: “Pohlédl na hmotnou přírodu, a tak došlo ke stvoření.” Bhagavad-gītā to potvrzuje: pouhým svým transcendentálním pohledem na hmotnou přírodu Pán tvoří různé druhy bytostí, pohyblivých i nehybných, živých i neživých.
Наставленията на Бхагавад-гӣта̄ също са еднакви за всички: всеки трябва да се отдаде на Върховния Бог и Той ще се погрижи за него и ще го предпази от греховните последици. Всички живи същества наравно могат да живеят в творението на Бога. Всичко, което се намира на сушата, във водата или в небето, се дава на всички живи същества по равно. Тъй като те са деца на Върховния Бог, всеки може да се наслаждава на материалните удобства, създадени от Бога, но за жалост, живите същества се сражават помежду си и си създават неблагоприятни условия за живот. На тях, а не на Върховната Божествена Личност остава отговорността за тези свади и за създаването на благоприятни и неблагоприятни условия. Така че ако живите същества могат да се възползват от наставленията на Бога, дадени в Бхагавад-гӣта̄, и развият Кр̣ш̣н̣а съзнание, животът им ще стане възвишен и те ще могат да се върнат обратно при Бога.
Stvoření hmotného světa tedy lze považovat za jednu z Pánových zábav, protože tento hmotný svět stvoří, kdykoliv si přeje. Tato touha Nejvyššího Pána, Osobnosti Božství, je zároveň Jeho svrchovaná milost, protože podmíněným duším znovu umožňuje rozvinout jejich původní vědomí, a tak se vrátit k Bohu. Nikdo tedy nemůže Nejvyššího Pána za stvoření tohoto hmotného světa obviňovat.
Някой може да възрази, че Богът е отговорен за състоянието на материалния свят, тъй като Той го е създал. Наистина, косвено Той е отговорен за сътворението и поддържането на материалния свят, но не е отговорен за положението на живите същества. Създаването на материалния свят от Бога може да се сравни със създаването на растителността от облака. По време на дъждовния сезон облакът създава различни растения. Той излива вода върху земната повърхност, но никога не докосва земята направо. По подобен начин Богът сътворява материалния свят просто като поглежда материалната енергия. Ведите потвърждават това: Той хвърля поглед върху материалната природа и така се осъществява сътворението. Бхагавад-гӣта̄ също потвърждава, че просто чрез трансценденталния си поглед върху материалната природа Той сътворява различните видове същества, подвижни и неподвижни, живи и мъртви.
Z rozebíraného námětu můžeme jasně pochopit rozdíl mezi impersonalisty a personalisty. Neosobní pojetí doporučuje splynout s Nejvyšším a voidistická filosofie doporučuje nahradit všechny hmotné rozmanitosti prázdnotou. Obě tyto filosofie jsou známy jako májáváda. Vesmírný projev sice zanikne a stane se prázdnotou, až živé bytosti splynou s tělem Nárájana, aby odpočívaly do dalšího stvoření, což lze nazvat neosobním stavem, ale tyto situace nejsou nikdy věčné. Zánik rozmanitosti hmotného světa a splynutí živých bytostí s tělem Nejvyššího nejsou trvalé, protože dojde opět ke stvoření a živé bytosti, které splynuly s tělem Nejvyššího bez toho, aby rozvinuly vědomí Krišny, se při dalším stvoření znovu objeví v tomto hmotném světě. Bhagavad-gītā potvrzuje skutečnost, že tento hmotný svět je neustále tvořen a ničen a že podmíněné duše postrádající vědomí Krišny se při dalších hmotných stvořeních opakovaně vracejí. Pokud využijí této příležitosti a rozvinou vědomí Krišny podle Pánových přímých pokynů, jsou přemístěny do duchovního světa a nemusejí se vracet do hmotného stvoření. Proto se uvádí, že voidisté a impersonalisté nejsou příliš inteligentní, neboť nepřijímají útočiště u lotosových nohou Pána. Vzhledem ke své nízké inteligenci podstupují různé druhy askeze, aby dosáhli buď nirvány, což znamená ukončení hmotného života, nebo jednoty splynutím s tělem Pána. Všichni však znovu poklesnou, protože přehlížejí Pánovy lotosové nohy.
Затова сътворението на материалния свят може да се приеме като едно от забавленията на Бога. Можем да го наречем така, защото Богът сътворява материалния свят, когато пожелае. Това желание на Върховната Божествена Личност също е изключителна милост от негова страна, защото дава на обусловените души още една възможност да развият истинското си съзнание и да се върнат обратно при Бога. Следователно никой не може да обвинява Върховния Бог за сътворяването на материалния свят.
V Caitanya-caritāmṛtě její autor Krišnadás Kavirádž Gósvámí po prostudování celé védské literatury a vyslechnutí všech autorit předložil svůj názor, že Krišna je jediný svrchovaný vládce a že všechny živé bytosti jsou Jeho věční služebníci. Jeho prohlášení potvrzují modlitby zosobněných Véd. Závěr tedy zní, že každý podléhá Nejvyššímu Pánovi, Osobnosti Božství, každý slouží pod Jeho svrchovaným řízením a každý se Ho bojí. Vše probíhá správně ze strachu před Ním. Každá bytost je podřízena Nejvyššímu Pánu, ale Pán přesto žádné živé bytosti nestraní. Je jako neomezené nebe; tak jako jiskry tančí v ohni, všechny živé bytosti připomínají ptáky létající po neomezeném nebi Nejvyššího Pána. Někteří létají velmi vysoko, jiní níže a další ještě níže. Různí ptáci létají různě vysoko podle svých schopností, ale nebe nemá s jejich schopnostmi nic společného. V Bhagavad-gītě Pán potvrzuje, že různým živým bytostem uděluje různá postavení v poměru k jejich odevzdání se. Tato úměrná odměna Osobnosti Božství živým bytostem nemá nic společného se zaujatostí. Proto i když živé bytosti v rozmanitých postaveních, sférách působnosti a druzích života vždy podléhají Nejvyššímu Pánu, Osobnosti Božství, On nikdy neodpovídá za jejich rozmanité životní podmínky. Je proto pošetilé a nepřirozené považovat se za rovného Nejvyššímu Pánu a ještě pošetilejší je myslet si, že Boha nikdo nespatřil. Každý vidí Boha podle svých schopností; rozdíl spočívá pouze v tom, že teisté vidí Boha jako Nejvyšší Osobnost, nejmilovanějšího, Krišnu, a ateisté vidí Absolutní Pravdu jako konečnou smrt.
В резултат на такива обсъждания и разговори можем ясно да разберем разликата между имперсоналистите и персоналистите. Безличностното схващане препоръчва сливане с битието на Върховния, а философията на пустотата твърди, че цялото материално многообразие трябва да се сведе до пустота. Тези две философии се наричат ма̄я̄ва̄да. Наистина, космическото проявление стига до края си и потъва в пустотата, когато живите същества се слеят с тялото на На̄ра̄ян̣а, за да чакат следващото сътворение и това може да се нарече безличностно състояние, но това състояние не е вечно. Преустановяването на многообразието на материалния свят и потъването на живите същества в тялото на Върховния не са вечни, защото отново ще има сътворение и живите същества, които се сливат с тялото на Върховния, без да са развили съзнание за Кр̣ш̣н̣а, отново ще се появят в материалния свят, когато дойде следващото сътворение. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава факта, че материалният свят се сътворява и разрушава постоянно и обусловените души, лишени от съзнание за Кр̣ш̣н̣а, отново и отново идват, когато се проявява материалното творение. Ако тези обусловени души могат да се възползват от тази възможност и под преките наставления на Бога развият Кр̣ш̣н̣а съзнание, те се издигат до духовния свят и не са принудени да се връщат обратно в материалното творение. Казва се, че философите на пустотата и имперсоналистите не са много интелигентни, защото не приемат убежище в лотосовите крака на Бога. Поради неинтелигентността си те се подлагат на различни отречения, за да постигнат състоянието нирва̄н̣а, което означава да сложат край на материалните условия на живот, или да постигнат единство, като се слеят с тялото на Бога. Те отново падат, защото пренебрегват лотосовите крака на Бога.“
Zosobněné Védy se dále modlily: “Drahý Pane, ze všech védských informací je zřejmé, že jsi svrchovaný vládce a všechny živé bytosti jsou ovládané. Pán i živé bytosti se nazývají nitya, věčné, a jsou tedy kvalitativně totožné, avšak nitya v jednotném čísle, Nejvyšší Pán, je vládce, zatímco nityové v množném čísle jsou ovládaní. Individuální ovládaná živá bytost sídlí v těle a svrchovaný vládce je v něm jako Nadduše přítomen také, ale Nadduše individuální duši řídí. To je názor Véd. Kdyby individuální duši neřídila Nadduše, jak by bylo možné vysvětlit výrok Véd, že živá bytost transmigruje z jednoho těla do druhého, přičemž si užívá a trpí následky svých minulých činů a někdy je povznesena na vyšší úroveň života a jindy poklesne na nižší? Z toho vyplývá, že podmíněné duše nepodléhají jen Nejvyššímu Pánu, ale také hmotné přírodě. Tento vztah živých bytostí s Nejvyšším Pánem jako ovládaných a vládce jednoznačně dokazuje, že i když je Nadduše všudypřítomná, individuální živé bytosti všudypřítomné nikdy nejsou. Kdyby byly všudypřítomné, nemohlo by být ani řeči o jejich podřízenosti. Teorie, že Nadduše a individuální duše si jsou rovné, je tedy nesprávná a žádná rozumná osoba ji nepřijímá; naopak je třeba se snažit porozumět rozdílům mezi svrchovaným věčným a podřízenými věčnými.”
В Чайтаня чарита̄мр̣та авторът Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ, който е изучил цялата ведическа литература и е слушал всички авторитети, изразява мнението си, че Кр̣ш̣н̣а е единственият върховен господар, а всички живи същества са му вечни слуги. Олицетворените Веди потвърждават това в молитвите си. Заключението е, че всеки е подвластен на Върховната Божествена Личност, всеки служи под върховните указания на Бога и всеки се бои от Върховната Божествена Личност. Поради страх от него всички дейности се изпълняват правилно. Всеки е подчинен на Върховния Бог, но Той не е пристрастен в отношението си към живите същества. Той е като необятното небе. Както искрите танцуват в огъня, така всички живи същества летят като птици в необятното небе. Някои летят много високо, други летят на по-малка височина, а трети летят още по-ниско. Различните птици летят по различен начин, в съответствие със способностите си, но небето няма нищо общо със способностите им. В Бхагавад-гӣта̄ Богът потвърждава, че възнаграждава различните живи същества с различни положения в зависимост от степента, в която са му се отдали. Това различно възнаграждение от страна на Божествената Личност не се дължи на пристрастие към някои живи същества. Следователно макар че живите същества заемат различни положения при различни условия и в различни видове живот, те винаги се намират под надзора на Върховната Божествена Личност. Но в същото време Той не е отговорен за положението им. Затова е глупаво и преднамерено да мислим, че сме равни на Върховния Бог и още по-глупаво е да мислим, че не сме виждали Бога. Всеки вижда Бога в различните му аспекти. Единствената разлика е, че теистите го виждат като Върховната Личност, като Кр̣ш̣н̣а, най-любимото същество, а атеистите виждат Абсолютната Истина като неумолимата смърт.
Zosobněné Védy dospěly k závěru: “Ó Pane, jsi neomezený věčný (dhruva) a živé bytosti jsou omezení věční.” Podoba neomezeného věčného je někdy chápána jako vesmírná podoba a védská literatura jako Upanišady podrobně popisují podobu omezeného věčného. Praví se v nich, že původní, duchovní podoba živé bytosti je jedna desetitisícina konečku vlasu. Také se uvádí, že duchovní podstata je větší než největší a menší než nejmenší. Individuální živé bytosti, věčné nedílné části Boha, jsou menší než nejmenší. Našimi hmotnými smysly nedokážeme vnímat ani Nejvyššího, který je větší než největší, ani individuální duši, která je menší než nejmenší. Toho, který je větší než největší, i toho, který je menší než nejmenší, musíme poznat prostřednictvím autorizovaných zdrojů védské literatury. Ta uvádí, že Nadduše se nachází v srdci těla každé živé bytosti a je velká jako palec. Proto lze předložit argument: Jak se může něco velikosti palce vejít do srdce mravence? Odpověď zní, že v případě Nadduše je tato velikost palce úměrná tělu živé bytosti. Za žádných okolností tedy nemohou být Nadduše a individuální živá bytost považovány za totožné, třebaže obě vstupují do hmotného těla živé bytosti. Nadduše žije v srdci, aby řídila či ovládala individuální živou bytost. Ačkoliv jsou obě dhruva, věčné, živá bytost vždy podléhá Nejvyššímu.
Олицетворените Веди продължили да се молят: „О, Господи, от сведенията на Ведите става ясно, че Ти си върховният повелител, а всички живи същества са управлявани от теб. Както Ти, така и живите същества сте нитя, или вечни, и в качествено отношение сте равни, но единият нитя, Върховният Бог, е повелителят, докато многочислените нитя са подчинените. Индивидуалните управлявани живи същества живеят в телата, както и Свръхдушата, върховният повелител, но Свръхдушата ръководи индивидуалната душа. Това е мнението на Ведите. Ако индивидуалната душа не е подчинена на Свръхдушата, как ще обясним ведическото твърдение, че живото същество пътува от тяло в тяло, за да се наслаждава или да страда вследствие на миналите си деяния? Понякога то се издига до по-висши условия на живот, понякога пропада в по-низши. По този начин обусловените души са не само подвластни на Върховния Бог, но и са обусловени от материалната природа. Връзката на управляваните живи същества с Върховния Бог, техния повелител, определено доказва, че макар Свръхдушата да е всепроникваща, индивидуалните живи същества никога не могат да бъдат всепроникващи. Ако те бяха такива, тогава нямаше да са подчинени. Следователно теорията, че Свръхдушата и индивидуалната душа са равни, е едно порочно заключение, което никой разумен човек няма да приеме. По-скоро човек трябва да се опита да разбере различията между върховния вечен и подчинените вечни.“
Lze namítnout, že když se živé bytosti rodí z hmotné přírody, jsou si všechny rovné a nezávislé. Ve védské literatuře je však řečeno, že Nejvyšší Osobnost Božství oplodňuje hmotnou přírodu individuálními živými bytostmi, a ty se potom projevují. Proto jejich projevení není ve skutečnosti pouze dílem hmotné přírody, tak jako dítě není nezávislým výtvorem ženy. Ženu nejprve oplodní muž, a potom se narodí dítě. Dítě vytvořené ženou je tedy nedílnou částí muže. Také živé bytosti zdánlivě vytvořila hmotná příroda, ale nikoliv nezávisle. Živé bytosti jsou zde přítomné díky oplodnění hmotné přírody svrchovaným otcem. Proto argument, že individuální živé bytosti nejsou nedílné části Nejvyššího, neobstojí. Například různé části těla nelze považovat za rovnocenné celku; celé tělo naopak ovládá různé končetiny. Také nedílné části svrchovaného celku jsou vždy závislé na svém zdroji a podléhají mu. Bhagavad-gītā potvrzuje, že živé bytosti jsou nedílné části Krišny: mamaivāṁśaḥ. Žádný duševně zdravý člověk proto nepřijme teorii, že Nadduše a individuální duše patří do stejné kategorie. Jsou si rovné co do kvality, ale kvantitativně je Nadduše vždy Nejvyšší a individuální duše Jí vždy podléhá. To je závěr Véd.
След това олицетворените Веди направили заключението: „О, Господи, както Ти, така и ограничените дхруви, живите същества, сте вечни.“ Формата на безграничния вечен понякога се разглежда като формата на вселената, а в Упаниш̣адите, които са част от ведическата литература, нагледно се описва формата на ограничените вечни. Там се казва, че изначалната духовна форма на живото същество е една десетохилядна част от върха на косъма. Казано е, че духът е по-голям от най-голямото и по-малък от най-малкото. Индивидуалните живи същества, които са вечни и неотделими части от Бога, са по-малки и от най-малкото. С материалните си сетива ние не можем да възприемем нито Върховния, който е по-голям и от най-голямото, нито индивидуалната душа, която е по-малка и от най-малкото. И най-голямото, и най-малкото трябва да разберем от автентичните източници на ведическата литература. Във ведическата литература се казва, че Свръхдушата се намира в тялото на живото същество и е с големината на палец. Тук може да се възрази: как може нещо, голямо колкото палец, да се помести в сърцето на една мравка? Отговорът е, че този размер на Свръхдушата е пропорционален на тялото на живото същество. Следователно в никакъв случай не може да се приеме, че Свръхдушата и индивидуалното живо същество са равни, макар и да влизат в материалното тяло на живото същество. Свръхдушата живее в сърцето, за да насочва или управлява индивидуалното живо същество. Макар че те са дхрува, или вечни, живото същество винаги е подчинено на Върховния.
V této souvislosti je použito významné slovo yan-maya, neboli cin-maya. Sanskrtská gramatika používá slovo mayaṭ ve smyslu “přeměna” a také “dostatečnost”. Májávádští filosofové to vykládají tak, že yan-maya nebo cin-maya naznačuje, že živá bytost se vždy vyrovná Nejvyššímu Pánu. Je však třeba vzít v úvahu, zda je přípona mayaṭ použita ve smyslu “dostatečnost” nebo “přeměna”. Živá bytost nikdy nevlastní nic ve stejné míře jako Nejvyšší Osobnost Božství. Proto tuto příponu mayaṭ nelze použít ve smyslu, že je soběstačná. Individuální živá bytost nikdy nemá dostatečné poznání; jak by jinak mohla podlehnout māji, hmotné energii? Slovo “dostatečný” lze proto použít jen úměrně velikosti živé bytosti. Duchovní jednotu Nejvyššího Pána a živých bytostí nelze nikdy brát jako homogenitu. Každá živá bytost je individuální. Je-li přijata homogenní jednota, pak by osvobozením jedné individuální duše byly okamžitě osvobozeny všechny ostatní individuální duše. Skutečností však je, že každá individuální duše si v hmotném světě užívá a trpí různě.
Някой може да възрази, че всички живи същества са равни и независими, понеже са родени от материалната природа. Но във ведическата литература се казва, че Върховната Божествена Личност опложда материалната природа с живите същества и чак тогава те се проявяват. Следователно появата на индивидуалните живи същества не се дължи само на материалната природа, както детето, което ражда една жена, не е нейно самостоятелно творение. Първо жената е била оплодена от мъжа и след това се ражда детето. Затова детето, което жената ражда, е неотделима част и от мъжа. По същия начин живите същества изглеждат създадени от материалната природа, но това не е било независимо действие. Върховният баща опложда материалната природа и така се появяват живите същества. Затова доводът, че индивидуалните живи същества не са част от Върховния, е неоснователен. Не може да се приеме например че различните части на тялото са равни на цялото тяло. Напротив, тялото управлява различните крайници. Частите от върховното цяло винаги са зависими и управлявани от източника си. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че живите същества са част от Кр̣ш̣н̣а: мамаива̄м̇шах̣. Нито един разумен човек няма да приеме теорията, че Свръхдушата и индивидуалната душа са от една и съща категория. Те имат еднакви качества, но в количествено отношение Свръхдушата винаги е Върховна, а индивидуалната душа винаги е подчинена на Свръхдушата. Това е заключението на Ведите.
Již bylo zmíněno výše, že slovo mayaṭ se také používá ve smyslu “přeměna” a někdy i jako “vedlejší produkt”. Podle impersonalistické teorie Brahman samotný přijal různé druhy těl jako svoji līlu, neboli zábavu. Existují však statisíce druhů života v různých podmínkách-lidé, polobozi, zvířata a ptáci-a kdyby byly všechny úplnými částmi Nejvyšší Absolutní Pravdy, nebylo by možné hovořit o osvobození, protože Brahman již osvobozený je. Májávádí předkládají další výklad, podle něhož se v každém věku projevují různá těla a na jeho konci všechna těla neboli expanze Brahmanu automaticky splynou v jedno a rozmanitost projevů zmizí. V dalším věku se podle této teorie Brahman opět projeví v různých tělech. Pokud tuto teorii přijmeme, pak by to znamenalo, že Brahman podléhá změně. To je však nepřijatelné. Z Vedānta-sūtry víme, že Brahman je svojí povahou radostný. Nemůže se tedy proměnit v tělo, které je vystavené mnoha nepříjemným podmínkám. Živé bytosti jsou nekonečně malé nedílné části Brahmanu a jako takové mají sklon být zahalené matoucí energií. Dříve bylo vysvětleno, že částečky Brahmanu připomínají jiskry blaženě tančící v ohni, ale hrozí jim, že se z ohně dostanou do kouře, přestože kouř je jiným stavem ohně. Tento hmotný svět se podobá kouři a duchovní svět planoucímu ohni. Nesčetné živé bytosti mají sklon poklesnout pod vlivem energie klamu z duchovního světa do hmotného a je také možné, aby byla znovu osvobozena, až se rozvojem skutečného poznání zcela zbaví znečištění hmotou.
Тук са използвани две важни думи: ян-мая и чин-мая. В санскритския език думата маят означава две неща: „промяна“ и „достатъчност“. Според тълкуванията на философите ма̄я̄ва̄дӣ, ян-мая или чин-мая означава, че живото същество е равно на Върховния. Но трябва да разберем дали наставката маят се използва в значението „достатъчност“ или в значението „промяна“. Живото същество не притежава нищо в степента, в която го притежава Върховната Божествена Личност. Така че наставката маят не може да означава, че индивидуалното живо същество е себеудовлетворено (самодостатъчно). Индивидуалното същество никога не притежава достатъчно знание. Ако не беше така, щеше ли да попадне под властта на ма̄я̄, материалната енергия? Думата достатъчно може да се приеме само в смисъл на съразмерно с величината на живото същество. Духовното единство на Върховния Бог и живите същества не трябва да се разбира като съизмеримост. Всяко живо същество е индивидуално. Ако приемем твърдението за хомогенното единство, тогава когато се освободи една душа, би трябвало незабавно да се освободят всички останали индивидуални души. Но истината е, че всяка индивидуална душа се наслаждава и страда по различен начин в материалния свят.
Teorie asurů říká, že živé bytosti se rodí z hmotné přírody (prakṛti) ve styku s puruṣou. Tuto teorii nelze přijmout, protože hmotná příroda i Nejvyšší Osobnost Božství existují věčně. Hmotná příroda ani Nejvyšší Osobnost Božství se nemohou zrodit. Nejvyšší Pán je známý jako aja, nezrozený a hmotná příroda se zase nazývá ajā. Oba tyto názvy, aja i ajā, znamenají “nezrozený”. Vzhledem k tomu, že hmotná příroda i Nejvyšší Pán jsou nezrození, není možné, aby mohli zplodit živé bytosti. Védská literatura však uznává, že tak jako voda ve styku se vzduchem někdy projeví nesčetné bubliny, spojení hmotné přírody s Nejvyšší Osobou způsobuje zjevení živých bytostí v tomto hmotném světě. Tak jako bubliny ve vodě mají různé tvary, živé bytosti se také objevují v hmotném světě v různých tvarech a podmínkách pod vlivem kvalit hmotné přírody. Není tedy chyba učinit závěr, že živé bytosti objevující se v tomto hmotném světě v různých podobách jako lidské bytosti, polobozi, zvířata a ptáci, získávají svoje těla na základě různých tužeb. Nikdo nemůže říci, kdy se v nich tyto touhy probudily, a proto se používá výraz anādi-karma: příčinu této hmotné existence nelze vypátrat. Nikdo neví, kdy hmotný život začal, ale je pravda, že má počátek, protože původně je každá živá bytost duchovní jiskra. Tak jako pád jiskry z ohně na zem má svůj počátek, příchod živé bytosti do tohoto hmotného světa jej má také, ale nikdo nedokáže tuto dobu určit. Třebaže v čase zničení všechny živé bytosti zůstávají pohrouženy v duchovní existenci Pána jako v hlubokém spánku, jejich původní touhy vládnout hmotné přírodě nezanikají. Když dojde k novému stvoření vesmíru, vynoří se, aby si splnily tytéž touhy, a proto se objevují v různých druzích života.
Думата маят се използва в смисъла на „промяна“ или понякога на „вторично следствие“. Теорията на имперсоналистите е, че самият Брахман приема различни видове тела и това е негова лӣла̄, т.е. забавление. Но съществуват стотици хиляди форми на живот, които се намират в различни условия на съществуване – човеци, полубогове, животни, птици и бозайници, – и ако всички бяха експанзии на Върховната Абсолютна Истина, тогава изобщо нямаше да става дума за освобождение, защото Брахман си е освободен. Другото тълкувание на ма̄я̄ва̄дӣте е, че във всеки милениум се проявяват различни видове тела и когато милениумът завърши, всичките различни тела или експанзии на Брахман автоматически стават едно и се слага край на всички проявления. После, съгласно тази теория, в следващия милениум Брахман отново се разширява в различни телесни форми. Ако приемем това твърдение, тогава излиза, че Брахман е подложен на промени. Но това не можем да приемем. От Веда̄нта сӯтра научаваме, че по природа Брахман е блажен. Той не може да се променя и да приема тяло, което е подчинено на страдание. Всъщност живите същества, които са неотделима част от Брахман, са нищожно малки частици, склонни да попадат под покритието на илюзорната енергия. Както обяснихме преди, частиците от Брахман са искрици, които блажено танцуват в огъня, но съществува възможност да попаднат от огъня в дима, макар че димът е само друго състояние на огъня. Материалният свят е като дима, а духовният свят е като пламтящия огън. Когато попаднат под влиянието на илюзорната енергия, безчислените живи същества са склонни да падат от духовния свят в материалния. Но също така е възможно отново да се освободят, щом развият истинско знание и се издигнат над замърсяванията на материалния свят.
Živé bytosti pohroužené v době zničení v Nejvyšším se přirovnávají k medu, v němž se uchovávají chuti různých květin. Když jíme med, nedokážeme rozeznat, který med pochází ze které květiny, ale jeho lahodná chuť prozrazuje, že med není stejnorodý, ale je kombinací různých chutí. Dalším příkladem je, že ačkoliv různé řeky se nakonec smísí s vodou moře, neznamená to zánik individuální totožnosti řek. I když se voda Gangy a Jamuny smísí s mořskou vodou, řeky Ganga a Jamuna přesto dále existují nezávisle. Splynutí různých živých bytostí s Brahmanem v době zničení se týká zničení různých druhů těl, ale živé bytosti se svými rozmanitými náladami jsou nadále pohroužené v Brahmanu do dalšího projevení hmotného světa. Tak jako se liší slaná chuť mořské vody a sladká chuť vody Gangy a tento rozdíl trvá, rozdíl mezi Nejvyšším Pánem a živými bytostmi je trvalý, třebaže v době zničení zdánlivě splynou. Závěr tedy zní, že i když se živé bytosti zbaví veškerého znečištění v podobě podmínění hmotou a pohrouží se do duchovního království, jejich individuální nálady ve vztahu s Nejvyšším Pánem trvají dále.
Теорията на асурите твърди, че живите същества са родени от пракр̣ти, материалната природа, която е влязла в досег с пуруш̣а. Тази теория също е неприемлива, защото както материалната природа, така и Върховната Божествена Личност съществуват вечно. Нито материалната природа, нито Върховната Божествена Личност някога са били родени. Върховният Бог се нарича аджа, нероден. Материалната природа също се нарича аджа̄. И двете названия – аджа и аджа̄ – означават „нероден“. Материалната природа и Върховният Бог са неродени и е невъзможно те да зачеват живите същества. Както водата влиза в съприкосновение с въздуха и създава безброй мехури, така съединяването на материалната природа с Върховната Личност поражда появяването на живите същества в материалния свят в различни форми и при различни условия, предизвикани от проявните форми на материалната природа. Така че не е неправилно да направим извода, че живите същества, които се появяват в материалния свят в различни форми – хора, полубогове, животни, птици и хищници, – получават съответните си тела в зависимост от различните си желания. Никой не може да каже кога тези желания са се събудили у тях, затова се казва: ана̄ди-карма – не може да се проследи причината на материалното битие. Никой не знае кога е започнал материалният живот, но истина е, че той има начало, защото всяко живо същество по природа е духовна искра. Както искрите, които падат от огъня на земята, имат начало, така и живите същества, идващи в материалния свят, имат начало, но никой не може да каже кога е това. По времето на разрушението тези живи същества отново потъват в духовното битие на Бога, сякаш потънали в дълбок сън, но първоначалното им желание да господстват над материалната природа не преминава. И когато отново има космическо проявление, те излизат, за да изпълнят същите си желания и се появяват в различни видове живот.
Zosobněné Védy pokračovaly: “Drahý Pane, naším závěrem tedy je, že všechny živé bytosti přitahuje Tvoje hmotná energie a jen kvůli tomu, že se mylně považují za výtvory hmotné přírody, transmigrují z jednoho těla do druhého v zapomnění na svůj věčný vztah s Tebou. Z nevědomosti se ztotožňují s různými druhy života, a zvláště když jsou povzneseny do lidského těla, ztotožňují se s určitou třídou, národem, rasou či takzvaným náboženstvím a zapomínají na svoji skutečnou totožnost Tvých věčných služebníků. Kvůli tomuto mylnému pojetí života se opakovaně rodí a umírají. Když jeden člověk z mnoha miliónů získá díky společnosti čistých oddaných dostatečnou inteligenci, porozumí filosofii vědomí Krišny a vymaní se z vlivu mylného hmotného pojetí.”
Живите същества, които потъват във Върховния по време на разрушението, могат да се оприличат на меда. В медената пита се запазват различните благоухания на цветята и плодовете. Когато ядем мед, не можем да познаем от какви цветя бил е събран, но хубавият му вкус предполага, че не е хомогенен, а е съставен от различни оттенъци на аромати и вкусове. Друг пример: макар и отделните реки накрая да се вливат в морето, това не означава, че по този начин те губят индивидуалната си същност. Макар че водите на Ганг и на Ямуна̄ се сливат с морската вода, реките продължават да съществуват отделно. Потъването на различните живи същества в Брахман по време на разрушението означава разрушаване на различните видове тела, но самите живи същества остават поотделно потопени в Брахман заедно с различните си вкусове, докато дойде следващото проявление на материалния свят. Както соленият вкус на морската вода е различен от сладкия вкус на водите на Ганг и тази разлика съществува вечно, така и разликата между Върховния Бог и живите същества съществува вечно, въпреки че по време на разрушението външно изглежда, че те се сливат. Изводът е, че дори когато живите същества се освободят от всички замърсявания на материалното обуславяне и потънат в духовното царство, индивидуалният им вкус във взаимоотношенията им с Върховния Бог остава да съществува.
Šrí Čaitanja v Caitanya-caritāmṛtě potvrzuje, že živé bytosti putují tímto vesmírem v různých druzích života, a získá-li jedna z nich milostí duchovního mistra a Nejvyšší Osobnosti Božství, Krišny, dostatečnou inteligenci, začne žít oddaným životem s vědomím Krišny. Říká se hariṁ vinā na mṛtiṁ taranti: bez pomoci Nejvyšší Osobnosti Božství se nelze dostat z pout opakovaného rození a umírání. Jinými slovy, pouze Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, může podmíněné duše vysvobodit z koloběhu opakovaného rození a umírání.
Олицетворените Веди продължили: „О, Господи, може да се направи заключението, че всички живи същества са привлечени от материалната Ти енергия и само защото погрешно се отъждествяват с произведенията на материалната природа, се преселват от тяло в тяло, забравили вечната си връзка с теб. От невежество, в различните видове живот тези живи същества имат погрешна представа за себе си, и особено когато се издигнат до човешката форма на живот – тогава те се отъждествяват с определена класа или нация, с някоя раса или псевдорелигия, забравяйки истинската си същност на твои вечни слуги. Заради тази си невярна представа за живота те са подложени на многократни раждания и смърт. Ако някое от стотиците милиони такива същества стане достатъчно интелигентно благодарение на общуването си с чисти предани, то започва да разбира съзнанието за Кр̣ш̣н̣а и преодолява неправилните материални схващания.“
Zosobněné Védy se dále modlily: “Vliv času-minulosti, přítomnosti a budoucnosti-a hmotné utrpení, jako je nadměrné horko, chlad, zrození, smrt, stáří a nemoc, jsou pouze pohyby Tvého obočí. Vše se děje pod Tvým dohledem.” Bhagavad-gītā uvádí, že veškeré hmotné činnosti probíhají pod dohledem Nejvyšší Osobnosti Božství, Krišny. Védy pokračovaly: “Všechna podmínění hmotné existence jsou překážky pro osoby, které se Ti neodevzdaly. Pro odevzdané duše s dokonalým vědomím Krišny však nemohou být zdrojem strachu.” Když se zjevil Pán Nrsimhadéva, Prahlád Mahárádž se Ho nebál, zatímco jeho ateistický otec náhle stanul tváří v tvář zosobněné smrti a byl zabit. Proto i když se Pán Nrsimhadéva zjevuje ateistovi, jakým byl Hiranjakašipu, jako smrt, k oddaným jako Prahlád je vždy laskavý a je zdrojem veškeré jejich radosti. Čistý oddaný se proto nebojí zrození, smrti, stáří ani nemoci.
В Чайтаня чарита̄мр̣та Бог Чайтаня потвърждава, че живите същества скитат във вселената в различни форми на живот, но ако по милостта на духовния учител и на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, някое от тях стане достатъчно интелигентно, то започва живота си на преданост в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Казва се: харим̇ вина̄ на мр̣тим таранти – без помощта на Върховната Божествена Личност човек не може да се освободи от кръга на многократните раждания и смърти.
V této souvislosti složil Šrípáda Šrídhara Svámí pěkný verš s tímto významem: “Můj drahý Pane, jsem živá bytost neustále rušená podmínkami hmotné existence. Drtící kolo hmotné existence mě rozmačkalo na kusy a za své různé hříšné činnosti v tomto hmotném světě hořím v ohni hmotných reakcí. Nějakým způsobem se stalo, že jsem přijal útočiště u Tvých lotosových nohou, můj drahý Pane. Prosím, přijmi mě a ochraň mě.” Šríla Naróttama dás Thákur se modlí podobně: “Můj drahý Pane, ó synu Nandy Mahárádže, a dcero Vrišabhánua, přišel jsem přijmout útočiště u Vašich lotosových nohou poté, co jsem velmi trpěl v životě podmíněném hmotou, a modlím se, abyste ke mně byli milostiví. Prosím, neodmítejte mě, protože nemám jiné útočiště než Vás.”
Олицетворените Веди продължили: „Влиянието на времето – минало, настояще и бъдеще – и материалните нещастия, такива като жегата и ледения студ, раждането, смъртта, старостта и болестите, са просто движенията на веждите Ти. Всичко действа под твое ръководство.“ В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че всички материални дейности се осъществяват под указанията на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. „Всички условия в материалното съществуване са пречка за тези, които не са се отдали на теб. Но отдадените души, които са в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, не се страхуват от тях.“ Когато се появил Бог Нр̣сим̇хадева, Прахла̄да Маха̄ра̄джа не се боял ни най-малко от него, докато безбожният му баща виждал в негово лице олицетворението на смъртта и бил убит. Макар че за атеистите като Хиран̣якашипу Бог Нр̣сим̇хадева се появява като смъртта, за преданите като Прахла̄да Той е извор на милост и блаженство. Затова един чист предан не се бои от раждането, смъртта, старостта и болестите.
Závěr zní, že každý proces seberealizace nebo realizace Boha kromě bhakti- yogy neboli oddané služby je nesmírně obtížný. Přijetí útočiště u oddané služby Pánu v plném vědomí Krišny je tedy jediný způsob, jak se zbavit znečištění v podobě hmotného, podmíněného života, zvláště v tomto věku. Ti, kdo si nejsou vědomi Krišny, pouze marní čas a nemají žádný hmatatelný důkaz o tom, že jejich duchovní život přináší výsledky.
Шрӣпа̄да Шрӣдхара Сва̄мӣ е съчинил хубав стих, в който се казва: „О, Господи, аз съм живо същество, вечно притеснявано от условията на материалното битие. Тежкото колело на материалното съществуване ме е разкъсало на парчета и заради многобройните си греховни дейности в материалния свят аз горя в силния огън на материалните последици. По някакъв начин, о, Господи, успях да дойда, за да приема подслон при твоите лотосови крака. Моля те, приеми ме и ми дай закрилата си.“ Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура също се моли: „О, Господи, о, сине на Нанда Маха̄ра̄джа, приятелю на дъщерята на Вр̣ш̣абха̄ну, дошъл съм да приема подслон в лотосовите Ти крака след непоносимото страдание в материалния обусловен живот и те умолявам да бъдеш милостив към мен. Моля те, не ме отпращай, защото нямам друго убежище, освен теб.“
Pán Rámačandra řekl: “Vždy ujišťuji důvěrou a bezpečím každého, kdo se Mi odevzdá a s konečnou platností se rozhodne, že je Mým věčným služebníkem, protože to je Můj přirozený sklon.” Podobně říká Pán Krišna v Bhagavad-gītě: “Vliv hmotné přírody je nepřekonatelný, ale každý, kdo se Mi odevzdá, jej může překonat.” Oddaní se ani v nejmenším nezajímají o diskuse s neoddanými, aby vyvrátili jejich teorie. Místo aby marnili čas, se neustále věnují transcendentální láskyplné službě Pánu s dokonalým vědomím Krišny.”
Изводът е, че всеки друг начин на себепознание или осъзнаване на Бога, освен преданото служене, или бхакти йога, е неимоверно труден. Затова приемането на убежището на преданото служене на Бога, пълното Кр̣ш̣н̣а съзнание, е единственият път да се освободим от замърсяванията на материалния обусловен живот, особено в тази епоха. Тези, които нямат съзнание за Кр̣ш̣н̣а, само си губят времето и не притежават ясни доказателства за духовния живот.
Zosobněné Védy pokračovaly: “Drahý Pane, přestože velcí mystičtí jógí mohou plně ovládat slona mysli a hurikán smyslů, pokud nepřijmou útočiště u pravého duchovního mistra, podlehnou vlivu hmoty a jejich pokusy o seberealizaci nebudou nikdy úspěšné. Tyto osoby bez vedení se přirovnávají k obchodníkům vyplouvajícím na moře na lodi bez kapitána.” Ze spárů hmotné přírody se tedy nelze dostat vlastní snahou. Je třeba přijmout pravého duchovního mistra a jednat pod jeho vedením. Pak je možné překonat nevědomost hmotného podmínění. Šrípáda Šrídhara Svámí o tom složil pěkný verš: “Ó dokonale milostivý duchovní mistře, představiteli Nejvyšší Osobnosti Božství, až se má mysl plně odevzdá u tvých lotosových nohou, jen tehdy budu tvojí milostí zbaven všech překážek v duchovním životě a můj život bude blažený.”
Бог Ра̄мачандра е казал: „Винаги давам сигурност и вяра на този, който ми се отдаде и реши твърдо, че е мой вечен слуга – това е моя естествена склонност.“ А Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄: „Силата на материалната природа е непреодолима, но този, който ми се отдаде, може реално да превъзмогне въздействието ѝ.“ Преданите никога не са били склонни да спорят с неотдадените, за да оборват теориите им. Вместо да си губят времето, те постоянно отдават трансцендентално любовно служене на Бога, в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Extatického samādhi, neboli pohroužení v Nejvyšším Pánu, Osobnosti Božství, lze dosáhnout neustálou službou Jemu a tato trvalá oddaná služba je možná jedině pod vedením pravého duchovního mistra. Védy proto radí, že k poznání vědy o oddané službě je třeba se odevzdat pravému duchovnímu mistrovi, který tuto vědu zná v žákovské posloupnosti. Této posloupnosti se říká śrotriya. Hlavním znakem toho, kdo se stal duchovním mistrem v žákovské posloupnosti, je stoprocentní ustálenost v bhakti-yoze. Někdy lidé nepřijímají duchovního mistra a místo toho usilují o seberealizaci pomocí mystické jógy, ale je známo mnoho případů neúspěchu, a to i u velkých jógích, jako byl Višvámitra. Ardžuna řekl v Bhagavad-gītě, že ovládání mysli je stejně nepraktické jako snaha zastavit hurikán. Někdy se mysl přirovnává k šílenému slonu. Bez vedení duchovního mistra nelze mysl a smysly ovládnout. Jinými slovy, kdo se věnuje mystické józe bez pomoci pravého duchovního mistra, zaručeně neuspěje. Bude jen ztrácet drahocenný čas. Védský pokyn zní, že nikdo nemůže získat plné poznání, aniž by ho vedl áčárja. Ācāryavān puruṣo veda: ten, kdo přijal áčárju, zná pravý stav věcí. Absolutní Pravdu nelze poznat prostřednictvím argumentů. Ten, kdo dosáhl úrovně dokonalého bráhmany, začne být přirozeně odříkavý. Neusiluje o hmotný zisk, protože díky duchovnímu poznání dospěl k závěru, že v tomto světě není ničeho nedostatek. Nejvyšší Osobnost Božství dodává vše v dostatečném množství. Skutečný bráhmana proto neusiluje o hmotnou dokonalost. Místo toho se obrátí na pravého duchovního mistra, aby od něho přijímal pokyny. Jedna z kvalifikací duchovního mistra je brahma-niṣṭha, což znamená, že zanechal všech ostatních činností a zasvětil svůj život pouze službě Nejvyšší Osobnosti Božství, Krišnovi. Když skutečný student přijde za skutečným duchovním mistrem, pokorně se k němu modlí: “Můj drahý pane, přijměte mě laskavě za svého žáka a učte mě tak, abych byl schopen zanechat všech ostatních procesů seberealizace a věnoval se jen rozvoji vědomí Krišny, oddané službě.”
Олицетворените Веди продължили: „О, Господи, макар че великите йогӣ мистици напълно обуздават слона на ума и урагана на сетивата, ако не приемат подслон при истински духовен учител, те стават жертви на въздействието на материята и се провалят в опитите си да постигнат себепознание. Такива неръководени личности са като търговци, които излизат в морето с кораб без капитан.“ Следователно човек не може да се освободи от лапите на материалната природа със собствени усилия. Той трябва да приеме истински духовен учител и да постъпва според неговите указания. Тогава ще бъде възможно да прескочи невежеството на материалните условия. В тази връзка Шрӣпа̄да Шрӣдхара Сва̄мӣ е съставил хубав стих, който гласи: „О, всемилостиви духовни учителю, представител на Върховната Божествена Личност, кога умът ми напълно ще се отдаде в лотосовите Ти крака? Само тогава, благодарение на милостта ти, ще мога да преодолея всички пречки за духовния живот и ще се установя в живот на блаженство.“
Oddaný, kterého duchovní mistr zaměstnává v transcendentální láskyplné službě Pánu, uvažuje: “Můj drahý Pane, jsi zdroj radosti. Jelikož jsi přítomný, k čemu je pomíjivá radost ze společnosti, přátelství a lásky? Osoby, které neznají svrchovaný zdroj radosti, se ji mylně snaží získat ze smyslového požitku, ale ten je pomíjivý a klamný.” Vidjápati, velký vaišnava a básník, v této souvislosti říká: “Můj drahý Pane, společnost, přátelství a láska bezpochyby poskytují jistou radost, i když hmotně pojatou, ale ta nemůže uspokojit mé srdce, které se podobá poušti.” V poušti je třeba celého oceánu vody. Jakou cenu tam má pouhá kapka? Také naše hmotná srdce jsou plná různých tužeb, které nemůže materialistická společnost, přátelství a láska uspokojit. Když naše srdce začínají získávat radost ze svrchovaného zdroje radosti, můžeme být uspokojeni. Toto transcendentální uspokojení je možné jen v oddané službě s dokonalým vědomím Krišny.
Всъщност екстатичното сама̄дхи, или потапяне във Върховната Божествена Личност, можем да постигнем, когато постоянно отдаваме служене на Бога. А това на свой ред може да стане само когато действаме под ръководството на истински духовен учител. Затова Ведите ни учат, че за да познаем науката на преданото служене, трябва да се отдадем на истински духовен учител. Той е този, който знае науката за преданото служене в ученическата последователност. Тази последователност се нарича шротрия. Първата характерна черта на този, който е станал духовен учител в ученическата приемственост, е че той е стопроцентово установен в бхакти йога. Понякога хората не приемат духовен учител, а вместо това се стремят към себепознание чрез мистичната йога, но има много примери за паднали йогӣ, сред които са дори такива велики личности като Вишва̄митра. Арджуна казва в Бхагавад-гӣта̄, че обуздаването на ума е толкова неосъществимо, колкото и опитите да спрем силния ураган. Понякога умът е сравняван с полудял слон. Човек не може да овладее ума и сетивата си, без да следва указанията на духовен учител. Иначе казано, ако човек следва мистичната йога и не приеме истински духовен учител, със сигурност ще се провали и просто ще пропилее безценното си време. Ведическото твърдение е, че никой не може да има пълно знание, ако не е воден от а̄ча̄ря. А̄ча̄рява̄н пуруш̣о веда – този, който е приел а̄ча̄ря, знае кое какво е. Абсолютната Истина не може да бъде проумяна чрез разсъждения. Този, който е достигнал съвършено брахминско ниво, много лесно приема отреченията. Той не се стреми към материални придобивки, защото чрез духовното си знание е дошъл до заключението, че в този свят няма недостиг. Върховната Божествена Личност е дала всичко в достатъчно количество. Един истински бра̄хман̣а не полага усилия да постигне материално съвършенство; в замяна на това той се обръща към истински духовен учител, за да приеме от него наставления. Качествата на духовния учител са, че той е брахма-ниш̣т̣ха, което означава, че е изоставил всички други дейности и е посветил живота си единствено на дейностите, свързани с Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Когато един истински ученик се обърне към истински духовен учител, той смирено се моли: „О, господарю мой, милостиво ме приеми за твой ученик и ме научи да мога да се откажа от всички други начини за постигане на себепознание и да се отдам единствено на Кр̣ш̣н̣а съзнание и предано служене.“
Zosobněné Védy pokračovaly: “Drahý Pane, jsi sac-cid-ānanda vigraha, vždy blažená podoba poznání, a protože jsou živé bytosti Tvé nedílné části, je pro ně přirozené, že si Tě jsou plně vědomé. Každý, kdo v tomto hmotném světě rozvinul toto vědomí Krišny, již nemá zájem o materialistický způsob života. Bytost vědomá si Krišny ztratí zájem o rodinný život, kde je do určité míry povolen smyslový požitek. Dokonalost lidského života je založena na poznání a odříkání, ale snažit se této úrovně dosáhnout v rodinném životě je velmi obtížné. Osoby vědomé si Krišny se proto uchylují do společnosti oddaných nebo na svatá poutní místa. Znají vztah mezi Nadduší a individuálními živými bytostmi a nikdy nepodléhají tělesnému pojetí života. Jelikož Tě vždy s plným vědomím nosí ve svých srdcích, jsou natolik očištěné, že každé místo, na které vstoupí, se stane svatým poutním místem, a voda, která omyla jejich nohy, dokáže osvobodit mnoho hříšných osob bloudících tímto hmotným světem.”
Преданите, които отдават на Бога трансцендентално любовно служене под указанията на духовен учител, разсъждават по следния начин: „О, Господи, Ти си изворът на удоволствието. Щом теб те има, какъв е смисълът от греховното удоволствие, извличано от обществото, приятелството и любовта? Личностите, които не познават върховния извор на удоволствието, в заблуждението си се мъчат да получат удоволствие от удовлетворяването на сетивата, но то е мимолетно и нереално.“ В тази връзка Видя̄пати, един велик ваиш̣н̣ава и поет, казва: „О, Господи, несъмнено в обществото, приятелството и любовта можем да намерим някакво удоволствие, макар че го възприемаме по материален начин, но то не може да удовлетвори сърцето ми, което е като пустиня.“ Една пустиня има нужда от цял океан вода. Ако там се излее само една капка, каква стойност има тази вода? Материалните ни сърца са пълни с безброй желания, които не могат да се осъществят чрез приятелството и любовта в материалното общество. Ние можем да станем удовлетворени, когато сърцата ни получават удоволствие от върховния извор на удоволствието. Това трансцендентално удовлетворение е възможно само в преданото служене, когато сме напълно осъзнати за Кр̣ш̣н̣а.
Když Prahláda Mahárádže jeho ateistický otec požádal, aby mu pověděl o něčem opravdu dobrém, co se naučil, Prahlád otci odpověděl: “Pro materialistu, kterého neustále sužují starosti, protože se zabývá dočasnými a relativními skutečnostmi, je nejlepší opustit vyschlou studnu rodinného života a odejít do lesa odevzdat se Nejvyššímu Pánu.” Skuteční čistí oddaní jsou oslavováni jako mahātmové, vznešení mudrci, osobnosti s dokonalým poznáním. Neustále myslí na Nejvyššího Pána a Jeho lotosové nohy, a tak dosahují automaticky osvobození. Oddané, kteří vždy zaujímají toto postavení, posilují nepochopitelné energie Pána, a oni se tak sami stávají zdrojem osvobození pro své následovníky a oddané. Osoba vědomá si Krišny je zcela duchovní, a proto každý, kdo se čistého oddaného dotkne nebo u něho přijme útočiště, bude také posílen duchovními energiemi. Tito oddaní nejsou nikdy pyšní na hmotné přednosti. Mezi ně se obvykle počítají dobrý původ, vzdělání, krása a bohatství, ale třebaže oddaný může vlastnit všechny čtyři, nikdy kvůli tomu nepodlehne pýše. Vznešení oddaní Pána cestují po celém světě z jednoho poutního místa na druhé a cestou potkávají mnoho podmíněných duší, které osvobozují svojí společností a šířením transcendentálního poznání. Obvykle sídlí na místech, jako je Vrindávan, Mathurá, Dváraká, Džagannáth Purí a Navadvíp, protože na těchto místech se shromažďují pouze oddaní. Navzájem si poskytují svatou společnost, a dělají tak pokrok. Otevírají chrámy a ášramy, kde se scházejí Krišnovi oddaní, a každá živá bytost tak může využít jejich společnosti. Díky této společnosti mohou lidé stále více rozvíjet vědomí Krišny. Tento pokrok není možný v běžném rodinném životě, který postrádá vědomí Krišny.
Олицетворените Веди продължили: „О, Господи, Ти си сач-чид-а̄нанда-виграха, вечноблажената и знаеща форма, и понеже живите същества са неотделими части от твоята личност, естественото им състояние на съществуване е да притежават пълно съзнание за теб. В материалния свят всеки, който е развил такова съзнание, не се стреми повече към материалистическия живот. Едно осъзнато за Кр̣ш̣н̣а същество загубва всякакво влечение към семейния живот и удобствата и се нуждае само от малко отстъпки, колкото да удовлетвори телесните си нужди. Иначе казано, то повече не изпитва влечение към сетивното наслаждение. Съвършенството на човешкия живот се основава на знанието и отречението, но е много трудно да се опиташ да достигнеш това равнище на знание и отречение, ако водиш семеен живот. Затова осъзнатите за Кр̣ш̣н̣а личности приемат подслон в общуването с предани или в святите места за поклонение. Тези личности осъзнават връзката между Свръхдушата и индивидуалните живи същества и никога не гледат на живота от позицията на тялото. Те винаги пазят теб в сърцата си в пълно съзнание и са толкова чисти, че където и да отидат, превръщат мястото в свещено, а водата, която мие краката им, може да освободи много греховни личности, лутащи се в материалния свят.“
Zosobněné Védy pokračovaly: “Drahý Pane, existují dva druhy transcendentalistů-impersonalisté a personalisté. Impersonalisté zastávají názor, že tento hmotný projev je falešný a skutečná je pouze Absolutní Pravda. Názor personalistů však je, že hmotný svět, i když velmi pomíjivý, není falešný, ale skutečný. Tito transcendentalisté mají různé argumenty, aby prokázali platnost svých filosofií. Ve skutečnosti je hmotný svět jak skutečný, tak neskutečný. Je skutečný, protože vše je expanze Nejvyšší Absolutní Pravdy, a je i neskutečný vzhledem ke své dočasnosti: je stvořen a zničen. Kvůli různým okolnostem své existence nezaujímá vesmírný projev žádné pevné postavení.” Ti, kdo prosazují, že tento hmotný svět je falešný, jsou obecně známí výrokem brahma satyaṁ jagan mithyā. Argumentují, že vše v hmotném světě je z hmoty. Například mnoho předmětů je z hlíny-hliněné hrnce, talíře a misky. Ty mohou být po svém zničení přeměněny v mnoho jiných hmotných předmětů, ale jejich existence jako hlína trvá za všech okolností. Hliněný džbán na vodu může být po rozbití přeměněn v misku nebo talíř, ale hlína v podobě talíře, misky nebo džbánu existuje dál. Proto jsou podoby džbánu, misky nebo talíře falešné, ale jejich existence v podobě hlíny je skutečná. To je názor impersonalistů. Tento vesmírný projev nepochybně pochází z Absolutní Pravdy, ale protože existuje dočasně, je falešný. Impersonalisté chápou Absolutní Pravdu, která je stále přítomná, jako jedinou pravdu. Podle názoru jiných transcendentalistů je však tento hmotný svět skutečný, protože vznikl z Absolutní Pravdy. Impersonalisté namítají, že to není pravda, neboť hmota někdy vzniká z duše a jindy duše vzniká z hmoty. Tito filosofové argumentují, že i když je kravský trus mrtvá hmota, někdy z něho vylézají štíři. Také mrtvá hmota jako nehty a vlasy vyrůstají z živého těla. Proto věci vzniklé z určité věci s ní nemají vždy totožnou podstatu. Na základě tohoto argumentu májávádští filosofové se snaží prosadit myšlenku, že navzdory tomu, že tento vesmírný projev vzešel z Absolutní Pravdy, pravdu nutně neobsahuje. Podle tohoto názoru je třeba Absolutní Pravdu, Brahman, přijímat jako pravdu, zatímco produkt této Absolutní Pravdy za pravdu považovat nelze.
Когато Прахла̄да Маха̄ра̄джа бил помолен от демоничния си баща да разкаже нещо хубаво, което е научил, той казал на баща си, че за един материалист, който е изпълнен с тревоги, защото се е отдал на временни и относителни истини, най-доброто нещо е да изостави слепия кладенец на семейния живот и да се оттегли в гората, за да приеме подслон при Върховния Бог. Истинските чисти предани са прославени като маха̄тма̄, или велики мъдреци, личности, които притежават съвършено знание. Те постоянно мислят за Върховния Бог и за неговите лотосови крака и така по естествен начин се освобождават. Преданите, които винаги заемат тази позиция, се разпалват от непроницаемите енергии на Бога и сами стават източник на освобождение за последователите и преданите си. Една осъзната за Кр̣ш̣н̣а личност е наелектризирана духовно и затова всеки, който се докосне до такъв чист предан или приеме подслон при него, се наелектризира по същия начин с духовни енергии. Тези предани никога не се възгордяват с материалните си богатства. Обикновено за материални богатства се смятат знатният произход, образованието, красотата и доброто благосъстояние, но дори един предан да притежава и четирите материални богатства, той не се самозабравя заради това преимущество. Великите предани на Бога пътуват по целия свят от едно място за поклонение на друго, по пътя си срещат много обусловени души и ги освобождават, като общуват с тях и им дават трансцендентално знание. Те живеят в места като Вр̣нда̄вана, Матхура̄, Два̄рака̄, Джаганна̄тха Пурӣ и Навадвӣпа, защото там се събират само предани. По този начин те се възползват от общуването със святи личности. Великите предани основават храмове и а̄шрами, в които могат да идват осъзнати за Кр̣ш̣н̣а личности – така всяко живо същество може да се възползва от това общуване. На тези места преданите развиват своето съзнание за Кр̣ш̣н̣а все повече и повече. Подобен напредък не е възможен в условията на семейния живот, лишен от Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Pohled májávádského filosofa však Bhagavad-gītā označuje za pohled asurů neboli démonů. Pán v Bhagavad-gītě říká: asatyam apratiṣṭhaṁ te jagad āhur anīśvaram/ aparaspara-sambhūtaṁ kim anyat kāma-haitukam: “Asurové hledí na tento vesmírný projev jako na falešný. Myslí si, že zdrojem stvoření je pouhé vzájemné působení hmoty a že neexistuje žádný vládce či Bůh.” Skutečnost je však jiná. Ze sedmé kapitoly Bhagavad-gīty víme, že pět hrubých prvků-země, voda, oheň, vzduch a éter-a jemné prvky-mysl, inteligence a falešné ego—představují osm oddělených energií Nejvyššího Pána. Nad touto nižší, hmotnou energií je duchovní energie známá jako živé bytosti, považované za vyšší energii Pána. Celý vesmírný projev je kombinací nižších a vyšších energií, jejichž zdrojem je Nejvyšší Pán, Osobnost Božství, který vlastní mnoho různých druhů energií. Védy to potvrzují: parāsya śaktir vividhaiva śrūyate. “Transcendentální energie Pána jsou rozmanité.” A protože tyto rozmanité energie pocházejí z Nejvyššího Pána, nemohou být falešné. Pán existuje věčně a energie také. Některé z nich jsou sice dočasně projevené, čili někdy projevené a někdy neprojevené, to však neznamená, že jsou falešné. Lze uvést příklad, že když se někdo hněvá, dělá věci, které by za normálních okolností neudělal, ale to, že hněvivá nálada přichází a mizí, neznamená, že energie hněvu je falešná. Proto vaišnavští filosofové nepřijímají argument májávádských filosofů o falešnosti tohoto světa. Podle Pána Samotného je názor, že neexistuje svrchovaná příčina tohoto hmotného projevu, neexistuje Bůh a vše je pouze výtvorem vzájemné působení hmoty, názorem asurů.
Олицетворените Веди продължили: „Скъпи Господи, има два вида трансценденталисти – имперсоналисти и персоналисти. Мнението на имперсоналистите е, че материалното проявление е нереално и само Абсолютната Истина е действителна. А гледната точка на персоналистите е, че макар и временен, материалният свят не е нереален, а действителен. Тези трансценденталисти излагат различни доводи, за да докажат верността на своята философия. Всъщност материалният свят е едновременно истински и неистински. Той е истински, защото всичко е експанзия на Върховната Абсолютна Истина, и е неистински, защото съществуването му е временно – той се сътворява и след това се разрушава. Поради различните си състояния на съществуване космическото проявление няма точно установено положение.“ Тези, които твърдят, че материалният свят е нереален, обикновено са известни с максимата брахма сатям̇ джаган митхя̄. Те изтъкват довода, че всичко в материалния свят е изградено от материя. От глина например се правят много неща – пръстени делви, чинии и паници. След като се унищожат, те могат да се превърнат в други материални предмети, но при всички случаи продължават да съществуват под формата на глина. Щом една пръстена водна кана се счупи, тя може да се превърне в паница или в чиния, но при всички положения пръстта продължава да съществува. Следователно формите на водната кана, паницата или чинията са нереални, а съществуването им под формата на глина е истинско. Това е становището на имперсоналистите. Наистина, космическото проявление е създадено от Абсолютната Истина, но то е нереално, тъй като съществуването му е временно. Заключението на имперсоналистите е, че Абсолютната Истина, която съществува винаги, е единствената истина. Но според мнението на другите трансценденталисти материалният свят, който е създаден от Абсолютната Истина, също е истински. В отговор на това имперсоналистите възразяват, че материалният свят не е действителен, защото понякога материята се създава от трансценденталната душа, но понякога трансценденталната душа се създава от материята. Тези философи твърдят, че макар кравешкият тор да е безжизнена материя, понякога от него излизат скорпиони. Но също така и мъртва материя като нокти и косми излиза от живото тяло. Следователно нещата, които се създават от дадено нещо, невинаги са едни и същи. По силата на този довод философите ма̄я̄ва̄дӣ твърдят, че макар космическото проявление да е еманация от Абсолютната Истина, не е задължително то непременно да е действително. Според този възглед Брахман, Абсолютната Истина, трябва да се приеме за истина, но космическото проявление, макар и създадено от Абсолютната Истина, не може да се приеме за истинско.
Májávádský filosof někdy předkládá argument s hadem a provazem. Ve večerní temnotě je někdy stočený provaz z neznalosti považován za hada. Splést si provaz s hadem však neznamená, že provaz či had jsou falešní, a proto tento příklad používaný májávádími pro doložení falešnosti hmotného světa neplatí. Když je něco považováno za skutečnost, ale ve skutečnosti to neexistuje, nazývá se to falešné. Je-li však něco zaměněno za něco jiného, neznamená to, že je to falešné. Vaišnavští filosofové používají velmi vhodný příklad-přirovnávají tento hmotný svět k hliněné nádobě. Když se díváme na hliněnou nádobu, ta z ničeho nic nezmizí a nepromění se v něco jiného. Může existovat dočasně, ale používá se pro nošení vody a my ji vidíme jako hliněnou nádobu. Proto i když je hliněná nádoba dočasná a liší se od původní hlíny, nemůžeme ji označit za falešnou. Měli bychom tedy dospět k závěru, že hliněná nádoba a veškerá hlína jsou skutečné, protože jedna je výtvorem druhé. Z Bhagavad-gīty víme, že po zničení tohoto vesmírného projevu vstoupí hmotná energie do Nejvyššího Pána, Osobnosti Božství, který se svými rozmanitými energiemi existuje věčně. Jelikož hmotné stvoření pochází z Něho, nemůžeme říci, že tento vesmírný projev je výtvorem něčeho prázdného. Krišna není prázdný. Kdykoliv mluvíme o Krišnovi, je přítomný se svou podobou, vlastnostmi, jménem, doprovodem a majetkem. Krišna tedy není neosobní. Původní příčina všeho není ani prázdná ani neosobní-je to Nejvyšší Osoba. Démoni mohou tvrdit, že toto hmotné stvoření je anīśvara, bez vládce neboli Boha, ale tyto argumenty z konečného hlediska neobstojí.
Но в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че възгледите на философите ма̄я̄ва̄дӣ са възгледи на асурите, т.е. на демоните. Богът казва в Бхагавад-гӣта̄: асатям апратиш̣т̣хам̇ те джагад а̄хур анӣшварам. Твърдението на асурите за космическото проявление е, че то цялото е недействително. Те мислят, че само взаимодействието в материята е причина за сътворението и че не съществува Бог или управляващ господар. Но всъщност това не е вярно. От седма глава на Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че петте груби елемента – земя, вода, въздух, огън и небе – и фините елементи – ум, интелигентност и лъжливо его – са осемте отделени енергии на Върховния Бог. Отвъд низшата материална енергия се намират живите същества, които представляват духовна енергия. Те са и висша енергия на Бога. Цялото космическо проявление е съединение от низшата и висшата енергия, чийто източник е Върховната Божествена Личност. Върховният Бог има много видове енергии. Това се потвърждава във Ведите. Пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте – трансценденталните енергии на Бога са многообразни и това многообразие не може да е лъжливо, защото произлиза от Върховния Бог. Богът съществува вечно, както и енергиите му. Някои от тях са временни – понякога са проявени, понякога не са, – но това не означава, че са недействителни. Може да се приведе пример: когато човек се разгневи, той прави неща, които нормално не са му присъщи, но енергията на гнева не е нереална само защото гневът се появява и отминава. Така че философите ваиш̣н̣ави не приемат твърдението на ма̄я̄ва̄дӣте, че този свят е недействителен. Самият Бог потвърждава, че схващането, че не съществува върховна причина на материалното проявление, че няма Бог и че всичко е създадено от взаимодействията в материята, е схващане, присъщо на асурите.
Argument májávádských filosofů, že neživá hmota jako nehty a vlasy pochází ze živého těla, není příliš rozumný. Nehty a vlasy jsou nepochybně neživé, nepocházejí však ze živé bytosti, ale z neživého hmotného těla. Také argument, že štír pochází z kravského trusu, což má naznačovat, že živá bytost pochází z hmoty, je mylný. Štír, který vylézá z kravského trusu, je bezpochyby živá bytost, ale živá bytost z kravského trusu nevznikla. Pochází z něho pouze její hmotné tělo, tělo štíra. Jiskry živých bytostí, jak víme z Bhagavad-gīty, jsou vpraveny do hmotné přírody a potom se objevují. Různé druhy těl živé bytosti dodává hmotná příroda, ale samotnou živou bytost dodává Nejvyšší Pán. Otec a matka jí za určitých podmínek dávají pro ni nezbytné tělo. Živá bytost transmigruje z jednoho těla do druhého podle svých různých tužeb, které ji v jemné podobě inteligence, mysli a falešného ega doprovázejí z těla do těla. Vyšším řízením je umístěna do lůna určitého druhu hmotného těla, kde vyvine podobné tělo. Není tedy výtvorem hmoty, ale přijímá určitý druh těla na základě vyššího řízení. Podle naší současné zkušenosti je tento hmotný svět kombinací hmoty a duše. Duše hýbe hmotou. Duše (živá bytost) a hmota jsou různé energie Nejvyššího Pána, a jelikož jsou obě výtvorem Svrchovaného Věčného, neboli Nejvyšší Pravdy, jsou skutečné, nikoliv falešné. Živá bytost je nedílná část Nejvyššího, a tak existuje věčně. V jejím případě tedy nemůže být ani řeči o zrození a smrti. K takzvanému zrození a smrti dochází kvůli hmotnému tělu. Védský výrok sarvaṁ khalv idaṁ brahma znamená, že obě tyto energie pocházejí z Nejvyššího Brahmanu, a proto nic z toho, co vnímáme, se od Brahmanu neliší.
Понякога ма̄я̄ва̄дӣте дават пример със змията и въжето. Във вечерния мрак от невежество понякога можем да вземем едно навито въже за змия. Но заблуждението, че въжето е змия, не означава, че въжето или змията са недействителни. Следователно това сравнение, чрез което ма̄я̄ва̄дӣте илюстрират нереалността на материалния свят, е неуместно. Когато едно нещо се приема за истинско, но всъщност то не съществува, то се нарича лъжливо. Но ако едно нещо по погрешка се вземе за нещо друго, това не означава, че не е истинско. Философите ваиш̣н̣ави използват един много точен пример, който сравнява материалния свят с глинена делва. Една глинена делва не изчезва веднага и не се превръща веднага в нещо друго. Тя може да е временна, но я използваме, за да носим с нея вода, и продължаваме да я виждаме като глинена делва. Следователно макар глинената делва да не е вечна и да се различава от първоначалната пръст, не можем да твърдим, че не е реална. Затова трябва да направим заключението, че и цялата пръст, и глинената делва са истински, защото едното е направено от другото. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че след разрушението на космическото проявление енергията се връща във Върховната Божествена Личност. Богът съществува вечно заедно с многообразните си енергии. Тъй като материалното творение е еманация от него, не можем да кажем, че космическото проявление е произведено от пустотата. Кр̣ш̣н̣а не е лишен от съдържание. Всеки път, когато говорим за Кр̣ш̣н̣а, Той присъства със своята форма, качества, име, обкръжение и принадлежности. Затова Кр̣ш̣н̣а не е безличностен. Изначалната причина на всичко е Върховната Личност, а не безличната пустота. Демоните могат да казват, че материалното творение е анӣшвара, лишено от повелител или Бог, но в крайна сметка подобни твърдения са безпочвени.
Existence hmotného světa se týká mnoho argumentů, ale vaišnavský filosofický závěr je z nich nejlepší. Příklad hliněné nádoby je velmi příhodný: její tvar může být dočasný, ale nádoba samotná má určitý účel-přenášet vodu z jednoho místa na druhé. Také toto hmotné tělo, třebaže pomíjivé, má zvláštní účel. Živá bytost dostává od počátku stvoření příležitost rozvinout různé druhy hmotných těl podle tužeb, které nahromadila odnepaměti. Lidské tělo představuje zvláštní příležitost, protože v něm lze využít rozvinuté vědomí.
Примерът, който дават ма̄я̄ва̄дӣте с безжизнената материя под формата на нокти и коси, които излизат от живото тяло, не е много убедителен. Несъмнено ноктите и косата са лишени от живот, но те не произлизат от одушевеното живо същество, а от безжизненото материално тяло. Твърдението, че живите същества се създават от материята, защото скорпионите излизат от кравешкия тор, също не е много разумно. Скорпионът, който излиза от кравешкия тор, несъмнено е живо същество, но живото същество не произлиза от кравешкия тор. Както научаваме от Бхагавад-гӣта̄, искрите, или живите същества, първо биват впръсквани в материалната природа и след това излизат от нея. Материалната природа дава тялото на живото същество, което може да има много форми, но самото живо същество е заченато от Върховния Бог. Бащата и майката осигуряват тялото, от което се нуждае живото същество в определените условия. Живото същество пътува от тяло в тяло в зависимост от различните си желания, които го съпровождат под фината форма на интелигентност, ум и лъжливо его. В съответствие с висшето ръководство живото същество влиза в утробата на определен вид материално тяло и след това развива подобно тяло. Следователно трансценденталната душа не произлиза от материята; тя приема дадено тяло според по-висшите указания. За сегашните ни възприятия материалният свят е смесица от материя и дух. Духът движи материята. Трансценденталната душа, или живото същество, и материята са различни енергии на Върховния Бог и понеже и двете енергии произлизат от Върховната Вечна Истина, те са действителни, а не недействителни. Живото същество живее вечно, защото е неотделима част от Върховния. Следователно и дума не може да става за раждане или смърт. Така нареченото „раждане“ и „смърт“ идват заради материалното тяло. Ведическото твърдение сарвам̇ кхалв идам̇ брахма означава, че щом и двете енергии са произлезли от Върховния Брахман, нищо от това, което виждаме, не се различава от Брахман.
Májávádští filosofové někdy namítají, že pokud je tento hmotný svět skutečnost, proč se hospodářům radí přetrhnout pouto k němu a přijmout sannjás? Vaišnavský pohled na sannjás neříká, že svět je falešný, a proto je třeba zanechat hmotných činností. Účelem vaišnavského sannjásu je používat věci tak, jak mají být používány. Šríla Rúpa Gósvámí dal transcendentalistům dvě pravidla, jak jednat v tomto hmotném světě. Když vaišnava zanechá materialistického způsobu života a přijme sannjás, není to na základě představy o falešnosti hmotného světa, ale aby vše plně zaměstnával ve službě Pánu. Šríla Rúpa Gósvámí proto dává toto pravidlo: “Je třeba být odpoutaný od hmotného světa, protože hmotné pouto nemá žádný smysl. Celý hmotný svět, celý vesmírný projev, patří Bohu, Krišnovi. Proto je třeba vše používat pro Krišnu a oddaný by měl zůstat odpoutaný od hmotných věcí.” To je význam vaišnavského sannjásu. Materialista lpí na tomto světě kvůli smyslovému požitku, ale vaišnavský sannjásí, i když nepřijímá nic pro svůj vlastní smyslový požitek, zná umění, jak vše použít ve službě Pánu. Šríla Rúpa Gósvámí proto kritizoval májávádské sannjásí ve svém druhém pravidle: “Protože májávádí nevědí, že všechno má své použití ve službě Pánu, považují svět za falešný a mylně se domnívají, že jsou zbaveni znečištění hmotného světa.” Jelikož je vše expanzí energie Nejvyššího Pána, expanze jsou stejně skutečné jako Nejvyšší Pán.
Има много теории за съществуването на материалния свят, но заключението на философите ваиш̣н̣ави е най-правилно. Примерът с глинената делва е много подходящ: формата на делвата може да е временна, но тя си има своето предназначение. Предназначението на глинената делва е да носи вода от едно място на друго. Така и материалното тяло, макар и временно, има свое специално предназначение. От началото на сътворението живото същество получава възможност да преминава през различни видове материални тела в зависимост от желанията си, натрупани от незапомнени времена. Човешкият вид тяло е една рядка възможност, защото можем да използваме развитото му съзнание.
To, že je vesmír projeven pouze dočasně, neznamená, že je falešný on nebo zdroj jeho projevení. Jelikož je zdroj jeho projevení skutečnost, projev je také skutečný, ale je třeba vědět, jak ho používat. Lze opět uvést příklad hliněné nádoby: hliněná nádoba vytvořená z hlíny je dočasná, ale je-li použita ke správnému účelu, není falešná. Vaišnavští filosofové vědí, jak použít tento dočasný hmotný svět, tak jako rozumný člověk ví, jak použít dočasnou hliněnou nádobu. Když je hliněná nádoba použita k nesprávnému účelu, je falešná. Analogicky, lidské tělo či hmotný svět zneužité ke smyslovému požitku jsou falešné. Jsou-li však využity ve službě Nejvyššímu Pánu, jejich činnosti nejsou nikdy falešné. Bhagavad-gītā proto potvrzuje, že i nepatrné využití těla a hmotného světa ve službě Pánu může osobu zachránit před největším nebezpečím. Vyšší ani nižší energie pocházející z Nejvyšší Osobnosti Božství nejsou při správném využití falešné.
Понякога ма̄я̄ва̄дӣте възразяват: ако материалният свят е действителен, тогава защо на семейните се препоръчва да прекъснат връзката си с него и да приемат сання̄са? Но представата на философите ваиш̣н̣ави за сання̄са не е, че човек трябва да изостави материалните дейности, понеже светът е недействителен. Целта на ваиш̣н̣ава сання̄са е нещата да се използват според предназначението си. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ описва два начина на действие в материалния свят. Когато един ваиш̣н̣ава се отрича от материалния живот и приема сання̄са, той не прави това, защото смята материалния свят за нереален, а за да може да използва всичко в служене на Бога. И Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ дава следното предписание: човек не трябва да бъде привързан към материалния свят, защото материалните привързаности са безсмислени. Целият материален свят, цялото космическо проявление принадлежи на Кр̣ш̣н̣а, на Бога. Затова всичко трябва да се използва за Кр̣ш̣н̣а, преданите не трябва да се привързват към материалните неща. Това е целта на ваиш̣н̣ава сання̄са. Материалистите се придържат към света с цел да получават сетивно наслаждение, а ваиш̣н̣ава сання̄сӣте, макар че не приемат нищо за свое собствено сетивно наслаждение, владеят изкуството да използват всичко в служене на Бога. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ укорява ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте за това, че не знаят, че всичко може да се използва в служене на Бога. Нещо повече, те приемат, че светът е лъжлив, и погрешно смятат, че са се освободили от замърсяванията на материалния свят. Тъй като всичко е експанзия от енергията на Върховния Бог, експанзиите са толкова истински, колкото и Върховния Бог.
Pokud jde o plodonosné činnosti, ty většinou spočívají na úrovni smyslového požitku, a proto se jimi pokročilá Krišny si vědomá osoba nezabývá. Výsledek plodonosných činností může osobu povznést na vyšší planetární soustavu, ale Bhagavad-gītā uvádí, že pošetilci se po vyčerpání výsledků svých zbožných činností v nebeském království vracejí na tuto nižší planetární soustavu a pak se opět snaží dostat na vyšší planetární soustavu. Jediné, co jim to přinese, jsou obtíže v podobě cesty tam a zpět, tak jako mnozí materialističtí vědci v současnosti marní čas snahou dostat se na planetu Měsíc a znovu se vrátit. Ty, kdo se věnují plodonosným činnostem, zosobněné Védy označují za andha-paramparu, slepé následovníky védských obřadů. Třebaže se o těchto obřadech Védy zmiňují, nejsou určeny pro inteligentní lidi. Lidé příliš připoutaní ke hmotnému požitku jsou uchváceni vidinou povznesení na vyšší planetární soustavu, a tak se uchylují k těmto obřadům. Inteligentní osoby, které přijaly útočiště u pravého duchovního mistra, aby viděly věci v pravém světle, se však plodonosnými činnostmi nezabývají, ale věnují se transcendentální láskyplné službě Pánu.
Космическият свят е проявен само временно, но това не означава, че е недействителен или че източникът на проявлението му е недействителен. Тъй като източникът на проявлението е истински, проявлението също е истинско. Но трябва да знаем как да го използваме. Можем отново да се обърнем към същия пример: преходната глинена делва е създадена от пръст, но когато се използва правилно, тя не е недействителна. Философите ваиш̣н̣ави знаят как да използват временноизградения материален свят, както един разумен човек знае как да използва временната структура на глинената делва. Недействително е, когато делвата се използва не както трябва. По същия начин човешката форма или материалният свят са лъжливи, когато се използват за лъжливо сетивно наслаждение. Но ако се използват за служене на Върховния Бог, дейностите им не са лъжливи. Затова в Бхагавад-гӣта̄ се твърди, че отношението ни към материалния свят и към тялото трябва да бъде като към неща, с които се служи на Бога – тогава ще можем да се спасим от най-страшните опасности. Нито висшите, нито низшите енергии, произлизащи от Върховната Божествена Личност, са лъжливи, когато се използват правилно.
Neoddaní konají védské obřady z hmotných důvodů a pak jsou zmateni. Lze uvést vhodný příklad: inteligentní osoba vlastnící milión dolarů v bankovkách své peníze nepřechovává, aniž by je používala, i když dobře ví, že samy bankovky nejsou nic jiného než papír. Když má někdo milión dolarů v bankovkách, je majitelem vlastně jen velkého stohu papíru, ale pokud je používá za určitým účelem, má z toho prospěch. Také tento hmotný svět může být falešný, tak jako papír, ale lze jej prospěšně využít. Protože bankovky, třebaže jsou pouhý papír, vydává vláda, mají plnou hodnotu. I tento hmotný svět může být falešný či dočasný, ale protože pochází z Nejvyššího Pána, je plnohodnotný. Vaišnavský filosof uznává plnou hodnotu tohoto hmotného světa a ví, jak jej správně využít, zatímco májávádský filosof to nedokáže, tak jako ti, kdo si spletou bankovku s obyčejným papírem, zahodí ji, a nemohou tak peníze použít. Šríla Rúpa Gósvámí proto prohlašuje, že pokud někdo zavrhne tento hmotný svět jako falešný a nevezme v úvahu jeho důležitost coby prostředku ve službě Nejvyšší Osobnosti Božství, má toto odříkání pramalou hodnotu. Osoba, která zná vlastní hodnotu tohoto hmotného světa ve službě Pánu, není k němu připoutaná a zříká se jej tím způsobem, že jej nepřijímá pro smyslový požitek, provádí skutečné odříkání. Tento hmotný svět je expanzí hmotné energie Pána, a proto je skutečný. Není falešný, jak se z příkladu hada a provazu někdy usuzuje.
Що се отнася до плодоносните дейности, те се основават главно на сетивното наслаждение. Затова една напреднала Кр̣ш̣н̣а осъзната личност не се заема с тях. Плодовете на тези дейности могат да ни издигнат до висшите планети, но както се казва в Бхагавад-гӣта̄, след като изчерпят в райското царство плодовете от благочестивите си дейности, глупавите личности се връщат отново на низшите планети и пак се опитват да отидат на висшите. Единствената им печалба са страданията на отиването и завръщането, точно като съвременните материални учени, които си губят времето с опити да ходят на луната и пак да се връщат. Вършителите на плодоносни дейности са описани от олицетворените Веди като андха-парампара̄, т.е. слепи последователи на ведическите обредни церемонии. Макар че тези церемонии наистина са споменати във Ведите, те не са предназначени за интелигентни хора. Хората, които са прекалено привързани към материалното наслаждение, са очаровани от възможността да се издигнат до висшите планети и затова се заемат с такива обредни дейности. Но интелигентните хора, които са приели подслон при истински духовен учител, виждат нещата такива, каквито са и не се занимават с плодоносни дейности, а се отдават на трансцендентално любовно служене на Бога.
Zosobněné Védy pokračovaly: “Vesmírný projev vzhledem ke své pomíjivé existenci připadá méně inteligentním lidem falešný.” Májávádští filosofové využívají pomíjivosti tohoto vesmírného projevu k prokázání své teze o jeho falešnosti. Podle Véd tento svět před stvořením neexistoval a po zničení již nebude projeven. Voidisté také využívají tohoto výroku a docházejí k závěru, že příčinou tohoto hmotného světa je prázdnota. Védy však nic takového neříkají. Védské výroky definují zdroj stvoření a zničení slovy yato vā imāni bhūtāni jāyante, “Ten, ze kterého tento vesmírný projev vznikl a do něhož se po zničení vše pohrouží.” Totéž vysvětluje Vedānta-sūtra a první verš první kapitoly Śrīmad-Bhāgavatamu slovy janmādy asya yataḥ, “Ten, z něhož pochází vše.” Všechny tyto védské výroky poukazují na to, že vesmírný projev existuje díky Nejvyššímu Pánu, Absolutní Osobnosti Božství, a po zničení s Pánem splyne. Totéž potvrzuje Bhagavad-gītā: “Vesmírný projev vzniká a zaniká a po zániku splyne s Nejvyšším Pánem.” Tento výrok s konečnou platností potvrzuje, že určitá energie známá jako bahir-aṅga-māyā, neboli vnější energie, je navzdory své pomíjivé povaze energií Nejvyššího Pána, a jako taková nemůže být falešná. Pouze se tak jeví. Májávádští filosofové docházejí k závěru, že vzhledem k tomu, že hmotná příroda na počátku ani po zničení neexistuje, je falešná. Názor Véd však ukazuje příklad hliněných nádob a talířů: i když určité vedlejší produkty Absolutní Pravdy existují dočasně, energie Nejvyššího Pána je trvalá. Hliněnou nádobu či džbán na vodu lze rozbít nebo přeměnit v jiný tvar, jako například talíře či misky, ale surovina, neboli hmotný základ, hlína, se nezmění. Základ vesmírného projevu je vždy tentýž: Brahman, neboli Absolutní Pravda. Proto teorie májávádských filosofů o jeho falešnosti je pouhý výmysl. Dočasnost vesmírného projevu neznamená, že je falešný. Definice falešnosti je “to, co nikdy neexistovalo, ale existuje jen jako pojem.” Například koňská vejce, králičí rohy nebo květiny na obloze jsou fenomény, které existují jen jako pojmy. Nic z toho neexistuje. Mnoho věcí existuje jen v pojmech či v představách, ale nikoliv ve skutečnosti. Tyto věci tedy lze označit za falešné. Vaišnava však nemůže tento hmotný svět považovat za falešný pouze na základě jeho pomíjivosti, že je projeven a následně zničen.
Личностите, които не са предани, се обръщат към ведическите обредни церемонии от материални съображения и след това остават разочаровани. Можем да направим много ясна аналогия: един интелигентен човек, който притежава милиони долари в банкноти, не ги държи, без да ги използва, макар че знае съвсем добре, че сами по себе си тези банкноти са само хартия. Когато някой има един милион долара в банкноти, всъщност той притежава само един голям куп хартия. Но ако го използва за нещо, ще спечели. По същия начин дори и този материален свят да е недействителен, той си има свое полезно предназначение. Банкнотите, макар и да са хартиени, имат стойност, защото са пуснати в обращение от държавата. Материалният свят може да е недействителен или временен, но тъй като е еманация на Върховния Бог, той си има своята стойност. Философите ваиш̣н̣ави познават истинската стойност на материалния свят и знаят как да го използват правилно, докато философите ма̄я̄ва̄дӣ не успяват да направят това – досущ като тези, които приемат банкнотата за някакъв недействителен къс хартия, отказват се от него и не използват парите за нищо. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ заявява, че ако човек отхвърля материалния свят като недействителен, без да обърне внимание на неговата стойност като средство за отдаване на служене на Върховния Бог, от такова отречение всъщност има много малка полза. Този, който вижда истинската цена на материалния свят в служенето на Бога; който не е привързан към него и се отрича от него, като не го приема за сетивно наслаждение, той поема истинско отречение. Материалният свят е експанзия на материалната енергия на Бога. Следователно той е действителен. Той не е лъжлив, както понякога може да се заключи от примера със змията и въжето.
Zosobněné Védy pokračovaly výrokem, že Nadduše a individuální duše, neboli Paramátmá a jīvātmā, si nemohou být za žádných okolností rovny, i když obě jsou ve stejném těle jako dva ptáci sedící na stejném stromě. Podle Véd si tito dva ptáci nejsou rovni, třebaže sedí vedle sebe jako přátelé. Jeden, Paramátmá neboli Nadduše, je pouze svědkem. Druhý pták pojídá ovoce stromu. To je jīvātmā. Když dojde ke stvoření vesmíru, jīvātmā, neboli individuální duše, se objeví v různých podobách podle svých předchozích plodonosných činů, a kvůli svému dlouhodobému zapomnění na skutečnou existenci se ztotožňuje s určitou podobou, kterou jí přidělily zákony hmotné přírody. Po přijetí hmotné podoby podléhá třem hmotným kvalitám přírody a jedná podle toho, čímž prodlužuje svoji existenci v hmotném světě. Když je zahalena touto nevědomostí, její přirozený majestát se téměř vytratí. Majestátu Nadduše, neboli Nejvyšší Osobnosti Božství, však neubývá, ačkoliv se zjevuje v tomto hmotném světě. Zachovává si veškerý majestát a dokonalost v plné míře, zatímco si udržuje odstup ode všeho utrpení tohoto hmotného světa. Podmíněná duše se v hmotném světě zaplete, ale Nadduše, Nejvyšší Osobnost Božství, jej opustí bez následků, tak jako když had svlékne kůži. Rozdíl mezi Nadduší a podmíněnou individuální duší je ten, že Nadduše, neboli Nejvyšší Osobnost Božství, si udržuje svůj přirozený majestát známý jako ṣaḍ-aiśvarya, aṣṭa-siddhi a aṣṭa-guṇa.
Олицетворените Веди продължили: „Неинтелигентните хора смятат космическото проявление за лъжливо поради променливата му същност и непостоянното му съществуване.“ Философите ма̄я̄ва̄дӣ се възползват от изменчивата същност на космическото проявление, за да докажат схващането си, че този свят е недействителен. Според ведическото становище преди сътворението този свят не е съществувал и след разрушението повече няма да е проявен. Философите на пустотата се позовават на същото това ведическо становище и правят заключението, че причината за този материален свят е пустотата. Но във ведическите писания не се казва, че причината е пустотата. Там източникът на сътворението и разрушението се определя като ято ва̄ има̄ни бхӯта̄ни джа̄янте – „Този, от когото е произлязло космическото проявление и в когото потъва всичко след разрушението.“ Същото се обяснява във Веда̄нта сӯтра и в първия стих на Шрӣмад Бха̄гаватам чрез думата джанма̄дяся – „Този, от когото произлизат всички неща.“ Всички ведически твърдения посочват, че космическото проявление е причинено от Върховната Абсолютна Божествена Личност и когато се разруши, то се слива с Бога. Същият принцип се утвърждава и в Бхагавад-гӣта̄: космическото проявление започва да съществува, след това отново се разрушава и след разрушението потъва в битието на Върховния Бог. Това изявление определено доказва, че енергията, наречена бахиран̇га̄ ма̄я̄, или външна енергия, макар и с изменчива същност, е енергия на Върховния Бог и не може да бъде нереална. Тя само изглежда нереална. Философите ма̄я̄ва̄дӣ правят заключението, че материалният свят е недействителен, защото не е съществувал в началото и не съществува след разрушението. Но ведическото схващане се илюстрира от примера с глинените делви и чинии: макар че съществуването на вторичните произведения на Абсолютната Истина е временно, енергията на Върховния Бог е постоянна. Глинената делва или водната кана могат да се счупят или да се преобразят в друга форма, например чиния или паница, но пръстта, която е съставката, която е материалната основа, си остава една и съща. Основният принцип на космическото проявление винаги е един и същ – Брахман, или Абсолютната Истина. Така че теорията на философите ма̄я̄ва̄дӣ, че проявлението е недействително, е една измислица. Това, че космическото проявление е изменчиво и временно, не означава, че то е недействително. Определението за нереалност е „това, което никога не е съществувало; което съществува само на думи“. Например конските яйца или цветята в небето или заешките рога са явления, които съществуват само на име. Конят не снася яйца, заекът няма рога, в небето не цъфтят цветя. Има много неща, които съществуват само на думи или във въображението ни, а в действителност ги няма. Тези неща могат да се нарекат нереални. Но ваиш̣н̣авите не могат да приемат материалния свят като нереален само защото временната му природа се проявява и след това отново се унищожава.
Z nedostatku poznání májávádští filosofové zapomínají na skutečnost, že Krišna vždy v plné míře vlastní šest vznešených atributů, osm transcendentálních vlastností a osm druhů dokonalosti. Šest vznešených atributů jsou bohatství, síla, krása, sláva, poznání a odříkavost. V těchto atributech Krišnu nikdo nepřekoná ani se Mu nevyrovná. První z osmi Krišnových transcendentálních vlastností je, že nikdy není znečištěn hmotou. To také zmiňuje Īśopaniṣada: apāpa-viddham. Tak jako slunce není nikdy ničím znečištěno, Nejvyšší Pán není nikdy znečištěn žádnou hříšnou činností. Ačkoliv Krišnovy činy mohou někdy vypadat bezbožně, nikdy Ho neznečišťují. Druhá transcendentální vlastnost je, že Krišna nikdy neumírá. Ve čtvrté kapitole Bhagavad-gīty říká Ardžunovi, že On i Ardžuna se v hmotném světě zjevili již mnohokrát, ale pouze On si vše pamatuje-minulost, přítomnost a budoucnost. To znamená, že nikdy neumírá. Smrt způsobuje zapomnění. Když zemřeme, změníme těla a zapomeneme. Krišna však nikdy nezapomíná. Pamatuje si vše, co se v minulosti stalo. Jak jinak by si mohl pamatovat, že poprvé učil jógový systém Bhagavad- gīty boha Slunce, Vivasvána? Proto nikdy neumírá a také nikdy nestárne. Ačkoliv Krišna byl v době bitvy na Kurukšétře pradědem, jako stařec nevypadal. Krišna nemůže být znečištěn žádnou hříšnou činností, Krišna neumírá, Krišna nestárne, Krišna nikdy nepodléhá nářku, Krišna nemá nikdy hlad ani žízeň. Cokoliv si přeje, je naprosto legitimní, a co rozhodne, to nikdo nemůže změnit.
Олицетворените Веди продължили с думите, че Свръхдушата и индивидуалната душа, т.е. Парама̄тма̄ и джӣва̄тма̄, не могат да бъдат равни при никакви обстоятелства, макар че се намират в едно и също тяло като две птици на едно и също дърво. Както се казва във Ведите, тези две птици не са равностойни, макар че са кацнали една до друга като приятели. Едната е само наблюдател. Това е Парама̄тма̄, или Свръхдушата. А другата птица кълве плодовете на дървото. Това е джӣва̄тма̄. Когато има космическо проявление, джӣва̄тма̄, или индивидуалната душа, се появява в творението в различни форми в зависимост от миналите си плодоносни дейности и тъй като отдавна е забравила истинското си съществуване, се отъждествява с формата, която ѝ се отсъжда от законите на материалната природа. След като приеме материално тяло, душата става подчинена на трите проявни форми на материалната природа и действа така, че да продължи съществуването си в материалния свят. Докато е обвита от това невежество, присъщите ѝ съвършенства, които съществуват в нищожно малко количество, са почти угаснали. Но съвършенствата на Свръхдушата, т.е. на Върховната Божествена Личност, не намаляват, макар че Богът се появява в материалния свят. Той поддържа всички съвършенства и великолепия в пълна степен и въпреки това остава настрани от всички изпитания на материалния свят. Обусловената душа пада в плена на материалния свят, докато Свръхдушата, или Върховната Божествена Личност, го напуска, без да се повлияе от него, както змията се изхлузва от кожата си. Разликата между Свръхдушата и обусловената индивидуална душа е, че Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, запазва присъщите си съвършенства, наречени ш̣ад̣ аишваря, аш̣т̣а-сиддхи и аш̣т̣а-гун̣а.
To je Krišnových osm transcendentálních vlastností. Kromě toho je Krišna znám jako Jógéšvara. Má veškerou moc neboli mystické schopnosti jako aṇimā- siddhi, schopnost být menší než nejmenší.
Brahma-saṁhitā uvádí, že Krišna vstoupil i do atomu (aṇḍāntara-stha-paramāṇu-cayāntara-stham). Krišna je také v podobě Garbhódakašájí Višnua přítomen v obrovském vesmíru a leží i v Příčinném oceánu v podobě Mahá-Višnua s tělem tak obrovitým, že když vydechne, z Jeho těla vycházejí milióny a bilióny vesmírů. Tomu se říká mahimā-siddhi. Krišna má také schopnost laghimā: může se stát nejlehčím. Bhagavad-gītā uvádí, že všechny planety se vznášejí ve vzduchu, protože Krišna vstupuje do tohoto vesmíru i do atomů. To je vysvětlení stavu beztíže. Krišna vlastní i dokonalost prāpti: dostane vše, co chce. Má také īśitu, schopnost ovládat. Je znám jako svrchovaný vládce, Paraméšvara. Navíc si Krišna dokáže kohokoliv podmanit. Tomu se říká vaśitā.
Поради бедното си знание философите ма̄я̄ва̄дӣ забравят факта, че Кр̣ш̣н̣а винаги притежава в пълна степен шестте съвършенства, осемте трансцендентални качества и осемте вида мистични свръхспособности. Шестте му съвършенства са, че никой не може да го превъзхожда по богатство, сила, красота, слава, знание и отречение. Първото от шестте трансцендентални качества на Кр̣ш̣н̣а е, че никога не го докосват замърсяванията на материалното битие. Това се споменава и в Ӣшопаниш̣ад. Апа̄па-виддхам: както слънцето никога не се замърсява от нечистотиите, така Върховният Бог никога не се замърсява от никакви греховни дейности. Действията на Кр̣ш̣н̣а понякога могат да изглеждат неблагочестиви, но Той никога не се замърсява от тях. Второто трансцендентално качество е, че Кр̣ш̣н̣а никога не умира. В четвърта глава на Бхагавад-гӣта̄ Той казва на Арджуна, че двамата с него са се появявали много пъти в материалния свят, но само Той помни всички дейности от миналото, настоящето и бъдещето. Това означава, че Той никога не умира. Забравата се дължи на смъртта. Когато умираме, ние сменяме тялото си и забравяме. Но Кр̣ш̣н̣а никога не забравя. Той може да помни всичко, което се е случило някога. Как иначе щеше да помни, че е предал тази система на йога най-напред на слънчевия бог Вивасва̄н? Следователно Той никога не умира. Нито остарява. Макар че когато се е явил на бойното поле Курукшетра, Кр̣ш̣н̣а е бил прадядо, Той не е изглеждал като старец. Кр̣ш̣н̣а не може да се замърси от никакви греховни дейности, Кр̣ш̣н̣а никога не умира, Кр̣ш̣н̣а никога не остарява, Кр̣ш̣н̣а никога не е обзет от скръб, Кр̣ш̣н̣а никога не е гладен и никога не го измъчва жажда. Всичко, което пожелае, е напълно справедливо и решенията, които взима, не могат да се променят от никого. Това са трансценденталните качества на Кр̣ш̣н̣а. Освен това Кр̣ш̣н̣а се нарича Йогешвара. Той притежава всички свръхспособности, или съвършенства на мистичните сили, например ан̣има-сиддхи, способността да станеш по-малък и от най-малкото. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Кр̣ш̣н̣а влиза дори в атомите (ан̣д̣а̄нтарастха-парама̄н̣у-чая̄н̣тарастхам). Също така Кр̣ш̣н̣а, като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, се намира в гигантската вселена. Той лежи в Причинния океан като Маха̄-виш̣н̣у, чието тяло е толкова грамадно, че когато издишва, милиони и милиарди вселени излизат от него. Това се нарича махима-сиддхи. Кр̣ш̣н̣а владее до съвършенство и мистичната сила лагхима̄ – може да стане съвсем лек. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че всички планети плуват във въздуха, защото Кр̣ш̣н̣а влиза във вселената и в атомите. Това е обяснението за безтегловността. Освен това Кр̣ш̣н̣а притежава мистичното съвършенство пра̄пти – може да вземе всичко, което поиска. Притежава също и ӣшита̄, власт. Той се нарича върховен повелител, Парамешвара. Освен това Кр̣ш̣н̣а може да подчини всеки. Това се нарича вашита̄.
Tímto způsobem Krišna vlastní všechny druhy majestátu, transcendentální vlastnosti a mystické síly. Žádná obyčejná živá bytost se Mu nemůže rovnat. Proto je májávádská teorie o rovnosti Nadduše a individuální duše pouhý omyl. Závěr tedy zní, že Krišna si zaslouží být uctíván a všechny ostatní živé bytosti jsou pouze Jeho služebníci. Toto pochopení se nazývá seberealizace. Jakoukoliv jinou realizaci vlastního já mimo tento vztah věčné služby Krišnovi podněcuje mājā. Uvádí se, že poslední léčkou māji je diktovat živé bytosti, aby se snažila vyrovnat Nejvyšší Osobnosti Božství. Májávádský filosof se prohlašuje za rovného Bohu, ale nedokáže odpovědět na otázku, proč poklesl do zajetí hmoty. Je-li Nejvyšším Bohem, jak je možné, že ho přemohly bezbožné činnosti, a tak podlehl utrpení danému zákonem karmy? Když májávádí dostanou tuto otázku, nedokáží rozumně odpovědět. Spekulace o tom, že se duše vyrovná Nejvyšší Osobnosti Božství, je další příznak hříšného života. Nikdo nemůže začít rozvíjet vědomí Krišny, není-li zcela oproštěn ode všech hříšných činností. Samotná skutečnost, že se májávádí prohlašuje za totožného s Nejvyšším Pánem, znamená, že není dosud zbaven reakcí hříšných činností. Śrīmad-Bhāgavatam tyto osoby označuje výrazem aviśuddha-buddhayaḥ. To znamená, že vzhledem k tomu, že se mylně považují za osvobozené a zároveň rovné Absolutní Pravdě, jejich inteligence není očištěná. Zosobněné Védy řekly, že pokud se jógí a gjání nezbaví hříšných tužeb, jejich proces seberealizace nebude nikdy úspěšný.
Кр̣ш̣н̣а е надарен с всички съвършенства, трансцендентални качества и мистични сили. Нито едно човешко същество не може да се сравнява с него. Затова теорията на ма̄я̄ва̄дӣте, че Свръхдушата и индивидуалната душа са равни, е погрешна. Заключението е, че трябва да обожаваме Кр̣ш̣н̣а и че всички ние, живите същества, сме просто негови слуги. Това разбиране се нарича себепознание. Всякакво друго схващане за собственото ни „аз“, освен тази връзка с Кр̣ш̣н̣а като вечни негови слуги, е повлияно от ма̄я̄. Последният капан на ма̄я̄ е, когато тя внушава на живото същество да се опита да стане равно на Върховната Божествена Личност. Ма̄я̄ва̄дӣте се заявяват, че са равни на Бога, но не могат да отговорят на въпроса защо тогава са паднали в мрежите на материята. Ако са Върховният Бог, как е било възможно да станат подвластни на неблагочестивите дейности и по този начин да се подлагат на изпитанията на закона на кармата? Когато питаме ма̄я̄ва̄дӣте за това, те не могат да дадат разумен отговор. Измислицата, че сме равни на Върховната Божествена Личност, е също признак за греховен живот. Човек не може да се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание, ако не е напълно освободен от всички греховни дейности. Самият факт, че ма̄я̄ва̄дӣте твърдят, че са равни на Върховния Бог, означава, че още не са се освободили от последиците на греховните си дейности. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че такива личности са авишуддха-буддхи, което означава, че се мислят за освободени, макар в същото време да смятат, че са равни на Абсолютната Истина. Тяхната интелигентност не е чиста. Олицетворените Веди казват, че ако йогӣте и гя̄нӣте не се освободят от греховните си желания, ще претърпят неуспех по пътя на познанието, който следват.
“Drahý Pane,” pokračovaly zosobněné Védy, “pokud světci plně neodstraní kořeny hříšných tužeb, nemohou vnímat Nadduši, třebaže se nachází po boku individuální duše. Samādhi neboli meditace znamená nalézt Nadduši ve svém nitru. Ten, kdo se nezbavil hříšných tužeb, nemůže Nadduši vidět. Pokud má někdo na svém náhrdelníku medailónek s drahokamem, ale zapomene na ten drahokam, je to téměř, jako by jej neměl. Podobně když individuální duše medituje, ale ve skutečnosti přítomnost Nadduše ve svém nitru nevnímá, její meditace je k ničemu.”
Олицетворените Веди продължили: „О, Господи, ако святите личности не се постараят да изкоренят греховните си желания, няма да могат да видят Свръхдушата, макар тя да се намира редом до индивидуалната душа. Сама̄дхи, или съзерцание, означава човек да открие Свръхдушата в себе си. Този, който не се е освободил от греховните дейности, не може да усети присъствието на Свръхдушата. Ако някой има скъпоценен камък в гердана си, но забрави съществуването му, може да се каже, че все едно че не го притежава. Ако индивидуалната душа медитира, но не усеща присъствието на Свръхдушата в себе си, тя не е осъзнала Свръхдушата.“ Личностите, които са поели пътя на себепознанието, трябва да са много внимателни да не се замърсят под въздействието на ма̄я̄. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че преданите трябва да се освободят от всички материални желания. Един предан не трябва да бъде под въздействието на последиците от карма и гя̄на. Човек просто трябва да разбере Кр̣ш̣н̣а и да изпълнява желанията му. Това е равнището на чистата преданост. Олицетворените Веди продължили: „Йогӣте мистици, които все още имат замърсени желания за сетивно наслаждение, никога не успяват в опитите си, нито могат да осъзнаят Свръхдушата, която се намира до индивидуалната душа. Затова псевдо йогӣте и псевдо гя̄нӣте, които само си губят времето с различни видове сетивно наслаждение, било то чрез умозрителни разсъждения или като изваждат на показ ограничени мистични сили, никога няма да се освободят от обусловения живот и ще продължават да се раждат и умират. За такива личности и този, и следващият живот са източник на неприятности. Тези грешници вече страдат в сегашния си живот и понеже не са постигнали съвършенство в себепознанието, ще се измъчват с още страдания в следващия. Въпреки всичките си усилия да постигнат съвършенство, такива йогӣ, замърсени с желания за сетивно наслаждение, ще продължат да страдат и в този, и в следващия си живот.“
Osoby, které se vydaly cestou seberealizace, se proto musejí pečlivě vyhnout znečištění vlivem māyi. Šríla Rúpa Gósvámí říká, že oddaný by měl být zcela prostý všech hmotných tužeb a neměly by ho ovládat výsledky karmy a jñāny. Je třeba pouze poznat Krišnu a plnit Jeho přání. To je úroveň čisté oddanosti. Zosobněné Védy pokračovaly: “Mystičtí jógí, kteří stále mají nečisté touhy po smyslovém požitku, ve svém snažení nikdy neuspějí, ani nemohou realizovat Nadduši ve svém nitru. Proto tito takzvaní jógí a gjání, kteří pouze marní čas různými druhy smyslového požitku, buď mentální spekulací, nebo projevováním omezených mystických sil, nebudou nikdy vysvobozeni z podmíněného života a budou vystaveni opakovaným zrozením a smrtím. Pro tyto osoby jsou tento i příští život zdroji utrpení. Tito hříšní lidé trpí již v tomto životě, a protože nedosáhli dokonalosti v seberealizaci, čeká je v příštím životě další utrpení. Navzdory všem snahám o dosažení dokonalosti budou tito jógí znečištění touhami po smyslovém požitku dále trpět v tomto i v příštím životě.”
В тази връзка Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че ако сання̄сӣте и личностите на стъпалото на отречение от живота, които са изоставили дома си, за да постигнат себепознание, не се заемат с предано служене на Бога, а изпитват влечение към благотворителните дейности, като основаване на образователни институции, болници, дори на манастири, църкви и храмове на полубоговете, с тези дейности си създават само неприятности – не само за този живот, но и за следващия. Сання̄сӣте, които не се възползват от този си живот, за да разберат Кр̣ш̣н̣а, просто прахосват времето и енергията си в занимания, вън от обсега на действие на един самоотречен. Но опитите на един предан да отдаде енергията си в построяването на храм на Виш̣н̣у никога не отиват напразно. Тези занимания се наричат кр̣ш̣н̣а̄ртхе акхила-чеш̣т̣а̄, разнообразни дейности, предназначени за доставяне на удоволствие на Кр̣ш̣н̣а. Отварянето на училища с благотворителна цел и построяването на храм от преданите не са на едно и също равнище. Макар че основаването на образователна институция е една благочестива дейност, тя е подвластна на законите на кармата, докато построяването на храм на Виш̣н̣у е предано служене.
Šríla Višvanátha Čakravartí Thákur v této souvislosti poznamenává, že pokud se sannjásí (osoby ve stavu odříkání, které opustily domov kvůli seberealizaci) nevěnují oddané službě Pánu, ale přitahuje je lidumilná činnost jako otevírání vzdělávacích ústavů, nemocnic, nebo dokonce klášterů, kostelů či chrámů polobohů, působí jim tyto činnosti jen potíže nejen v tomto, ale i v příštím životě. Sannjásí, kteří nevyužijí tohoto života k realizaci Krišny, pouze marní čas a energii činnostmi, jež nesouvisejí se stavem odříkání. Snaha oddaného využít své energie na činnosti, jako je stavění Višnuova chrámu, však není nikdy marná. Těmto snahám se říká kṛṣṇārthe akhila-ceṣṭā, rozmanité činnosti pro potěšení Krišny. Filantropovo otevření školy a stavění chrámu v případě oddaného není na stejné úrovni. Ačkoliv filantropovo otevření vzdělávacího ústavu může být zbožná činnost, podléhá zákonu karmy, zatímco stavění chrámu pro Višnua je oddaná služba.
Преданото служене не е подвластно на законите на кармата. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че преданите се издигат над действието на трите проявни форми на материалната природа и се установяват на равнището на Брахман: брахма-бхӯя̄я калпате. Бхагавад-гӣта̄ казва: са гун̣а̄н саматӣтяита̄н брахма-бхӯя̄я калпате – преданите на Божествената Личност стоят над всички въздействия на трите проявни форми на материалната природа и се намират на трансценденталното равнище Брахман. Преданите са освободени както в този си живот, така и в следващия. Всяка дейност в материалния свят, която се извършва за Ягя (Виш̣н̣у или Кр̣ш̣н̣а), се смята за освободена дейност. Но ако тя не е свързана с Ачюта, непогрешимата Върховна Божествена Личност, не е възможно да се преустановят последиците от закона на кармата. Животът в Кр̣ш̣н̣а съзнание е освободен живот. Заключението е, че по милостта на Бога преданите са освободени както в този си живот, така и в следващия, докато кармӣте, гя̄нӣте и йогӣте никога не са освободени.
Oddaná služba nikdy nepodléhá zákonu karmy. Bhagavad-gītā uvádí: sa guṇān samatītyaitān brahma-bhūyāya kalpate: “Oddaní Osobnosti Božství transcendují všechny reakce tří kvalit hmotné přírody a spočívají na transcendentální úrovni realizace Brahmanu.” Oddaní jsou osvobození v tomto i v příštím životě. Každá činnost vykonaná v tomto hmotném světě pro Jagju (Višnua či Krišnu) se považuje za osvobozenou činnost, ale bez spojení s Ačjutou, dokonalou Nejvyšší Osobností Božství, není možné zastavit výsledky zákona karmy. Život s vědomím Krišny je osvobozeným životem. Závěr zní, že oddaný je milostí Pána osvobozený v tomto i v příštím životě, zatímco karmí, gjání a jógí nejsou nikdy osvobozeni, ani v tomto ani v příštím životě.
Олицетворените Веди продължили: „Скъпи Господи, този, който благодарение на милостта Ти е разбрал величието на твоите лотосови крака, е безчувствен към материалното щастие и нещастие.“ Докато се намираме в материалния свят, материалните нещастия ще бъдат неизбежни. Но един предан не обръща внимание на такива дейности и реакции, които са следствия от благочестиви и неблагочестиви постъпки. Нито пък се безпокои или се радва на похвалите и укорите на хората. Понякога един предан получава големи хвалебствия за трансценденталните си дейности, понякога го нападат, макар че с нищо не е предизвикал такова враждебно отношение. Но чистите предани са безразлични и към възхвалите, и към упреците на обикновените хора. Всъщност поведението на преданите е на трансцендентално ниво. Те не обръщат внимание нито на славословията, нито на неодобрението на хората, отдали се на материални дейности. Ако преданите могат да поддържат това си трансцендентално положение, Върховната Божествена Личност им осигурява освобождение и в този живот, и в следващия. Един предан поддържа трансценденталното си положение в обществото на чисти предани просто като слуша за славните дейности, извършени от Бога в различните епохи от различните му инкарнации.
Zosobněné Védy pokračovaly: “Drahý Pane, každý, kdo Tvojí milostí poznal slávu Tvých lotosových nohou, je netečný vůči hmotnému štěstí a neštěstí.” Dokud jsme v hmotném světě, hmotné utrpení je nevyhnutelné, ale oddaný nerozptyluje svoji pozornost těmito akcemi a reakcemi, což jsou výsledky zbožných a bezbožných činností. Také ho příliš nevyvádí z míry ani netěší chvála či odsouzení obyčejných lidí. Někdy se mu dostává velké chvály za transcendentální činnosti a někdy je kritizován, i když pro to není důvod. Čistý oddaný je však netečný ke chvále či odsouzení ze strany obyčejných lidí. Jeho činnosti jsou ve skutečnosti na transcendentální úrovni. Nezajímá se o chválu nebo odsouzení lidí věnujících se hmotným činnostem. Pokud si oddaný takto dokáže udržovat svoje transcendentální postavení, jeho osvobození v tomto i v příštím životě zaručuje Nejvyšší Osobnost Božství.
В основата на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание лежи този принцип. В една песен Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: „О, Господи, нека се отдам на твоето трансцендентално любовно служене, така както са го завещали великите а̄ча̄рии, и нека живея в обкръжението на чисти предани. Това е желанието ми живот след живот.“ Тоест един предан не се тревожи особено дали е освободен или не – той желае единствено предано служене. Предано служене означава да не правим нищо извън наставленията на а̄ча̄риите. Дейностите на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание са насочвани от предишните а̄ча̄рии, особено от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ. Преданият може да поддържа трансценденталното си положение по съвършен начин, като следва тези принципи в обкръжението на предани.
Oddaný v tomto hmotném světě si udržuje transcendentální postavení ve společnosti čistých oddaných pouhým nasloucháním slavným činům Pána v různých epochách a inkarnacích. Hnutí pro vědomí Krišny je založeno na této zásadě. Šríla Naróttama dás Thákur zpíval: “Můj milý Pane, zaměstnej mě ve Své transcendentální láskyplné službě podle příkladu předchozích áčárjů a dovol mi žít ve společnosti čistých oddaných. To je má touha život za životem.” Jinými slovy, oddaný se příliš nestará o to, zda je, či není osvobozený-touží jen po oddané službě. Oddaná služba znamená nedělat nic nezávisle bez souhlasu áčárjů. Činnosti hnutí pro vědomí Krišny řídí předchozí áčárjové v čele se Šrílou Rúpou Gósvámím. Ve společnosti oddaných následujících tyto zásady je oddaný schopen si dokonale udržovat svoje transcendentální postavení.
В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че преданият, който го познава съвършено, му е много скъп. Четири вида благочестиви хора се заемат с предано служене. Ако човек е нещастен, той се обръща към Бога, за да се спаси от страданията си. Ако има нужда от материална помощ, той се моли на Бога за такава помощ. Ако благочестивият човек изпитва любопитство към науката за Бога, той се обръща към Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. И ако просто иска да изучи науката за Кр̣ш̣н̣а, той също се обръща към Върховния Бог. От тези четири вида хора последните получават възхищението на самия Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄. Този, който се опитва да разбере Кр̣ш̣н̣а с помощта на съвършено знание и преданост и който следва стъпките на предишните а̄ча̄рии, запознати с научното знание за Върховния Бог, е достоен за възхищение. Такъв предан може да разбере, че всички състояния на живот, благоприятни и неблагоприятни, са създадени по върховната воля на Бога. И когато се отдаде напълно в лотосовите крака на Върховния Бог, той не обръща внимание дали условията за живот са благоприятни или неблагоприятни. За един предан дори неблагоприятните условия са милост от страна на Божествената Личност. Всъщност за него няма неблагоприятни условия. За него всичко, което се случва по волята на Бога, е благоприятно и във всяка житейска ситуация той е пълен с въодушевление да изпълнява преданото си служене. Това предано отношение се обяснява в Бхагавад-гӣта̄: един предан никога не страда, когато условията за живот се влошат, нито пък е вън от себе си от радост, когато те са много благоприятни. Във висшите етапи на преданото служене преданият дори не се занимава със списъка от правила и ограничения. Такава позиция може да се поддържа само като се следват стъпките на а̄ча̄риите. Чистите предани следват стъпките на а̄ча̄риите и затова всяко действие, което извършват в изпълнение на преданото си служене, е на трансцендентално равнище. Бог Кр̣ш̣н̣а ни учи, че един а̄ча̄ря не подлежи на никакви критики. Начинаещият предан не трябва да мисли, че е на едно ниво с а̄ча̄риите. Трябва да приемем, че а̄ча̄риите са на едно ниво с Върховната Божествена Личност, а начинаещите предани трябва да се въздържат от критики спрямо Кр̣ш̣н̣а и представителите му, а̄ча̄риите.
V Bhagavad-gītě Pán říká, že oddaný, který Ho dokonale zná, je Mu velmi drahý. Oddaně sloužit začínají čtyři druhy zbožných osob. Pokud zbožný člověk trpí, přichází k Pánu, aby zmírnil jeho utrpení. Když zbožný člověk potřebuje hmotnou pomoc, modlí se o ni k Pánu. Chce-li se zbožný člověk dozvědět o vědě o Bohu, přijde za Nejvyšší Osobností Božství, Krišnou. Také zbožný člověk, který chce pouze poznat vědu o Krišnovi, se obrací na Nejvyššího Pána. Posledního z těchto čtyř druhů lidí Krišna Samotný chválí v Bhagavad-gītě. Osoba, která se s plným poznáním a oddaností snaží porozumět Krišnovi následováním předchozích áčárjů obeznámených s vědeckým poznáním o Nejvyšším Pánu, si zaslouží chválu. Tento oddaný chápe, že všechny životní situace, příznivé i nepříznivé, vytváří svrchovaná vůle Pána. Když se plně odevzdá lotosovým nohám Nejvyššího Pána, nestará se, je-li jeho životní situace příznivá či nepříznivá. I nepříznivou situaci považuje za zvláštní milost Osobnosti Božství. Pro oddaného ve skutečnosti žádné nepříznivé situace neexistují. Ví, že vše přichází díky vůli Pána, a tak všechny podmínky vidí jako příznivé a v každé životní situaci je nadšený do své oddané služby. Tento oddaný postoj vysvětluje Bhagavad-gītā: oddaný se za nepříznivých životních okolností nikdy nermoutí a za příznivých okolností se nijak zvlášť neraduje. Na vyšších úrovních oddané služby se nezabývá ani příkazy a zákazy. Toto postavení si lze udržet jen následováním áčárjů. Díky tomu je třeba každý čin čistého oddaného v oddané službě chápat jako transcendentální. Pán Krišna nás proto učí, že na áčárju se nevztahuje kritika. Začínající oddaný by si neměl myslet, že je na stejné úrovni jako áčárja. Je třeba připustit, že áčárjové jsou na stejné úrovni jako Nejvyšší Osobnost Božství, a proto by začínající oddaní neměli kritizovat ani Krišnu, ani Jeho představitele, áčárju.
Така олицетворените Веди обожавали Върховната Божествена Личност. Да се отдава обожание на Върховния Бог чрез молитви, означава да се помнят трансценденталните му качества, забавления и дейности. Но забавленията и качествата на Бога са безкрайни. Ние не можем да запомним всички качества на Бога. Затова олицетворените Веди го обожавали толкова, колкото могли, и накрая казали следното:
Tak zosobněné Védy uctívaly Nejvyšší Osobnost Božství různými způsoby. Uctívat Nejvyššího Pána modlitbami znamená vzpomínat na Jeho transcendentální vlastnosti, zábavy a činnosti. Pánovy zábavy a vlastnosti jsou však nekonečné. Všechny Pánovy vlastnosti si nemůžeme pamatovat. Zosobněné Védy proto uctívaly podle svých nejlepších schopností a nakonec řekly:
„О, Господи, макар че Брахма̄, управляващото божество на най-висшата планета Брахмалока, и цар Индра, полубогът, който управлява райските планети, както и божествата на слънцето и луната са доверени властители на материалния свят, те знаят много малко за теб. А какво да кажем за обикновените човешки същества и за философстващите мислители? Никой не може да изброи божествените Ти трансцендентални качества. Никой, дори мислителите и полубоговете от висшите планетарни системи, никой не е в състояние да проумее дълбочината и измеренията на твоята форма и на качествата Ти. Ние мислим, че дори и Ти самият не познаваш напълно трансценденталните си качества. Причината е, че Ти си безкраен. Макар че не е уместно да се казва, че Ти не познаваш самия себе си, това прави нещата по-разбираеми за нас – Ти имаш безброй качества и енергии и понеже знанието Ти също е безкрайно, съществува едно неограничено съперничество между знанието Ти и разширяването на енергиите Ти.“
“Drahý Pane, ačkoliv Brahmá, božstvo vládnoucí nejvyšší planetě, Brahmalóce, král Indra, polobůh vládnoucí nebeským planetám, a také všechna božstva vládnoucí planetám jako Slunce a Měsíc jsou velmi důvěrní vládci tohoto hmotného světa, o Tobě toho vědí velmi málo. Co potom o Tobě mohou vědět obyčejní lidé a mentální spekulanti? Nikdo nemůže vyčíslit Tvoje nekonečné transcendentální vlastnosti. Nikdo, ani mentální spekulanti a polobozi na vyšších planetárních soustavách, nedokáže odhadnout délku a šířku Tvé podoby a rysů. Myslíme si, že ani Ty dokonale neznáš své transcendentální vlastnosti. Je to tím, že jsi neomezený. I když není vhodné říci, že neznáš Sám Sebe, je dobré pochopit, že vzhledem k Tvým neomezeným vlastnostem a energiím a Tvému neomezenému poznání existuje nikdy nekončící soutěž mezi Tvým poznáním a expanzemi Tvých energií.”
Смисълът на това е, че Богът и неговото знание са неограничени и затова Богът познава енергиите си, но в същото време вижда, че те са нараснали още повече. По този начин както знанието му, така и енергиите му нарастват. Тъй като енергиите са неограничени, те нямат край, както и знанието, с което могат да бъдат разбрани. Несъмнено Богът е всезнаещ, но олицетворените Веди казват, че дори самият Бог не познава в пълна степен енергиите си. Това не означава, че Той не е всезнаещ. Когато човек не знае някой действителен факт, това се нарича невежество, или липса на знание. Това не важи за Бога, защото Той познава себе си съвършено, но въпреки това енергиите и дейностите му нарастват. Той увеличава също и знанието си, за да ги разбере. И двете неща нарастват неограничено и безкрайно. В този смисъл може да се каже, че дори самият Бог не знае къде е границата на енергиите и качествата му.
Vzhledem k tomu, že Bůh i Jeho poznání jsou neomezené, jakmile si Bůh začne být některých ze svých energií vědom, zjistí, že jich má ještě více. Tak se Jeho energie i poznání rozšiřují. Protože je obojí neomezené, energie ani poznání, jimiž je lze postihnout, nemají konce. Bůh je nepochybně vševědoucí, ale zosobněné Védy říkají, že ani On nezná své energie v plném rozsahu. To není v rozporu s Jeho vševědoucností. Pokud určitá osoba něco nezná, nazývá se to neznalost či nedostatek poznání. To se však netýká Boha, protože On zná Sám Sebe dokonale. Přesto s tím, jak se Jeho energie a činnosti rozšiřují, také On rozšiřuje svou schopnost je poznat. Obojí neomezeně a nekonečně vzrůstá. V tomto smyslu lze říci, že ani Bůh Samotný nezná hranice svých energií a vlastností.
Всяко разумно и трезвомислещо живо същество може да си създаде приблизителна представа как Богът е безкраен в експанзията на енергиите и дейностите си. Във ведическата литература се казва, че безбройните вселени се появяват, когато Маха̄-виш̣н̣у издишва в своята йога-нидра̄ и влизат в тялото му, когато отново си поема дъх. Тези вселени, които според ограниченото ни знание се разширяват безкрайно, са толкова огромни, че петте груби елемента на космическото проявление – земя, вода, огън, въздух и небе – се намират не само във вътрешността на вселената, но и я покриват в седем слоя, всеки от които е десет пъти по-плътен от предишния. Така съществуват безброй вселени, всяка от които е много добре обвита. Всички вселени плуват в безчислените пори на трансценденталното тяло на Маха̄-виш̣н̣у. Както атомите и прашинките плуват във въздуха заедно с птиците и броят им не може да се установи, така безброй вселени плуват в порите на трансценденталното тяло на Бога. По тази причина Ведите казват, че Богът е отвъд предела на нашето знание. Ава̄н̣-ма̄наса-гочара – извън възможностите на умозрителните ни разсъждения е да разберем дълбочината и измеренията на Бога. Затова един наистина учен и разумен човек не твърди, че е Бог, а се опитва да разбере Бога, като прави разлика между духа от материята. Чрез такова внимателно разграничаване човек ясно може да разбере, че Върховната Душа е трансцендентална към низшата и висшата енергия, макар че е пряко свързана и с двете. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че макар всичко да се поддържа от неговата енергия, Той се различава от нея и стои отделно от нея.
To, jak je Bůh ve své expanzi energií a činností neomezený, může zhruba odhadnout každá rozumná a moudrá živá bytost. Védská literatura uvádí, že když Mahá-Višnu ve své yoga-nidře vydechne, z Jeho těla vystupují nesčetné vesmíry, a když vdechne, tyto vesmíry do Něho zase vstupují. Musíme si představit, že tyto vesmíry, které jsou podle našeho omezeného poznání nekonečně rozlehlé, jsou tak velké, že hrubé a jemné prvky-pět prvků vesmírného stvoření, jmenovitě země, voda, oheň, vzduch a éter, spolu s celkovou hmotnou energií a falešným egem-nejsou jen uvnitř vesmíru, ale pokrývají jej v sedmi vrstvách, z nichž každá je desetkrát širší než předchozí vrstva. Tak je každý vesmír velmi bezpečně obalen a těchto vesmírů je nekonečně mnoho. Všechny se vznášejí v nesčetných pórech transcendentálního Mahá-Višnuova těla. Uvádí se, že tak jako se atomy a částice prachu vznášejí ve vzduchu spolu s ptáky a nelze je spočítat, nesčetné vesmíry se vznášejí v pórech transcendentálního těla Pána. Z tohoto důvodu Védy říkají, že se Bůh vymyká našemu chápání. Avāṅ-mānasa- gocara: poznat délku a šířku Boha není v silách naší mentální spekulace. Proto se skutečně učená a rozumná osoba neprohlašuje za Boha, ale snaží se Ho poznat, přičemž rozlišuje mezi duší a hmotou. Tímto pečlivým rozlišováním lze jasně pochopit, že Nejvyšší duše je transcendentální vyšším i nižším energiím, ačkoliv je s nimi v přímém spojení. V Bhagavad-gītě Pán Krišna vysvětluje, že i když vše spočívá na Jeho energii, On Sám se od ní liší.
Понякога природата и живите същества се наричат съответно пракр̣ти и пуруш̣а. Цялото космическо проявление е съставено от сливането на пракр̣ти и пуруш̣а. Природата е съставната причина, а живите същества – следствената причина. Тези две причини се съединяват и резултатът е космическото проявление. Когато човек има щастието да стигне до правилен извод за космическото проявление и за всичко, което става в него, той знае, че то е причинено пряко и косвено от самата Върховна Божествена Личност. Затова в Брахма сам̇хита̄ се прави заключението: ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣, ана̄дир а̄дир говиндах̣ сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам.
Příroda a živé bytosti se někdy označují jako prakṛti a puruṣa. Celý vesmírný projev je spojením prakṛti a puruṣi. Příroda je hmotná příčina a živé bytosti jsou bezprostřední příčina. Tyto dvě příčiny se spojují a výsledkem je vesmírný projev. Ten, kdo je natolik požehnaný, že vesmírnému projevu a všemu, co se v něm odehrává, správně porozumí, ví, že přímou i nepřímou příčinou toho všeho je Nejvyšší Pán, Osobnost Božství. Brahma-saṁhitā proto předkládá závěr: īśvaraḥ paramaḥ kṛṣṇaḥ sac-cid-ānanda-vigrahaḥ/ anādir ādir govindaḥ sarva-kāraṇa-kāraṇam. Když člověk po důkladném přemýšlení a uvažování dosáhne dokonalého poznání, dospěje k závěru, že Krišna neboli Bůh je původní příčina všech příčin. Místo spekulování o velikosti Boha-zda je tak a tak dlouhý nebo široký-či falešného filosofování by měl člověk dospět k závěru Brahma-saṁhity: “Krišna neboli Bůh je sarva-kāraṇa-kāraṇam, příčina všech příčin.” To je dokonalost poznání.
След много размишления и разсъждения, когато човек постигне съвършеното знание, стига до заключението, че Кр̣ш̣н̣а, или Богът, е изначалната причина на всички причини. Вместо да правим предположения за размерите на Бога – че е толкова дълъг или толкова широк – или да философстваме, трябва да стигнем до заключението на Брахма сам̇хита̄: сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам – „Кр̣ш̣н̣а, или Богът, е причината на всички причини.“ Това е съвършенството на знанието.
Veda-stuti neboli modlitby zosobněných Véd Garbhódakašájí Višnuovi poprvé v učednické posloupnosti vyprávěl Sanandana svým bratrům, kteří se všichni narodili Brahmovi na počátku stvoření. Čtyři Kumárové byli Brahmovi prvorození synové, a proto jsou známí jako pūrva-jāta. Bhagavad-gītā uvádí, že systém paramparā, neboli učednická posloupnost, začíná Samotným Krišnou. Také zde, v modlitbách zosobněných Véd, je zřejmé, že systém paramparā začíná Nejvyšší Osobností Božství Nárájanem Rišim. Je třeba mít na paměti, že toto Veda-stuti vypráví Kumára Sanandana a v Badarikášramu je opakuje Nárájan Riši. Nárájan Riši je inkarnace Krišny ukazující nám cestu seberealizace prostřednictvím tvrdé askeze. V tomto věku Pán Čaitanja ukázal cestu čisté oddané služby tím, že přijal úlohu čistého oddaného. V minulosti byl inkarnací Krišny Pán Nárájan Riši a podstupoval tvrdou askezi v Himálaji. Šrí Nárada Muni Mu naslouchal a z výroku předneseného Nárájanem Rišim Náradovi Munimu, podle vyprávění Kumáry Sanandany v podobě Veda-stuti, vyplývá, že Bůh je jediná svrchovaná bytost a všichni ostatní jsou Jeho služebníci.
Така Веда-стутите, или молитвите, отдадени на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у от олицетворените Веди, първоначално били предадени в ученическата последователност от Санандана на братята му, синовете на Брахма̄. Четиримата Кума̄ри били създадени от Брахма̄ още в самото начало и затова се наричат пӯрва-джа̄та. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че парампара̄, ученическата последователност, започва от самия Кр̣ш̣н̣а. В молитвите на олицетворените Веди също се казва, че парампара̄ започва с Божествената Личност На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и. Трябва да запомним, че тези Веда-стути били разказани от Кума̄ра Санандана и че На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и повторил това изложение в Бадарӣка̄шрама. На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и е инкарнация на Кр̣ш̣н̣а и ни показва пътя на себепознанието, който включва сурови отречения. В нашата епоха Богът е показал пътя на чистото предано служене, като сам е приел ролята на чист предан. По подобен начин в миналото Бог На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и се е появил като инкарнация на Кр̣ш̣н̣а, която е извършила сурови отречения в Хималаите. Шрӣ На̄рада муни го слушал. И така, от думите на На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и към На̄рада муни, които предават изложението на Кума̄ра Санандана, съдържащо Веда-стутите, научаваме, че Богът е върховният, а всички останали са му слуги.
Caitanya-caritāmṛta uvádí: ekale īśvara kṛṣṇa: “Krišna je jediný Svrchovaný Bůh.” Āra saba bḥrtya: “Všichni ostatní jsou Jeho služebníci. Yāre yaiche nācāya, se taiche kare nṛtya: “Nejvyšší Pán podle svého přání zaměstnává všechny živé bytosti různými činnostmi, a ty tak projevují svá různá nadání a sklony.” Toto Veda-stuti jsou tedy původní pokyny o vztahu mezi živou bytostí a Nejvyšší Osobností Božství. Pro živou bytost je nejvyšší úrovní realizace život s oddaností. Dokud není plně zbavena znečištění hmotou, nemůže žít oddaně, neboli s vědomím Krišny. Nárájan Riši řekl Náradovi Munimu, že trestí všech Véd a védské literatury (jmenovitě čtyř Véd, Upanišad, Purán a Vedānta-sūtry) je prokazovat transcendentální láskyplnou službu Pánu. V této souvislosti Nárájan Riši použil jedno konkrétní slovo-rasa. V oddané službě je tato rasa prostředkem či základním principem výměn vztahů mezi Pánem a živou bytostí. Rasa je také popsána ve Védách: raso vai saḥ: “Nejvyšší Pán je zdrojem veškeré radosti.” Celá védská literatura včetně Purán, Véd, Upanišad a Vedānta-sūtry učí živé bytosti, jak dosáhnout stádia rasy. Bhāgavatam také uvádí, že výroky Mahā-purāṇy (Śrīmad-Bhāgavatamu) představují tresť (rasu) veškeré védské literatury. Nigama-kalpa-taror galitaṁ phalam: Bhāgavatam je tresť zralého plodu stromu védské literatury.
В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва: екале ӣшвара кр̣ш̣н̣а – „Кр̣ш̣н̣а е единственият Върховен Бог.“ А̄ра саба бхр̣тя – „Всички други са му слуги.“ Я̄ре яичхе на̄ча̄я, се таичхе каре нр̣тя – „Върховният Бог дава според желанието си различни дейности на всички живи същества и така те проявяват различните си дарби и склонности.“ Веда-стутите са изначалните наставления за връзката между живото същество и Върховната Божествена Личност. Най-висшето равнище на себепознание за живото същество е постигането на предано служене. Човек не може да живее в преданост или в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ако не е напълно освободен от материалните замърсявания. На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и казал на На̄рада муни, че същността на Ведите и на цялата ведическа литература (четирите Веди, Упаниш̣адите и Пура̄н̣ите) е учението за отдаване на трансцендентално любовно служене на Бога. В тази връзка На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и е употребил една особена дума: раса. В преданото служене тази раса е посредникът или основният принцип за осъществяване на взаимоотношенията между Бога и живото същество. Раса се описва и във Ведите. Расо ваи сах̣ – „Върховният Бог е изворът на цялото удоволствие.“ Цялата ведическа литература, в това число Пура̄н̣ите, Ведите, Упаниш̣адите и Веда̄нта сӯтра, учат живото същество как да постигне раса. Бха̄гаватам също казва, че думите на Маха̄-пура̄н̣а (Шрӣмад Бха̄гаватам) съдържат същността на всички раси от цялата ведическа литература. Нигама-калпа-тарор галитам̇ пхалам. Бха̄гаватам е същността и зрелият плод от дървото на ведическата литература.
Z dechu Nejvyšší Osobnosti Božství vznikly čtyři Védy, jmenovitě Ṛg Veda, Yajur Veda, Sāma Veda a Atharva Veda a také historická vyprávění jako Mahābhārata a všechny Purány, které se považují za popis dějin světa. Védská historická vyprávění jako Purány a Mahābhārata se nazývají pátá Véda.
Научаваме, че от дишането на Върховната Божествена Личност са излезли четирите Веди: Р̣г Веда, Са̄ма Веда, Яджур Веда и Атхарва Веда, а също и историята на света, записана в Маха̄бха̄рата и в Пура̄н̣ите. Тази ведическа история се нарича пета Веда.
Dvacet osm veršů Veda-stuti je třeba chápat jako tresť veškerého védského poznání. Čtyři Kumárové a všichni ostatní autorizovaní mudrci dokonale vědí, že oddaná služba s vědomím Krišny je trestí veškeré védské literatury. Cestují meziplanetárním prostorem a káží o ní na různých planetách. Zde se uvádí, že mudrci jako Nárada Muni jen málokdy cestují po zemi-neustále cestují vesmírem.
Стиховете на Веда-стутите представят същността на цялото ведическо знание. Четиримата Кума̄ри и другите авторитетни мъдреци знаят много добре, че преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание е същността на цялата ведическа литература и проповядват това на различните планети, докато пътуват из космоса. Тук се казва, че мъдреците като На̄рада муни никога не пътуват по суша, те винаги пътуват в космоса.
Mudrci jako Nárada a Kumárové cestují vesmírem, aby poučili podmíněné duše, že by se v tomto světě neměly oddávat smyslovému požitku, ale obnovit své původní postavení oddané služby Nejvyšší Osobnosti Božství. Na několika místech se uvádí, že živé bytosti jsou jako jiskry ohně a Nejvyšší Osobnost Božství je jako sám oheň. Pokud jiskry opustí oheň, ztratí svoji přirozenou záři. Je tedy zřejmé, že živé bytosti přicházejí do tohoto hmotného světa přesně jako jiskry, které vyletují z velkého ohně. Živá bytost chce napodobovat Krišnu a ovládat hmotnou přírodu kvůli smyslovému požitku, a tak zapomene na své původní postavení a její zářivost, duchovní totožnost, pohasne. Pokud však začne rozvíjet vědomí Krišny, své původní postavení obnoví. Mudrci a světci jako Nárada a Kumárové cestují po celém vesmíru, učí lidi a rozšiřují řady svých žáků. Jejich cílem je, aby se všem podmíněným duším dostalo poznání, jak obnovit své původní vědomí, vědomí Krišny, a tak byly vysvobozeny z utrpení hmotného života.
Мъдреците като На̄рада и Кума̄рите пътуват из цялата вселена, за да дадат знание на обусловените души и да им покажат, че работата им в този свят не е да се занимават със сетивно наслаждение, а да възстановят първоначалното си положение в преданото служене на Върховната Божествена Личност. На няколко места се казва, че живите същества са като искрите на огъня, а Върховната Божествена Личност е като самия огън. Когато по някакъв начин искрите изскочат от огъня, те загубват естествената си светлина. Живите същества идват в материалния свят точно както искрите падат встрани от големия огън. Живото същество иска да подражава на Кр̣ш̣н̣а и се опитва да господства над материалната природа, по този начин забравя изначалното си положение и неговият блясък, духовната му същност, угасва. Но ако едно живо същество се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание, то възвръща първоначалното си положение. Мъдреци и святи личности като На̄рада и Кума̄рите пътуват из цялата вселена, за да дават знание на хората и да насърчават учениците си да проповядват процеса на преданото служене, така че обусловените души да могат да възстановят изначалното си съзнание, съзнанието за Кр̣ш̣н̣а, и да се освободят от страданията в материалния живот.
Šrí Nárada Muni je naiṣṭhika-brahmacārī. Existují čtyři druhy brahmačárích. První se nazývá sāvitra, což je brahmačárí, který musí po zasvěcení a obřadu předání posvátné šňůry dodržet alespoň třídenní celibát. Dalším je prājāpatya, neboli brahmačárí, který přísně dodržuje celibát alespoň jeden rok po zasvěcení. Následuje brāhma-brahmacārī, který dodržuje celibát od zasvěcení do ukončení svého studia védské literatury. Dalším stupeň se nazývá naiṣṭhika, což je brahmačárí, který žije v celibátu celý život. První tři jsou upakurvāṇa, což znamená, že se na konci období stráveného jako brahmačárí mohou oženit. Naiṣṭhika-brahmacārī však zcela odmítá jakýkoliv pohlavní život, a proto jsou Kumárové a Nárada známi jako naiṣṭhika-brahmacārī. Těmto brahmačárím se říká vīra-vrata, protože jejich slib celibátu je stejně hrdinný jako sliby kšatrijů. Způsob života brahmačárího je zvláště vhodný pro posílení paměti a odhodlání. V této souvislosti je zvláště zmíněno, že díky tomu, že Nárada byl naiṣṭhika- brahmacārī, si dokázal pamatovat vše, co slyšel od svého duchovního mistra, a nikdy to nezapomněl. Ten, kdo si vše trvale pamatuje, se nazývá śruti-dhara. Śruti-dhara brahmacārī dokáže doslova opakovat vše, co slyšel, bez poznámek či nahlížení do knih. Velký mudrc Nárada tuto schopnost má, a proto po přijetí pokynů od Nárájana Rišiho šíří filosofii oddané služby po celém světě. Jelikož si tito vznešení mudrci vše pamatují, jsou moudří, seberealizovaní a zcela neochvějní ve službě Pánu.
Шрӣ На̄рада е наиш̣т̣хика-брахмача̄рӣ. Има четири вида брахмача̄рӣ. Първият се нарича са̄витра. Това е такъв брахмача̄рӣ, който след посвещението и церемонията за даване на свещен шнур трябва поне три дена да се въздържа от полови сношения. Следващият вид се нарича пра̄джа̄патя и се отнася за брахмача̄рӣ, който строго съблюдава въздържание поне една година след посвещението. След това е бра̄хма-брахмача̄рӣ, който съблюдава въздържание от посвещението си до пълното завършване на изучаването на ведическата литература. След това идва наиш̣т̣хика, който е брахмача̄рӣ през целия си живот. Първите три вида са упакурва̄н̣а, което означава, че тези брахмача̄рӣ могат да се оженят по-късно, когато изтече съответният срок. Но наиш̣т̣хика-брахмача̄рӣ не желае никакви полови сношения. Затова Кума̄рите и На̄рада се наричат наиш̣т̣хика-брахмача̄рӣ. Този начин на живот е много полезен, защото усилва паметта и решителността. Тук нарочно се споменава това, защото тъй като На̄рада бил наиш̣т̣хика-брахмача̄рӣ, той можел да запомня всичко, което чувал от духовния си учител, и никога не го забравял. Този, който може да помни всичко, се нарича шрути-дхара. Един шрути-дхара брахмача̄рӣ може да повтори дума по дума всичко, което е чул, без да си води записки и без да си помага с книги. Великият мъдрец На̄рада притежава това качество и затова след наставленията на На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и той се заел с проповядването на философията на преданото служене по целия свят. Понеже тези велики личности могат да помнят всичко, те са мислители, постигнали себепознание, и са твърдо установени в служене на Бога. Така след думите на духовния си учител На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и великият мъдрец На̄рада постигнал пълно себепознание. Той разбрал истината и бил толкова щастлив, че отдал молитви на На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и.
Tak vznešený mudrc Nárada dosáhl po vyslechnutí svého duchovního mistra Nárájana Rišiho dokonalé realizace. Poznal pravdu a byl tak šťastný, že se začal k Nárájanovi Rišimu modlit. Oslovil Ho jako inkarnaci Krišny a zvláště jako svrchovaného dobrodince podmíněných duší. Bhagavad-gītā uvádí, že Pán Krišna sestupuje v každém věku, aby ochránil své oddané a zničil neoddané. Nárájan Riši, inkarnace Krišny, je také osloven jako dobrodinec podmíněných duší. Podle Bhagavad-gīty by měl každý vědět, že Krišnovi se žádný jiný dobrodinec nevyrovná. Každý by měl pochopit, že Pán Krišna je svrchovaný dobrodinec všech a přijmout u Něho útočiště. Tak může dosáhnout plné víry a spokojenosti, neboť ví, že má někoho, kdo mu dokáže poskytnout plnou ochranu. Krišna Samotný, Jeho inkarnace a úplné expanze jsou všechno svrchovaní dobrodinci podmíněných duší, ale Krišna je dobrodincem i démonů, protože osvobodil všechny démony, kteří Ho přišli zabít do Vrindávanu. Proto je Krišnova dobročinnost absolutní, neboť ať zabije démona nebo chrání oddaného, výsledek Jeho činností je tentýž. Uvádí se, že démonice Pútaná dosáhla stejného postavení, jaké měla Krišnova matka. Když Krišna zabije démona, démon z toho má svrchovaný prospěch, tak jako čistý oddaný, kterého Krišna chrání neustále.
Един наиш̣т̣хика-брахмача̄рӣ се нарича също вӣра-врата. На̄рада муни се обърнал към На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и като към инкарнация на Кр̣ш̣н̣а и го нарекъл върховен доброжелател на обусловените души. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Бог Кр̣ш̣н̣а идва всеки милениум, за да даде закрила на преданите си и да унищожи неотдадените. На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и, който е инкарнация на Кр̣ш̣н̣а, също бил наречен доброжелател на обусловените души. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, всеки трябва да знае, че няма друг доброжелател като Кр̣ш̣н̣а. Всеки трябва да разбере, че Бог Кр̣ш̣н̣а е доброжелателят на всички и да приеме подслон при Кр̣ш̣н̣а. Така човек може да бъде напълно спокоен и удовлетворен, защото знае, че има някой, който може да му даде пълна закрила. Кр̣ш̣н̣а, неговите инкарнации и пълните му експанзии са върховни доброжелатели на обусловените души. Но Кр̣ш̣н̣а е доброжелател дори и на демоните – Той е дал освобождение на всички демони, които са идвали във Вр̣нда̄вана да го убият. Следователно благотворителните дейности на Кр̣ш̣н̣а са абсолютни, защото и когато убива някой демон, и когато защитава преданите, дейностите му всъщност са едни и същи. Демоницата Пӯтана̄ била издигната до положението на майката на Кр̣ш̣н̣а. Когато Кр̣ш̣н̣а убива някой демон, трябва да е ясно, че по този начин демонът получава най-върховното благо. А чистите предани винаги са закриляни от Бога.
Nárada Muni vzdal úctu Nárájanovi Rišimu, svému duchovnímu mistrovi, a pak se odebral do ášramu svého žáka Vjásadévy. Poté, co byl Vjásadévem náležitě přijat v jeho ášramu a velmi pohodlně usazen, vyprávěl celý příběh, který vyslechl od Nárájana Rišiho. Tak Šukadéva Gósvámí sdělil Mahárádži Paríkšitovi odpovědi na jeho otázky o podstatě védského poznání a o tom, co je považováno za konečný cíl Véd. Svrchovaným cílem života je dosáhnout transcendentálních požehnání Nejvyšší Osobnosti Božství, a tak začít s láskyplnou službou Pánu. Je třeba následovat ve stopách Šukadévy Gósvámího a všech ostatních vaišnavů v učednické posloupnosti a vzdávat uctivé poklony Pánu Krišnovi, Nejvyšší Osobnosti Božství, Harimu. Čtyři školy vaišnavské učednické posloupnosti, Madhva-sampradája, Rámánudža-sampradája, Višnusvámí-sampradája a Nimbárka-sampradája, v souladu se všemi závěry Véd souhlasí, že je třeba se odevzdat Nejvyšší Osobnosti Božství.
След като отдал почитанията си на духовния си учител, На̄рада муни отишъл в а̄шрама на Вя̄садева, своя ученик. Вя̄садева го посрещнал както подобава и след като седнал удобно, На̄рада муни разказал цялата история, която чул от На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и. Така Шукадева Госва̄мӣ предал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит отговорите на въпроса му за същността на ведическото знание и коя е крайната цел на Ведите. Върховната цел в живота е да се стремим към трансценденталната благословия на Върховната Божествена Личност и така да се отдадем на любовно служене на Бога. Човек трябва да следва стъпките на Шукадева Госва̄мӣ и на всички ваиш̣н̣ави в ученическата последователност и да отдава смирените си почитания на Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност Хари. Четирите разклонения в ученическата последователност на ваиш̣н̣авите, а именно Мадхва-сампрада̄я, Ра̄ма̄нуджа-сампрада̄я, Виш̣н̣усва̄мӣ-сампрада̄я и Нимба̄рка-сампрада̄я, в изпълнение на всички ведически заключения приемат, че човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност.
Védská literatura se dělí na dvě části: śruti a smṛti. Śruti jsou čtyři Védy—Ṛg, Sāma, Atharva a Yajur-a Upanišady a smṛti jsou Purány a Itihāsy jako Mahābhārata, která zahrnuje Bhagavad-gītu. Závěr všech zní, že je třeba znát Šrí Krišnu jako Nejvyšší Osobnost Božství. Je Parama-puruša neboli Nejvyšší Osobnost Božství, pod jehož dohledem jedná hmotná příroda. Po projevení hmotného vesmíru Nejvyšší Pán inkarnuje ve třech podobách-jako Pán Brahmá, Pán Višnu a Pán Šiva-pro stvoření, udržování a zničení. Ti mají na starost tři kvality hmotné přírody, ale svrchované řízení je v rukou Pána Višnua. Všechny činnosti hmotné přírody v rámci jejích tří kvalit probíhají pod vedením Nejvyšší Osobnosti Božství, Krišny. To potvrzuje Bhagavad-gītā (mayādhyakṣeṇa) a ve Védách (sa aikṣata).
Ведическата литература се разделя на две части: шрути и смр̣ти. Шрути са четирите Веди – Р̣г, Са̄ма, Атхарва и Яджур – и Упаниш̣адите, а смр̣ти са Пура̄н̣ите, сред които е и Маха̄бха̄рата, в която влиза Бхагавад-гӣта̄. Заключението на всички писания е, че човек трябва да познае Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като Върховната Божествена Личност. Той е Парама-пуруш̣а, или Върховната Божествена Личност, под чието ръководство действа материалната природа – сътворява се, поддържа се и се разрушава. След сътворението Върховният Бог се въплъщава в три форми: Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива. Те отговарят за трите качества на материалната природа, но същинската власт е в ръцете на Бог Виш̣н̣у. Цялостните дейности на материалната природа, водена от трите проявления, се извършват под ръководството на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (мая̄дхякш̣ена) и във Ведите (са аикш̣ата).
Ateističtí sánkhjoví filosofové budou samozřejmě argumentovat, že hmotný vesmírný projev existuje díky prakṛti a puruṣovi-hmotné přírodě a živé bytosti, čili hmotné a bezprostřední příčině. Krišna je však příčina všech příčin, včetně hmotné a bezprostřední příčiny. Prakṛti a puruṣa nejsou konečné příčiny. Navenek se zdá, že se dítě narodí ze spojení otce a matky, ale svrchovaná příčina otce i matky je Krišna. Je tedy původní příčina neboli příčina všech příčin, jak potvrzuje Brahma-saṁhitā.
Атеистите са̄н̇кхя философи възразяват, че материалното космическо проявление се дължи на пракр̣ти и пуруш̣а. Те твърдят, че природата и материалната енергия представляват материалната причина и действената причина. Но Кр̣ш̣н̣а е причината на всички причини. Той е причината на всички материални и действени причини. Пракр̣ти и пуруш̣а не са крайната причина. Външно изглежда, че детето се ражда вследствие на съединението на бащата и майката, но Кр̣ш̣н̣а е крайната причина и на двамата. Следователно Той е изначалната причина, или причината на всички причини, както се потвърждава в Брахма сам̇хита̄.
Do hmotné přírody vstupují Nejvyšší Pán i živé bytosti. Nejvyšší Pán, Krišna, se projevuje jako jedna úplná část, Káranódakašájí Višnu, obrovská podoba Šrí Višnua ležící v Příčinném oceánu. Z této obrovské podoby Mahá-Višnua se expanduje Garbhódakašájí Višnu a vstupuje do každého vesmíru. Z Něho se expandují Brahmá, Višnu a Šiva. Višnu jako Kšíródakašájí vstupuje do srdcí všech živých bytostí a také do všech hmotných prvků včetně atomu. Brahma- saṁhitā říká: aṇḍāntara-stha-paramāṇu-cayāntara-stham: “Pán je přítomen v tomto vesmíru a také v každém atomu.”
Върховният Бог и живите същества влизат в материалната природа. Чрез една от пълните си експанзии Кр̣ш̣н̣а, Върховният Бог, се проявява като Ка̄ран̣одака-шайӣ, или Маха̄-виш̣н̣у, гигантската форма на Виш̣н̣у, която лежи в Причинния океан. След това във всяка вселена от тази гигантска форма се разширява Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. От него се разширяват Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива. Виш̣н̣у влиза като Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у в сърцата на всички живи същества, също и във всички материални елементи, дори и в атомите. В Брахма сам̇хита̄ се казва: ан̣д̣а̄нтарастха-парама̄н̣у-чая̄нтарастхам – Той се намира във вселената и във всеки атом.
Živá bytost má malé hmotné tělo různých druhů a podob a celý vesmír také není ničím jiným, než hmotným tělem Nejvyšší Osobnosti Božství. Śāstry toto tělo označují jako virāṭ-rūpu. Tak jako si individuální živá bytost udržuje své tělo, Nejvyšší Osobnost Božství udržuje celý vesmírný projev tím, že do něho vstupuje. Jakmile individuální živá bytost hmotné tělo opustí, tělo je okamžitě zničeno a totéž se stane s vesmírným projevem, když jej opustí Pán Višnu. Individuální živá bytost tedy může být vysvobozena z hmotné existence, jen pokud se odevzdá Nejvyšší Osobnosti Božství. To potvrzuje Bhagavad-gītā: mām eva ye prapadyante māyām etāṁ taranti te. Příčinou osvobození tedy je odevzdání se Nejvyšší Osobnosti Božství, nic jiného. To, jak je živá bytost osvobozena z vlivu kvalit hmotné přírody poté, co se odevzdala Nejvyšší Osobnosti Božství, ukazuje příklad člověka spícího v místnosti. Když člověk spí, každý vidí, že se nachází v místnosti, ale on sám ve skutečnosti není přítomen v těle, protože během spánku zapomíná na svoji tělesnou existenci, ačkoliv ostatní před sebou vidí jeho tělo. Také osvobozenou osobu věnující se oddané službě Pánu mohou ostatní vidět, jak se v hmotném světě zabývá domácími povinnostmi, ale protože je její vědomí zaměřeno na Krišnu, nežije v tomto světě. Zabývá se něčím jiným, tak jako se činnosti spícího člověka liší od činností jeho těla. Bhagavad- gītā potvrzuje, že oddaný plně zaměstnaný transcendentální láskyplnou službou Pánu již překonal vliv tří kvalit hmotné přírody, setrvává na úrovni Brahmanu a žije v transcendentálním světě, i když se zdá, že žije v těle nebo v hmotném světě.
Живото същество има малко материално тяло, което приема различни форми и видове; по същия начин цялата вселена представлява материалното тяло на Върховната Божествена Личност. То се описва в ша̄стрите като вира̄т̣-рӯпа. Както индивидуалното живо същество поддържа тялото си, така Върховната Божествена Личност поддържа цялото космическо творение, като влиза в него. Щом живото същество напусне материалното тяло, тялото веднага загива. Само когато индивидуалното живо същество се отдаде на Върховната Божествена Личност, то може да си осигури освобождението от материалното битие. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄: ма̄м ева йе прападянте ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те. Отдаването на Върховната Божествена Личност, и нищо друго, е причина за освобождението. Как живото същество се освобождава от проявните форми на материалната природа, след като се отдаде на Върховната Божествена Личност, става ясно от аналогията с човек, който спи в стая. Когато човекът спи, всички виждат, че той се намира в стаята, но в действителност самият човек не се намира в тялото, защото когато спи, той забравя съществуването на тялото си, макар и другите да го виждат. По същия начин другите могат да виждат освободената душа, отдадена на предано служене на Бога, да е заета със семейни задължения в материалния свят, но тъй като съзнанието ѝ е установено върху Кр̣ш̣н̣а, тя не живее в този свят. Нейните дейности са по-различни, както заниманията на спящия човек се различават от дейностите на тялото му. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че преданите, които са постоянно погълнати от трансцендентално любовно служене на Бога, вече са преодолели влиянието на трите проявни форми на материалната природа. Те вече са установени на равнището на Брахман в духовното познание, макар външно да изглежда, че живеят в тялото или в материалния свят.
Šríla Rúpa Gósvámí ve své knize Bhakti-rasāmṛta-sindhu v této souvislosti uvádí, že osoba, jejíž jedinou touhou je sloužit Nejvyšší Osobnosti Božství, může v hmotném světě žít v jakýchkoliv podmínkách, ale je ji třeba považovat za jīvan-muktu, neboli osvobozenou již v tomto těle či hmotném světě. Závěr tedy zní, že osoba plně zaměstnaná rozvojem vědomí Krišny je osvobozená. Ve svém hmotném těle ani v hmotném světě nemá žádné povinnosti. Ti, kdo si nejsou vědomi Krišny, se nazývají karmí a gjání, setrvávají na tělesné a mentální úrovni, a osvobozeni proto nejsou. Tato situace se nazývá kaivalya-nirasta-yoni. Osoba na transcendentální úrovni je však osvobozena od opakovaného rození a umírání. To potvrzuje čtvrtá kapitola Bhagavad-gīty: “Pouhou znalostí transcendentální povahy Nejvyšší Osobnosti Božství, Krišny, je osoba vysvobozena z okovů opakovaného rození a umírání a po opuštění současného těla se vrátí domů, zpátky k Bohu.” To je závěr všech Véd. Poté, co jsme porozuměli modlitbám zosobněných Véd, bychom se tedy měli odevzdat lotosovým nohám Pána Krišny.
В тази връзка Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва в Бхакти-раса̄мр̣та синдху, че човекът, чието единствено желание е да служи на Върховната Божествена Личност, може да заема най-различни положения в материалния свят, но той е джӣван-мукта, т.е. той е освободен още докато се намира в тялото или в материалния свят. Тези, които не са осъзнати за Кр̣ш̣н̣а, се наричат гя̄нӣ и кармӣ. Те витаят на умствено и телесно равнище и затова не са освободени. Това положение се нарича каиваля-нираста-йони. Но човекът, установен на трансцендентално равнище, е освободен от многократните раждания и смърт. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, четвърта глава. Просто като следваме трансценденталната природа на Върховната Божествена Личност Кр̣ш̣н̣а, ние се освобождаваме от веригите на многократните раждания и смърт, и когато напуснем сегашното си тяло, се връщаме обратно вкъщи, при Бога. Това е заключението на всички Веди. И така, след като разберем молитвите, изречени от олицетворените Веди, трябва да се отдадем в лотосовите крака на Бог Кр̣ш̣н̣а.
Takto končí Bhaktivédántův výklad 87. kapitoly knihy Krišna, nazvané “Modlitby zosobněných Véd”.
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху осемдесет и седма глава на книгата „Кр̣ш̣н̣а, изворът на вечно наслаждение“, наречена „Молитвите на олицетворените Веди“.