Върховният Бог, Шри Кришна, не може да се види чрез нашето сегашно, обусловено зрение. За да може да го види, човек трябва качествено да промени живота си и да го изпълни със спонтанна любов към Шри Кришна. Когато Кришна лично присъствал на земята, много малко хора са могли да го видят като Върховната Божествена Личност. Материалистите като Равана, Хиранякашипу, Камса, Джарасандха и Шишупала се намирали на много високо равнище от гледна точка на материалните богатства и постижения, но не можели правилно да оценят присъствието на Бога. Затова дори Богът да се намира пред очите ни, ако не притежаваме необходимото зрение, няма да можем да го видим. Това необходимо качество се развива единствено в процеса на преданото служене, което започва със слушането на разказите за Бога от достоверни източници. Бхагавад-гӣта̄ е широко известно произведение, което всички слушат, пеят, повтарят и пр., но въпреки това, понякога хората не могат да видят Бога. Проблемът е, че първият принцип, шраван̣а е много важен. Ако слушаме от достоверен източник, процесът ще действа много бързо. Но обикновено хората слушат неавторитетни личности. Те могат да притежават блестящи академични познания, но понеже не следват принципите на преданото служене, да се слуша от тях е чиста загуба на време. Понякога те тълкуват текстовете своеволно, за да ги нагодят към собствените си идеи. На първо място човек трябва да избере знаеща и авторитетна личност, от която да слуша. Когато процесът на слушане се усъвършенства, всички останали процеси на преданото служене по естествен начин също се усъвършенстват.

Богът показва различни трансцендентални дейности и всяка една от тях може да донесе желания резултат, но само при условие че процесът на слушане е съвършен. В Шрӣмад Бха̄гаватам описанието на дейностите на Бога започва с отношенията му с Пандавите. Други от забавленията му са свързани с асурите и т.н. А Десета песен е посветена на възвишените му любовни отношения с неговите приятелки, гопӣте, а също така и със съпругите му в Дварака. Богът е абсолютен, затова всичките му взаимоотношения имат една трансцендентална природа. Но понякога хората, следвайки неавторитетния процес на слушане, проявяват по-голям интерес към описанието на отношенията му с гопӣте. Тази склонност издава само похотливите желания на слушателя и истинският разказвач никога не поощрява такъв вид слушане. Човек трябва да слуша за дейностите на Бога от самото им начало, в последователността, в която са изложени в Шрӣмад Бха̄гаватам и в другите писания. Това ще му помогне постепенно да достигне съвършенство. Затова човек не трябва да смята, че отношенията на Бога с Пандавите са по-маловажни от отношенията му с гопите. Той винаги трябва да помни, че Богът е трансцендентален към всякакви материални привързаности. Във всички гореспоменати взаимоотношения Богът е главното действащо лице и слушането на разказите за него, за преданите му или за противниците му е благоприятно за духовния живот. Казано е, че всички Веди, Пура̄н̣и и други писания са създадени, за да възстановим изгубената си връзка с Бога. Слушането на всички тези писания е от изключително значение.

В предишните стихове Кунтӣдеви обяснява, че тези, които са дошли в материалния свят, работят усилено като магарета и носят много тежък товар, който не е по силите им. За да удовлетворят своите похотливите желания те работят тежко и никога нямат спокойствие. Кришна идва, за да даде начина, чрез който човек може да получи освобождение от този неприятен живот.

Религията се състои от законите на Бога. Хората, които не знаят това мислят, че религия означава вяра. Но въпреки че вие може би имате вяра в нещо и аз може би имам вяра в нещо, и въпреки че аз може би ви вярвам и вие може би ми вярвате или не ми вярвате, това не е религия. Има такава псевдорелигиозна мисия, която казва: „Вие може да намерите свой ​​собствен път.“ Ята мата тата патха – „Каквото и да смятате за правилно, това е правилно.“ Това е тяхната философия. Но това не е наука. Да предположим, че съм луд. Дали всичко, което преценявам е правилно? Как е възможно това? Две плюс две е равно на четири – това е наука. Ако аз вярвам, че две плюс две е равно на пет или три, дали това действително е вярно? Не. Има закони на Бога и когато има дхармася гла̄них̣, отклонение от тези закони, ние страдаме. Както ние сме наказвани, когато нарушим законите на държавата, по същия начин, когато нарушаваме законите на Бога ние сме подложени на толкова много страдания.

Как да се освободим от тези страдания? Кришна идва, за да ни освободи от тях като ни дава бхакти йога. Кришна ни наставлява: „Прави това и ако го правим, ще получим облекчение.“ Прахлада Махараджа казва, че бхакти йога се състои от девет процеса:

„Слушането и възпяването на трансценденталното свято име, форма, качества, принадлежности и забавления на Бог Вишну, помнене на Бога, служене в лотосовите нозе на Бога, обожание на Бога, предлагане молитви на Бога, служене като негов слуга, приемане на Бога за свой най-добър приятел, и пълно отдаване (с други думи, да му служим с тяло, ум и слова) – тези девет процеса се приемат за чисто предано служене. Човек, който е посветил живота си в служба на Кришна чрез тези девет метода, трябва да се приема за най-учения човек, които е придобил пълно знание.“ (Шрӣмад Бха̄гаватам 7.5.23-24)

Слушане означава слушане за дейности на някого, неговата форма, качества, принадлежности и така нататък. Ако искам да слушам за някого, той трябва да има някакви дейности. Ние слушаме за историята, а каква е историята? Това е описание на дейностите на различни личности от различни епохи. Веднага щом става дума за слушане, ние трябва да попитаме за какво ще слушаме. Шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ – Ние трябва да слушаме за дейностите на Бог Вишну, или Кришна, а не за новините във вестника. Брахма-джигя̄са̄ – ние трябва да попитаме и да слушаме за Брахман, Върховния. Това са наставленията на Ведите. В нашето движение за Кришна съзнание ние също слушаме и повтаряме, но за кого? За Кришна. Ние не слушаме анализи на пазара и цената на тази или онази акция. Не. Слушаме за Кришна.

И когато има слушане, трябва също така да има повтаряне или възпяване. Така че ние говорим за Кришна и възпяваме Кришна (шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣). А след като човек стане опитен в слушането и възпяването, следващият етап е смаран̣ам, помнене или медитация. Каквото и да кажем или чуем, по-късно ние мислим или медитираме върху него. Първо човек трябва да започне с шраван̣ам, слушане, в противен случай как може да има медитация? Ако човек не знае предмета на медитация, за каква медитация става дума? Затова трябва да има слушане и възпяване на Бог Вишну (шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣).

Крайната цел на медитацията в йога е да се види четириръката форма на Вишну в сърцето. Това е истинска медитация. Сега негодниците са измислили други методи, които наричат ​​медитация, но всъщност тези методи са фалшиви. Сетивата са много неспокойни, подскачат наляво-надясно с ума, но в системата аща̄н̣га йога, която чрез седящи пози, дишане и така нататък може да се контролират сетивата, а ума да се концентрира върху формата на Вишну. Тази концентрация се нарича сама̄дхи и това е истинската цел на йога. Така системата аща̄н̣га йога има за цел да ни доведе до точката на смаран̣ам или помнене на Върховния Бог.

Следващият процес на предано служене е арчанам, обожание на Кришна под формата на Божество в храма.

Не е така, че човек трябва да обожава Кришна веднъж седмично или месечно. По-скоро трябва да обожава Кришна двадесет и четири часа на ден (нитя). Божествата трябва да имат нови дрехи всеки ден, два или четири пъти на ден – толкова, колкото е възможно. Това се нарича шр̣н̇га̄ра. Кришна е върховният наслаждаващ се и най-пищният, затова ние трябва да му предоставим нещата, с които Той може да се наслаждава. Например, ако някой ми дава ново облекло, аз казвам: „О, тези дрехи са много хубави и това е моето удоволствие.“ По същия начин всеки ден ние трябва да се опитаме да удовлетворим Кришна с красиво облекло. Дрехите на Божеството трябва да са първа класа, храната, която му предлагаме трябва да бъде първа класа, както и мястото, където той се намира в храма трябва да бъде първа класа или дори повече от първа класа. Освен това в храма винаги всичко трябва да е чисто и да блести като стъкло. Всеки отбелязва, че храмовете на движението за Кришна съзнание са много чисти и те наистина трябва да бъдат много чисти. Колкото повече човек чисти храма, толкова повече и сърцето му се пречиства. Това е процесът на преданото служене. Колкото по-добре е облечен Кришна, толкова повече ние ставаме удовлетворени. В момента сме свикнали да гледаме и да преценяваме нашите собствени дрехи. Ние си мислим: „Колко скъпи дрехи имам и това ни носи удовлетворение.“ Но когато обличаме Кришна ние чувстваме духовно удовлетворение.

Това е задължение на духовния учител – винаги да ангажира учениците си в храмовото обожание и именно на такъв гуру или духовен учител ние предлагаме своите почитания.

Употребявайки думата шр̣н̣ванти, Кунтӣдеви казва, че нашата първа грижа трябва да бъде да слушаме за Кришна. Човек трябва да бъде готов да слуша. Защо да ходим в колежа и плащаме такса? За да слушаме. Сядайки и слушайки лекциите на учения професор ние получаваме знание. Затова преданият винаги се ангажира в слушане за Кришна. За тези, които искат да развият Кришна съзнание, първото задължение е да слушат.

И ако някой вече е чул за Кришна, следващото му служене в бхакти йога ще бъде да възпява (га̄янти). Проповедниците на движението за Кришна съзнание обикалят от град на град, от село на село. Защо? Каква е тяхната цел? Да проповядват и да възпяват, така че хората да могат да получат възможност да чуят тази философия и да я приемат сериозно (гр̣н̣анти). Думата абхӣкш̣н̣ашах̣ показва, че в това трябва да се ангажираме непрекъснато, двадесет и четири часа на ден, без да спираме. Затова Чайтаня Махапрабху препоръчва: кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣ – човек трябва да се ангажира с възпяване двадесет и четири часа на ден. Това е дългът на преданите от Кришна съзнание.

Човек може да изпълнява всички методи на преданото служене или може да приеме само един. Но дори само слушането е достатъчно. Парикшит Махараджа не е правил нищо друго през последните седем дни от живота си, освен да седи пред Шукадева Госвами и да слуша. Ако човек само слуша, без да прави нищо друго; ако всеки път, когато в храма се говори върху Бхагавад-гӣта̄ човек просто отива, сяда и слуша – това ще бъде достатъчно. Дори и да не разбира, може да слуша. Вибрацията, мантра ще му помогне. Граматичното или научното разбиране не е много важно. Човек може да не знае санскритската граматика, но бхакти е апратихата̄, независима. Нищо не може да попречи на напредъка на бхакти. Затова човек трябва просто да приеме този процес на слушане, както се препоръчва от Чайтаня Махапрабху.

След като Чайтаня Махапрабху приел ордена на отречението, Той бил критикуван от Сарвабхаума Бхаттачаря, чийто баща е бил приятел от училище на Ниламбара Чакраварти, тъста на бащата на Чайтаня Махапрабху, Джаганнатх Мишра. По тази линия Сарвабхаума Бхаттачаря бил на нивото на дядото на Чайтаня Махапрабху. Затова той му казал: „Ти си само на двадесет и четири години и си приел сання̄са.“ Много е трудно един млад човек да запази сання̄са, защото в света има толкова много съблазни. Затова ти трябва да слушаш Веда̄нта сӯтра. Сарвабхаума Бхаттачаря принадлежал към школата Маявада и това показва, че слушането е важно дори и за Маявадите, които проповядват важността на Веда̄нта сӯтра. Вайшнавите, преданите на Кришна, също слушат Веда̄нта сӯтра, но не и от Маявадите, които го тълкуват фалшиво и развалят процеса на слушане. Вайшнавите всъщност наистина слушат Веда̄нта сӯтра, защото не ѝ приписват свои тълкувания. Когато Кришна казва: „Аз съм Върховният, вайшнавите го приемат и това е правилният начин на слушане.“ Ако някой спекулативно интерпретира Веда̄нта сӯтра или Бхагавад-гӣта̄, казвайки: „Думата кр̣ш̣н̣а означава това, а Курукш̣етра означава онова“, просто си губи времето. Човек трябва да слуша тази литература такава, каквато е.

По този начин, въпреки че Чайтаня Махапрабху се съгласил да чуе Веданта от Сарвабхаума Бхаттачаря, той просто го слушал в продължение на много дни, но не задавал въпроси. Накрая Сарвабхаума Бхаттачаря му казал: „Скъпо момче, ти слушаш, но не задаваш въпроси. Каква е причината за това? Може би нищо не разбираш? Каква е причината за твоето мълчание?“ Чайтаня Махапрабху отговорил: „Да, аз разбирам. Но аз мълча, защото Вие обяснявате Веда̄нта сӯтра по спекулативен начин. Ето защо аз слушам само стиховете на Веда̄нта сӯтра, но не и Вас.“ По този начин Той индиректно казал: „Твоето обяснение е глупаво.“ По-късно добавил: „Стиховете на Веда̄нта сӯтра са точно като слънчевите лъчи, но вашите обяснения са като облаци, които ги покриват.“

Никой не се нуждае от светлина, за да види слънцето. Всеки може да го види. Но ако слънцето е покрито с облаци, то много трудно се вижда. По същия начин Веда̄нта сӯтра е като слънцето, но тълкуванията на Маявадите покриват истинското ѝ значение. Маявадите никога не приемат прекия смисъл. Дори и големите политически лидери, които са повлияни от философията Маявада скриват смисъла на ведическата литература като спекулират: „Курукшетра означава това, а дхарма-кш̣етра означава онова.“ Нашата цел трябва да бъде да слушаме оригинала, такъв какъвто е. Тогава това ще бъде успешно. Шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ – за Вишну трябва да се слуша такъв, какъвто е Той. След това човек може да медитира върху Вишну и да го помни (смаранти). По този начин човек става щастлив (нанданти). Думата нандана означава даряващ радост, и така човек влиза във връзка с резервоара на удоволствието.

Затова тези, които развиват своето Кришна съзнание, трябва да слушат за Кришна, да говорят за Кришна и да се занимават само с това, което има отношение с Кришна. „Ако човек следва този път – казва Кунтӣдеви на Бога, – ще дойде ден, когато ще те види.“ А когато човек види Бога, Кришна, какво става? Бхава-права̄хопарамам. Думата права̄ха означава порой. Когато има много силно течение в реката и някое животно попадне в него, то ще бъде отнесено от пороя. По същия начин ние сме отнесени от вълните на материалната природа, които идват една след друга, както големите вълни в Тихия океан. Тъй като ние сме под властта на трите гуни на материалната природа (пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣), ние сме отнесени от вълните на материалната природа. Затова Бхактивинода Тхакура казва: ма̄я̄ра ваше яччха бхесе – „Вие сте смазани и отнесени от вълните на материалната природа.“ Това са вълните на глада и жаждата, на раждането, смъртта и старостта, вълните на илюзията. Ние сме духовни по своята природа, но тъй като сме били пуснати в материалния океан, вълните са ни отнесли. Въпреки това, ако се ангажираме двадесет и четири часа на ден в слушане, възпяване и сериозно служене на Кришна, пороят ще спре.

Къде ще спре пороят? Кунтӣдеви казва на Бога: пада̄мбуджам – той ще спре в твоите лотосови нозе. Човек трябва да се научи как да съзерцава и да предлага в лотосовите нозе на Кришна малко туласӣ и сандалова паста. Тогава този порой на материалния живот ще спре.

Възможно е да има вълни в океана, но ако човек има добра лодка, той може да премине през тези вълни успешно. Както бе споменато в друг стих на Шрӣмад Бха̄гаватам (10.14.58): сама̄срита̄ ие пада-паллава-плавам – лотосовото листче прилича на малка лодка. Затова този стих казва, че ако човек приеме подслон в лодката на лотосовите нозе на Кришна, безкрайният океан на раждане и смърт става толкова незначителен, колкото водата, побираща се в отпечатъка на теле. В Индия по време на дъждовния сезон пътищата стават мътни и когато кравите и телетата се придвижват, те създават дупки, в които се събира вода. Разбира се, човек винаги лесно може да прескочи дузина такива локви. По същия начин, въпреки че за другите светът на раждане и смърт е като голям океан, за предания той е като такава локва (бхава̄мбудхир ватса-падам) и той може да я прескочи много лесно. По този начин преданият достига парам̇ падам, върховната обител. Тогава какво да кажем за този материален свят? Падам̇ падам̇ яд випада̄м – това не е място за предани, а за хора, които страдат. Затова Кунтӣдеви казва: „Това Кришна съзнание е лекарството за вашето страдание. Вземете го и бъдете щастливи.“