Пандавите били най-щастливите хора, защото имали късмета изцяло да зависят от милостта на Бога. В материалния свят да зависиш от милостта на някого е признак на голяма несполука, но в трансценденталните взаимоотношения с Бога да зависиш напълно от него – това е най-голямото щастие. Материалната болест е резултат от стремежа към пълна независимост. Но жестоката материална природа не позволява на никого да стане независим. Безполезния си илюзорен опит да станат независими от строгите закони на природата хората наричат материален прогрес на експерименталното знание. Всичко в материалния свят се основава на тези измамни опити за постигане на независимост от природните закони. Като се започне от Равана, който искал да построи стълба до райските планети и се стигне до сегашната епоха, хората постоянно се опитват да преодолеят законите на природата. Сега те се опитват да достигнат далечните планетарни системи с помощта на електронни и механични средства. Но най-висшата цел на човешката цивилизация е упоритият труд под ръководството на Бога и постигането на пълна зависимост от него. Най-висшето постижение на съвършената цивилизация е хората да работят всеотдайно и в същото време да се уповават изцяло на Бога. Пандавите по съвършен начин следвали принципите на тази цивилизация. Те напълно зависели от добрата воля на Бог Шри Кришна, но не били лениви безделници, които злоупотребяват с милостта му. Те притежавали прекрасни лични качества и били ненадминати в дейностите си. Но въпреки това винаги търсели милостта на Бога, защото знаели, че всяко живо същество по своята изначална позиция е зависимо. Следователно, съвършенството на живота е да станем зависими от волята на Бога и да се откажем от въображаемата си независимост в материалния свят. Тези, които се стремят към измамната независимост, се наричат ана̄тха – лишени от покровител, докато тези, които напълно зависят от волята на Бога, се наричат сана̄тха – такива, които имат защитник. Затова ние трябва да се опитваме да станем санатха, за да бъдем винаги защитени от неблагоприятните условия в материалното битие. Под влияние на заблуждаващата енергия на външната материална природа ние забравяме, че материалното съществуване е най-неприятният лабиринт. Затова Бхагавад-гӣта̄ казва, че след много, много раждания този, който има късмет разбира, че Ва̄судева е всичко и че най-добрият път в живота е човек напълно да му се отдаде. Това е отличителната черта на махатмите. Всички членове на семейството на Пандавите били махатми, които били глава на семейство. Махараджа Юдищхира стоял начело на тези маха̄тми, а царица Кунтӣ им била майка. Затова наставленията на Бхагавад-гӣта̄ и на всички Пурани, особено на Бха̄гавата Пура̄н̣а, са неизменно свързани с историята на тези маха̄тми, Пандавите. За тях раздялата с Бога била като лишаването на рибата от вода. Затова Шримати Кунтӣдеви чувствала тази раздяла като удар от мълния и всичките ѝ молитви имали една цел – да се опита да убеди Бога да остане с тях. Макар че в битката при Курукшетра вражеските царе били убити, синовете и внуците им на свой ред можели да се разправят с Пандавите. Не само Пандавите били заобиколени от врагове. Ние всички постоянно се намираме в подобни обстоятелства и най-добрият път в живота е напълно да се предадем на волята на Бога и с негова помощ да преодолеем всички трудности на материалното битие.

След като битката при Курукшетра приключила и Пандавите се установили в своето царство, Кришна, преди да се върне у дома си в Дварака, отишъл да се прости с леля си. Тогава Кунтӣ предложила своите молитви. Тя директно попитала: „Вярно ли е, че след като изпълни своя дълг, Ти заминаваш и ни оставяш сами?“ Това е позицията на предания. Кунтӣдеви казала: йеш̣а̄м̇ на ча̄няд бхаватах̣ пада̄м буджа̄т – „Ние нямаме никакъв друг подслон освен Твоите лотосови нозе.“ Това е пълно отдаване.

В процеса на отдаване (шаран̣а̄гати) има шест принципа. Първият е, че човек трябва напълно да зависи от Кришна, а вторият – човек трябва да приема всичко, което е благоприятно за служенето на Кришна (а̄нукӯляся сан̣калпах̣). Āнукӯлйена кр̣ш̣н̣а̄нушӣланам̇ бхактир уттама̄ – признак на най-висша класа бхакти, предано служене е, че човек приема всичко благоприятно за служенето. Друг принцип на отдаването е пра̄тикӯляся-виварджанам – отхвърляне на всичко неблагоприятно за дейностите в Кришна съзнание. Понякога духовният учител казва: „Не прави това.“ – забранява нещо неблагоприятно, но той също така препоръчва това, което е благоприятно: „Повтаряй Харе Кришна.“ Пълното отдаване, следователно, води до отказ от неблагоприятните неща и приемане на това, което е благоприятно (а̄нукӯляся санкалпах̣ пра̄тикӯляся-виварджанам). Освен това човек трябва твърдо да вярва: „Кришна ще ме защити“ и да се смята за слуга на Кришна. Това са някои от елементите на шаран̣а̄гати, пълното отдаване.

И така, Кунтӣдеви казала: „Скъпи ми Кришна, ако смяташ, че ние сме добре установени, че сега сме си върнали царството и затова можеш да ни изоставиш, това предположение не е много вярно. Ние все още не сме свободни. Тъй като ние сме убили толкова много царе, всичките им приятели и роднини искат да се бият с нас отново. Така че не мисля, че ние сме свободни от всички опасности. Не, ние не сме. И ние нямаме друга защита освен твоите лотосови нозе.“ Това е нашата позиция. По този начин тя косвено казала на Кришна: „Не ни изоставяй. Не си мисли, че сега сме в безопасност. Без твоята защита ние винаги ще сме в опасност.“

Това трябва да бъде позицията на предания. Ние трябва да знаем, че в този материален свят винаги сме в опасност. Ма̄я̄, илюзия, може да ни хване по всяко време, ако ние сме дори малко невнимателни, мислейки: „Сега съм изпълнил своя дълг. Може малко да отпочина.“ Не, няма почивка. Ние трябва да сме винаги нащрек.

Има един стих на Шрила Рӯпа Госва̄мӣ: авяртха-ка̄латвам – преданият трябва много внимателно да следи да не разпилява ненужно своето време. Той трябва да си задава въпроса: „В какво служене съм ангажиран в момента – в служене на ма̄я̄ или служене на Кришна?“ Това е симптом на напреднал предан. На̄ма-га̄не сада̄ ручих̣ – такъв предан никога не се изморява да мантрува, да пее или да танцува. Думата сада̄ означава винаги, а ручи означава вкус – преданият винаги има вкус към възпяване на Харе Кришна. „О, много добре. Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.“ Това е вкус. Разбира се, отнема време да се събуди този вкус, но когато Рӯпа Госва̄мӣ е мантрувал, си е мислил: „Аз имам само един език и две уши. Какво мога да усетя от мантруването? Ако можех да имам милиони езици и трилиони ушите, тогава бих могъл да се насладя на нещо от слушането и възпяването.“ Разбира се, ние не трябва да го имитираме, но преданите от движението за Кришна съзнание трябва да бъдат много внимателни всеки ден да завършат своите шестнадесет кръга, които са минималния брой предписани кръгове. На̄ма-га̄не сада̄ ручих̣ – ние трябва да развиваме нашия вкус към пеене и мантруване на Харе Кришна.

Също така ние трябва да се стремим да живеем на място, където Кришна живее (прӣтис тад-васати-стхале). Издигнатите предани виждат, че всъщност Кришна живее навсякъде, но тъй като ние сме в по-ниско положение, трябва да знаем, че за нас Кришна живее в храма. Тъй като ние не виждаме Кришна навсякъде, ние трябва да отидем в храма, за да видим Кришна, който там милостиво се появява във форма, в която ние можем да го видим.

Кришна има напълно духовно тяло (сач-чид-а̄нанда-виграха), но ние не разполагаме с очи, за да видим какво е това духовно тяло. Ние сме свикнали да виждаме материални, груби неща (джад̣а). Можем да видим камък, метал, дърво, и други елементи, и тъй като Кришна е навсякъде, за да бъде видим за нашите несъвършени очи, Той се появява под формата на тези елементи. Не е така, че Кришна е камък или че ние обожаваме камък. Ние обожаваме Кришна, но защото не можем да видим нищо друго, освен материалните елементи – камък, например – Кришна милостиво се появява във форма, издълбана от камък. Затова човек трябва да се стреми да живее в близост до храма, в който се обожава формата на Кришна.

Освен това човек трябва винаги да мисли, че е зависим от Кришна. Това е Кришна съзнание. Човек винаги трябва да мисли: „Без Кришна животът ми е безполезен и аз винаги съм в опасност.“ Ето защо, отдавайки молитви към Кришна, Кунтӣ казва: „Кришна, Ти мислиш, че сега сме в безопасност, но аз не мисля така. Ние винаги сме в опасност. Ако Ти мислиш, че сме в безопасност, кой ще ни даде защита? Ние нямаме друга защита, освен Твоите лотосови нозе. Ние сме обградени от толкова много врагове, защото синовете на тези, които загинаха в битката сега се подготвят да се бият с нас.“

Сега, въпреки че Кришна е отишъл при Кунтӣдеви, за да вземе прах от нозете ѝ, въпреки че тя му е леля и старша по възраст, Кунтӣдеви се обръща към него като прабху, господар, а не като на любимия си племенник. Тя знае: „Въпреки че Кришна е в ролята на мой племенник, син на брат ми, Той все пак е върховният господар.“

Симптомите на една наистина Кришна осъзната личност са, че той знае, че Кришна е върховният господар, той винаги мисли, че без Кришна ще е в опасност, а когато има подслона на лотосовите нозе на Кришна, той се чувства в безопасност. Кришна казва: Каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – „Ти можеш да заявиш пред всички, че Мой предан никога няма да бъде победен.“ (Бхагавад-гӣта̄ 9.31) Ако някой стане чист предан на Кришна, за него не съществува повече опасност. Разбира се, Кришна дава защита на всички, защото без неговата защита никой не може да живее дори и миг. Но човек не трябва да си мисли: „Ако Кришна дава защита на всички, каква е ползата да бъда предан?“ Царят защитава всеки един от своите граждани – това е негов дълг – но той по специален начин защитава хората около себе си. Това е естествено. Ако човек пряко служи на президента, когато има трудности, той е специално защитен. Въпреки че президентът дава защита на всички граждани, този, който лично има връзка с него, служейки му, получава специално внимание. Всъщност това не е пристрастие. Това е естествено. Когато един човек обича всички деца, но има специална любов към собствените си, никой няма да каже: „О, защо той обича собствените си деца повече от другите?“ Не, това е естествено. По същия начин, Кришна казва в Бхагавад-гӣта̄: само 'хам̇ сарвабхӯтеш̣у – „Аз се отнасям към всички еднакво.“ Кришна е Бог, Той обича всички, защото всеки е част от него. Въпреки това, Той полага специални грижи за своите предани. Затова Той казва: каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – „Моят предан никога няма да бъде победен.“

Кришна винаги се грижи за благото на своите предани, а преданите се грижат Кришна да е удовлетворен. Преданите обличат Кришна, предлагат му храна и винаги се ангажират в служене за него. По същия начин Кришна винаги гледа те да са щастливи. Това е най-интимната връзката между предания и Кришна. Всяко живо същество има връзка с Кришна, но когато човек стане предан, връзката става лична. Затова Кунтӣдеви казва на Кришна: „Как може да ни изоставиш? Ние сме твоите близки приятели. Ние живеем само с твоята закрила, с твоята милост. Не си мисли, че сме в безопасност и затова можеш да ни напуснеш. Нашият живот се крепи само на твоята милост, защото нямаме никакъв друг подслон, освен твоите лотосови нозе. Моля те, не ни изоставяй!“ Това е молитвата на Кунтӣ. По същия начин, Нароттама даса Тхакура пее:

„Кришна, Нанда-сута, Ти си винаги с Радхарани, дъщерята на цар Вришабхану. Сега аз напълно Ти се отдавам. Моля те, покажи ми своята милост.“

Без Кришна съзнание човек мисли: „Аз трябва да се защитя или обществото, общността или държавата трябва да ме защитят. Имам толкова много защитници. Защо трябва да се грижа за Бога? Защо трябва да отида при Кришна? Тези негодници, които нямат защита, нека те да ходят при него.“ Факт е обаче, че ако Кришна не защити някого, той не може да бъде защитен. Това се посочва в Шрӣмад Бха̄гаватам (7.9.19): ба̄лася неха шран̣ам̇ питарау нр̣сим̇ха. Когато Прахлада Махараджа предлагал молитви към Кришна в образа на Нрисимхадева, той казал: „Мой скъпи Господи, не бива да мислим, че тъй като едно дете има баща и майка, то има пълна защита. Ако Кришна не защити детето, то не може да бъде защитено, дори ако има хиляди бащи и майки.“ Прахлада също казва: на̄ртася ча̄гадам уданвати маджджато наух̣ – „Не е така, че един добър лекар или добро лекарство може да защити човек от болестта.“ Да предположим, че богат човек страда от някаква болест и той се обърне към най-добрия лекар и вземе най-доброто лекарство. Това означава ли, че животът му е гарантиран? Не. Ако Кришна не му даде защита, въпреки доброто медицинско лечение и доброто лекарство, той ще умре. По същия начин, – продължил Прахлада – човек може да има добра лодка, но това не е гаранция, че той няма да се удави в океана. Ако Ти не го защитиш, той може да се удави във всеки един момент. Природата ни поставя толкова много трудности и въпреки че учените могат да се опитват да измислят нещо, за да отстранят тези трудности в борбата за съществуване, ако Кришна не даде своята защита, от техните изобретения няма да има полза.

Кунтӣдеви знае това, и затова, въпреки че е майка на велики воини като Арджуна и Бхима, тя все пак си мисли: „Въпреки че синовете ми са велики войни, това не е достатъчно, за да бъдем защитени.“ Нищо не може да ни даде закрила, освен твоите лотосови нозе. Този стих показва позицията на отдадена душа, която търси защитата на Кришна. Ако бъдем в това положение, знаейки, че само Кришна е наш защитник и че наш дълг е да служим на Кришна, тогава животът ни ще бъде успешен.