Skip to main content

Глава 24

Разсичане възела на привързаността

атха вишвеша вишва̄тман
вишва-мӯрте свакеш̣у ме
снеха-па̄шам имам чхиндхи
др̣д̣хам па̄н̣д̣уш̣у вр̣ш̣н̣иш̣у

О, господарю на вселената, Ти си душата на вселената и олицетворението на вселенската форма, моля те, разсечи възела на привързаността ми към роднините – Пандавите и Вршните.

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.41

Един чист предан на Бога се срамува да иска от него нещо за себе си. Но понякога семейните са принудени да молят Бога за помощ, защото са оковани от семейните си привързаности. Шримати Кунтӣдеви съзнавала добре тази истина и затова молела Бога да разсече възела на привързаността ѝ към собствените ѝ роднини – Пандавите и Вршните. Пандавите са собствените ѝ синове, а Вршните са роднините на баща ѝ. Кришна имал роднински връзки и с двете фамилии. Те винаги се молили за помощта на Бога, защото били напълно отдадени и изцяло се уповавали на него. Шримати Кунтӣдеви искала Кришна да остане с Пандавите, синовете ѝ, но по този начин домът на баща ѝ щял да се лиши от това благо. Тези пристрастия вълнували сърцето ѝ и затова тя желаела да разсече възела на привързаностите си.

Един чист предан разсича ограничаващите го възли на привързаност към семейството и разширява дейностите си в преданото служене за благото на всички забравени души. Типичен пример за това са шестимата Госвами, които следвали пътя на Бог Чайтаня. Те произхождали от най-образовани, богати и културни семейства от висшите касти, но за доброто на обикновените хора напуснали уютните си домове и станали хора, които се прехранват, събирайки милостиня. Да отсечеш всички семейни привързаности означава да разшириш полето на своите дейности. Без това никой не може да стане достоен бра̄хман̣а, цар, обществен водач или предан на Бога. Върховният Бог показал това със собствения си пример в ролята на съвършен цар. Шри Рамачандра разсякъл възела на привързаността си към любимата жена, за да покаже качествата на съвършен цар.

Личности като бра̄хман̣ите, преданите, царете или обществените водачи трябва да имат извисени умове и да изпълнява задълженията си по съответстващия им начин. Шримати Кунтӣдеви знаела това и понеже била слаба, се молела да се освободи от робството на семейните привързаности. Тук Богът е наречен господар на вселената или господар на вселенския разум, което означава, че Той е всемогъщ и е способен да разсече здравия възел на семейните привързаности. Затова понякога, поради особеното си влечение към някой не много устойчив предан, Богът чрез всемогъщата си енергия подрежда обстоятелствата в живота му така, че го избавя от привързаността му към семейството. С това Той го принуждава да се остави изцяло в негови ръце и така разчиства пътя му обратно към Бога.

Кунтӣ е дъщеря в семейството на Вршните, съпруга и майка в семейството на Пандавите. Обикновено една жена има привързаност към семейството на баща си и към семейството на съпруга си. Затова Кунтӣ моли Кришна: „Аз съм жена, а жените обикновено са привързани към своите семейства, затова, моля те, бъди милостив и отсечи тези привързаности, защото искам да бъда напълно привързана към теб. Без теб и двете семейства нямат стойност. Аз съм лъжливо обвързана с тези семейства, но истинската ми цел в живота е да бъда привързана към теб.“ Това е бхакти.

Бхакти означава човек да стане свободен от привързаностите в този материален свят, а вместо това, да стане привързан към Кришна. Човек не може да бъде независим, той трябва да бъде привързан към нещо, но за да се привърже към Кришна или да започне предано служене към Бога, човек трябва да се откаже от материалните привързаности.

Хората обикновено отиват при Кришна, търсейки поддръжка за своята привързаност към този материален свят. „О, Боже – молят се те, – дай ни хляба наш насъщен!“ Те имат привързаност към този материален свят и за да живеят в него, те се молят за материални блага, така че да могат да поддържат своето статукво. Това се нарича материална привързаност. Въпреки че в известен смисъл е добре, че хората отиват при Бога, за да осигурят материалното си положение, всъщност това не е желателно. Човек обожава Бога, за да се чувства удобно в материалния свят, но вместо това трябва да се освободи от материалните си привързаности. Следователно, практикувайки бхакти йога, ние трябва да станем непривързани.

Нашето страдание се дължи на нашата привързаност. Тъй като ние сме материално привързани, желаем толкова много неща. Кришна ни дава възможност да се насладим на каквито искаме материални удобства. Разбира се, човек трябва да заслужи това. Първо трябва да заслужи, след това трябва да желае. Да предположим, че аз искам да стана цар. Трябва да имам благочестиви дейности, които стоят зад мен, така че да мога да стана цар.

Кришна може да ни даде каквото искаме, дори мукти, освобождение, но бхакти е специален дар, защото, когато дава бхакти на някого, Той става подчинен на предания и се превръща в инструмент в неговите ръце, въпреки че е върховно могъщ. Радхарани, символ на най-висшата бхакти, е толкова силна, че е подчинила Кришна. Затова вайшнавите приемат подслон в лотосовите нозе на Радхарани. Когато Тя препоръча някого: „О, тук има един твой прекрасен предан, Кришна ще го приеме.“

За да стане предан на Бога, човек трябва да бъде напълно освободен от всички материални привързаности. Тази квалификация се нарича ваира̄гя. Когато станал ученик на Шри Чайтаня Махапрабху, Сарвабхаума Бхаттачаря написал стотина стихове в негова възхвала. Два от тях са споменати в Чайтаня Чарита̄мр̣ита. Един от тях гласи:

ваира̄гя-видя̄-ниджа-бхакти-йога-
шикш̣а̄ртхам еках̣ пуруш̣ах̣ пура̄н̣ах̣
шрӣ-кр̣ш̣н̣а-чайтаня-шарӣра-дха̄рӣ
кр̣па̄мбудхир яс там ахам прападйе

„Нека да приема подслон при Бога, Върховната Личност, Кришна, който е дошъл във формата на Бог Чайтаня Махапрабху, за да ни научи на истинското знание за преданото служене и изоставянето на всичко, което не помага на съзнанието за Кришна. Той е дошъл, защото е океан от трансцендентална милост. Нека да се отдам на лотосовите му нозе.“ (Чайтаня Чарита̄мр̣ита, Мадхя 6.254) Така Сарвабхаума Бхаттачаря предложил своята молитва на Бога, Върховната Личност, който бил приел формата на Чайтаня Махапрабху, само за да научи хората как да развиват знание, да станат непривързани и да бъдат чисти предани на Кришна.

Когато Чайтаня Махапрабху бил само на двадесет и четири или двадесет и пет години, имал мила, красива съпруга и предана, любяща майка, но въпреки това Той се отказал от всичко и приел сання̄са, ордена на отречението от света. Когато Чайтаня Махапрабху бил гр̣хастха, семеен, той е бил толкова почитан, че само с движението на пръстта си е бил в състояние да привлече хиляди хора към своето движение за гражданско неподчинение. В Надия, града, където е живял, Той е бил много уважаван, а дори и физически Той е бил много привлекателен. И все пак Той се отказал от своята млада, вярна и красива жена, от своята привързана майка, своята позиция, и всичко останало. Това се нарича ваира̄гя, себеотрицание.

Ако някой, който няма никакво притежание каже: „Аз се отрекох от всичко“ – какъв е смисълът на неговото отречение? Но ако някой има нещо и след това се откаже от него, отказът му има смисъл. Така че отречението на Чайтаня Махапрабху е неповторимо. Никой друг не може да изостави такъв щастлив дом, толкова уважение и привързаност от майка, съпруга, приятели и ученици. Дори Адвайта Прабху, въпреки че е бил на възрастта на бащата на Чайтаня Махапрабху, го почитал. И все пак Шри Чайтаня Махапрабху се отказал от всичко това. Защо? Просто за да ни научи (а̄пани а̄чари прабху джӣвере шикха̄я). Той лично научи целия свят как човек трябва да стане непривързан и предан на Кришна. Ето защо, когато Рӯпа Госва̄мӣ напуснал поста си на министър от правителството и се срещнал с Чайтаня Махапрабху в Праяга, той паднал в почитание пред него и предложил тази молитва:

намо маха̄-ваданя̄я
кр̣ш̣н̣а-према-прада̄я те
кр̣ш̣н̣а̄я кр̣ш̣н̣а-чайтаня
на̄мне гаура-твиш̣е намах̣

Ти си най-великодушният – се молил той, – Ти даряваш на всеки любовта към Кришна.

Не е лесно да се получи любовта към Бога, защото с тази любов може да се спечели Кришна, но Чайтаня Махапрабху дава тази любов към Кришна на всеки, който и да е той, дори и на двамата пияници Джагай и Мадхай. Затова Нароттама даса Тхакура пее:

дӣна-хӣна ята чхилахари-на̄ме уддхарила,
та̄'ра са̄кш̣ӣ джага̄и-ма̄дха̄и

Чайтаня Махапрабху е толкова великодушен, че освобождава всички грешни хора просто като им позволява да възпяват Харе Кришна мантра. Доказателството за това са Джагай и Мадхай. По това време Джагай и Мадхай са били единствени, но сега има толкова много Джагай и Мадхай и по милостта на Чайтаня Махапрабху и неговото учение те получават освобождение. Ако Чайтаня Махапрабху е удовлетворен, Той може да даде кр̣ш̣н̣а-према, любовта към Бога на всеки, независимо от квалификацията на това лице. Ако някой дава милостиня, той избира когото и да е.

Без милостта на Чайтаня Махапрабху да разбереш Кришна е много, много трудно. Мануш̣я̄н̣а̄м сахасреш̣у кашчид ятати сиддхайе (Бхагавад-гӣта̄ 7.3): от милиони хора, едва ли някой се опитва да направи живота си духовно успешен. Хората просто работят като животни без да знаят как да постигнат успех в човешкия живот. Животът на човек е успешен, когато човек разбере Кришна, в противен случай човек остава животно. Всеки, който не е в Кришна съзнание и не знае кой е Кришна, не е по-добър от животно. Но Чайтаня Махапрабху направил тази отстъпка за падналите души от тази епоха: „Просто възпявайте Харе Кришна маха̄-мантра и ще бъдете освободени.“ Това е специална отстъпка на Чайтаня Махапрабху – кӣртана̄д ева кр̣ш̣н̣ася мукта-сан̣гах̣ парам враджет – Шрӣмад Бха̄гаватам (12.3.51).

И така, Кунтӣ не е обикновена предана. Тя е станала една от най-близките на Кришна и затова Кришна е дошъл, за да ѝ отдаде почитания. Но въпреки това тя казва: „Кришна, аз съм привързана към две семейства – семейство на баща ми и семейството на съпруга ми. Моля те, помогни ми да се освободя от тази привързаност.“ По този начин тя казва, че човек трябва да е непривързан към обществото, приятелството и любовта, всичко, което ни оплита.

Докато мисля: „Аз принадлежа на това семейство, аз принадлежа на тази нация, аз принадлежа на тази религия, аз принадлежа на този цвят“ и така нататък, не съществува възможност да стана Кришна осъзнат. Докато човек мисли, че е американец, индиец или африканец, че принадлежи на това или на онова семейство, че е баща, майка, съпруг или съпруга на този или онзи човек, той е подложен на материалните обозначения. Аз съм духовна душа и всички тези обозначения са част от тялото, но аз не съм това тяло. Това е същността. Ако аз не съм това тяло, тогава чий баща или чия майка съм аз? Върховният баща, както и майка е Кришна. Ние просто играем ролята на баща, майка, сестра или брат, така както е на сцената. Ма̄я̄, материалната природа, ни кара да танцуваме, казвайки ни: „Ти принадлежиш на това семейство и на тази нация.“ По този начин ние танцуваме като маймуни.

В Бхагавад-гӣта̄ (3.27) се казва:

пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
аханка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте

Този стих показва, че тъй като живото същество е свързано с определени качества на природата, природата го кара да танцува според тези качества и по този начин човек си мисли: „Аз съм това или онова.“ Тази истина, представена в Бхагавад-гӣта̄ е основният принцип на разбиране и тя ще даде на човека свобода.

Най-важното знание е това, което дава възможност на човек да стане свободен от телесната представа за живота, но за съжаление учените, философите, политиците и други, така наречени лидери, объркват хората, така че те да станат по-привързани към тялото. Това е човешкият живот, който предлага възможност на хората да развият своето Кришна съзнание, но тези негодници лишават хората от тази възможност, съблазнявайки ги с телесни обозначения и заради това те са най-големите врагове на човешката цивилизация.

Живото същество получава човешкото тяло след като премине през 8 400 000 форми на живот – от форми, живеещи във водата, през растенията, а след това дърветата, насекомите, птиците, животните и т.н. Сега, хората не знаят каква е следващата стъпка в еволюцията, но това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (9.25): я̄нти дева-врата̄ дева̄н. Като следваща стъпка в еволюцията, ако желае, човек може да премине към по-висша планетарна система. Въпреки че всяка вечер хората виждат толкова много планети и звезди, те не знаят нищо за тези по-висши планети. Но от ша̄стра, ведическата литература можем да разберем, че материалните удобства на тези планетарни системи са на много, много по-високо ниво от тези на нашата планета. Тук ние можем да живеем в продължение на най-много сто години, а продължителността на живот на по-висшите планетарни системи е невъзможно да изчислим. Животът на Брахма, който се намира на най-висшата планета, се обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (8.17): сахасра-юга-парянтам ахар яд брахман̣о видух̣. Ние не можем да изчислим дори дванадесет часа от живота на Брахма с нашите математически познания, но дори Брахма трябва да умре. Въпреки че човек може да има дълъг живот, никой не може да живее вечно в този материален свят, но ако човек подготви себе си, той може да отиде на по-висшите планетарни системи или по подобен начин може да отиде на Питралока. Там човек може да срещне нечии предци, ако те са били допуснати да отидат там. По същия начин, ако желае, човек може да остане тук, на земята или я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м – ако някой стане предан на Кришна, може да отиде при него.

Човек може да отиде в ада, човек може да отиде в рая или да се върне у дома, обратно при Бога – както желае. Ето защо един интелигентен човек трябва да мисли: „Ако трябва да се подготвя за следващия си живот, защо да не се подготвя да се прибера у дома, обратно при Бога?“ Със сегашното ни тяло ще бъде свършено, а след това ще трябва да приемем друго тяло. Какъв вид тяло човек ще получи е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (14.18): ӯрдхвам гаччанти саттва-стха̄х̣ – тези, които са в гуната на доброто и избягват четирите принципа на греховен живот, в следващия си живот ще живеят на по-висша планетарна система. Дори ако човек не стане чист предан на Бога, но следва регулиращите принципи за избягване на греховен живот, той ще остане в гуната на доброто и ще получи отново тази възможност. Човешкият живот е предназначен за това. Но ако ние пропиляваме живота си, живеейки като кучета и котки, хранейки се, спейки, размножавайки се и защитавайки се, тогава ще загубим тази възможност.

Негодниците обаче не знаят това. Те не вярват, че има следващ живот. В Русия професор Котовски ми каза: „Свамиджи, след като тялото умре, всичко умира.“ Той е голям професор, но все пак твърди това. Такива хора могат да се представят като учени и философи, но всъщност те не знаят нищо и просто заблуждават другите. Това е най-тъжното нещо и затова аз искам от членовете на движението за Кришна съзнание да оспорят и да победят тези негодници, които подвеждат цялото човешко общество. Хората не трябва да мислят, че преданите на Кришна са просто сантименталисти. Напротив, те са най-великите философи и най-великите учени.

Кришна има две неща, които трябва да свърши: паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м вина̄ша̄я на душ̣кр̣та̄м – да защити са̄дху, преданите и да убие демоните. Кришна даде защита на Пандавите и Вршните, защото те са предани, а също така уби демони като Камса, Агхасура и Бакасура. От двата ангажимента убиването на демоните беше негово основно занимание. Ако видим колко време Той отделя на убийството на демоните и колко време да защитава преданите, ние ще видим, че отделя повече време, за да убива. По същия начин, тези, които са в Кришна съзнание също трябва да убиват – не с оръжие, а с логика, с мотиви и със знание. Ако човек е демон, ние можем да използваме логика и аргументи, за да убием демоничните му наклонности и да го превърнем в предан, в светец. Особено в настоящата епоха, Кали-юга, хората са ограбени и нещастни, затова физическото убийство е твърде жестоко за тях. Те трябва да бъдат убити с доводи, разсъждения и научно духовно разбиране.

Кунтӣ разглежда Кришна като вишвеша, господар на вселената (вишва означава вселена, а иша означава господар или администратор). Всички процеси във вселената се случват точно навреме. Изгревът на слънцето е точно навреме, сезоните и характерните за тях плодове и цветя се появяват в определения срок. Така че управлението изобщо не е лошо. Но как тези неща стават толкова добре, ако няма контрольор? Ако ние виждаме, че всеки елемент е направен много добре, веднага разбираме, че мениджърът, директорът или управителят на институцията е експерт. По същия начин, ако ние виждаме процесите във вселената да протичат нормално, ние трябва да знаем, че над тях стои добър контрольор. И кой е този контрольор? Този контрольор е Кришна, както е посочено в Бхагавад-гӣта̄ (мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам). Затова Кунтӣ го назовава вишвеша, контрольорът на Вселената. Хората се интересуват само от картинки, на които Кришна прегръща Радхарани, защото те изобразяват отношенията на Радха и Кришна като тези на обикновени момчета и момичета. Те не разбират Кришна. Такива снимки трябва да бъдат избягвани. Кришна е върховният контрольор. Нека да има картини, показващи как Кришна контролира цялата вселена. Този вид картини е необходим, а не тези евтини картинки.

Ако в тялото не присъства жизнената сила, тялото не може да се движи или да работи добре. По същия начин, във вселената, космическото проявление, Кришна присъства като жизнена сила – Кширодака-шай Вишну, или Парама̄тма̄. Затова Кунтӣ назовава Кришна вишва̄тма̄, душата на вселената. Негодниците не знаят как този свят се движи и как тази вселена действа и следователно те ​​трябва да се учат от Шрӣмад Бха̄гаватам.

Кунтӣдеви се обръща към Кришна също така с думите вишва-мӯрти, персонификация на вселенската форма. Когато Арджуна иска да види вселенската форма на Кришна, Кришна веднага я проявява. Това е още едно от съвършенствата на Кришна (вибхӯти). Изначалната форма на Бога обаче е Кришна с две ръце, който свири на флейта. Тъй като Арджуна е бил предан и искал да види вселенската форма, Кришна му я показа, но това не е неговата действителната форма. Едно лице може да се облече като цар, но неговият истински, естествен вид може да се види, когато той си е у дома. По същия начин, истинската форма на Кришна може да се види у дома му, във Вриндавана, а всички други форми са явяват разширения на неговите пълни части. Както се посочва в Брахма Самхита̄: адваитам ачютам ана̄дим ананта-рӯпам – Той може сам се разшири в милиони и милиони форми (ананта-рӯпам), но Той е и един (адваита) и е непогрешим (ачюта). Истинската му форма, обаче, е двибхуджа муралӣ-дхара – двуръката форма, държаща флейта. Затова Кунтӣдеви казва: „Ти притежаваш вселенска форма, но формата, в която стоиш пред мен, е Твоята истинска.“

„Моля те, разсечи възела на привързаността ми към роднините!“ – се моли Кунтӣдеви. Ние мислим: „Това е лично мое, това е лично мое, но това е моха, илюзия (джанася мохо 'иам ахам мамети).“ Как се е появила тази илюзия? С естественото привличане между мъж и жена. Мъжът търси жена, а жената търси мъж. Това се отнася не само за човешкото общество, но също така и за обществото на птиците, животните и така нататък. Това е началото на материалната привързаност. Когато мъжът намери жена и те се съберат, тази привързаност става още по-силно установена (тайор митхо хр̣дая-грантхим а̄хух̣). След това, когато привързаността се засили и достигне някаква степен, мъжът и жената започват да търсят апартамент, в който да живеят заедно и разбира се, мъжът трябва да работи повече, за да печели пари. Когато са се уредили добре, те трябва да имат деца, а също и някакви приятели, които да идват и да ги хвалят: „О, имате такъв хубав апартамент и такива хубави деца.“ По този начин привързаността на човек се засилва.

Затова образованието на ученика трябва да започне с брахмачария, което означава свобода от сексуална привързаност. Ако той може, трябва да се опита да избегне всички тези глупости. Ако не – може да се ожени, а след това, след известно време да приеме ва̄напрастха – оттегляне от семейния живот. Тогава човек си мисли: „След като се наслаждавах на тази привързаност достатъчно, нека да напусна дома.“ Мъжът започва да пътува до различни места за поклонение, а жена му е с него като асистент. След два или три месеца, той се връща вкъщи, за да види, че децата му са добре и след това отново заминава. Това е началото на отречението. Когато отречението стане напълно, мъжът казва на жена си: „Сега отиди да живееш с децата, аз ще приема сання̄са, степента на отречение.“ Това е краят на привързаността. Целият ведически начин на живот е предназначен за отречение и затова Кунтӣ се моли: „Помогни ми да се откъсна от тази семейна привързаност.“ Това е наставлението на Кунтӣдеви.