Skip to main content

Глава 23

Истинско благоденствие

име джана-пада̄х̣ свр̣ддха̄х̣
супаквауш̣адхи-вӣрудхах̣
вана̄дри-надюданванто
хй едханте тава вӣкш̣итаих̣

Всички тези градове и села процъфтяват във всяко едно отношение, защото билките и зърното са в изобилие, дърветата са отрупани с плодове, реките са пълноводни, недрата на планините са пълни с минерали, а океаните – с богатства. И всичко това е защото Ти ги докосна с погледа си.

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.40

Благополучието на хората зависи от даровете на природата, а не от гигантските промишлени предприятия. Заводите са продукт на безбожната цивилизация. Те унищожават у хората благородните стремежи към възвишени цели в живота. Колкото повече развиваме тази промишленост, която е източник единствено на неприятности и изсмуква жизнената енергия на човешкото същество, толкова повече сред хората ще се шири безпокойството и неудовлетворението, макар че неколцина биха могли да живеят в разкош с цената на експлоатацията на другите. Природните богатства – зърно и зеленчуци; плодове, реки и планини със скъпоценни камани и минерали; морета, пълни с перли – са създадени по волята на Върховния и по негово желание материалната природа ги произвежда в изобилие или ги ограничава. Според природните закони човешкото същество може да се възползва от тези божествени дарове и да си осигури едно удовлетворяващо го благоденствие без да попада в капана на желанието да ограбва материалната природа и да господства над нея. Колкото повече се опитват да експлоатират природата, за да задоволят прищевките си и желанието си за наслаждение, толкова повече хората ще се заплитат в последиците от тези опити. Ако имат достатъчно зърно, плодове, зеленчуци и подправки, защо трябва да строят кланици и да убиват нещастните животни? Човекът няма да има нужда да убива животни, ако има достатъчно зърно и зеленчуци за ядене. Реките напояват и наторяват полетата, а те раждат повече, отколкото е необходимо. В планините се образуват руди и минерали, а в океаните – скъпоценни камъни. Ако човешката цивилизация разполагаше с достатъчно зърно, минерали, скъпоценни камъни, вода, мляко и пр., на кого биха били нужни тези ужасни промишлени предприятия, които съществуват с цената на труда на неколцина нещастници? Но всички тези природни дарове зависят от милостта на Бога. Следователно това, което трябва да направим, е да се подчиняваме на законите на Бога и чрез предано служене да постигнем съвършенство в човешкия живот. Тези думи на Кунтӣ са актуални и днес. Тя желае Богът да дари Пандавите с милостта си, така че по неговата воля това истинско благоденствие да продължи.

Кунтӣдеви споменава, че зърното е в изобилие, дърветата – пълни с плодове, реките са пълноводни, планините – пълни с минерали и океаните – с богатство, но тя никъде не споменава, че промишлеността и кланиците са преуспяващи. За такива неща можем да кажем, че са глупости, които хората поддържат, за да имат проблеми.

Ако ние зависим от Божието творение, няма да има недостиг, а просто а̄нанда, блаженство. Божието творение осигурява в достатъчно количество зърно и трева и докато ние се храним със зърното и плодовете, животните, като кравите например, ще пасат тревата. Биковете ще ни помагат да отглеждаме зърно, а те ще приемат само малко, тъй като те са удовлетворени с това, което ние изхвърляме. Ако вземем плодовете и изхвърляме кората, животните ще бъде удовлетворени да приемат тази кора. По този начин, поставяйки Кришна в центъра, ние може да постигнем пълно сътрудничество между дърветата, животните, хората и всички други живи същества. Това е ведическата цивилизация, цивилизацията на Кришна съзнание.

Кунтӣдеви се моли на Бога: „Това благоденствие се дължи на твоя поглед.“ Когато седим в храма на Кришна, Кришна поглежда към нас и всичко става прекрасно. Когато искрени души се опитват да станат предани на Кришна, Кришна много милостиво се явява пред тях в своето пълно великолепие, хвърля поглед върху тях и те стават щастливи и красиви.

По същия начин, цялото материално творение се дължи на погледа на Кришна (са айкш̣ата). Във Ведите се казва, че Той поглежда материята, като по този начин тя се възбужда. Една жена в контакт с мъж се възбужда и забременява, а след това се раждат деца. Цялото творение следва подобен процес. Кришна просто поглежда материята и така я възбужда, тя забременява и ражда живите същества. Само от погледа му се появяват растенията, дърветата, животните и всички други живи същества. Как е възможно? Никой от нас не може да каже: „Само като погледна съпругата си, тя може да забременее.“ Но ако това е невъзможно за нас, не означава, че е невъзможно за Кришна. В Брахма Сам̇хита̄ (5.32) се казва: ан̣га̄ни яся сакалендрия-вр̣ттиманти – всяка част от тялото на Кришна има и способностите на другите части. С очите си ние можем само да виждаме, но Кришна с поглед може и да опложда. Няма нужда от секс, а просто от поглед – и Кришна може да даде зачатие.

В Бхагавад-гӣта̄ (9.10) Бог Кришна казва: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „По мое ръководство материалната природа ражда всички движещи се и недвижещи се същества.“ Думата акша означава очи, а акшена показва, че всички живи същества се се родили от Божествения поглед. Има два вида живи същества – движещите се същества като насекоми, животни и човешки същества и недвижещи се – като дърветата и растенията. На санскрит тези два вида живи същества се наричат ​​стха̄вара-джангама. И двата вида произлизат от материалната природа.

Разбира се, това което произлиза от материалната природа не е живота, а тялото. Живите същества приемат конкретни видове тела от материалната природа точно както детето приема тялото от своята майка. В продължение на десет месеца тялото на детето се развива благодарение на кръвта и хранителните вещества от тялото на майката, но детето е живо същество, а не материя. Истината е, че живото същество е приело подслон в утробата на майката, която осигурява веществата за тялото на това живо същество. Това е закон на природата. Майката не може да знае как от тялото ѝ се създава друго такова, но когато тялото на детето е готово, детето се ражда.

Не е вярно, че живото същество се ражда. Както е посочено в Бхагавад-гӣта̄ (2.20): на джа̄яте мряте ва̄ – живото същество нито се ражда, нито умира. Това, което не се ражда, не може да умре; смъртта е предназначена за това, което е сътворено, а това, което не е сътворено не умира. В Гита се казва: на джа̄яте мрияте ва̄ када̄чит. Думата када̄чит означава във всеки един момент. Няма момент, в който живото същество да се е родило. Въпреки че ние можем да видим, че се ражда дете, но всъщност то не се ражда. Нитях̣ ша̄швато 'ям̇ пура̄н̣ах̣. Живото същество е вечно (ша̄швата), винаги е съществувало и е много, много старо (пура̄н̣а). На ханяте ханяма̄не шарӣре – не трябва да се мисли, че когато тялото е унищожено, живото същество също ще бъде унищожено. Не, живото същество ще продължи да съществува.

Един приятел, който е учен, ме попита: „Какво е доказателството за вечността?“ Кришна казва: на ханяте ханяма̄не шарӣре – „Душата не е убита, когато тялото е убито.“ Това твърдение само по себе си е доказателство. Този вид доказателство се нарича шрути, доказателството, установена от това, което идва по ученическата последователност на Върховния Бог. Една форма на доказателство е логиката (ня̄я-прастха̄на). Човек може да получи знание посредством логика, аргументи и философски заключения. Но друга форма на доказване е шрути, доказателство, което е чуто от авторитет. Трета форма е смр̣ти, доказателство, получено от смр̣ти. Бхагавад-гӣта̄ и Пура̄н̣ите са смр̣ти, Упаниш̣адите са шрути, а Веда̄нта е ня̄я. От тези три шрути-прастха̄на или доказателството от шрути е особено важно.

Пратякш̣а, процесът на получаване на знание чрез директно възприятие, няма никаква стойност, защото сетивата ни са несъвършени. Например, всеки ден виждаме слънцето и го възприемаме точно като малък диск, може би няколко сантиметра в диаметър, но в действителност то е сто пъти по-голямо от Земята. Така че каква стойност има прякото възприятие през очите? Имаме толкова много сетива, чрез които можем да получим знание – очи, уши, нос и така нататък – но тъй като тези сетива са несъвършени, каквото и знание да получим с помощта на тези сетива, то също ще е несъвършено. Тъй като учените се опитват да разберат нещата посредством несъвършените си сетива, техните заключения са винаги несъвършени. Сварупа Дамодар, учен, който, освен това е наш ученик, попитал свой колега учен, който твърдял, че животът произлиза от материята: „Ако ви дам химическите елементи, с които да създадете живот, ще бъдете ли в състояние да го направите?“ Ученият отговорил: „Не знам.“ Това е несъвършено знание. Ако не знаете, тогава вашето знание е несъвършено. Защо тогава искате да учите другите? Това е измама. Нашето твърдение е, че за да достигне съвършенство, човек трябва да се обучава при някой, който вече е съвършен.

Кришна е съвършен, така че ние приемаме знания от него. Кришна казва: на ханяте ханяма̄не шарӣре – „Душата не умира, когато тялото умира.“ Това разбиране, че душата е вечна, е съвършено.

Кунтӣдеви казва: име джана-пада̄х̣ свр̣ддха̄х̣ супаквауш̣адхи-вӣрудхах̣ – „Зърното е в изобилие, дърветата са отрупани с плодове, реките са пълноводни, недрата на планините са пълни с минерали, а океаните – с богатства.“ Какво още човек може да иска? Мидите създават перли, а по-рано хората украсявали телата си с перли, скъпоценни камъни, коприна, злато и сребро. Но къде са тези неща сега? Сега, с напредъка на цивилизацията, има толкова много красиви момичета, които нямат златни накити, перли, или скъпоценни камъни, а само пластмасови украшения. Така че, каква е ползата от заводите и кланиците?

Бог е устроил така света, човек да може да има достатъчно зърнени храни, достатъчно мляко, достатъчно плодове и зеленчуци и хубава, чиста речна вода. Но сега, по време на своето пътуване в Европа, аз видях, че всички реки там са замърсени. В Германия, във Франция, а също и в Русия и Америка видях само замърсени реки. По естествен начин водата в океана се поддържа чиста като кристал, а същата вода се прехвърля в реките, но без сол, така че всеки може да се ползва от нея. Това е естествен начин, а естествен начин означава начин на Кришна. Защо тогава е необходимо да се строят огромни водопроводи за доставка на вода?

Природата вече ни е дала всичко. Ако искате богатство, може да събирате перли и така да станете богат. Не е необходимо да се захващате с някаква огромна фабрика за производство на автомобили, за да станете богат. Създавайки тези промишлени предприятия, ние просто сме си създали неприятности. Всъщност ние трябва само да зависим от Кришна и милостта на Кришна, защото само с един свой поглед (тава вӣкш̣итаих̣), Кришна създава всичко необходимо. Така че, ако ние просто молим Кришна да отправи към нас милостивия си поглед, няма да има никакъв недостиг или нужда от нещо. Всичко ще бъде достатъчно. Затова идеята на движението за Кришна съзнание е да се поставим в зависимост от даровете на природата и милостта на Кришна.

Хората казват, че населението се увеличава и затова търсят решение на проблема по изкуствен начин. Защо? Птиците и пчелите също увеличават своите популации, но въпреки че нямат никакви контрацептиви, имат ли те недостиг от храна? Можем ли да видим птици или животни, умиращи от липса на храна? Може би в града, но не много често. А ако отидем в джунглата ще видим, че всички слонове, лъвове, тигри и други животни са много здрави и силни. Кой им доставя храната? Някои от тях са вегетарианци, а други – не, но никой от тях не е лишен от храна.

Разбира се, по природа тигърът не е вегетарианец и поради това не се храни всеки ден. В края на краищата, кой е готов да стане храна на тигъра? Кой ще каже на тигъра: „Господине, аз съм филантроп и дойдох при теб, за да ти дам храна, така че, вземи тялото ми?“ Никой. Затова тигърът има затруднение в осигуряване на храната си. Веднага щом тигърът е излязъл навън, има едно животно, което го следва и издава звук като файо, файо, така че другите животни да знаят – сега тигърът е навън. Така че това е естествено – тигърът има затруднения с храната, но все пак Кришна осигурява храна. След около седмица тигърът ще получи шанс да хване някое животно и тъй като той няма прясна храна всеки ден, ще пази трупа в някой храст и ще яде по малко от време на време. Тъй като тигърът е много силен, хората искат да станат като лъв или тигър, но това не е много добра идея, защото ако някой действително стане като тигър, няма да има храна всеки ден и ще трябва да я търси с голям труд. Но ако стане вегетарианец, той ще има храна всеки ден. Храната за вегетарианеца се намира навсякъде.

Сега във всеки град има кланици, но това означава ли, че кланиците могат да осигуряват достатъчно продукция, така че да може да живеете като ядете само месо? Не, няма да има необходимото количество. Дори месоядците трябва да прибавят зърно, плодове и зеленчуци към тяхното парче месо. Заради това тяхно ежедневно парче месо те убиват толкова много бедни животни. Това е толкова греховно. Ако хората се ангажират с такива греховни дейности, как те могат да бъдат щастливи? Това убийство не трябва да се извършва, затова хората са нещастни. Но ако някой стане Кришна осъзнат и просто зависи от погледа на Кришна (тава вӣкш̣итаих̣), Кришна ще му дава всичко и няма да става дума за недостиг на нещо.

Понякога изглежда, че има недостиг, а понякога е видно, че зърно и плодове се произвеждат в такова огромно количество, че хората не могат да ги оползотворят. Така че това зависи от Кришна. Ако Кришна пожелае, той може да произведе огромно количество зърнени храни, плодове и зеленчуци, но ако Кришна иска да ни ограничи, с какво ще помогне месото? Може да ми се яде или да ви се яде, но това няма да реши проблема.

За истински мир, спокойствие и достатъчно мляко, вода и всичко останало, от което се нуждаем, ние просто трябва да зависим от Кришна. Това е, което Бхактивинода Тхакура ни учи, когато казва: ма̄раби ра̄кхаби – йо иччха̄ тоха̄ра̄ – „Скъпи Господи, аз просто ти се отдавам и завися от тебе. Сега, ако желаеш, може да ме убиеш или да ми дадеш защита.“ Кришна казва в отговор: „Да… Сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – просто ми се отдай.“ Той не казва: „Да, зависи от мен, а също така зависи от вашите кланици и фабрики.“ Не, той казва: „Зависи само от мен… Ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхьо мокш̣айиш̣я̄ми – аз ще те спася от всички греховни дейности.“

Тъй като сме живели толкова много години без Кришна съзнание, ние сме водили греховен живот, но Кришна ни уверява, че щом човек му се отдаде, Той веднага оправя всички сметки и слага край на всичките му греховни дейности, така че той да може да се започне нов живот. Когато даваме посвещение на учениците, ние им казваме: „Сега сметките са платени. Сега повече не се ангажирай с греховни дейности.“

Човек не трябва да мисли, че тъй като святото име на Кришна може да неутрализира греховните ни дейности, ние можем малко да грешим, а след това да повтаряме Харе Кришна, за да унищожим греха. Това е най-голямото оскърбление (на̄мно бала̄д яся хи па̄па-буддхих̣). Членовете на някои религиозни организации ходят на църква и изповядат греховете си, но след това те отново се ангажират в същите греховни дейности. Каква тогава е стойността на тяхната изповед? Човек може да си признае: „Господи мой, поради невежество съм извършил този грях“, но човек не трябва да си прави планове: „Аз ще се ангажирам в греховни дейности, а после ще отида на църква и ще се изповядам, така че грехове ми ще бъдат опростени и аз мога да започна нова глава в греховния си живот.“ По същия начин човек не трябва съзнателно да се надява повтарянето на Харе Кришна мантра да обезсили греховните му дейности, така че след това той да може да започне греховни дейности отново. Ние трябва да бъдем много внимателни. Преди да приеме посвещение човек обещава да няма незаконен секс, да не използва упойващи средства, да не играе хазарт и да не ядене месо. И този обет човек трябва стриктно да следва. Тогава човек ще бъде чист. Ако по този начин човек пази себе си чист и винаги се ангажира в предано служене, животът му ще бъде успешен и ще има всичко, което пожелае.