Skip to main content

Глава 20

20

Пълно отдаване

Täydellinen antautuminen

апй адя нас твам сва-кр̣техита прабхо
джиха̄саси свит сухр̣до 'нуджӣвинах̣
йеш̣а̄м на ча̄няд бхаватах̣ пада̄мбуджа̄т
пара̄ян̣ам ра̄джасу йоджита̄мхаса̄м
apy adya nas tvaṁ sva-kṛtehita prabho
jihāsasi svit suhṛdo ’nujīvinaḥ
yeṣāṁ na cānyad bhavataḥ padāmbujāt
parāyaṇaṁ rājasu yojitāṁhasām

О, Господи, Ти сам изпълни всички задължения. Нима днес ще ни напуснеш, макар че сме напълно зависими от милостта Ти и освен Теб няма кой друг да ни защити сега, когато всички царе враждуват с нас?

Oi Herrani, Sinä Itse olet täyttänyt kaikki velvollisuutesi. Aiotko jättää meidät tänään, vaikka olemme Sinun armostasi riippuvaisia eikä meillä ole ketään, joka voisi suojella meitä, nyt kun kaikki kuninkaatkin suhtautuvat meihin vihamielisesti?

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.37

Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.37

Пандавите били най-щастливите хора, защото имали късмета изцяло да зависят от милостта на Бога. В материалния свят да зависиш от милостта на някого е признак на голяма несполука, но в трансценденталните взаимоотношения с Бога да зависиш напълно от него – това е най-голямото щастие. Материалната болест е резултат от стремежа към пълна независимост. Но жестоката материална природа не позволява на никого да стане независим. Безполезния си илюзорен опит да станат независими от строгите закони на природата хората наричат материален прогрес на експерименталното знание. Всичко в материалния свят се основава на тези измамни опити за постигане на независимост от природните закони. Като се започне от Равана, който искал да построи стълба до райските планети и се стигне до сегашната епоха, хората постоянно се опитват да преодолеят законите на природата. Сега те се опитват да достигнат далечните планетарни системи с помощта на електронни и механични средства. Но най-висшата цел на човешката цивилизация е упоритият труд под ръководството на Бога и постигането на пълна зависимост от него. Най-висшето постижение на съвършената цивилизация е хората да работят всеотдайно и в същото време да се уповават изцяло на Бога. Пандавите по съвършен начин следвали принципите на тази цивилизация. Те напълно зависели от добрата воля на Бог Шри Кришна, но не били лениви безделници, които злоупотребяват с милостта му. Те притежавали прекрасни лични качества и били ненадминати в дейностите си. Но въпреки това винаги търсели милостта на Бога, защото знаели, че всяко живо същество по своята изначална позиция е зависимо. Следователно, съвършенството на живота е да станем зависими от волята на Бога и да се откажем от въображаемата си независимост в материалния свят. Тези, които се стремят към измамната независимост, се наричат ана̄тха – лишени от покровител, докато тези, които напълно зависят от волята на Бога, се наричат сана̄тха – такива, които имат защитник. Затова ние трябва да се опитваме да станем санатха, за да бъдем винаги защитени от неблагоприятните условия в материалното битие. Под влияние на заблуждаващата енергия на външната материална природа ние забравяме, че материалното съществуване е най-неприятният лабиринт. Затова Бхагавад-гӣта̄ казва, че след много, много раждания този, който има късмет разбира, че Ва̄судева е всичко и че най-добрият път в живота е човек напълно да му се отдаде. Това е отличителната черта на махатмите. Всички членове на семейството на Пандавите били махатми, които били глава на семейство. Махараджа Юдищхира стоял начело на тези маха̄тми, а царица Кунтӣ им била майка. Затова наставленията на Бхагавад-гӣта̄ и на всички Пурани, особено на Бха̄гавата Пура̄н̣а, са неизменно свързани с историята на тези маха̄тми, Пандавите. За тях раздялата с Бога била като лишаването на рибата от вода. Затова Шримати Кунтӣдеви чувствала тази раздяла като удар от мълния и всичките ѝ молитви имали една цел – да се опита да убеди Бога да остане с тях. Макар че в битката при Курукшетра вражеските царе били убити, синовете и внуците им на свой ред можели да се разправят с Пандавите. Не само Пандавите били заобиколени от врагове. Ние всички постоянно се намираме в подобни обстоятелства и най-добрият път в живота е напълно да се предадем на волята на Бога и с негова помощ да преодолеем всички трудности на материалното битие.

Pāṇdavat olivat erittäin siunattuja, sillä hyväksi onnekseen he olivat täysin riippuvaisia Herran armosta. Aineellisessa maailmassa riippuvaisuus jonkun toisen hyvästä tahdosta on merkki suuresta kurjuudesta. Kun kyseessä on yliaistillinen suhde Jumalaan, on onnekasta elää täysin Hänestä riippuvaisena, sillä aineellinen sairautemme johtuu toiveestamme tulla riippumattomiksi. Julma aineellinen luonto ei salli meille itsenäisyyttä. Pyrkimyksemme riippumattomuuteen ankarista luonnonlaeista näkyy aineellisina edistysaskeleina empiirisen tiedon alueella. Koko aineellinen maailma yrittää vapautua aineellisen luonnon laeista. Ihmiset ovat aina pyrkineet voittamaan luonnonlait, alkaen Rāvaṇasta, joka halusi rakennuttaa tikapuut suoraan taivaallisille planeetoille. Nykyään he yrittävät lentää toisille planeetoille mekaanisesti. Ihmisyhteiskunnan ylevin päämäärä on työskennellä lujasti Herran ohjauksen alaisuudessa ja tulla täysin Hänestä riippuvaiseksi. Täydellisen yhteiskunnan paras saavutus on työskennellä päättäväisesti mutta samalla riippuvaisena Herran armosta. Pāṇḍava-veljekset ovat ihanne-esimerkki tuollaisen yhteiskunnan jäsenistä. He olivat täysin riippuvaisia Herra Kṛṣṇan hyvästä tahdosta, mutta he eivät olleet mitään loiseläjiä Herran rinnalla. He olivat jaloluonteisia, voimakkaita ja urhoollisia, mutta luottivat yksinomaan Jumalan armoon, sillä he tiesivät kaikkien elävien olentojen olevan luonnostaan riippuvaisia Jumalasta.

Ihmiselämän täydellistymä on riippuvaisuus Herran tahdosta eikä valheellinen riippumattomuus aineellisesta maailmasta. Niitä, jotka yrittävät valheellisesti tulla Jumalan tahdosta riippumattomiksi, kutsutaan nimellä anātha, mikä merkitsee, että he ovat vailla suojelijaa. Herran tahdosta täysin riippuvaisia kutsutaan puolestaan nimellä sanātha, mikä taas merkitsee, että heillä on suojelija. Myös meidän täytyy pyrkiä olemaan sanāthoja, jotta meitä aina suojeltaisiin aineellisen elämän epäsuotuisilta olosuhteilta.

Ulkoisen eli aineellisen luonnon harhaanjohtavan voiman ansiosta me unohdamme, että aineellinen elämä merkitsee varsin epämieluisaa ja epämiellyttävää hämmennystilaa. Bhagavad- gītāssa (7.19) sanotaan, että vasta lukemattomien syntymien jälkeen joku onnekas ymmärtää sen tosiseikan, että Vāsudeva on kaikki mitä on, ja että parhain tapa käyttää elämänsä on antautua Hänelle varauksettomasti. Tällainen täydellinen antautuminen on mahātman tuntomerkki, ja Pāṇḍava-veljekset olivat perheellisiä mahātmoja. Mahārāja Yudhiṣṭhira oli näiden mahātmojen johtaja, ja kuningatar Kuntīdevī oli heidän äitinsä. Bhagavad-gītān ja kaikkien Purāṇoiden, erityisestikin Bhagavata-Purāṇan sanoma liittyy sen vuoksi vääjäämättömästi Pāṇḍava-mahātmojen elämänkertaan. Ero Jumalasta oli heille yhtä mahdotonta kuin kalalle ero vedestä, ja Śrīmatī Kuntīdevīlle uhkaava ero Herrasta oli kuin salamanisku; rukouksillaan hän yrittääkin vain suostutella Herraa jäämään heidän luokseen.

Vaikka kaikki vihamieliset kuninkaat kaatuivatkin Kurukṣetran taistelussa, heidän poikansa ja pojanpoikansa olivat vielä jäljellä, valmiina taistelemaan Pāṇḍavia vastaan. Pāṇḍavat eivät kuitenkaan ole ainoat, joiden on selviydyttävä vihamielisessä ympäristössä; me kaikki elämme vastaavissa olosuhteissa. Paras tapa viettää elämänsä on tulla täysin riippuvaiseksi Herran tahdosta ja voittaa sillä tavoin aineellisen olemassaolon vaikeudet.

След като битката при Курукшетра приключила и Пандавите се установили в своето царство, Кришна, преди да се върне у дома си в Дварака, отишъл да се прости с леля си. Тогава Кунтӣ предложила своите молитви. Тя директно попитала: „Вярно ли е, че след като изпълни своя дълг, Ти заминаваш и ни оставяш сами?“ Това е позицията на предания. Кунтӣдеви казала: йеш̣а̄м на ча̄няд бхаватах̣ пада̄м буджа̄т – „Ние нямаме никакъв друг подслон освен Твоите лотосови нозе.“ Това е пълно отдаване.

Kurukṣetran sodan päätyttyä ja Pāṇḍavien noustua valtaan kuningaskunnassa Kṛṣṇa jätti jäähyväiset tädilleen ennen lähtöään Dvarakaan. Tuolloin Kuntī esitti Hänelle rukouksensa. Nyt Kuntī kysyy: ”Onko Sinun, velvollisuutesi suoritettuasi lähdettävä ja jätettävä meidät nyt yksin?” Tällainen on bhaktan asema. Kuntīdevī sanoo: yeṣāṁ na cānyad bhavataḥ padām- bhujāt. ”Meillä ei ole muuta turvaa ja suojelijaa kuin Sinun lootusjalkasi.” Tämä on antautumista.

В процеса на отдаване (шаран̣а̄гати) има шест принципа. Първият е, че човек трябва напълно да зависи от Кришна, а вторият – човек трябва да приема всичко, което е благоприятно за служенето на Кришна (а̄нукӯляся сан̣калпах̣). Āнукӯлйена кр̣ш̣н̣а̄нушӣланам бхактир уттама̄ – признак на най-висша класа бхакти, предано служене е, че човек приема всичко благоприятно за служенето. Друг принцип на отдаването е пра̄тикӯляся-виварджанам – отхвърляне на всичко неблагоприятно за дейностите в Кришна съзнание. Понякога духовният учител казва: „Не прави това.“ – забранява нещо неблагоприятно, но той също така препоръчва това, което е благоприятно: „Повтаряй Харе Кришна.“ Пълното отдаване, следователно, води до отказ от неблагоприятните неща и приемане на това, което е благоприятно (а̄нукӯляся санкалпах̣ пра̄тикӯляся-виварджанам). Освен това човек трябва твърдо да вярва: „Кришна ще ме защити“ и да се смята за слуга на Кришна. Това са някои от елементите на шаран̣а̄гати, пълното отдаване.

Antautumisessa (śaraṇāgati) on kuusi osaa. Ensinnäkin on oltava täysin riippuvainen Kṛṣṇasta ja on hyväksyttävä kaikki sellainen, mikä on suotuisaa Herran palvelemiselle (ānukūlyasya saṅkalpaḥ). Ānukūlyena kṛṣṇanuśīlanaṁ bhaktir uttamā. Ensiluokkaisen bhaktin eli antaumuksellisen palvelun tuntomerkki on palvelemista suosivien asioiden hyväksyminen. Yksi antautumisen osa on prātikūlya-vivarjanam, kaiken Kṛṣṇa-tietoisuudelle epäsuotuisan hylkääminen. Joskus henkinen opettaja kieltää tekemästä jotain epäsuotuisaa, ”älä tee tätä”, ja joskus hän kehottaa tekemään jotakin, ”tee näin, toista Hare Kṛṣṇaa”. Täydelliseen antautumiseen kuuluu epäsuotuisten asioiden hylkääminen sekä suotuisten asioiden hyväksyminen (ānukūlyasya saṅkalpaḥ prātikūlya-vivarjanam). Lisäksi bhaktan on pidettävä itseään yhtenä Kṛṣṇan palvelijoista ja luotettava täydellisesti siihen, että Kṛṣṇa suojelee häntä. Nämä ovat joitakin asioita, jotka kuuluvat täydelliseen antautumiseen eli śaraṅāgatiin.

И така, Кунтӣдеви казала: „Скъпи ми Кришна, ако смяташ, че ние сме добре установени, че сега сме си върнали царството и затова можеш да ни изоставиш, това предположение не е много вярно. Ние все още не сме свободни. Тъй като ние сме убили толкова много царе, всичките им приятели и роднини искат да се бият с нас отново. Така че не мисля, че ние сме свободни от всички опасности. Не, ние не сме. И ние нямаме друга защита освен твоите лотосови нозе.“ Това е нашата позиция. По този начин тя косвено казала на Кришна: „Не ни изоставяй. Не си мисли, че сега сме в безопасност. Без твоята защита ние винаги ще сме в опасност.“

Nyt Kuntīdevī sanoo: ”Rakas Kṛṣṇa, jos ajattelet, että olemme nyt löytäneet paikkamme, kun olemme saaneet kuningaskuntamme takaisin, ja jos siksi haluat lähteä luotamme, se ei ole kovin hyvä ajatus. Me emme ole vielä vapaita. Koska olemme tappaneet monia kuninkaita, kaikki heidän ystävänsä ja sukulaisensa suunnittelevat hyökkäystä meitä vastaan. Älä ajattele, että olisimme nyt vapaita kaikista vaaroista. Me emme ole. Eikä meillä ole muuta turvaa kuin Sinun lootusjalkasi. Se on meidän asemamme.” Näin hän epäsuorasti pyytää Kṛṣṇaa jäämään heidän luokseen. ”Älä ajattele meidän olevan nyt turvassa. Ilman Sinun suojelustasi, olemme aina vaarassa.”

Това трябва да бъде позицията на предания. Ние трябва да знаем, че в този материален свят винаги сме в опасност. Ма̄я̄, илюзия, може да ни хване по всяко време, ако ние сме дори малко невнимателни, мислейки: „Сега съм изпълнил своя дълг. Може малко да отпочина.“ Не, няма почивка. Ние трябва да сме винаги нащрек.

Tämän tulisi olla jokaisen bhaktan näkemys omasta asemastaan. Meidän tulee ymmärtää, että olemme vaarallisessa tilanteessa täällä aineellisessa maailmassa. Māyā, harha, voi saada meistä otteen koska tahansa eli heti silloin kun emme ole täysin valppaita ja ajattelemme, että nyt olen tehnyt velvollisuuteni, nyt lepään vähän. Ei mitään lepoa. Meidän on oltava jatkuvasti varuillamme.

Има един стих на Шрила Рӯпа Госва̄мӣ: авяртха-ка̄латвам – преданият трябва много внимателно да следи да не разпилява ненужно своето време. Той трябва да си задава въпроса: „В какво служене съм ангажиран в момента – в служене на ма̄я̄ или служене на Кришна?“ Това е симптом на напреднал предан. На̄ма-га̄не сада̄ ручих̣ – такъв предан никога не се изморява да мантрува, да пее или да танцува. Думата сада̄ означава винаги, а ручи означава вкус – преданият винаги има вкус към възпяване на Харе Кришна. „О, много добре. Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.“ Това е вкус. Разбира се, отнема време да се събуди този вкус, но когато Рӯпа Госва̄мӣ е мантрувал, си е мислил: „Аз имам само един език и две уши. Какво мога да усетя от мантруването? Ако можех да имам милиони езици и трилиони ушите, тогава бих могъл да се насладя на нещо от слушането и възпяването.“ Разбира се, ние не трябва да го имитираме, но преданите от движението за Кришна съзнание трябва да бъдат много внимателни всеки ден да завършат своите шестнадесет кръга, които са минималния брой предписани кръгове. На̄ма-га̄не сада̄ ручих̣ – ние трябва да развиваме нашия вкус към пеене и мантруване на Харе Кришна.

Śrīla Rūpa Gosvāmī sanoo eräässä säkeessään: avyartha-kalātvam. Bhaktan tulee aina katsoa, että hän käyttää aikansa oikein. Hänen tulee kysyä itseltään, palvelenko minä nyt māyaa vai palvelenko Kṛṣṇaa? Se on merkki edistyneestä bhaktasta. Nāma-gāne sadā ruciḥ. Sellainen bhakta ei koskaan väsy laulamaan Kṛṣṇan nimeä, toistamaan mantraa, tanssimaan. Sana sadā tarkoittaa ”aina” ja ruci tarkoittaa ”makua”. Bhakta on aina innostunut laulamaan Hare Kṛṣṇaa: ”Hienoa! Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare / Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare.” Tätä tarkoittaa maku. Tuon maun kehittymiseen menee tietenkin aikaa, mutta kun Rūpa Gosvāmi toisti mantraa, hän ajatteli, että koska hänellä on vain yksi kieli ja kaksi korvaa, hän ei osaa arvostaa mantraa. ”Jos minulla olisi miljoonia kieliä ja triljoonia korvia, silloin voisin nauttia ylistyksen laulamisesta ja sen kuulemisesta.” Me emme voi jäljitellä häntä, mutta Kṛṣṇa-tietoisuus -liikkeen oppilaiden tulee ainakin pyrkiä jokapäiväiseen kuuteentoista mietiskelykierrokseensa, joka on vähimmäismäärä mantramietiskelyä päivittäin. Nāma-gāne sadā ruciḥ. Meidän on lisättävä makuamme Hare Kṛṣṇan laulamiseen.

Също така ние трябва да се стремим да живеем на място, където Кришна живее (прӣтис тад-васати-стхале). Издигнатите предани виждат, че всъщност Кришна живее навсякъде, но тъй като ние сме в по-ниско положение, трябва да знаем, че за нас Кришна живее в храма. Тъй като ние не виждаме Кришна навсякъде, ние трябва да отидем в храма, за да видим Кришна, който там милостиво се появява във форма, в която ние можем да го видим.

Lisäksi meidän on lisättävä toivettamme asua paikassa, jossa Kṛṣṇa asuu (prītis tad-vasati-sthale). Ylevien bhaktojen näkemys on, että Kṛṣṇa asustaa itse asiassa kaikkialla, mutta koska me olemme alhaisemmassa tilassa, meidän tulee tietää, että meille Kṛṣṇa asuu temppelissä. Koska me emme näe Kṛṣṇaa kaikkialla, meidän on käytävä temppelissä katsomassa Kṛṣṇaa. Siellä hän on silmin nähtävissä, armostaan sellaisessa hahmossa, jonka me voimme nähdä.

Кришна има напълно духовно тяло (сач-чид-а̄нанда-виграха), но ние не разполагаме с очи, за да видим какво е това духовно тяло. Ние сме свикнали да виждаме материални, груби неща (джад̣а). Можем да видим камък, метал, дърво, и други елементи, и тъй като Кришна е навсякъде, за да бъде видим за нашите несъвършени очи, Той се появява под формата на тези елементи. Не е така, че Кришна е камък или че ние обожаваме камък. Ние обожаваме Кришна, но защото не можем да видим нищо друго, освен материалните елементи – камък, например – Кришна милостиво се появява във форма, издълбана от камък. Затова човек трябва да се стреми да живее в близост до храма, в който се обожава формата на Кришна.

Kṛṣṇalla on täysin henkinen keho (sac-cid-ānanda-vigraha), meillä ei vain ole silmiä nähdä mikä tuo henkinen keho on. Olemme tottuneet näkemään aineellisia, karkeita esineitä (jaḍa). Näemme kiven, metallin, puun ja muita aineksia ja koska Kṛṣṇa on kaikki mitä on, Hän ilmestyy epätäydellisille silmillemme nähtävässä hahmossa noissa elementeissä. Kṛṣṇa ei ole mikään kivi, emmekä me palvo kiveä. Me palvomme Kṛṣṇaa, mutta koska me emme voi nähdä muuta kuin aineellisia elementtejä kuten kiveä, Kṛṣṇa ilmestyy ystävällisesti kivisessä hahmossa. Bhaktan tulisi pyrkiä asumaan sellaisen temppelin läheisyydessä, jossa Kṛṣṇan alttarihahmoa palvotaan.

Освен това човек трябва винаги да мисли, че е зависим от Кришна. Това е Кришна съзнание. Човек винаги трябва да мисли: „Без Кришна животът ми е безполезен и аз винаги съм в опасност.“ Ето защо, отдавайки молитви към Кришна, Кунтӣ казва: „Кришна, Ти мислиш, че сега сме в безопасност, но аз не мисля така. Ние винаги сме в опасност. Ако Ти мислиш, че сме в безопасност, кой ще ни даде защита? Ние нямаме друга защита, освен Твоите лотосови нозе. Ние сме обградени от толкова много врагове, защото синовете на тези, които загинаха в битката сега се подготвят да се бият с нас.“

Sitäpaitsi bhaktan tulisi ajatella olevansa Kṛṣṇasta riippuvainen. Se on Kṛṣṇa-tietoisuutta. ”Ilman Kṛṣṇaa elämäni on hyödytön ja olen vaarassa”. Bhaktan tulisi ajatella näin. Siksi Kuntī sanoo Kṛṣṇaa rukoillessaan: ”Kṛṣṇa, Sinä ajattelet meidän olevan nyt turvassa, mutta minä ajattelen, ettemme ole turvassa. Olemme aina vaarassa. Jos Sinä ajattelet meidän olevan turvassa, kuka meitä suojelee? Meillä ei ole muuta turvaa kuin Sinun lootusjalkasi. Meitä ympäröivät lukuisat viholliset, sillä sodassa kaatuneiden pojat ovat nyt valmiita taistelemaan.”

Сега, въпреки че Кришна е отишъл при Кунтӣдеви, за да вземе прах от нозете ѝ, въпреки че тя му е леля и старша по възраст, Кунтӣдеви се обръща към него като прабху, господар, а не като на любимия си племенник. Тя знае: „Въпреки че Кришна е в ролята на мой племенник, син на брат ми, Той все пак е върховният господар.“

Vaikka Kṛṣṇa oli tullut tapaamaan Kuntīdevīä ja kunnioittamaan arvostettua tätiään koskettamalla tätinsä jalkojen tomua, Kuntīdevī puhuttelee Kṛṣṇaa Prabhuksi, Herraksi, eikä veljenpojakseen. Hän tietää, että vaikka Kṛṣṇa esittää hänen veljenpoikaansa, Hän on silti Korkein.

Симптомите на една наистина Кришна осъзната личност са, че той знае, че Кришна е върховният господар, той винаги мисли, че без Кришна ще е в опасност, а когато има подслона на лотосовите нозе на Кришна, той се чувства в безопасност. Кришна казва: Каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – „Ти можеш да заявиш пред всички, че Мой предан никога няма да бъде победен.“ (Бхагавад-гӣта̄ 9.31) Ако някой стане чист предан на Кришна, за него не съществува повече опасност. Разбира се, Кришна дава защита на всички, защото без неговата защита никой не може да живее дори и миг. Но човек не трябва да си мисли: „Ако Кришна дава защита на всички, каква е ползата да бъда предан?“ Царят защитава всеки един от своите граждани – това е негов дълг – но той по специален начин защитава хората около себе си. Това е естествено. Ако човек пряко служи на президента, когато има трудности, той е специално защитен. Въпреки че президентът дава защита на всички граждани, този, който лично има връзка с него, служейки му, получава специално внимание. Всъщност това не е пристрастие. Това е естествено. Когато един човек обича всички деца, но има специална любов към собствените си, никой няма да каже: „О, защо той обича собствените си деца повече от другите?“ Не, това е естествено. По същия начин, Кришна казва в Бхагавад-гӣта̄: само 'хам сарвабхӯтеш̣у – „Аз се отнасям към всички еднакво.“ Кришна е Бог, Той обича всички, защото всеки е част от него. Въпреки това, Той полага специални грижи за своите предани. Затова Той казва: каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – „Моят предан никога няма да бъде победен.“

Kṛṣṇasta tietoisen henkilön tunnistaa siitä, että hän tietää Kṛṣṇan olevan ylin hallitsija. Hän ajattelee aina olevansa vaarassa ilman Kṛṣṇaa ja turvautuessaan Kṛṣṇan lootusjalkoihin hän tuntee olevansa vaaran ulkopuolella. Kṛṣṇa sanoo: kaunteya pratijānīhi na me bhaktaḥ praṇaśyati. ”Voit julistaa maailmalle, että palvojani ei milloinkaan tuhoudu.” (Bhagavad-gītā 9.31) Puhtaan Kṛṣṇan palvojan kohdalla ei voida puhua vaaroista. Kṛṣṇa suojelee tietenkin jokaista, sillä ilman Hänen suojelustaan kukaan ei voisi elää hetkeäkään, mutta meidän ei tule ajatella, että jos Kṛṣṇa kerran suojelee jokaista, miksi minun pitäisi ryhtyä Hänen palvojakseen. Kuningas suojelee kaikkia alamaisiaan, sillä se on hänen velvollisuutensa, mutta erityisesti hän suojelee lähimpiä miehiään. Se on luonnollista. Jos joku palvelee suoraan presidenttiä, hän saa erityistä suojelusta, jos hän joutuu vaikeuksiin. Vaikka presidentti suojelee kaikkia kansalaisia, häntä henkilökohtaisesti palvelevat saavat erityiskohtelun. Se ei ole mitenkään puolueellista. Se on luonnollista. Jos ihminen on lapsirakas mutta rakastaa erityisen paljon omia lapsiaan, kukaan ei moiti häntä: ”Miksi rakastat omia lapsiasi enemmän kuin toisten lapsia?” Ei, sillä se on aivan luonnollista. Vastaavasti Kṛṣṇa sanoo Bhagavad-gītāssa: samo ’haṁ sarva-bhūteṣu. ”Olen tasapuolinen kaikkia kohtaan.” Kṛṣṇa on Jumala ja rakastaa jokaista osastaan. Siitä huolimatta Hän kantaa erityisesti huolta bhaktoistaan. Siksi Hän sanoo: kaunteya pratijānīhi na me bhaktaḥ praṇaśyati. ”Minun palvojani ei milloinkaan tuhoudu.”

Кришна винаги се грижи за благото на своите предани, а преданите се грижат Кришна да е удовлетворен. Преданите обличат Кришна, предлагат му храна и винаги се ангажират в служене за него. По същия начин Кришна винаги гледа те да са щастливи. Това е най-интимната връзката между предания и Кришна. Всяко живо същество има връзка с Кришна, но когато човек стане предан, връзката става лична. Затова Кунтӣдеви казва на Кришна: „Как може да ни изоставиш? Ние сме твоите близки приятели. Ние живеем само с твоята закрила, с твоята милост. Не си мисли, че сме в безопасност и затова можеш да ни напуснеш. Нашият живот се крепи само на твоята милост, защото нямаме никакъв друг подслон, освен твоите лотосови нозе. Моля те, не ни изоставяй!“ Това е молитвата на Кунтӣ. По същия начин, Нароттама даса Тхакура пее:

Kṛṣṇa huolehtii aina palvojansa tarpeista ja Kṛṣṇan palvoja tekee aina kaikkensa, jotta Kṛṣṇa olisi tyytyväinen. Bhaktat pukevat Kṛṣṇan, ruokkivat Hänet ja palvelevat Häntä aina ja Kṛṣṇa puolestaan pitää aina bhaktansa onnellisina. Tällainen on Kṛṣṇan ja Hänen palvojansa läheinen suhde. Jokaisella elävällä olennolla on suhde Kṛṣṇaan, mutta bhaktaksi tultuaan hänen suhteensa on läheinen. Siksi Kuntīdevī sanoo Kṛṣṇalle: ”Kuinka voit jättää meidät? Me olemme Sinun läheisiä ystäviäsi. Elämme pelkästään Sinun armostasi, Sinun huolenpidostasi. Älä ajattele, että me olemme turvassa ja Sinä voit jättää meidät. Elämämme on aina Sinun armosi varassa, sillä meillä ei ole muuta turvapaikkaa kuin Sinun lootusjalkasi. Ole kiltti äläkä jätä meitä.” Tämä on Kuntīn rukous. Myös Narottama dāsa Ṭhākura sanoo:

ха̄ ха̄ прабху нанда-сута
вр̣ш̣абха̄ну-сута̄-юта
карун̣а̄ караха еи-ба̄ра
hā hā prabhu nanda-suta    vṛṣabhānu-sutā-yuta
karuṇā karaha ei-bāra

„Кришна, Нанда-сута, Ти си винаги с Радхарани, дъщерята на цар Вришабхану. Сега аз напълно Ти се отдавам. Моля те, покажи ми своята милост.“

”Kṛṣṇa, Nanda-suta, Sinä olet läsnä Rādhārāṇīn kanssa, joka on kuningas Vṛṣabhanun tytär. Nyt minä antaudun kokonaan vain Sinulle. Annathan minulle armosi.”

Без Кришна съзнание човек мисли: „Аз трябва да се защитя или обществото, общността или държавата трябва да ме защитят. Имам толкова много защитници. Защо трябва да се грижа за Бога? Защо трябва да отида при Кришна? Тези негодници, които нямат защита, нека те да ходят при него.“ Факт е обаче, че ако Кришна не защити някого, той не може да бъде защитен. Това се посочва в Шрӣмад Бха̄гаватам (7.9.19): ба̄лася неха шран̣ам питарау нр̣симха. Когато Прахлада Махараджа предлагал молитви към Кришна в образа на Нрисимхадева, той казал: „Мой скъпи Господи, не бива да мислим, че тъй като едно дете има баща и майка, то има пълна защита. Ако Кришна не защити детето, то не може да бъде защитено, дори ако има хиляди бащи и майки.“ Прахлада също казва: на̄ртася ча̄гадам уданвати маджджато наух̣ – „Не е така, че един добър лекар или добро лекарство може да защити човек от болестта.“ Да предположим, че богат човек страда от някаква болест и той се обърне към най-добрия лекар и вземе най-доброто лекарство. Това означава ли, че животът му е гарантиран? Не. Ако Кришна не му даде защита, въпреки доброто медицинско лечение и доброто лекарство, той ще умре. По същия начин, – продължил Прахлада – човек може да има добра лодка, но това не е гаранция, че той няма да се удави в океана. Ако Ти не го защитиш, той може да се удави във всеки един момент. Природата ни поставя толкова много трудности и въпреки че учените могат да се опитват да измислят нещо, за да отстранят тези трудности в борбата за съществуване, ако Кришна не даде своята защита, от техните изобретения няма да има полза.

Vailla tietoisuutta Kṛṣṇasta ihminen ajattelee, että hän suojelee itse itseään taikka yhteiskunta, ystävät tai valtiovalta suojelevat häntä. ”Minulla on monia suojelijoita, en välitä Jumalasta. Miksi minun pitäisi mennä Kṛṣṇan suojiin? Nuo kurjat joilla ei ole muuta turvaa, voivat mennä etsimään suojaa Kṛṣṇasta.” On kuitenkin niin, että jos Kṛṣṇa ei suojele, mikään ei voi suojella. Tämä todetaan Śrīmad-Bhāgavatamissa (7.9.19): bālasya neha śaraṇaṁ pitarau nṛsiṁha. Kun Prahlāda Mahārāja esitti rukouksensa Kṛṣṇalle, joka oli Nṛsiṁhadeva, hän sanoi: ”Rakas Herrani, ei pidä luulla, että jos lapsella on isä ja äiti, hän on silloin täysin turvassa.” Jos Kṛṣṇa ei suojele lasta, lasta ei voida suojella, vaikka sillä olisi tuhansia isiä ja äitejä. Prahlāda Mahārāja sanoo myös: nārtasya cāgadam udanvati majjato nauḥ. ”Hyvä lääkäri tai hyvä lääke eivät suojele sairasta.” Ajatellaanpa vaikka, että rikas mies on sairas ja hän palkkaa ensiluokkaisen lääkärin ja maksaa ensiluokkaisista lääkkeistä. Tarkoittaako se sitä, että hänen elämänsä on taattu? Ei. Jos Kṛṣṇa ei suojele häntä, hyvästä lääkärinhoidosta ja lääkkeistä huolimatta hän kuolee. Prahlāda jatkaa: ”Samoin merenkävijällä voi olla hyvä vene, mutta se ei takaa, etteikö hän voisi hukkua mereen. Jos Sinä et suojele häntä, hän voi hukkua koska tahansa.” Aineellinen luonto uhkaa monilla vaaroilla ja vaikka tiedemiehet yrittävät keksiä ratkaisuja niiden torjumiseen tässä olemassaolon kamppailussa, heidän keksinnöistään ei ole hyötyä ellei Kṛṣṇa varjele.

Кунтӣдеви знае това, и затова, въпреки че е майка на велики воини като Арджуна и Бхима, тя все пак си мисли: „Въпреки че синовете ми са велики войни, това не е достатъчно, за да бъдем защитени.“ Нищо не може да ни даде закрила, освен твоите лотосови нозе. Този стих показва позицията на отдадена душа, която търси защитата на Кришна. Ако бъдем в това положение, знаейки, че само Кришна е наш защитник и че наш дълг е да служим на Кришна, тогава животът ни ще бъде успешен.

Kuntīdevi tietää tämän ja suurten soturien Arjunan ja Bhīman äitinä hän silti ajattelee, että vaikka hänen poikansa ovat vahvoja sotureita, he eivät ole tarpeeksi vahvoja heitä suojelemaan. ”Vain Sinun lootusjalkasi voivat antaa turvaa.” Tämä säe kuvailee antautuneen ja Kṛṣṇasta turvaa etsivän aseman. Jos pysymme tuossa asemassa ja tiedämme että ainut varjeluksemme on Kṛṣṇa ja ainut velvollisuutemme on Kṛṣṇan palveleminen, elämämme on menestys.