Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.51

Появата на този стар приятел, приел облик на бра̄хман̣а, крие в себе си много дълбок смисъл. В аспекта си на Парама̄тма̄ Кр̣ш̣н̣а е стар приятел на всекиго. Във Ведите е казано, че Кр̣ш̣н̣а винаги се намира редом до живото същество. Както гласи шрути-мантрата (два̄ супарн̣а̄ саюджа̄ сакха̄я̄х̣), Богът се намира в сърцето на всяко живо същество като сухр̣т, най-верният му приятел, и с нетърпение чака живото същество да се върне вкъщи, обратно при него. Съпровождайки живото същество като негов неизменен свидетел, Богът му предоставя всичко необходимо да се наслаждава в материалния свят, но и при всеки удобен случай му дава добър съвет – да изостави опитите си да стане щастливо, като манипулира материалните обстоятелства, да се обърне към Върховния Бог и да му се предаде. Когато човек е приел мисията на духовния си учител като смисъл на своя живот, неговата решителност е равностойна на непосредствено съзерцание на Върховната Божествена Личност. Или както вече се каза, той вижда Върховната Божествена Личност в наставленията на духовния си учител. Този контакт с Върховния Бог се назовава с термина ва̄н̣ӣ-сева̄. В коментара си към строфата вяваса̄я̄тмика̄ буддхир екеха куру-нандана (Бхагавад-гӣта̄, 2.41) Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва, че човек трябва да служи на думите на духовния си учител. Той не бива да отстъпва нито на крачка от неговите завети. Ако просто следва този принцип, той ще бъде способен да вижда Върховната Божествена Личност.

Върховният Бог, Парама̄тма̄, се явил пред царицата, приел облик на бра̄хман̣а. Защо Той не дошъл в изначалната си форма на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а? Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че само който е постигнал изключително висше равнище в любовта към Върховната Божествена Личност, може да види Бога в истинския му облик. Но дори да не вижда Бога лице в лице, този, който стриктно следва принципите, установени от духовния учител, пак общува с Върховния Бог. Тъй като се намира във всяко сърце, Богът може да напътства искрения ученик оттам, от сърцето му. За това се говори и в Бхагавад-гӣта̄ (10.10):

„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“.

И така, ако ученикът с цялата си решителност се е посветил да изпълни мисията на духовния си учител, той веднага започва да общува с Върховната Божествена Личност чрез ва̄н̣ӣ или чрез вапух̣. Това е единствената тайна, която човек трябва да знае, за да види Върховния Бог. Вместо да се опитва да открие Бога зад някой храст във Вр̣нда̄вана, докато в същото време се отдава на сетивни удоволствия, той трябва твърдо да следва един-единствен принцип – да изпълнява повелите на духовния си учител – и тогава много лесно ще успее да види Върховния Бог. Затова Шрӣла Билваман̇гала Т̣ха̄кура е казал:

„Скъпи Боже, просто като Ти отдавам предано служене, аз лесно мога да усетя присъствието Ти навсякъде в този свят. А що се отнася до освобождението, то смирено чака пред вратата ми, допряло длани и готово да ми служи, а заедно с него покорно стоят и всички материални блага, които произтичат от дхарма (благочестието), артха (икономическото развитие) и ка̄ма (сетивното наслаждение)“ (Кр̣ш̣н̣а-карн̣а̄мр̣та, 107). Който е изключително напреднал в преданото служене, лесно може да види Върховната Божествена Личност. Като служи на духовния си учител, човек не само вижда Върховния Бог, но и постига освобождение. А материалните блага сами идват при него, както придворните навсякъде следват царицата. За чистия предан освобождението не представлява никаква трудност, а материалните блага го очакват на всеки етап от живота му.