Упорито се носела мълвата, че петимата братя Па̄н̣д̣ави и Кунтӣ, тяхната майка, са умрели при пожара в къщата от шеллак, в която живеели. Такъв бил замисълът на Дхр̣тара̄шт̣ра. Но после ги видели на сватбената церемония на Драупадӣ и веднага се пръснала мълвата, че са успели да се спасят. Това било слух, но всъщност той не се различавал от истината. Те се върнали в столицата си Хастина̄пура и хората ги видели с очите си. Щом съобщили на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма тази вест, Кр̣ш̣н̣а пожелал да се срещне с тях лично и затова решил да отиде в Хастина̄пура.

Този път Кр̣ш̣н̣а посетил Хастина̄пура в качеството си на принц, царска особа, придружен от военачалника си Ююдха̄на и от много други воини. В действителност Той не бил канен в града, но отишъл да се срещне с Па̄н̣д̣авите, защото много обичал великите си предани. Той ги посетил, без да ги предизвестява и щом го видели, всички се изправили от местата си. Кр̣ш̣н̣а се нарича Мукунда, защото щом човек влезе в постоянно съприкосновение с него или го вижда в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, веднага се освобождава от всички материални тревоги. Не само това, човек веднага получава като благословия цялото духовно блаженство.

Като посрещнали Кр̣ш̣н̣а, Па̄н̣д̣авите се оживили, като че ли се пробудили от състояние на безсъзнание или възвърнали живота си. Когато човек е в безсъзнание, сетивата и различните части на тялото му са бездейни, но когато дойде на себе си, сетивата веднага започват да действат. Па̄н̣д̣авите посрещнали Кр̣ш̣н̣а така, като че ли възвръщали съзнанието си, и много се оживили. Бог Кр̣ш̣н̣а ги прегърнал един по един. От докосването на Върховната Божествена Личност те незабавно се освободили от всички последствия на материалното замърсяване и затова се усмихнали в духовно блаженство. Всички били трансцендентално удовлетворени, като видели лицето на Бог Кр̣ш̣н̣а. Макар че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, Той играел ролята на обикновено човешко същество и затова докоснал краката на Юдхиш̣т̣хира и на Бхӣма, двамата му по-големи братовчеди. Арджуна прегърнал Кр̣ш̣н̣а като приятел и връстник, докато двамата по-малки братя - Накула и Сахадева - докоснали лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а, за да му покажат уважението си. След като си разменили поздравления според етикета, както подобавало на положението им, на Бог Кр̣ш̣н̣а предложили почетно място. Когато се разположил удобно, дошла да ги поздрави младата съпруга на Па̄н̣д̣авите, Драупадӣ. Тя била много красива с естественото си женско изящество. я̄давите, които придружавали Кр̣ш̣н̣а в Хастина̄пура, също били посрещнати с голямо уважение; Са̄тяки (Ююдха̄на) също бил настанен на хубаво място. Когато всички седнали добре, петимата братя заели местата си до Бог Кр̣ш̣н̣а.

След срещата с петимата братя Бог Кр̣ш̣н̣а лично отишъл да посети Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ, майката на Па̄н̣д̣авите, която му била леля по бащина линия. Кр̣ш̣н̣а ѝ отдал почитанията си и докоснал краката ѝ. Очите на Кунтӣдевӣ се напълнили със сълзи и развълнувана, тя с голяма обич прегърнала Бог Кр̣ш̣н̣а. След това го разпитала за добруването на роднините от семейството на баща си – за брат си Васудева, за съпругата му и за останалите. По същия начин Кр̣ш̣н̣а попитал леля си за положението на Па̄н̣д̣авите. Въпреки че много неща свързвали Кунтӣдевӣ с Кр̣ш̣н̣а, след като го срещнала, тя веднага разбрала, че Той е Върховната Божествена Личност. Припомнила си отминалите нещастия в живота си и как по милостта на Кр̣ш̣н̣а Па̄н̣д̣авите и тя били спасени. Тя знаела съвършено добре, че без благоволението на Кр̣ш̣н̣а никой не би могъл да ги спаси от нещастието с пожара, подпален от Дхр̣тара̄шт̣ра и синовете му. Със сподавен глас тя започнала да разказва пред Кр̣ш̣н̣а историята на техния живот.

Шрӣматӣ Кунтӣ казала: „Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, помня деня, когато Ти изпрати брат ми Акрӯра да разбере какво става с нас. Това означава, че Ти винаги ни помниш. Разбрах, че не е възможно да изпаднем в беда. Всичко най-хубаво в живота ни започна, когато Ти изпрати при нас Акрӯра. Тогава аз се убедих, че не сме беззащитни. Нашите роднини Кауравите могат да ни подлагат на различни изпитания, но аз съм уверена, че Ти никога не ни забравяш и ни закриляш от всичко. Преданите, които мислят само за теб, не могат да бъдат досегнати от никакви материални опасности, а какво да говорим за нас, след като Ти самият никога не ни забравяш. Затова о, скъпи Кр̣ш̣н̣а, за нас няма лоша съдба – благодарение на милостта Ти ние винаги сме в добро положение. Но хората не бива да мислят, че ни оказваш особено благоволение; че си пристрастен към едни, а други пренебрегваш. Ти не правиш такива разграничения. Ти не си особено предразположен към никого, нито пък ненавиждаш някого. Ти си Върховната Божествена Личност и се отнасяш еднакво към всички – всеки може да се възползва от специалното Ти покровителство. Истината е, че макар да си еднакво настроен към всички, Ти имаш особена склонност към преданите, които непрекъснато мислят за теб. Тяхната любов ги свързва с теб и те не могат да те забравят дори за миг. Ти присъстваш във всяко сърце, но понеже те винаги те помнят, и Ти откликваш по съответен начин. Майката обича всичките си деца, но полага особени грижи за това, което е напълно зависимо от нея. Знам със сигурност, скъпи Кр̣ш̣н̣а, че разположен във всяко сърце, Ти винаги създаваш най-благоприятни условия за чистите си предани.“

После цар Юдхиш̣т̣хира също възславил Кр̣ш̣н̣а като Върховна Божествена Личност и всеобщ приятел на всички, но понеже Кр̣ш̣н̣а лично се грижел за Па̄н̣д̣авите, царят казал: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, не знаем какви благочестиви дейности сме извършвали в миналите си животи, че си толкова мил и щедър към нас. Знаем добре, че великите мистици, които постоянно са потопени в съзерцание, за да те достигнат, трудно успяват да получат тази милост, нито пък сполучват да привлекат вниманието Ти. Не мога да разбера защо си толкова милостив към нас. Ние не сме йогӣ, напротив, ние сме привързани към материалните замърсявания. Ние сме семейни и се занимаваме с политически, светски дела. Не знам защо си толкова благосклонен към нас.“

По молба на цар Юдхиш̣т̣хира Кр̣ш̣н̣а се съгласил да остане четири месеца в Хастина̄пура – времето на дъждовния сезон. Четирите месеца на дъждовния сезон се наричат Ча̄турма̄ся. Тогава странстващите проповедници и бра̄хман̣и спират на някое място и живеят, спазвайки множество строги правила. Бог Кр̣ш̣н̣а е над всички правила и ограничения, но се съгласил да остане в Хастина̄пура, защото много обичал Па̄н̣д̣авите. Всички жители се възползвали от пребиваването на Кр̣ш̣н̣а в Хастина̄пура и от предимството да го виждат от време на време. Така, просто като виждали Бога лице в лице, те се потапяли в трансцендентално блаженство.

Един ден, когато Кр̣ш̣н̣а бил с Па̄н̣д̣авите, Той и Арджуна се приготвили да отидат в гората на лов. Двамата седнали в колесницата, на която се развявало знаме с изображение на Ханума̄н. Колесницата на Арджуна се различавала от обикновените – винаги била увенчана с лика на Ханума̄н, затова Арджуна се нарича още Капидхваджа. (Капи е Ханума̄н, а дхваджа означава „знаме“.) И така, Арджуна отишъл в гората с лъка и безпогрешните си стрели. Той се облякъл в подходящи защитни дрехи, защото възнамерявал да убие много дивеч. Арджуна влязъл в тази част на гората, където имало много тигри, сърни и разни други животни. Кр̣ш̣н̣а отишъл с него не за да убива животни – на него не му е необходимо да се занимава с каквото и да било; Той е себеудовлетворен. Той отишъл с Арджуна, за да го види как се упражнява, защото в бъдеще щяло да се наложи Арджуна да убие много врагове. Когато влезли в гората, Арджуна убил със стрелите си много тигри, глигани, бизони, гаваи (вид диви животни), носорози, сърни, диви зайци, бодливи прасета и още много други животни. Някои били подходящи за предлагане в жертвоприношения и слугите ги отнесли на цар Юдхиш̣т̣хира. Други хищни и кръвожадни животни, например тигрите и носорозите, Арджуна убил само за да не създават безпокойства в гората. Тъй като в горите живеели много мъдреци и святи личности, дълг на кш̣атриите било да поддържат спокойна обстановката дори там.

След лова Арджуна почувствал глад и жажда и затова отишъл с Кр̣ш̣н̣а на брега на Ямуна̄. Двамата Кр̣ш̣н̣а, а именно Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, стигнали до брега на реката (понякога Арджуна и Драупадӣ също биват наричани Кр̣ш̣н̣а), измили ръцете, краката и устата си и пили от бистрата вода. Както си почивали и пиели вода, видели красива девойка на възраст тъкмо за женене, която се разхождала сама по бреговете на Ямуна̄. Кр̣ш̣н̣а помолил приятеля си Арджуна да избърза напред и да попита девойката как се казва. По поръка на Кр̣ш̣н̣а Арджуна веднага се приближил до момичето, което било изключително красиво. То имало привлекателно тяло, хубави блестящи зъби и усмихнато лице. Арджуна запитал: „Скъпа девойко, ти си толкова прелестна с високата си гръд, мога ли да те попитам коя си? Изненадани сме, че те виждаме да бродиш сама тук. Защо си дошла? Можем само да предполагаме, че си търсиш подходящ съпруг. Ако не възразяваш, можеш да ми откриеш намеренията си. Аз ще се опитам да ти угодя.“

Красивата девойка била олицетворената река Ямуна̄. Тя отговорила: „Човече, аз съм дъщеря на слънчевия бог и сега извършвам отречения и търпя въздържания, за да мога да стана съпруга на Бог Виш̣н̣у. Мисля, че Той е Върховната Личност и е съвсем подходящ за мой съпруг. Разкривам ти желанието си, защото ти искаше това.“

Момичето продължило: „Добри човече, знам, че ти си героят Арджуна, затова искам да ти кажа още, че няма да приема за свой съпруг никой друг, освен Бог Виш̣н̣у, защото Той е единственият покровител на всички живи същества и дарява освобождение на всички обусловени души. Ще ти бъда много признателна, ако се помолиш на Бог Виш̣н̣у да бъде благосклонен към мен.“ Девойката Ямуна̄ знаела добре, че Арджуна е велик предан на Бог Кр̣ш̣н̣а и ако той се моли, Кр̣ш̣н̣а никога няма да отхвърли молбата му. Понякога опитите ни да достигнем Кр̣ш̣н̣а директно могат да се окажат безплодни, но ако се стремим към Кр̣ш̣н̣а чрез негов предан, сигурно е, че ще успеем. После тя казала на Арджуна: „Името ми е Ка̄линдӣ. Аз живея във водите на Ямуна̄. Баща ми беше така добър да построи нарочно за мен къща във водата и аз приех обет да остана там, докато не открия Бог Кр̣ш̣н̣а.“ Арджуна послушно занесъл на Кр̣ш̣н̣а посланието на девойката Ка̄линдӣ, въпреки че като Свръхдуша във всяко сърце, Кр̣ш̣н̣а знаел всичко. Без повече обяснения Кр̣ш̣н̣а веднага приел Ка̄линдӣ и я помолил да седне в колесницата. После и тримата отишли при цар Юдхиш̣т̣хира.

След това цар Юдхиш̣т̣хира помолил Кр̣ш̣н̣а да му помогне да построи подходящ дом, който да бъде измислен от Вишвакарма̄, божествения архитект от небесното царство. Кр̣ш̣н̣а начаса повикал Вишвакарма̄ и му наредил да построи великолепен град, както желаел цар Юдхиш̣т̣хира. Щом градът бил готов, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира помолил Кр̣ш̣н̣а да остане при тях още няколко дни и да ги дари с удоволствието на присъствието си. Бог Кр̣ш̣н̣а приел молбата и останал още няколко дена.

Междувременно Кр̣ш̣н̣а си намерил забавление – решил да подари гората Кха̄н̣д̣ава, която принадлежала на цар Индра, на Агни, бога на огъня. В гората растели много целебни билки и Агни искал да ги използва, за да си възвърне младостта. Но не се осмелил направо да сложи ръка на Кха̄н̣д̣ава, а помолил Кр̣ш̣н̣а да му помогне. Агни знаел, че Кр̣ш̣н̣а е много доволен от него, задето по-рано му дал диска Сударшана. И така, за да удовлетвори Агни, сам Кр̣ш̣н̣а повел колесницата на Арджуна, с която двамата отишли в гората. Агни погълнал цялата гора и бил много доволен. Този път той се отплатил с един необикновен лък, наречен Га̄н̣д̣ӣва, четири бели коня, една колесница и невидим колчан с две особени стрели, които били като талисмани и били толкова силни, че никой воин не можел да им устои. В гората Кха̄н̣д̣ава живеел демонът Мая и когато Агни я поглъщал, Арджуна го спасил от опустошителния пожар. След това произшествие довчерашният демон станал голям приятел на Арджуна и за да го зарадва, построил в града, издигнат от Вишвакарма̄, красива съвещателна сграда. Ъглите в тази сграда били толкова странни, че когато Дурьодхана дошъл да я разгледа, помислил пода за водна повърхност, а водата за под. Той се почувствал много оскърбен при вида на богатството на Па̄н̣д̣авите и станал техен заклет враг.

След няколко дена Кр̣ш̣н̣а се помолил на цар Юдхиш̣т̣хира да се върне в Два̄рака̄. Щом получил разрешение, той отпътувал за страната си, съпроводен от Са̄тяки, предводителя на Я̄давите, който живял в Хастина̄пура заедно с него. Ка̄линдӣ също заминала с Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄. След завръщането си Кр̣ш̣н̣а се посъветвал с мнозина учени астролози, за да избере подходящо време за женитбата си с Ка̄линдӣ. Те вдигнали величествена и богата сватба. Сватбената церемония доставила много радост на роднините и от двете страни и всички били щастливи от това велико събитие.

Царете на Авантӣпура (днешният Уджаин) се наричали Винда и Анувинда. И двамата били подвластни на Дурьодхана. Те имали сестра на име Митравинда̄, която била надарена с всички добродетели, била образована и изтънчена девойка, дъщеря на една от лелите на Кр̣ш̣н̣а. Тя трябвало да си избере съпруг измежду събралите се принцове, но силно желаела да се омъжи за Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а дошъл на тази церемония и със сила отвлякъл Митравинда̄ пред очите на всички царски особи. Принцовете не могли да се противопоставят на Кр̣ш̣н̣а и не им оставало нищо друго, освен просто да се споглеждат смутено един друг.

След тази случка Кр̣ш̣н̣а се оженил за дъщерята на царя на Кошала. Този цар се казвал Нагнаджит. Той бил много благочестив и следвал ведическите обреди и ритуали. Прелестната му дъщеря се наричала Сатя̄. Понякога я наричали с името На̄гнаджитӣ, защото била дъщеря на цар Нагнаджит. Той искал да даде ръката на дъщеря си само на този принц, който успее да победи седем много силни и яки бикове, отгледани от него. Нито един царски син не успявал да ги победи и затова никой не можел да поиска ръката на Сатя̄. Седемте бика били много здрави животни и изпадали в ярост само като подушели отдалече някой принц. В царството идвали много принцове да опитат да усмирят биковете, но вместо това те самите били побеждавани. Новината обходила цялата страна и щом Кр̣ш̣н̣а чул, че ръката на Сатя̄ ще получи този, който срази седемте бика, веднага се приготвил да отпътува за царството Кошала. С многобройните си воини Той се отправил към тази част на страната (наричана Айодхя̄), за да направи царско посещение.

Царят на Кошала бил много поласкан, когато разбрал, че Кр̣ш̣н̣а е дошъл да поиска ръката на дъщеря му. Той приел Кр̣ш̣н̣а в царството си с големи почести и великолепие, предложил му да седне на удобно място и му дал всичко, което се предлага при посрещане на гости. Всичко било много изискано. Кр̣ш̣н̣а също му отдал почитанията си, защото мислел за него като за свой бъдещ тъст.

Сатя̄, дъщерята на цар Нагнаджит, разбрала, че самият Кр̣ш̣н̣а е пристигнал да се ожени за нея, и много се зарадвала, че съпругът на богинята на щастието така любезно е дошъл да я приеме за съпруга. От много дълго време тя лелеела мисълта да се омъжи за Кр̣ш̣н̣а и се подлагала на отречения, за да получи мечтания съпруг. Тя се замислила: „Ако съм извършвала благочестивите дейности възможно най-добре и ако съм била искрена в желанието си да стана съпруга на Кр̣ш̣н̣а, може би Кр̣ш̣н̣а е останал доволен от мен и ще изпълни дълго бленуваното ми желание.“ В мислите си тя започнала да отдава молитви на Кр̣ш̣н̣а: „Не знам как мога да спечеля благоволението на Върховната Божествена Личност. Той е Богът и господарят на всеки. Дори богинята на щастието, чието място е редом до Върховната Божествена Личност, дори Шива, Брахма̄ и много други полубогове от различни планети винаги отдават най-смирените си почитания на Бога. Понякога Той слиза и на земята под формата на различни инкарнации, за да изпълни желанията на преданите си. Той е толкова възвишен и велик, че не знам как да го удовлетворя.“ Тя мислела, че Върховната Божествена Личност може да бъде удовлетворена само ако прояви безпричинната си милост към предания, иначе няма никакъв друг начин да се спечели благосклонността на Бога. Бог Чайтаня е отдал подобни молитви в стиховете на своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака: „О, Господи, аз съм твой вечен слуга. По един или друг начин съм паднал в това материално битие. Ако Ти милостиво ме вземеш и ме поставиш като една от прашинките в лотосовите Ти крака, това ще бъде много голямо благоволение за вечния Ти слуга.“ Богът може да бъде удовлетворен само от смиреното служене и отношение. Колкото повече служене отдаваме на Бога под ръководството на духовния учител, толкова повече напредваме по пътя към него. Не бива да искаме никаква благосклонност или милост от Бога в замяна на служенето, което му отдаваме. Той може да приеме служенето ни или да не го приеме – но единственият начин да удовлетворим Бога е това отношение на негови слуги и нищо друго.

Цар Нагнаджит и преди бил благочестив цар, затова сега, когато Кр̣ш̣н̣а бил в двореца му, той го обожавал според знанията и възможностите си. Той се представил на Бога със следните слова: „О, Господи, Ти си собственикът на цялото космическо проявление, Ти си На̄ра̄ян̣а, вместилището на всички живи създания. Ти си себеудовлетворен и цялостен със собствените си богатства. Какво мога да Ти предложа аз? И нима ще бъдеш удовлетворен от него? Не е възможно, защото аз съм незначително живо същество. Всъщност аз не съм способен да Ти отдам никакво служене.“

Кр̣ш̣н̣а е Свръхдушата във всички живи същества, така че могъл да разбере мислите на Сатя̄, дъщерята на цар Нагнаджит. Освен това останал много доволен от почестите и обожанието от страна на царя, който му предложил място за сядане, ястия, постеля… Той високо оценил силното желание на момичето и на бащата да му станат близки сродници. Кр̣ш̣н̣а се усмихнал и с тържествен глас казал: „Скъпи царю Нагнаджит, знаеш много добре, че този, който е от царски род и държи на положението си, никога няма да поиска нищо от никого, колкото и благороден да е той. Последователите на Ведите са забранили на кш̣атриите да отправят молби за каквото и да било. Ако някой кш̣атрия наруши това правило, издигнатите учени осъждат действията му. Аз те моля за ръката на красивата ти дъщеря просто от благодарност за великолепния ти прием. Може би ще се зарадваш да научиш, че е извън обичаите ни да предлагаме нещо в замяна за дъщеря ти. Не сме в състояние да заплатим никаква цена, която би поискал за нея.“ Иначе казано, Кр̣ш̣н̣а искал от царя ръката на Сатя̄, без да изпълнява условието да победи седемте бика.

В отговор на думите на Бог Кр̣ш̣н̣а цар Нагнаджит казал: „Скъпи Господи, Ти си източникът на цялото удоволствие, на всички съвършенства и всички качества. Лакш̣мӣджӣ, богинята на щастието, винаги се намира на гърдите Ти. И така, кой би могъл да бъде по-съвършен съпруг за дъщеря ми? Както дъщеря ми, така и аз постоянно се молехме това да се сбъдне. Ти си глава на династията Яду. Вероятно знаеш, че от самото начало съм се зарекъл да намеря на дъщеря си достоен принц, който може да излезе победител в изпитанието, замислено от мен. Аз настоявам за това изпитание просто за да видя могъществото и позициите на бъдещия ми зет. О, Боже Кр̣ш̣н̣а, Ти си най-велик сред героите. Убеден съм, че с лекота можеш да усмириш седемте бика. Досега нито един принц не успя да направи това. Всички, които се опитаха да ги обуздаят, пострадаха от биковете, които им строшиха костите.“

Цар Нагнаджит продължил да моли Кр̣ш̣н̣а: „О, Кр̣ш̣н̣а, ако бъдеш така добър да укротиш седемте бика, ще бъдеш избран за достоен съпруг на Сатя̄, моята дъщеря.“ Кр̣ш̣н̣а разбрал, че царят не иска да наруши клетвата си. И така, за да изпълни желанието му, Той пристегнал пояса си и се приготвил да се бие с биковете. Без да губи време, Той се разделил на седем Кр̣ш̣н̣а, всеки един от които мигом хванал по един бик му сложил оглавник с такава лекота, сякаш това било игра.

Много важно е да се отбележи, че Кр̣ш̣н̣а се разделил на седем. Сатя̄ знаела, Кр̣ш̣н̣а вече има много други съпруги, но въпреки това била привързана към него. За да я обнадежди, Кр̣ш̣н̣а в същия миг се разширил в седем форми. Смисълът на това е, че Кр̣ш̣н̣а е един, но има неограничен брой форми, или експанзии. Той имал шестнадесет хиляди съпруги, но това не означава, че когато бил с някоя от тях, останалите се лишавали от присъствието му. Чрез експанзиите си Кр̣ш̣н̣а общувал с всяка една от съпругите си.

Когато Кр̣ш̣н̣а усмирил биковете, цялата им сила и гордост веднага били потъпкани. Така името и славата, които биковете си били извоювали, били унищожени. Кр̣ш̣н̣а ги обуздал, сложил им оглавници и силно ги дръпнал, както детето тегли малкия си дървен бик. Цар Нагнаджит много се удивил от това постижение на Кр̣ш̣н̣а, тозчас довел дъщеря си Сатя̄ и с голямо удоволствие я поверил на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а също веднага я приел за съпруга. След това била извършена сватбена церемония с голяма тържественост и великолепие. Цариците на Нагнаджит много се радвали, че дъщеря им Сатя̄ се омъжва за Кр̣ш̣н̣а. Целият град празнувал сватбата, защото царят и цариците били много доволни от благочестивото събитие. Навсякъде се чували звуците на раковини и литаври, много песни и друга музика. Учените бра̄хман̣и обсипали с благословиите си младата двойка. Всички жители на града ликували, облекли пъстри празнични дрехи и си сложили украшения. Цар Нагнаджит бил толкова щастлив, че дал на дъщеря си следната зестра.

Първо дал десет хиляди крави и три хиляди хубаво облечени млади прислужници, целите в накити. Този обичай да се дава зестра още се среща в Индия, особено сред принцовете кш̣атрии. Освен това когато се жени някой принц кш̣атрия, заедно с невестата му се дават още най-малко дванадесет прислужнички на нейните години. След кравите и девойките царят прибавил девет хиляди слона и сто пъти повече колесници. Това означава, че дал деветстотин хиляди колесници за зестра на дъщеря си. След това дал коне, които били сто пъти повече от колесниците, т.е. деветдесет милиона, и роби, които били сто пъти повече от конете. Принцовете поддържали робите и слугините с всичко необходимо и се грижели за тях като за собствени деца и роднини. След като дал зестрата, царят на провинция Кошала наредил на дъщеря си и на великия си зет да седнат в колесницата и им разрешил да тръгнат за дома си, а по пътя ги пазели добре въоръжени стражи. Колкото повече те наближавали новия си дом, толкова повече сърцето на царя се преизпълвало с обич към тях.

Преди Кр̣ш̣н̣а да се ожени за Сатя̄, мнозина се опитвали да се преборят с биковете на цар Нагнаджит, за да спечелят ръката ѝ, а между тях били и много принцове от династията Яду и от други династии. Когато разочарованите принцове от другите династии научили, че Кр̣ш̣н̣а е обуздал биковете и е успял да спечели ръката на Сатя̄, те изпитали голяма завист. Докато Кр̣ш̣н̣а пътувал за Два̄рака̄, всички разочаровани и победени принцове го обградили и започнали да сипят стрелите си по младата двойка. Те атакували хората на Кр̣ш̣н̣а с непрестанен дъжд от стрели. Тогава Арджуна, най-добрият приятел на Кр̣ш̣н̣а, приел предизвикателството и за да зарадва по-възрастния си приятел по случай женитбата му, ги отблъснал сам, без никаква трудност. Без да губи време, Арджуна грабнал лъка си Га̄н̣д̣ӣва и прогонил принцовете. Както лъвът кара всички дребни животни да ударят на бяг, щом започне да ги преследва, така Арджуна пропъдил всички принцове, без да убие нито един. След това Бог Кр̣ш̣н̣а, главата на династията Яду, заедно с младата си съпруга и огромната зестра влязъл много тържествено в град Два̄рака̄. И заживял там със съпругата си в мир.

Кр̣ш̣н̣а имал и друга леля, сестра на баща му, която се казвала Шрутакӣрти, била омъжена и живеела в провинция Кекая. Тя имала дъщеря на име Бхадра̄. Бхадра̄ също искала да се омъжи за Кр̣ш̣н̣а и брат ѝ му я поверил без никакви възражения. Кр̣ш̣н̣а също я приел за своя истинска съпруга. После Кр̣ш̣н̣а се оженил за дъщерята на царя на провинция Мадрас, която се казвала Лакш̣ман̣а̄. Тя притежавала всички добродетели. Кр̣ш̣н̣а се оженил за нея, като я отвлякъл насила досущ като Гаруд̣а, който грабнал съда с нектара от ръцете на демоните. Кр̣ш̣н̣а отвлякъл девойката пред очите на много други принцове, събрани на нейната сваям̇вара. Това е церемонията, при която невястата сама може да си избере съпруг измежду събралите се принцове.

Разказът за това, как Кр̣ш̣н̣а се оженил за петте девойки, споменати тук, не е достатъчен. Освен тях Той имал още много хиляди съпруги, които приел, след като убил демона Бхаума̄сура. Всички тези девойки били държани като пленнички в двореца на Бхаума̄сура. Кр̣ш̣н̣а ги освободил и се оженил за тях.