Skip to main content

Глава 26

Пленяващото великолепие на Кришна

шрӣ-кр̣ш̣н̣а кр̣ш̣н̣а-сакха вр̣ш̣н̣й-р̣ш̣абха̄вани-дхруг-
ра̄джаня-вамша-дахана̄напаварга-вӣря
говинда го-двиджа-сура̄рти-хара̄вата̄ра
йогешвара̄кхила-гуро бхагаван намас те

О, Кришна, О, приятелю на Арджуна, О, предводителю на потомците на Вршни, Ти унищожаваш управниците и хората им, които причиняват безпокойства на тази планета. Могъществото Ти никога не намалява. Ти си притежателят на трансценденталната обител и идваш, за да облекчиш страданията на кравите, бра̄хман̣ите и преданите. Ти притежаваш всички мистични сили и си учител на цялата вселена. Ти си всемогъщият Бог и аз ти отдавам най-смирените си почитания.

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.43

Тук Шримати Кунтӣдеви дава обобщено описание на Върховния Бог Шри Кришна. Всемогъщият Бог има вечна Своя трансцендентална обител, където пасе кравите сурабхи. Там му служат стотици хиляди богини на щастието. Той идва в материалния свят, за да извика при Себе си преданите и да унищожи тези управници и царе, които злоупотребяват с властта и причиняват тревоги. С помощта на безкрайните си енергии Той създава, поддържа и разрушава и въпреки това могъществото му винаги остава пълно и съвършено, а енергиите му – неизчерпаеми. Кравите, бра̄хман̣ите и преданите на Бога са обект на особеното му внимание, защото от тях в значителна степен зависи благополучието на всички живи същества.

Кунтӣ назовава Бог Кришна кр̣ш̣н̣а-сакха, защото тя знае, че Арджуна, който е известен също като Кришна, е неин син и следователно е неин подчинен, но Бог Кришна е по-тясно свързан с Арджуна, отколкото с нея. Кришна също така е име на Драупади, и така думата кр̣ш̣н̣а-саха също показва връзката на Бог Кришна с Драупади, която Той спасил от оскърбление, когато Дурьодхана и Карна се опитали да я съблекат гола. Кунтӣ се обръща към Бог Кришна също като вр̣ш̣н̣и-р̣ш̣абха, детето на династията на Вршни. Това е така, защото Кришна се появява в династията Вршни и така тази династия става известна, просто както Малайзия и Малайските хълмове са известни заради сандаловото дърво, което расте там.

Кунтӣдеви казва, че Бог Кришна унищожава политическите партии или царските династии, които създават безпокойство на земята. Във всяка монархия царят е на голяма почит. Защо? Той е човешко същество също като другите граждани. Защо тогава на царя се отдава толкова чест? Отговорът е, че царят, както и духовният учител са представители на Бога. Във ведическата литература се казва: а̄ча̄рям ма̄м виджа̄нӣаа̄н на̄ваманйета кархичит (Шрӣмад Бха̄гаватам 11.17.27) – на духовния учител не трябва да се гледа като на обикновено човешко същество. По същия начин царят или президентът също не се третират като обикновени хора.

Думата цар на санскрит е нарадева, което означава Бог в човешка форма. Неговият дълг е като този на Кришна. Както Бог е върховното живо същество във Вселената и е поддръжник на всички други живи същества, царят е върховен гражданин в държавата и е отговорен за благосъстоянието на всички други.

Точно както всички ние сме живи същества, Кришна, Богът също е живо същество. Кришна не е безличен. Защото всички ние сме отделни личности, но нашите знания и възможности са ограничени, имперсоналистите не могат да приемат идеята, че Всевишният, изначалната, безграничната причина на всичко, може да бъде личност. Тъй като ние сме ограничени, а Бог е безграничен, Маявадите или имперсоналистите с лошите си познания смятат, че Бог трябва да е безличен. Правейки материални сравнения, те казват, че точно както небето, което ние смятаме за безгранично е безличностно, ако Бог също е безграничен, Той също така трябва да е и безличен.

Но ние не можем да приемем това за наставление на ведите. Ведите казват, че Бог е личност. Кришна е личност, ние също сме личности, но разликата е, че Той трябва да бъде обожаван, а ние – тези, които го обожават. Царят или президента са личности, гражданите също са личности, но разликата е, че президентът или царят е издигната личност, на когото трябва да предложим цялата си почит.

И така, защо трябва толкова много хора да почитат една личност? Защото тази личност се грижи за всички други, осигурявайки всички средства за съществуването им. Еко бахӯна̄м йо видадха̄ти ка̄ма̄н. Бог е един, а ние сме много, но той е почитан, защото Той се грижи за всеки един от нас. Той е Бог, който осигурява храна и всички други предмети от първа необходимост. Имаме нужда от вода и Бог по най-добър начин е осигурил океани от вода, към която е прибавена сол, за да се запази добре. След това, заради нуждата ни от питейна вода Бог е уредил слънцето да изпари водата от океана, тя да се издигне високо в небето, а след това да се върне като чиста, дестилирана вода. Просто вижте как Богът предоставя всичко, от което всеки има нужда.

Дори и в обикновената държава има министерство на енергетиката, инстанции, отговарящи за осветлението, водоснабдяването и така нататък. Защо? Тъй като това са удобства, които са ни нужни. Но тези инстанции са подчинени. Първата инстанция е на Бога. Бог е този, който първоначално осигурява топлина, светлина и вода. Бог е този, който осигурява дъждовната вода, която пълни нашите кладенци и резервоари. Затова първоначалният доставчик е Бог.

Бог е една интелигентна личност, която знае, че имаме нужда от топлина, светлина, вода и така нататък. Без вода не можем да приготвяме храни. Дори и тези, които ядат животни, не могат да направят това без аранжимента на Бога, за да може това да стане, животното също трябва да бъде осигурено с трева преди да бъде отведено в кланицата. Така че Бог е този, който ни предоставя храна, но все пак ние се бунтуваме срещу него. Думата дхрук означава непокорен. Тези негодници, които са против закона на Бога, са непокорни.

Царският дълг е да действа като представител на Кришна или Бога. В противен случай какво право има той да бъде толкова много почитан от гражданите? В миналото всички страни са били монархии, но царете са започнали да се противопоставят на Бога и да нарушават неговите закони. Те са се опитвали да узурпират властта на Бога и са престанали да действат като негови представители. Това е причината почти всички монархии в света да изчезнат. Царете са започнали да смятат, че царствата са тяхното лично имущество. Имам толкова много собственост, толкова голямо царство – започнали да мислят те. – Аз съм Бог. Аз съм господарят на всичко. Но всъщност това не е истина. Факт е, че всичко принадлежи на Бога (ӣша̄ва̄сям идам сарвам). Затова представителят на Бога трябва да бъде много предан на Бога и тогава неговата позиция ще бъде законна.

Алчните, интересуващи се само от себе си царе са като фалшивите духовни учители, които прокламират, че те самите са Бог. Защото такива фалшиви учители са непокорни, те нямат позиция. Духовният учител е трябвало да действа не като Бог, а като най-поверителен слуга на Бога, разпространявайки съзнанието за Бога, Кришна съзнание. Вишванатха Чакраварти Тхакура казва: са̄кш̣а̄д-дхаритвена самаста-ша̄страир уктах̣ – във всички ша̄стри, ведическата литература, се посочва, че духовният учител трябва да бъде почитан като Бога, Върховната Личност. Така идеята, че духовният учител е толкова добър, колкото Бог не е фалшива. Това се посочва в ша̄стрите и затова тези, които са напреднали в духовния живот, приемат това духовно наставление (уктас татха̄ бха̄вята ева садбхих̣). А духовният учител толкова ли е добър, колкото Бога? Кинту прабхор ях̣ прия ева тася – духовният учител не е Бог, но е верен представител на Бога. Трябва да се прави разлика между севя-бхагава̄н (този, който е обожаван) и севака-бхагава̄н (този, който обожава). Духовният учител е Бог и Кришна е Бог, но Кришна е обожаван Бог, а духовният учител е обожаващ Бог.

Маявадите не могат да разберат това. Те си мислят: „Духовният учител трябва да се приема като Бог, а аз съм станал духовен учител, следователно аз вече съм Бог.“ Това е непокорство. Този, на когото е дадена позицията от Бог, но който иска да узурпира неговата власт, което всъщност не може да направи, е непокорен глупак и негодник, който се нуждае от наказание. Затова Кунтӣдеви казва: авани-дхруг-ра̄джаня-вамша-дахана – „Ти дойде, за да убиеш всички тези негодници, които упорито претендират за твоята позиция.“ Както различни царе или земевладелци, които са подчинени на императора понякога се бунтуват и отказват да плащат данъци, по същия начин има непокорни хора, които отричат ​​върховенството на Бога и се обявяват за Бог. Работата на Кришна е да ги убие.

Думата анапаварга показва, че могъществото на Кришна е неизчерпаемо. Тази дума е обратната на думата паварга, която се отнася до пътя на материалните страдания. Според санскритската лингвистика думата па-варга има връзка със санскритските букви па, пха, ба, бха и ма. По този начин, когато думата паварга се използва за обозначаване на пътя на материалните страдания, нейното значение се разбира чрез думи, започващи с тези и пет букви.

Буквата па е във връзка с думата паришрама, което означава тежък труд. В този материален свят човек трябва да работи много усилено, за да се поддържа. В Бхагавад-гӣта̄ (3.8) се казва: шарӣра-я̄тра̄пи на те на прасиддхйед акарман̣ах̣ – „Човек не може да запази дори собственото се тяло без работа.“ Кришна никога не препоръчва на Арджуна: „Аз съм твой приятел и аз ще направя всичко.“ Можеш просто да седнеш и да пушиш ганджа̄. Кришна прави всичко, но все пак Той казва на Арджуна: „Трябва да се биеш.“ Нито пък Арджуна казва на Кришна: „Ти си мой голям приятел. По-добре е Ти да се биеш, а аз ще седна и ще пуша ганджа̄.“ Не, това не е Кришна съзнание. Човек, който е осъзнат за Бога не казва: „Боже, моля Те, направи всичко за мен, а аз ще пуша ганджа̄.“ По-скоро, осъзнатият за Бога човек трябва да работи за Бога. Но дори и да не работи за Бога, човек трябва да работи, защото без работа човек не може дори да поддържа тялото си. Този материален свят, следователно, е предназначен за паришрата, тежък труд.

Дори лъвът, макар и цар на зверовете, все пак трябва да търси своя собствена плячка в джунглата. Казва се: на хи суптася симхася правишанти мукхе мр̣га̄х̣ – Лъвът не може да мисли: „Тъй като съм цар на гората, нека да спя и всички животни ще влязат в устата ми.“ Това не е възможно. Не, господине. Въпреки че си лъв, трябва да отидеш да търсиш храната си. По този начин дори лъвът, въпреки че е толкова могъщ, трябва да положи големи усилия, за да хване друго животно, с което да се нахрани и подобно на всеки в този материален свят, трябва да полага усилия и с големи трудности да продължи своя живот.

Така па се отнася до паришрама, тежък труд, а пха е за пхена, което означава пяна. ​​Когато работи много усилено, на коня излиза пяна от устата. По същия начин и човешките същества трябва да работят много усилено. Такъв тежък труд, обаче е вяртха, безсмислен, и това е, което е обозначено с буквата ба. А бха показва бхая, страх. Въпреки че работи много усилено, човек винаги се страхува, че нещата няма да станат така, както той желае. Природата на тялото е свързана с ядене, спане, съвкупление и страх (а̄ха̄ра-нидра̄-бхая-маитхунам ча). Въпреки че може да се храни много добре, човек трябва да преценява дали не яде прекалено много и от това да се разболее. Затова, дори и яденето включва страх. Една птица, докато се храни, поглежда ту на едната, ту на другата страна, уплашена, че някои враг може да дойде. И за всички живи същества, всичко накрая завършва със смърт, мр̣тю – това е, което се обозначава с буквата ма.

Така думата паварга и нейните съставни букви па, пха, ба, бха и та показват тежък труд (паришрама), пяна на устата (пхена), притеснение (вяртха), страх (бхая), и смърт (мр̣тю). Това се нарича паварга, пътят на материалното страдание. Апаварга, обаче, показва точно обратното – в духовния свят, където няма тежък труд, няма пяна, няма притеснение, няма страх и няма смърт. Така Кришна е известен като анапаварга-вӣря, защото Той показва пътя към духовния свят.

Защо човек трябва да изпитва тези пет вида страдания? Защото има материално тяло. Веднага след като се роди – независимо дали приема тяло на президент или на обикновен човек, полубог или човешко същество, насекомо или Брахма – човек започва да изпитва тези страдания. Това се нарича материално съществуване. Затова Кришна идва, за да покаже на човек пътя към апаварга, освобождение от тези страдания и когато Кришна ни покаже този път, ние трябва да го приемем. Кришна казва много ясно: „Отдай ми се. Аз ще ти дам апаварга. Ахам тва̄м сарва-па̄пебхьо мокш̣айиш̣я̄ми – Аз ще ти дам защита.“ И Кришна има силата да изпълни това обещание.

Кунтӣдеви назовава Кришна Говинда, защото Той е извор на наслаждение както за кравите, така и за сетивата. Говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми. Говинда, Кришна е а̄ди-пуруш̣а, изначалната личност. Ахам а̄дир хи дева̄на̄м (Бхагавад-гӣта̄ 10.2) – Той е източникът дори на полубогове като Брахма, Вишну и Шива. Хората не трябва да мислят, че Брахма, Вишну и Шива са основата на всичко. Не. Кришна казва: ахам а̄дир хи дева̄на̄м – „Аз съм източникът дори на тези полубогове.“ Ето защо ние винаги подчертаваме, че обожаваме не някой друг, а изначалната личност (говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми).

Когато Кунтӣ се моли: го-двиджа-сура̄рти-хара̄вата̄ра – тя казва, че Говинда, Кришна, идва на този свят, за да защити кравите, бра̄хман̣ите и преданите. Демоните са най-големите врагове на кравите в този свят, защото те поддържат стотици хиляди кланици. Въпреки че невинните крави дават мляко, най-важната храна, въпреки че дори и след смъртта си кравите дават своята кожа за обувки, хората са такива негодници, че убиват кравите и въпреки това искат да са щастливи в този свят. Колко греховни са те!

Защо толкова много се говори в защита на кравите? Защото кравата е най-важното животно. Не съществува забрана, според която не бива да се яде месото на тигър или други подобни животни. Във ведическата култура на тези, които са месоядни се препоръчва да ядат месото на кози, кучета, свине, или други по-нисши животни, но никога плътта на кравите, най-важните животни. Докато живее, кравата извършва важно служене като дава мляко, а дори и след смъртта си извършва служене като дава своята кожа, копита и рога, които могат да се използват по много начини. Въпреки това, настоящото човешкото общество е толкова неблагодарно, че ненужно убива тези невинни животни. Затова Кришна идва да даде наказание.

Кришна е обожаван с тази молитва:

намо брахман̣я-дева̄я
го-бра̄хман̣а-хита̄я ча
джагад-дхита̄я кр̣ш̣н̣а̄я
говинда̄я намо намах̣

Господи мой, Ти си доброжелател на кравите и на бра̄хман̣ите, Ти си доброжелател на цялото човешко общество и целия свят. За да съществува съвършено човешко общество трябва да има защита на го-двиджа – кравите и бра̄хман̣ите. Думата двиджа се отнася до бра̄хман̣а или някой, който знае Брахман (Бог). Когато демоните започнат да създават твърде много проблеми на бра̄хман̣ите и кравите, Кришна идва, за да възстанови религиозните принципи. Както Той казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.7):

яда̄ яда̄ хи дхармася
гла̄нир бхавати бха̄рата
абхюттха̄нам адхармася
тада̄тма̄нам ср̣джа̄мй ахам

„Когато и където има упадък на религиозната практика и нерелигиозността вземе връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата.“ В днешната епоха, Кали-юга, хората са много грешни и следователно страдат значително. Затова Кришна идва във формата на Своето име, както можем да видим в маха̄-мантрата Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.

Царица Кунтӣ се обърнала към Бога с молитви, за да опише само част от неговата слава. Богът, след като чул съставените от избрани слова молитви в негова възхвала, отговорил, усмихвайки се, а усмивката му била така пленителна, както и мистичната му сила. Обусловените души, които са заети с опитите си да господстват над материалния свят, също са запленени от мистичните сили на Бога, но преданите са запленени по различен начин от славата на Бога. По този начин всички предани го обожават с избрани слова. Никога избраните думи не са достатъчни, за да се опише славата на Бога, но Той е удовлетворен от тези молитви, както бащата е доволен дори от неуспешните опити на детето си да говори. Така Богът се усмихнал и приел молитвите на Царица Кунтӣ.