Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.19

Богът е толкова милостив към преданите си, че веднага казал на Дхрува Маха̄ра̄джа: „Нека щастието никога не ти изневери!“. Всъщност вътре в себе си Дхрува Маха̄ра̄джа изпитвал силни опасения. Той се боял, че понеже е искал да извлече материални облаги от преданото служене, това желание може да не му позволи да постигне любов към Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (2.44) е казано: бхогаишваря-прасакта̄на̄м – хората, които са привързани към материални удоволствия, не могат да изпитат влечение към преданото служене. Дхрува Маха̄ра̄джа наистина се стремял към царство, което да е по-велико и по-прекрасно от Брахмалока. Такова желание е естествено за един кш̣атрия. Дхрува бил само петгодишен и по детски мечтаел за царство, което да е по-голямо дори от царството на баща му, на дядо му и на прадядо му. Утта̄напа̄да, неговият баща, бил син на Ману, а Ману бил син на Брахма̄. Дхрува обаче искал да превъзхожда всичките си велики предци. Богът знаел за това по детски честолюбиво желание на Маха̄ра̄джа Дхрува, но нима наистина можел да го осъществи и да предостави на Дхрува власт, по-голяма от властта на самия Брахма̄?

Богът уверил Дхрува Маха̄ра̄джа, че той няма да загуби любовта към него, и го насърчил, като му казал да не се измъчва, че чистият му стремеж да стане велик предан е бил примесен с детински мечти за материално щастие. Обикновено Богът не дарява чистия предан с материално богатство дори когато преданият силно желае това. Но случаят с Дхрува Маха̄ра̄джа бил по-различен. Богът знаел, че Дхрува е много велик предан и никакви материални богатства няма да помрачат чистата му любов към него. Този пример показва, че преданият, който е постигнал най-висш духовен напредък, може да разполага с всякакви възможности за материални наслаждения и в същото време да продължава да служи на Бога, без никога да го забравя. Но все пак случаят с Дхрува Маха̄ра̄джа е по-скоро изключение, отколкото правило.