ТЕКСТ 53
Text 53
Текст
Texto
авигя̄та-сакхам̇ сакхе
хитва̄ ма̄м̇ падам анвиччхан
бхаума-бхога-рато гатах̣
avijñāta-sakhaṁ sakhe
hitvā māṁ padam anvicchan
bhauma-bhoga-rato gataḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
апи смараси – спомняш ли си; ча – също; а̄тма̄нам – Свръхдушата; авигя̄та – неизвестен; сакхам – приятел; сакхе – о, приятелко; хитва̄ – изоставяйки; ма̄м – мене; падам – позиция; анвиччхан – желаейки; бхаума – материално; бхога – наслаждение; ратах̣ – привързана към; гатах̣ – стана.
Превод
Traducción
Бра̄хман̣ът продължи: Скъпа приятелко, дори да не можеш веднага да ме познаеш, не си ли спомняш поне, че някога си имала един много близък приятел? За жалост, ти ме напусна и дойде в материалния свят, за да се наслаждаваш.
El brāhmaṇa continuó: Mi querida amiga, tal vez no puedas reconocerme inmediatamente, pero ¿no recuerdas que en el pasado tenías un amigo muy íntimo? Por desgracia, abandonaste Mi compañía y adoptaste una posición de disfrutador del mundo material.
Пояснение
Significado
В Бхагавад-гӣта̄ (7.27) се казва:
Como se afirma en el Bhagavad-gītā (7.27):
двандва-мохена бха̄рата
сарва-бхӯта̄ни саммохам̇
сарге я̄нти парантапа
dvandva-mohena bhārata
sarva-bhūtāni sammohaṁ
sarge yānti parantapa
„О, потомъко на Бхарата, о, победителю на враговете, всички живи същества се раждат в заблуда, объркани от двойственостите, които възникват от желание и омраза“. Тази строфа обяснява как живото същество се озовава в материалния свят. В духовния свят няма двойствености, нито омраза. Богът, Върховната Личност, приема безброй много образи. За да увеличи още повече блаженството, което изпитва, Той се умножава във форми, отнасящи се към различни категории. Във Вара̄ха Пура̄н̣а е казано, че Богът проявява себе си във виш̣н̣у-таттва (еманациите сва̄м̇ша) и под формата на междинна енергия (вибхинна̄м̇ша, живите същества). Живите същества, еманации на Върховния, са безброй, досущ като миниатюрните частици слънчева светлина, които водят началото си от слънцето. Те са междинна енергия на Върховния Бог, т.е. негови еманации, спадащи към категорията вибхинна̄м̇ша. Когато живите същества поискат да се наслаждават отделно от Бога, те започват да възприемат двойственостите със съзнанието си и намразват служенето за Бога. Така те падат в материалния свят. В Према-виварта е казано:
«¡Oh, vástago de Bharata!, ¡oh, conquistador del enemigo!, todas las entidades vivientes nacen bajo la influencia de la ilusión, confundidas por las dualidades que surgen del deseo y la aversión». Esto explica la forma en que cae al mundo material la entidad viviente. En el mundo espiritual no existen ni la dualidad ni la aversión. La Suprema Personalidad de Dios Se expande en muchos. A fin de disfrutar de una felicidad cada vez mayor, el Señor Supremo Se expande en múltiples categorías. Como se menciona en el Varāha Purāṇa, Él Se expande como viṣṇu-tattva (la expansión svāṁśa), y como Su potencia marginal (vibhinnāṁśa, la entidad viviente). Las entidades vivientes que se expanden de Él son innumerables, como las diminutas moléculas de luz solar, que son innumerables expansiones del Sol. Las expansiones vibhinnāṁśa, las potencias marginales del Señor, son las entidades vivientes. Estas, cuando desean disfrutar, se forjan una conciencia de dualidad y llegan a sentir aversión por el servicio del Señor. De esa forma, caen en el mundo material. En el Prema-vivarta se dice:
никат̣а-стха ма̄я̄ та̄ре джа̄пат̣ия̄ дхаре
nikaṭa-stha māyā tāre jāpaṭiyā dhare
Естественото положение на живото същество е да служи на Бога с настроение на трансцендентална любов. Когато у него възникне желанието да бъде Кр̣ш̣н̣а или да подражава на Кр̣ш̣н̣а, то пада в материалния свят. Тъй като Кр̣ш̣н̣а е върховният баща, неговата любов към живото същество е неизменна и вечна. Затова дори когато то падне в материалния свят, Върховният Бог идва с него под образа на Парама̄тма̄ (еманацията сва̄м̇ша) и така му дава възможност един ден отново да се върне вкъщи, обратно при него.
La posición natural de la entidad viviente es servir al Señor con una actitud de amor trascendental. La entidad viviente cae en el mundo material cuando desea ser Kṛṣṇa mismo o imitar a Kṛṣṇa. Kṛṣṇa es el padre supremo, y por lo tanto, el afecto que siente por la entidad viviente es eterno. Cuando la entidad viviente cae en el mundo material, el Señor Supremo, por medio de Su expansión svāṁśa (Paramātmā), Se mantiene a su lado. De esa forma, la entidad viviente podrá un día regresar al hogar, de vuelta a Dios.
Когато злоупотреби с независимостта си, живото същество изоставя служенето на Бога и заема положението на наслаждаващ се в материалния свят. С други думи, то се въплъщава в материално тяло. То се стреми към висока позиция, но вместо това попада в кръговрата на раждането и смъртта и става човек, полубог, котка, куче, дърво и т.н. Така живото същество си избира тяло в някоя от осем милиона и четиристотинте хиляди форми на живот и се опитва да намери удовлетворение в многообразието от сетивни наслади. Това обаче не се харесва на Свръхдушата, затова Тя подтиква живото същество да се предаде на Върховната Божествена Личност. Когато то направи това, Богът поема лична грижа за него. Но живото същество не е способно да се отдаде на Върховния, ако не се е пречистило от материалните желания. В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) Богът казва:
Por abusar de su independencia, la entidad viviente cae de la posición de servicio al Señor a una posición de disfrutador en el mundo material. Es decir, la entidad viviente asume su posición en un cuerpo material. Ha deseado una posición muy elevada, pero en lugar de ello, se enreda en un ciclo de nacimientos y muertes, seleccionando su posición, bien sea como ser humano, semidiós, gato, perro, árbol, etc. De ese modo, escoge un cuerpo de entre 8 400 000 formas distintas, y trata de obtener satisfacción con esa diversidad de disfrutes materiales. A la Superalma, sin embargo, no Le gusta que haga eso. Por consiguiente, le da instrucciones, diciéndole que se entregue a la Suprema Personalidad de Dios. Cuando la entidad viviente lo hace, el Señor Se encarga de ella. Sin embargo, la entidad viviente no puede entregarse al Señor Supremo a no ser que esté libre de la contaminación de los deseos materiales. En el Bhagavad-gītā (5.29), el Señor dice:
сарва-лока-махешварам
сухр̣дам̇ сарва-бхӯта̄на̄м̇
гя̄тва̄ ма̄м̇ ша̄нтим р̣ччхати
sarva-loka-maheśvaram
suhṛdaṁ sarva-bhūtānāṁ
jñātvā māṁ śāntim ṛcchati
„Човек в пълно съзнание за мен, който разбира, че Аз съм крайният наслаждаващ се на жертвоприношенията и въздържанията, че съм Бог на всички планети и полубогове и приятел и благодетел на живите същества – той намира покой от материалните страдания“.
«La persona que tiene plena conciencia de Mí, sabiendo que Yo soy el beneficiario final de todo sacrificio y austeridad, el Señor Supremo de todos los planetas y semidioses, y el benefactor y bienqueriente de todas las entidades vivientes, se libera de los tormentos de las miserias materiales».
Върховният Бог е най-добрият приятел на всички, но който гради свои планове, как да стане щастлив, и е подвластен на гун̣ите на природата, не може да се възползва от неговите съвети. При всяко ново сътворение живите същества получават различни тела в зависимост от предишните си желания. Това означава, че всички биологични видове, т.е. всички форми на живот, възникват едновременно. Теорията на Дарвин, че човекът се е появил в резултат на продължителна еволюция, е напълно несъстоятелна. Във Ведите е описано, че първото създание във вселената бил Брахма̄. И тъй като притежавал уникален разум, той се заел със задачата да сътвори цялото многообразие, което днес наблюдаваме в материалния свят.
El Señor Supremo es el amigo supremo de todos; sin embargo, nadie puede beneficiarse de las instrucciones del amigo supremo mientras siga elaborando sus propios planes para ser feliz y enredándose en las modalidades de la naturaleza material. En cada creación, las entidades vivientes adoptan distintas formas conforme a sus deseos pasados. Esto significa que todas las especies o formas de vida fueron creadas simultáneamente. La teoría de Darwin, que afirma que el ser humano no existía en principio, sino que es un producto de muchísimos años de evolución, es una teoría de lo más disparatada. En las Escrituras védicas descubrimos que la primera criatura del universo es el Señor Brahmā. Él, que es la persona más inteligente, se encargó de la creación de toda la diversidad que se manifiesta en el mundo material.