Шрӣмад Бха̄гаватам 6.7.15

Щом дошъл на себе си, цар Индра осъзнал, че не бил особено чистосърдечен ученик на духовния си учител, Бр̣хаспати. Затова решил занапред да бъде нишат̣ха – искрен. Нишат̣хах̣ шӣрш̣н̣а̄ тач-чаран̣ам̇ спр̣шан – той решил да докосне с глава лотосовите нозе на своя духовен учител. От този пример бихме могли да научим един основен принцип, изложен от Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура:

„По милостта на духовния учител човек получава милостта на Кр̣ш̣н̣а. Без благоволението на духовния учител никой не може да напредне“. Един ученик не бива никога да бъде лицемерен или нелоялен към духовния си учител. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.17.27) духовният учител е назован а̄ча̄ря. А̄ча̄рям̇ ма̄м̇ виджа̄нӣя̄н – Върховната Божествена Личност казва, че човек трябва да почита духовния си учител, приемайки го като самия Бог. На̄ваманйета кархичит – не бива никога да проявява неуважение към а̄ча̄ря, на мартя-буддхя̄сӯйета – и да си мисли, че а̄ча̄ря е обикновена личност. Понякога фамилиарността поражда пренебрежение, затова трябва да сме изключително внимателни, когато общуваме с а̄ча̄ря. Ага̄дха-дхиш̣ан̣ам̇ двиджам – а̄ча̄ря е съвършен бра̄хман̣а и притежава безгранична интелигентност да ръководи дейностите на своя ученик. В Бхагавад-гӣта̄ (4.34) Кр̣ш̣н̣а ни съветва:

„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти дадат знание, защото са прозрели истината“. Трябва изцяло да се посветиш на духовния учител и като му служиш (севая̄), да го помолиш за по-нататъшно духовно просветление.