Skip to main content

Глава 25

Чиста преданост

твайи ме 'наня-виш̣ая̄
матир мадху-пате 'сакр̣т
ратим удвахата̄д аддха̄
гангеваугхам уданвати

О, господарю на Мадху, както Ганга вечно тече към морето без да се спира пред никакви препятствия, така и аз искам постоянно да се стремя към теб, без да се отклонявам към никого другиго.

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.42

Съвършенството на чистото предано служене се постига тогава, когато цялото внимание се насочи към трансценденталното любовно служене на Бога. Да разсечем възела на всички останали привързаности не означава напълно да се откажем от такива фини чувства като привързаността към някого другиго. Това не е възможно. Живо същество, каквото и да е то, трябва да има това чувство на обич към другите, защото това е симптом на живота. Симптомите на живот като например желание, гняв, копнеж и привличане не могат да бъдат унищожени. Само трябва да се промени тяхната цел. Не можем да премахнем желанието, но когато извършваме предано служене, желанието за него заменя желанието за сетивно наслаждение. Привързаността към семейството, обществото, държавата и т.н., се състои в различна степен от желание за сетивно наслаждение. Когато това желание се превърне в желание за удовлетворяване на Бога, това се нарича предано служене.

В Бхагавад-гӣта̄ можем да видим, че Арджуна не желаел да се сражава със своите братя и роднини, защото искал да удовлетвори личните си желания. Но когато чул посланието на Бога – Шримад Бхагавад-гӣта̄, той променил решението си и започнал да служи на Бога. Така той станал велик и славен предан и всички писания провъзгласяват, че Арджуна постигнал духовно съвършенство, отдавайки предано служене на Бога като негов приятел. Бойното поле било там, приятелството било там, Арджуна бил там и Кришна бил там, но благодарение на преданото служене Арджуна станал друг човек. В молитвите на Кунтӣ също се говори за такава решителна промяна в характера на дейностите. Шримати Кунтӣ искала да служи на Бога без да се отклонява към нищо друго и го молела за това. Тази чиста преданост е крайната цел на живота. Обикновено вниманието на човек винаги се отклонява към служенето на нещо, което не е свързано с Бога или не се намира в плана му. Когато плана ни се промени в посока на служене на Бога или с други думи казано, сетивата ни се пречистят, ангажирайки се в служене на Бога, това се нарича искрено, чисто предано служене. Шримати Кунтӣдеви желаела това съвършенство и молела Бога за него.

Привързаността на Кунтӣ към Пандавите и Вришните не излизала от пределите на преданото служене, защото да се служи на преданите и да се служи на Бога е едно и също нещо. Понякога служенето, което отдаваме на преданите е по-ценно от служенето, отдавано на Бога. Но в този случай привързаността на Кунтӣдеви към Пандавите и Вршните била предизвикана от роднинските ѝ връзки с тях. Този възел на привързаност или тази материална връзка, е ма̄я̄, защото връзките на тялото или на ума се създават под влиянието на външната енергия. Връзките, които душата установява с Върховната душа, са истинските връзки. Когато Кунтӣдеви молела Бога да разсече възела на семейните привързаности, тя имала предвид роднинството, основаващо се на външната обвивка. Това телесно роднинство е причина за материалното робство, а духовните привързаности водят до освобождение. Връзката между душите трябва да се изгражда върху основата на връзката със Свръхдушата. Да гледаш в тъмнината не означава, че виждаш. Но да гледаш когато има слънце, означава да виждаш както слънцето, така и всичко останало, което преди е било скрито от мрака. Това е пътят на преданото служене.

В предишния стих на Шрӣмад Бха̄гаватам Царица Кунтӣ се моли на Бога да отсече привързаността ѝ към нейните роднини, семействата на Пандававите и Вршните. Въпреки че да се откажеш от привързаност към материалните неща не е достатъчно. Философите Маявади казват: брахма сатям джаган митхя̄ – Този свят е лъжа, а Брахман (духът) е истина. Ние сме съгласни с това, но трябва да уточним. Като живи същества, ние търсим наслаждение. Наслаждение означава разнообразие. Не е възможно да се наслаждаваме на нещата без да има разнообразие. Защо Бог е създал толкова много цветове и форми? За да се създаде наслада от разнообразието, защото разнообразието е майка на наслаждението.

Философите Маявади имперсоналисти искат да отрекат това разнообразие, но какъв е резултатът? Тъй като те не извършват предано служене, те просто се заемат с тежката работа на аскетизъм и покаяние без да могат да постигнат някакъв траен резултат. Това се обяснява в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.02.32):

йе 'нйе 'равинда̄кш̣а вимукта-ма̄нинас
твайяста-бха̄ва̄д авишуддха-буддхаях̣
а̄рухя кр̣ччхрена парам падам татах̣
патантядхо 'на̄др̣та-юш̣мад-ангхраях̣

„О Лотосооки Господи, този, който си мисли, че в този живот е постигнал освобождение, но не Ти отдава предано служене, трябва да се счита за личност с нечиста интелигентност. Въпреки че приема тежък аскетизъм и покаяние и се издига до духовната платформа на безличностния Брахман, той отново пада, защото е пренебрегнал обожанието на твоите лотосови нозе.“

Човешката форма на живот е предназначена за възстановяване връзката ни с Бога и действа в съответствие с тази връзка. Дори и в обикновените отношения, един бизнесмен, който има намерение да прави сделка с друг, първо трябва да установи връзка с него, а след това може да осъществи някаква сделка. По същия начин съпругът и съпругата първо установяват връзка с брак, а след това заживяват заедно. По подобен начин, човешкият живот е предназначен за възстановяване връзката ни с Бога. Материалният свят означава забравяне на тази връзка. В него няма Кришна съзнание, но ако това съзнание по някакъв начин се появи и Кришна стане основа на дейностите, това вече не е материалният свят, това е духовният свят.

Като жена Кунтӣдеви имал връзка с две семейства. Това била нейната привързаност. Ето защо тя се молила на Кришна да разсече този възел и да я освободи. Но след като се освободи какво трябва да прави? Това е въпросът. Човек може да започне някаква работа, а после, ако се чувства притеснен, да подаде оставка. Това с оставката може да е добро решение, но ако в резултат човек стане безработен и няма ангажимент, тогава каква е стойността на оставката?

Тези, които са разочаровани и объркани искат да се отрекат от този материален свят. Те знаят какво не искат, но ​​не знаят какво искат. Хората винаги казват: „Аз не искам това.“ Но какво искат? Това те не знаят.

А какво в действителност човек трябва да желае, се обяснява от Кунтӣдеви. Тя казва: „Нека моите семейни отношения да приключат, но нека връзката ми с теб да се задълбочи.“ С други думи, тя не иска да бъде привлечена към нищо друго, освен към Кришна. Това е съвършенството, това всъщност трябва да желаем.

Думата ананя-виш̣ая̄ означава ананя-бхакти, неотклонно предано служене. Ние просто трябва да бъдем свързани с Кришна двадесет и четири часа на ден, без отклонение. Така можем да достигнем пълно отречение. Ако ние мислим, че може едновременно да бъдем привързани към Кришна и към материалните неща, грешим. Ние не можем да палим огън и в същото време да изливаме вода върху него. Ако го правим, огънят няма да се появи.

Маявадите сання̄сӣ се отказват от този свят (брахма сатям джаган митхя̄). Да се проповядва отречение от света, това е много добре, но заедно с това ние трябва да развиваме привързаност към нещо, в противен случай отречението няма да продължи дълго. Виждаме много Маявади сання̄сӣ, които казват: брахма сатям джаган митхя̄, но след като приемат сання̄са, те се връщат в материалния свят, за да отварят болници и да вършат благотворителна дейност. Защо? Ако те са изоставили този свят, считайки го за митхя̄, фалшив, защо те се връщат, за да се захванат с политика, филантропия и социология? Всъщност това е трябвало да се случи, защото ние сме живи същества и сме активни по природа. Ако поради разочарование се опитваме да спрем дейностите си, нашите опити са обречени на провал. Ние трябва да се ангажираме в някакви дейности.

Най-висшата дейност, Брахман (духовната) дейност, е преданото служене. За съжаление Маявадите не знаят това. Те си мислят, че духовният свят е пуст. Всъщност духовният свят е точно като материалния свят в това, че там има разнообразие. В духовния свят също има къщи, дървета, пътища, колесници – всичко има, но няма материално опиянение. Както е описано в Брахма Самхита̄ (5.29):

чинта̄ман̣и-пракара-садмасу калпа-вр̣кш̣а-
лакш̣а̄вр̣теш̣у сурабхӣр абхипа̄лаянтам
лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам
говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми

Обожавам Говинда, първоначалния Бог, родоначалникът на всичко, който пасе кравите, който изпълнява всички желания. Неговата обител е изградена от духовни камъни, заобиколена от милиони дървета на желанията. Там винаги с голяма любов и почит му служат стотици хиляди богини на щастието или гопи.

В духовния свят има калпа-вр̣кш̣а дървета, които дават плодове, каквито пожелаем. В материалния свят манговото дърво не може да роди грозде, нито лозите – манго. В духовния свят обаче едно мангово дърво, ако пожелаем, може да ни даде грозде. Това се нарича дърво на желанията. Това е само част от действителността в духовния свят.

В този материален свят ние се нуждаем от слънчевата и лунната светлина, но в духовния свят няма нужда от тях, защото всичко и всеки излъчва сияние. В кр̣ш̣н̣а лӣла̄ Кришна откраднал масло и съседките, приятелки на майка Яшода се оплакали. Всъщност те не са се оплаквали, а просто са се наслаждавали на неговата красота и забавленията му. Те казали на майка Яшода: „Синът ти идва в нашата къща и краде масло. Ние се опитваме да го скрием в тъмното, така че Той да не може да го види, но някак си все пак го намира. По-добре е да махнеш всичките му украшения, защото мислим, че светлината на неговите бижута му помага да намери гърнетата с масло.“ Майка Яшода отговорила: „Да, аз ще сваля всичките му украшения.“ Но съседките отговорили: „Не, не, безсмислено е. Това момче някак си излъчва сияние. То може да намери маслото дори и без украшения.“ Да, трансценденталното тяло е сияйно.

Това е, защото блясъкът на трансценденталното тяло на Кришна осветява всичко. Каквото и светлина ние да виждаме, тя просто отразява светлината от сиянието на Кришна. Както се посочва в Брахма Самхита̄ (5.40):

яся прабха̄ прабхавато джагадан̣д̣а-кот̣и-
кот̣иш̣в ашуш̣а-васудха̄ди-вибхӯти-бхиннам
тад брахма ниш̣калам анантам ашеш̣а-бхӯтам
говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми

„В милионите вселени съществуват безброй планети и всяка една от тях по своята природа е различна от останалите. Всички тези планети са разположени в духовното сияние, наречено брахма-джьотир, което е сияние от тялото на Бога, Върховната Личност, когото аз обожавам.“

Сиянието от тялото на Кришна ражда милиони вселени. В тази слънчева система слънцето дава начало на много планети. Благодарение на слънцето планетите са топли и има различни сезони. Благодарение на слънцето има дървета, зелени листа, плодове и цветя. По същия начин, каквото виждаме в творението, всичко се дължи на сиянието от тялото на Кришна.

Маявадите виждат само сиянието, което е безличностно. Нищо повече. Самолетът се издига в небето, но след известно време се скрива от погледа ни и това се дължи на ослепителното слънце. Самолетът е там, но ние не можем да го видим. По същия начин, ако ние просто се опитваме да видим сиянието брахма-джьотир, ние не сме в състояние да видим това, което е в него. Една от мантрите в Ишопаниш̣ад изразява молба към Бога да прибере сиянието си, така че Той да може да бъде видян правилно.

Философите Маявади не могат да видят нито личните дейности на Кришна, нито планетата, на която Той ги проявява. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: а̄рухя кр̣нчхрен̣а парам падам татах̣ патантй адхо 'на̄др̣таюш̣мад-ан̣гхрая – защото те не виждат в лотосовите нозе на Кришна, те трябва да се върнат в този материален свят, въпреки всичките си сериозни покаяния и аскетизъм. Затова отречението, само по себе си, няма да ни помогне. Ние можем външно, фалшиво да се отречем, но отново ще трябва да се върнем към така наречените наслаждения. Такова отречение и наслаждение са като двете страни на махало, което се люлее насам-натам. В едната страна ние ставаме фалшиви отшелници, а в другата – фалшиви наслаждаващи се. Но имаме изход от това положение. Ако наистина искаме да се откъснем от този материален свят, ние трябва да увеличим своята привързаност към Кришна. Отречението, само по себе си не ще ни помогне. Затова Кунтӣдеви се моли: твайи ме унаня-виш̣ая̄. Тя моли винаги да бъде привлечена към Кришна без да се отклонява към нищо друго. Това е бхакти, чисто предано служене. Както казва Рӯпа Госва̄мӣ, преданото служене трябва да бъде съвсем чисто, искрено (аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там).

В този материален свят има гя̄нӣ и кармӣ. Кармӣте са глупаци, които ненужно, но много усилено работят, гя̄нӣте са тези, които, издигнали се малко, започват да мислят: „Защо трябва да се работи толкова усилено? Много от нещата не са необходими. Защо да се трупат толкова много пари и храна и лъжлив престиж?“ Гя̄нӣ мисли по този начин. Но един бхакта превъзхожда кармӣте и гя̄нӣте. Кармӣте имат много желания, а гя̄нӣте се опитват да се отърват от всички желания, но свобода от всички желания може да се постигне само когато желаем да служим на Кришна. В противен случай не е възможно да се освободим от желанията. Джна̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там. Като бхакти ние не трябва да имаме желания за гя̄на и карма. Ние трябва да нямаме привързаност към материални неща, но трябва да сме привързани към Кришна. По този начин нашето отречение ще бъде стабилно.

Трябва да развиваме Кришна съзнание по позитивен, благоприятен начин (а̄нукӯлиена кр̣ш̣н̣а̄нусӣланам). Това означава, да мислим за това как Кришна ще бъде удовлетворен. Ние винаги трябва да мислим за Кришна точно като гопӣте. Съзнанието на гопӣте за Кришна е съвършено, защото те нямат друго желание, освен да се опитват да удовлетворят Бога. Това е съвършенство. Затова Чайтаня Махапрабху препоръчва: рамя̄ ка̄нид упа̄сана̄ враджа-вадхӯ-варген̣а я̄ калпита̄ – няма по-добър начин да се обожава Бога, Върховната Личност, от този на гопӣте.

Гопӣте не са имали други желания, освен да удовлетворят Кришна. Всички гопи се опитвали да го удовлетворят, включително по-възрастните – Яшода и нейните приятелки, а също така и възрастните мъже като Нанда Махараджа и приятелите му. Момчетата и момичетата на Вриндавана, които са били на същата възраст като Кришна също се опитвали да го удовлетворят. Всеки се опитвал да удовлетвори Кришна, дори кравите, цветята, плодовете и водата на Вриндавана. Това е така, защото всичко във Вриндавана е духовно, нищо не е материално.

Ние трябва да разберем разликата между духовното и материалното. Това което е материално няма симптоми на живот, а това което е духовно има всички такива симптоми. Дървета в духовния свят, както и тези в материалния свят, са живи същества, но у дърветата тук симптомите на живот отсъстват. Човешките същества са живи същества и преданите в духовния свят също са живи същества, но у човешките същества, които не са в Кришна съзнание, истинските симптоми на живот отсъстват.

Всъщност няма друго съзнание освен Кришна съзнание. И това съзнание е духовно. По тази причина, ако ние развиваме своето Кришна съзнание, дори да се намираме в този материалния свят, всъщност ще живеем в духовния. Ако живеем в храма, ние живеем в духовния свят, защото в храма няма нещо, което да не е свързано с Кришна. Има толкова много дейности за удовлетворението на Кришна, които могат да се извършват. Тези, които строго съблюдават правилата на Кришна съзнание, всъщност живеят в духовния, а не в материалния свят. Ние може да мислим, че живеем в Ню Йорк, Лос Анджелис, или някъде другаде, но всъщност ние живеем във Вайкунтха.

Това е въпрос на съзнание. Насекомото може да кацне на мястото, където стои духовният учител, но защото духовният учител е развил съзнание, а буболечката – не, те са различни. Те могат да стоят на едно и също място, но насекомото си остава насекомо, а духовният учител – духовен учител. Положението ни в пространството може да остане същото, точно както ние оставаме в материалния или в духовния свят, но ако нашето Кришна съзнание е стабилно, ние не сме в материалния свят.

Самоотречението и изоставянето на светските неща не са достатъчни. Отречението може да помогне, но тази помощ няма да е абсолютна. Когато ние увеличаваме нашата привързаност към Кришна, нашето отречение ще бъде съвършено. Когато ние засилим привързаността си към Кришна, привързаността ни към този материален свят автоматично ще намалее. Привързаността към Кришна и към материалния свят не могат да вървят ръка за ръка. Ако една жена е привързана към двама мъже – съпруга си и любовника си, тя не може да запази привързаността си и към двамата. Привързаността към любовника ѝ ще се увеличи. Въпреки че при своя съпруг тя може да върши домакинската си работа много добре, умът ѝ ще бъде привързан към любовника и тя ще си мисли: „Как да се срещна с него тази вечер?“ По същия начин, ако можем да засилим нашата привързаност към Кришна, непривързаността или отречението ни от този материален свят автоматично ще дойде – бхактих̣ пареша̄нубхаво вирактир анятра ча (Шрӣмад Бха̄гаватам 2.11.42).

Ето защо Кунтӣдеви моли Кришна за милостта му, чрез която тя ще може да се привърже към него. Ние не можем да увеличим нашата привързаност към Кришна без милостта на Кришна. Ние не можем да станем предани без милостта на Кришна. Ето защо ние просто трябва да служим на Кришна, за да го удовлетворим.

Кришна не иска служене от никого, защото Той самият е съвършен. Въпреки това, ако с цялото си сърце му дадем нашето искрено служене, по неговата милост ние ще напреднем. Севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спхурат адах̣. Бог ще разкрие себе си за нас. Ние не можем да видим Бог с нашите безполезни очи. Как тогава можем да го видим? Према̄нджана-чхурита-бхакти-вилочанена / сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти (Брахма Самхита̄, 5.38). Ние трябва да намажем очите си с елея на любовта, тогава Кришна ще ни се разкрие. Кришна наистина ще се яви пред нас.

Когато Дхрува Махарадж се подложил на покаяние и медитирал върху формата на Вишну в сърцето си, формата на Вишну изведнъж изчезнала и медитацията била прекъсната. Щом отворил очи, Дхрува Махарадж видял Вишну пред себе си. Подобно на Дхрува Махарадж, ние винаги трябва да мислим за Кришна и когато постигнем съвършенство, ще видим Кришна пред себе си. Това е процесът. Не трябва да бъдем прекалено прибързани. Ние трябва да се изчакаме нужното време. Разбира се, че е добре да бъдем нетърпеливи да видим Кришна, но ние не трябва да се обезсърчаваме, ако не го видим веднага. Ако една жена се омъжи и иска да има дете веднага, тя ще бъде разочарована. Не е възможно да има дете веднага. Тя трябва да изчака. По същия начин, ние не можем да очакваме, че само защото се ангажираме в Кришна съзнание, ще видим Кришна веднага. Ние трябва да имаме вяра, че ще го видим. Ние трябва да имаме пълна вяра, че тъй като сме се ангажирали в Кришна съзнание, ще бъдем в състояние да видим Кришна лице в лице. Не трябва да се разочароваме. Ние просто трябва да продължим с нашите дейности в Кришна съзнание и ще дойде време, когато ще видим Кришна, точно както Кунтӣдеви го вижда лице в лице. Няма съмнение в това.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, дори ако стане ясно, че някой в известна степен греши, ако той се ангажира стабилно в служене на Кришна, трябва да се гледа на него като на светец. Понякога американски или европейски предани са критикувани, за това че правят грешки и малко снижават стандарта на храмовото обожание, както се практикува в Индия, но все пак, според Бхагавад-гӣта̄, те трябва да се считат за светци. Ние трябва да съсредоточим съзнанието си върху служенето на Кришна искрено и сериозно, а след това, дори и да има някаква грешка, Кришна ще я прости. Рӯпа Госва̄мӣ казва: тасма̄т кена̄пй упа̄йена манах̣ кр̣ш̣н̣е нивешайет – първо ние трябва да съсредоточим ума си върху Кришна, а след това способността да следваме другите правила и предписания автоматично ще се прояви. В началото ние трябва да правим всичко възможно да съсредоточим ума си върху лотосовите нозе на Кришна, а след това всичко останало автоматично ще се подреди.

Кунтӣдеви се обръща към Кришна с името Мадхупати. Кришна има хиляди имена, а името Мадхупати показва, че той е убил демона Мадху. Кришна съзнание се оприличава на река, но не обикновена река. То е като реката Ганг, която е много чиста и пряко свързана с Кришна. Кунтӣдеви се моли, просто както река Ганг вечно тече към морето, нейната привързаност непрекъснато да се стреми към лотосовите нозе на Кришна. Това се нарича ананя-бхакти, чиста, безрезервна преданост. Така Кунтӣдеви се моли пред привързаността ѝ към Кришна да няма препятствия.